Приветствие на г-н Нандо дала Киеза, депутат от Италианската камара на депутатите 

Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, уважаеми депутати, уважаеми дами и господа!

Аз опознах фигурата на Димитър Пешев чрез книгата на Габриеле Нисим. Независимо, че изучавам историята и нейните събития, аз просто не успях да се запозная с Пешев преди да прочета книгата, посветена на него. Това е една книга, която излиза от дълбините на историята и извлича от паметта, която общо взето се беше позагубила, и ни позволява по такъв начин да опознаем още по-добре самите себе си. Ще се навършат 65 години от приемането на расовите закони в Италия. Това са закони, които бяха приети от италианския народ, който тогава бе убеден, че никога нямаше да дегенерира, с убеждението, че злото под формата на геноцид никога няма да се осъществи. Онези закони бяха само един малък компромис със собствената съвест, един дребен компромис, който се приемаше, за да има мир, за да не се изкрещи моралното несъгласие с геноцида.

Италианската история е изпълнена с оправдания за това колективно деяние за помирение на толкова милиони италианци, които приеха расовите закони - в университетите, в училищата, в държавната администрация.

Аз смятам, че делото на Пешев е просто един шамар за всички тези оправдания. Аз смятам, че делото на Пешев доказва, че хората могат да се възпротивят на онова, което се обявява като големи тенденции, големи насоки на историята, че не съществува една съдба, която е способна да потисне хората, народите, нациите като неудържим вятър. Пешев доказва, че моралното достойнство, интелектуалната честност, смелостта, куражът, любовта към ближния са в състояние да обърнат този вятър да не бъде неудържим, да се възпротивят на големите тенденции в историята. Това, което се сучи в България, в Италия, уви, не се случи!

Италия имаше морални стойности, твърде високи, за да може да се възпротиви и да не допусне геноцида. Но мълчанието винаги се оправдаваше в историческите изследвания, твърдейки, че още по-лошо би станало, ако имаше протести. Но какво по-лошо от един геноцид! Какво по-страшно от един геноцид! Ето това е истинската стойност на подвига на Пешев, защото той ни помага да разберем как в действителност действа историята, каква е нейната същност, помага ни да разберем истинските стойности, истинския облик на хората. Това е величието на Пешев. И аз бих говорил тук не само за едно величие, което гради историята, защото не е велико дело само да се гради историята, велико дело е и да се приеме историята.

Аз останах дълбоко очарован от достойнството, с което, след като Пешев гради историята в доброто, след това той е принуден да поеме униженията, изолацията, фалшивите обвинения, неговото достойнство бива потъпкано пред очите на тези, които управлява. Но колкото повече неговото достойнство бива потъпквано, толкова повече неговата личност се извисява.

Няма оправдание за деянията на тези, които управляват. Съществува достойнство, което е велико в очите на тези, които преценяват края на режимите. Защото едва след края на режима се осъзнава достойнството на хората.

Ето това двойно величие - от една страна, в градежа на историята, и от друга - в приемането на тази история, това действително е пример за всички италианци и европейци. Аз бих желал да отбележа, че когато в историята на даден народ има герои, независимо че героите изразяват повече смелост от обикновените хора, които съставляват народа, в крайна сметка те изразяват в най-висша степен чувствата на този народ. Героят взима от народа си, а народът пък в своята последваща история черпи от героя.

Ето защо ако Пешев е олицетворявал всички българи, сега смятам, че в паметта на всички българи остава Пешев. Това е взаимовръзката между героите и народите, между героя и историята на неговия народ. Благодаря.

 

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Димитър Пешев"