Роден на 25 юни 1927 г. в град Кула.
1950 - завършва право в Софийския университет “Кл. Охридски".
1953 - 1955 - работи като миньор.
1955 - 1957 - юрисконсулт в СОАТ.
1957 - 1966 - юрисконсулт в Държавно автомобилно предприятие - София.
1966 - 1972 - юрисконсулт в ДАП-Международни превози.
1972 - 1990 - член-съдия в Софийския градски съд /СГС/.
1990 - заместник-председател на СГС и секретар на Централната избирателна комисия за първите демократични избори след 1989 г.
1990 - 1991 - министър-председател на Република България. Става известна фразата му, изречена по телевизията “За бога, братя, не купувайте!” по време на кризата.
През 1992 г. Попов неуспешно се кандидатира за президент, от Българската национална демократическа партия.
След 1992 г. напуска политика и основава собствена правна къща и фирма за консултантски услуги.
Един от основателите на Съюза на автомобилистите в България. Работи за развитието на екотуризма в страната.
Женен с две деца.
Умира на 5 декември 2015 г.
* * *
През 1985 г., като съдия в СГС, Димитър Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Обвиненият твърди, че е извършил това в нетрезво състояние. Дечев признава и за още две престъпления, според негови близки скалъпени – че е нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж. к. „Хаджи Димитър“. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и Държавният съвет отказва помилване. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката Маргарита Михнева. Димитър Попов твърди, че не си спомня за случая.
