Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация
(Хронологичен разказ)
втора част
1989
- Януари-май 1989 година. Председател на Клуба е Николай Василев.
- На 2 януари 1989 Желев дава пространно интервю на френския журналист Шевалериа за политическото положение в страната и за задачите на Клуба.
- Януари 1989. В НДЗПЧ се организира "помашко крило".
- 11 януари 1989 - Петър Манолов започва своята гладна стачка. Иска да му върнат иззетия архив. Това е архивът на Независимото дружество, както и личен творчески архив. Илия Минев се присъединява към него. Организирани са няколко подписки в защита на Петър Манолов.
- 11 януари 1989 година. В "Работническо дело" е публикуван Указ 56.
- В средата на януари, цяла седмица, в Прага има граждански вълнения по повод 20-годишнината от смъртта на Ян Палах.
- Изявление на Клуба, с което се приветства президента Митеран.
- 19 януари 1989. Президентът Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев[22] (всички дотук - от Клуба) и Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев.
Българските медии премълчават събитието. Клубът излиза с документ за посещението на Митеран.
- 19 януари. В "Работническо дело" излиза статия против отец Благой Топузлиев - активист на независимите дружества. Статията е в стил от петдесетте години: "нравствено пропаднал и озлобен човек", и се дава пример: "над библиотеката си поставя барелеф на Ленин, а под него светата библия и върху нея... човешки череп! Най-отдолу написва: фактите на парапсихологията ще унищожат марксизма!"
- В следващите дни Копринка Червенкова е уволнена с идейно-политически обвинения. Мария Бойкикева е пенсионирана.
- В централния печат започва налагането на термина "бизнесмен". Като "български бизнесмени" се коментират директорите на държавните предприятия. Започва тяхното представяне в медиите.
- 25-26 януари. Продължават вълненията в Чехословакия. Там вече действат неформалните групи "Харта 77", "Чешки деца", "Мирен клуб "Джон Ленън", "Независимо мирно сдружение", "Дружество на приятелите на САЩ", "Движение за граждански свободи" и др. В "Руде право", вестника на Чехословашката комунистическа партия, пише: "Социалистическият плурализъм обаче няма и не може да има нищо общо със създаването и дейността на антисоциалистически политически структури."
- 4 февруари. В "Работническо дело" е публикувано стихотворението на Орлин Орлинов "Какво да се прави", което достатъчно ясно говори за настроенията сред поддържниците на тотолитарния комунизъм:
Недейте толкоз ни опява,
недейте толкоз ни жали!
Недейте си въобразява,
че нас по-малко ни боли.
Недейте милостиво предсказва,
че вече сме над пропастта -
не кой кого ще надприказва
сега е знак на мъдростта.
....
....
Ний трябва да намерим себе си,
тук няма да помогне грим,
и лабиринтите от ребуси
почтено, мъжки да решим.
С промени и дела да спорим,
не според звание и пост,
ний трябва днес да отговорим
на Чернишевския въпрос[23].
Не търся точна дефиниция,
а нека всеки - ти и аз -
намерим своята позиция
и своя неподкупен глас.
- 6 февруари 1989 година. Среща в Съюза на писателите с генерал Коцалиев за ръкописите на Петър Манолов.
На срещата в Съюза на писателите присъстват: Коцалиев, Иван Радоев, Блага Димитрова, Георги Мишев, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Невена Стефанова, Михаил Величков, Желю Желев...
Изпратено е протестно писмо до Тодор Живков.
- 7 февруари 1989 г. В "Работническо дело" излиза цяла страница (формат А1) с подборка от стихове на Петър Манолов. Подборката цели да го представи като стихоплетстващ груб и вулгарен човек.
- 8 февруари 1989 в Пловдив (според твърдения на Босия - на 12 февруари 1988, в дома на Тренчев в Стара Загора) е учрeдeн синдикатът "Подкрепа".
- 9 февруари 1989. В заглавие на статия в "Работническо дело" се пита: "Законно ли е всичко, което е законно"? Отговорът в последващия текст е категоричен: "Не!". При това в медиите постоянно се разисква необходимостта от правна реформа.
- Указ 56 и промените, които той предпоставя, става постоянна тема на медиите. В публичното пространство доминира темата за фирмите.
- 11 февруари 1989 година. Цяла страница в "Работническо дело" е посветена на Независимото дружество за правата на човека и неговия секретар Петър Манолов.
В една от статиите се казва:
"Няколко месеца вече интервютата и високомерните присъди над българската действителност се леят от устата на секретаря на т. нар. "независимо дружество за защита правата на човека" Петър Манолов. Логично е да попитаме: Независимо - от кого? Защита - от кого? И на чии човешки права? Кои са хората, чиито права защитава Петър Манолов от името на "независимото дружество"?
- 17 февруари 1989. Публикуван е "Правилник за прилагане на Указа за стопанска дейност".
- 20 февруари 1989. Ръководството разпространява до членовете втора информация за дейността на Клуба.
- 20-21 февруари 1989. В резиденция "Бояна" Политбюро на ЦК на БКП се среща с представители на интелигенцията. Тодор Живков изнася голям доклад. В него се казва:
"Напоследък някои хора питат: каква е нашата позиция по така наречения политически плурализъм.
- Ние вече провъзгласихме плурализма като принцип в нашето общество. Щом като има различни мнения и интереси, ще има и плурализъм.
- При това касае се за плурализъм полтически. Защо? Защото у нас съществуват партията, Българския земеделски народен съюз, обществени организации и т.н., които провеждат своя политика в съответните области. Друг е въпросът, че всички те стоят на принципите на социализма и се стремят да провеждат тези принципи."
Живков продължава, като казва, че сега ще възникват клубове като гъби след дъжд, но ведната внася уточнение, че те трябва да се регистрират в съда, защото "Никъде в света не се признават за законни онези сдружения, които се регистрират, така да се каже, в чуждестранни радиостанции."
И за да няма колебания в думите му, добавя:
"Другата страна на въпроса е, че реалният демократизъм, и хуманизмът, и нравствеността са несъвместими с опитите да се сеят политически интриги, да се разпалва вражда между хората и т.н."
"Ние не снемаме и нямаме намерение да снемаме класовия принцип още повече, че у нас има живи представители на свалените класи, които не са забравили предишните си привилегии."
"Ние и занапред ще разобличаваме опитите на онези, които, изхождайки от груби класови интереси, си служат със стари стереотипи и подходи, тровят международната и вътрешната обстановка, разчитат на политически отрепки и деградирали хора в страната."[24]
- Март 1989. В следващите дни започват конгресите на казионните творчески съюзи - на музикантите (25 февруари), научно-техническите съюзи (1 март), на журналистите (7 март), на художниците (8 март), на писателите (9 март), на преводачите (10 март), на артистите (13 март), на композиторите (13 март), на научните работници (14 март), на филмовите дейци (14 март).
Тоталитарната власт се стреми да потегне редиците, но резултатът е друг. Политическата инициатива на конгресите е на членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и техните приятели.
- 15 март 1989. Разпространена е декларация за отношението на Клуба към останалите неформални организации.
Сред членовете на Клуба непрекъснато се дискутира политическата ситуация. Представа за характера на разговорите дава един подготвен въпросник за анкета, която не беше проведена. Въпросникът беше обсъждан в Управителния съвет и приет от него.
- 17 март 1989. На заседание на Политбюро, когато се обсъждат преминалите конгреси, Тодор Живков прекъсва дискусията:
"Никой от вас не засяга въпроса за така наречения клуб. Какво ще бъде нашето отношение към този клуб? Този клуб съществува. Той е центърът, той е движещата сила. Това е главният въпрос. Ние като политическо ръководство не може да избегнем този въпрос.
Този клуб е в пълно политическо късогледство. Друг е въпросът за тактиката. Тази сила съществува организирано, всеки ден поддържат връзки помежду си."
На това място се намесва Гриша Филипов:
"Вътрешните реакционни сили и външните сили искат на всяка цена да ни скарат с интелигенцията. Това е тяхната сега тактика и стратегия. Успеят ли да направят това, то ще бъде пълен провал за нас. Затова нашите действия и нашите оценки трябва да бъдат изключително прецизни, за да не се поддадем на тази провокация, която готви врагът."
Тодор Живков продължава:
"С тояга не, но какво ще правим с този клуб? Ние трябва да си дадем сметка за това. Ако този клуб съществува, това значи, че ние слагаме начало на едно опозиционно движение, на една опозиция, която ще се разгърне, тъй като нашите трудности във всички сфери са колосални. Ще търпим ли такава организирана сила или няма? Ще разобличаваме ли тази сила или няма да я разобличаваме? Те са забравили род, родина, всичко свято и държат всекидневно връзки със Запада. Ето главния проблем,
Я вземете и анализирайте какво говориха те. Те не говорят по професионални въпроси, за работата, а политически и бият горе ръководството."
И тук старият въжеиграч Живков добавя една абсолютна лъжа:
"Те стигнаха дотам да идват при мен и да казват кой да бъде в Политбюро и кой да не бъде. Това е положението. Дотам стигна тяхното нахалство. Идват да ме натискат да се извадят определени хора от Политбюро, кои да се въведат в Политбюро и т.н."
Живков си измисля. Развързва си ръцете, за да размества членовете на Политбюро уж под външен натиск. Тази нетърсена от Клуба роля - да се приписват на Клуба и на негови членове различни действия, намерения и думи, продължи през целия период на драматичните промени - и преди 10 ноември, и след това. За Клуба и членове на Клуба се пускаха съвсем целенасочено лъжи и слухове, които обслужваха интересите на мощни властови центрове, тъй като Клубът и Федерацията бяха вън от сценариите.
Слуховете се подемаха от хора, които знаят, че група професори в съюз с военни могат да организират преврат по свои подбуди и да вземат властта (9 юни 1923), но не могат да допуснат, че група професори могат на своя глава на направят Клуб (за подкрепа на гласността и преустройството в България). За мижавите им мозъци това е невъзможно. Слуховете и "активните мероприятия" тръгваха от властовите центрове, които днес владеят страната благодарение точно на тази мижавост.
Ще подчертая: Клубът и Федерацията бяха спонтанни структури, инициирани от потребностите на интелигенцията за свобода и демокрация.
И за да приключа цитираното изказване на Живков, ще продължа с последвалите думи:
"Ние политическо ръководство ли сме или не? Ще видим ли тези неща или няма да ги видим? Ако не ги видим, след два месеца трябва да си отидем в този състав. Абсолютно не говориха по проблемите. Тази Копринка[25] казала: другите колеги ще говорят, а аз по политически въпроси. И бият върху центъра, върху нас, около тази маса. Ние политически слепци ли сме, за да не видим това?"[26]
- След конгресите противопоставянето на режима от страна на интелигенцията придобива открит характер в две форми чрез „неформална организация“ или чрез „сдържан словесен бунт“ на различни събирания. А в партийните организации в цялата страна започва кампания против членовете на Клуба.
- 27 февруари 1989. Започва регистрацията на фирмите по Указ 56. С фирмено дело № 1 е регистрирана софтуерна фирма "Диана" от Диана Матеина, Борислав Ралчев и Любомир Кацаров. Този процес (до края на годината регистрираните фирми са над двайсет хиляди) остава вън от вниманието на неформалните организации.
- 6 март 1989. Започват виенските преговори "по обикновените въоръжени сили в Европа и по мерките за укрепване на доверието и сигурността".
- 9 март 1989. Около 22 часà фотографът Симон Варсано пише със спрей лозунг против властта. От милиционерска кола го забелязват и от няколко метра го прострелват. Два куршума раздробяват бедрената кост и подбедрицата на десния крак, а третият куршум разкъсва мускул на левия. По този повод в декларацията на Клуба от 24 април беше изразен протест и беше поискано разследване.
- 12 март 1989. Обаждат се по телефона на М. Златева от НДЗПЧ с купища заплахи. Обаждането е организирано от ДС - (инициатор Силямов, който от 1985 година става Селянов)[27].
- 15 март 1989 г. Декларация на Клуба за отношенията му към останалите неформални сдружения в страната.
- 21 март 1989 - има среща на неформалите по въпросите на екологията в салона на активните борци (сградата на "Позитано" 20).
- Март 1989. Според доклад на службите за сигурност, има изграден информационен канал - от Силистра през цяла Североизточна България, до Илия Минев на гара Септември, откъдето информацията отива до "Свободна Европа". Според същия доклад в района на Каолиново е изградена нелегална турска националистична организация.
- 22 март 1989 година. Поп Пенко от Пловдив, отец Димитър Амбарев, отец Христофор Събев са в дома на Христо Димитров Христов в Троян. Домакинът приема да създаде регионална организация на Дружеството за защита правата на човека в Троянско и Ловеч.
- 23 март 1989 година. Държавна сигурност проваля конференцията на Дружеството за защита правата на човека, която е свикана в апартамента на Мария Златева.
- Началото на април 1989. На събрания на низови структури на казионните организации се изнасят информации за конгресите на творческите съюзи. Една от основните теми - вредителите от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
- 9 април 1989. Събрание на НДЗПЧ във вилата на Румен Воденичаров в Панчарево. Присъстват според протокола: Мариана Златева, Константин Тренчев, Илия Минев, Христофор Събев, Петър Манолов, Христо Галаджалиев
- 11 април 1989. В дома на Александър Каракачанов е учредена Екогласност.
- 17 април 1989. От ръководството на Клуба е изпратено писмо до Комитета Април в Москва.
- 24 април 1989. Разпратена е декларация, в която властите се призовават към диалог.
- Началото на май 1989 година. От чужбина започва налагането на разделението: има демократично настроени българи, има турци, има помаци. Това са три различни категории.
- Началото на май 1989. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството вече е тема от всекидневието на Политбюро. Например на негово заседание на 9 май 1989 обсъжда информация на Живков за разговор с Шарапов. Живков получил справка за изказванията на поредния пленум на ЦК на КПСС:
"Няма там оратор, който да не говори за трудностите. В Съветския съюз стана едно голямо политическо разслоение. Ние тук говорим за Клуб, а там техните съюзи (съюзи на творци в науката и изкуството - бел.моя П.С.) се разбиха. Писателите вече са три"[29]. (три писателски съюза - бел. моя П.С.)
Тодор Живков отново се сеща за Клуба: В случая използва темата за Клуба, за да илюстрира, че в България нещата са по-добре, отколкото в Съветския съюз. Само след три седмици ще използва Клуба като национално плашило - на митинги и събрания неговите членове ще бъдат обявени за предатели и демагози.
Междувременно мнозина членове на Клуба имат самостоятелни прояви на гражданска доблест. Тук ще посоча напускането на БКП от Панайот Панайтов.
- 5 май 1989. Държавна сигурност провежда най-мащабната си акция[28] срещу членове на Клуба. Арестувани са Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Величков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Константинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Василев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Евгения Иванова, Георги Величков, Желю Желев и Иван Марев. Конфискувани са материали на Клуба и много лични документи. Акцията на Държавна сигурност се ръководи от Димитър Иванов - сега издател.
Поводът за акцията е подготвяното обръщение до сесията на Народното събрание. То е поместено тук в двата му варианта.
Този документ има програмен характер. В него в разгърнат вид без уговорки се настоява за окончателен отказ от тоталитаризма и се отстояват принципите на либералната демокрация.
За извършените арести е запазен разказ от онези дни на Желев по Свободна Европа.
- 12 май 1989. Продължава натискът на Държавна сигурност върху НДЗПЧ. Блокиран е домът на Марияна Златева по повод обявеното събрание там.
- 17 май 1989. По турските радиостанции започва всекидневно излъчването на нотата на Турция до България за положението на турското малцинство. Турция дава старт на една от най-мащабните си пропагандни акции срещу България. Страната попада в тежка международна изолация.
- 18 май 1989. До органите за сигурност са подадени четири сигнала (един от Шумен и три от Разград), че на следващия ден ще има "нещо".
- 19-27 май 1989. В районите със смесено население започват митинги, демонстрации и размирици на тюркоезични българи.
- 19 май 1989. Митинг в Джебел с около 3 хиляди души. Лозунгите са "Да живее Горбачов" и други подобни все в подкрепа на преустройството[30]. Според сведения на разузнаването[31], предните дни там има двама американски журналисти, които били давали инструктаж.
- 20 май 1989 (по друга информация - 18 май). - Демонстрацията, започнала от сутринта в село Пристол с 50 души, постепенно набъбва, отправя се към Каолиново и вече наброява към 5 хиляди. Прииждат хора от Браничево, Гусла, Загориче, Наум, Тъкач, Климент и от другаде. Има сблъсъци с органите на реда. Не са произвеждани изстрели. Към 16 часа тълпата прегазва 40-годишен мъж, който е получил инфаркт. Години по-късно ДПС ще обяви, че това е първата жертва на майските събития.
- 21 май 1989. Има сватба в близкото на Каолиново село Тодор Икономово. Офицер от милицията допуска грешка, като прави опит да арестува един от активистите на демонстрацията от предния ден. Събраните хора се нахвърлят, за да му попречат. Оттук се развива сблъсък между сватбарите и намиращите се там 19 милиционери от специална група за бързо реагиране. Милиционерите отправят предупреждения към тълпата, стрелят във въздуха. Чуват се викове от демонстрантите, че те имат заповед да не стрелят и нямало страшно. Настъплението на тълпата продължава към един джип, с който се прекарва оръжие и боеприпаси. Милиционерите стрелят в земята, от рикошетите загиват трима демонстранти. В болница постъпват 12 ранени, предполага се, че поне още толкова ранени не са потърсили болнична помощ.
- 21 май 1989 (по друга информация - 19 май). Има сблъсък между демонстранти и органи на реда в покрайнините на град Дулово (на пътя за село Овен). Около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево със сопи и камъни се опитват да пробият милиционерския кордон. Има ръкопашен бой.
- 21 май 1989. Провежда се демонстрация в село Правда, която е трябвало да се присъедини към демострантите в Дулово. От милицията ги разубеждават и те се разотиват.
- 21 май 1989. Демонстрация в село Босна с включили се хора от селата Искра, Бащино и Дичево. Трябвало е да се присъединят към демонстрацията в Дулово - били разпръснати.
- 21-25 май 1989. Има демонстрации в селата на исперихския район. В селата Йонково, Самуил, Владимировци - демонстрантите са около 300 души. В село Тодорово - около 200. В селата Белеци и Духовец - около 150. В село Китанчево - 50 души. Има сблъсък и в Исперих между група младежи (по сведения на милицията - повечето от тях пияни) и органите на реда. Сблъсък има в село Подайва.
- 21 май. Турският парламент порицава "зверствата в България" и призовава парламентите по Света да реагират.
- 22 май. Демонстрация в Разград, разпръсната.
- 22 май. Голямо интервю в "Работническо дело" на Петър Танчев (лидерът на казионното БЗНС) под заглавие "БЗНС поема своята отговорност в преустройството". От началото на годината и в следващите месеци изглежда възможно първата стъпка на преминаването към многопартийна демокрация да бъде - независима роля на БЗНС в политическия живот. Нарастват надеждите в БЗНС.
- 23 май. Най-ожесточеният сблъсък между демонстранти - български турци в Североизточна България и органи на реда в село Езерче. Има двама убити.
- 24 май. Демонстрации в Дългопол, Бели Лом, гара Хитрино, Шумен.
- 24 май. Министърът на външните работи на Турция - Месут Йелмаз, прави изявление, че Турция ще постави въпроса за "натиска срещу сънародниците" в България пред конференцията в Париж.
- 24 май. Изявление на министър-председателя на Турция Тургут Йозал за тревожните новини от България.
- 25 май 1989 година. Арестувани са Константин Тренчев, Христофор Събев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Тодор Гагалов.
- 26 май. Многолюдна демонстрация в село Хлебарово.
- 27 май. Демонстрации в Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец и село Граница.
- 27 май се провежда голяма демонстрация в Шумен, участват около 2000 души.
- 27 май - реч на Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО. Говори за трагедията на турското малцинство в България.
- 28 май 1989 година. Тренчев-баща, Кояна Тренчева и Тодор Гагалов отиват в дома на Георги Спасов, за да обсъдят идеята на Георги за щафетна гладна стачка. Не би ли могло така да се защитят Тренчев, Босия, Христофор, Антон Запрянов, Хасан Бялков.
- 29 май - изявление на Тодор Живков: границите са отворени, всички, които искат да се изселят в Турция - да заминават.
- 30 май - 2 юни 1989 година - Парижката конференция "Свободата на духа". На нея присъстват представители на Клуба (Блага Димитрова, Копринка Червенкова, Петко Симеонов), на НДЗПЧ (Благой Топузлиев, Петър Манолов).
- 30 май - сесия на НАТО в Брюксел. Реч на Тургут Йозал за "натиска върху турското малцинство в България".
- 30 май - реч на Месут Йелмъз пред Конференцията в Париж, в която поставя въпроса за турците в България като "световен проблем".
- от 30 май до 10 юни страната е напусната от 100 хиляди души, издадени са 150 хиляди паспорта, 250 хиляди са подадените молби за паспорти, изтеглени са 400 милиона лева от ДСК.
- 31 май 1989. Провежда се голям митинг в София, който е предаван пряко по националната телевизия, под лозунга "Съд за родоотстъпниците и предателите". Той е "всенародно негодувание" срещу "демагозите, родоотстъпнпцнте и предателите" от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Митингът е пред НДК, оттам голяма група отива пред блока, където живее Блага Димитрова, и започва да скандира. Същите обвинения (родоотстъпници, предатели, демагози) срещу Клуба са отправени и на митинга на 1 юни вечерта (за Деня на Ботев - 2 юни).
Подобни митинги се провеждат (31 май, 1 и 2 юни) във всички по-големи градове. Споменават се имена на членове на Клуба. Някъде натискът върху членове на Клуба и техни близки има физически измерения. Множеството дюдюка и скандира "предатели", "позор", "съд" и "затвор". В цялата страна се провеждат събрания по низовите организации. Следващите месеци членовете на Клуба и техните семейства се оказват във враждебна изолация.
Речите на тези митинги предизвикват реакцията на членове на Клуба. Николай Василев и Борис Спасов пишат протестни писма. Сред будните граждани на София цари недоумение от митингите и атаките срещу Клуба.
- 31 май 1989 година. Борис Спасов е арестуван. В дома му правят обиск.
- Юни и юли, председател на Клуба е Георги Величков.
- 5 юни 1989 година. В Пазарджик в Клуба на дейците на културата е учредена секция на Независимо сдружение "Екогласност". Поканени са 50 души, присъстват 15, 6 стават членове.
- Юни 1989. Работещите в Института по култура (сред тях Желев, Джаджев и Евгения Иванова) са известени, че институтът им е закрит с решение на Министерския съвет от януари. Всички са уволнени. Пак с решение на Министерския съвет е създаден нов институт. Започва преназначаване, където специална тричленна комисия[32] определя кой ще бъде нает. Членовете на Клуба отпадат.
- 9 юни 1989 - николапетковистите правят опит за сбирка в Славовица.
- Началото на юни 1989. Георги Спасов, член на Клуба, на НДЗПЧ и на "Подкрепа", обявил се в защита на арестуваните Констнтин Тренчев, Кольо Босия и Антон Запрянов, е уволнен от работа и изключен от партията.
- 22 юни 1989 година. Излъчено е по Свободна Европа и Дойче Веле протестното писмо на Антонина Желязкова за Възродителния процес.
- 27 юни 1989. По западните станции е разпространено писмо против Възродителния процес на Невена Стефанова.
- 28 юни 1989. Декларация за пропагандната кампания на властта против Клуба.
- 7 юли 1989. Провежда се съвещание на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор в Букурещ.
- 10 юли 1989 г. В Управителния съвет на Клуба се разискват въпроси, свързани с не-членове на Клуба, преследвани от властите: Николай Колев - Босия, отчето Христофор, Антон Запрянов, Тодор Гагалов, Хасан Бялков, Константин Тренчев, Янко Янков, Коци Иванов... Отделна постоянна тема на разискване са арестите сред българските турци. Действа се по различни начини. Излиза се с общи декларации, пишат се писма (виж например 1, 2, 3, 4), провеждат се разговори с влиятелни лица, събират се пари за подпомагане на някого.
- Средата на юли 1989. Вече става ясно какво се е случвало в през май в смесените райони. По този повод Клубът излиза с декларация, в която се обръща към българските турци. В нея наред с категоричната подкрепа на правата им, се казва: "Не се вслушвайте в инсинуации от чужбина, защото те идат от политици, които сами често се отнасят с жестока нетърпимост към своите малцинства."
- Юли 1989. Клубът разпространява Изявление, в което се прави оценка на политическото и икономическо състояние на страната.
- Юли 1989 година. Клубът вече минава 150 записани членове, до падането на Живков броят им ще стане близо 300 души.
- 10-15 юли 1989. В медиите се отбелязва 100-годишнината на Втория интернационал, откъдето води началото си Социнтернът. Това е реверанс на властите към социалдемокрацията.
- 18 юли 1989. Блага Димитрова депозира в Народното събрание изявлението на Клуба по повод правата на българските турци и Голямата екскурзия.
- 22 юли 1989. По турски сведения изселниците са 182 хиляди.
- Юли 1989. Независимото дружество за защита правата на човека се разцепва. “Софийската секция” взема връх. Провеждат събрание, на което присъстват Канстантин Георгиев, Мариана Златева, Рут Леви, Драгомир Цеков, Коце Иванов, Димитър Томов, Румен Воденичаров, Магда Георгиева, Волен Сидеров. Те избират за председател Румен Воденичаров. Силните хора в НДЗПЧ тогава са: Драгомир Цеков, Константин Георгиев, Мариана Златева.
- Края на юли 1989 г. в българските медии вече открито се говори за многопартийната система в Унгария.
- Август - средата на ноември 1989, председател на Клуба е Иван Джаджев.
- Август 1989 г., среща на Управителния съвет с проф. Георги Петров: обсъждане на икономическите процеси в страната и очертаващите се перспективи.
- Август 1989, първи сериозни разногласия в Управителния съвет на Клуба: дискусионен клуб (Искра Панова, Чавдар Кюранов, Николай Василев) или политическа организация (Желю Желев, Петко Симеонов).
- Средата на август 1989: в официалните медии открито се говори за промените в Полша.
- 21 август - изселниците в Турция вече са над 300 хиляди души.
- Октомври-ноември - над 150 хиляди от изселниците се връщат обратно.
- Края на август: в официалните медии открито се говори за националното раздвижване в Прибалтика (трите републики на Съветския съюз: Литва, Латвия и Естония).
- Края на август, първа среща за обединението на неформалите в обща организация. До края на октомври има още две срещи. Те се провеждат в квартирата на Георги Спасов[33].
- Септември 1989, в тираж от 40 циклостилни броя излиза книжка първа на списанието на Георги Спасов "Промяна".
Продължават изявите на членовете на Клуба в подкрепа на промените (виж 1, 2, 3).
- 11 септември. Политбюро поименно реабилитира политемигрантите, избити от Сталин в Съветския съюз.
- 13 септември. В "Работническо дело" се появава статия, в която се съобщава, че няма проблеми, ако някой си постави спътникова телевизионна антена. Нещо недопостумо и преследвано до този момент. Трябва да плаща обаче такса от 12 лева.
- 19 септември 1989 г. Излиза статия в "Работническо дело", в чието заглавие има израза "бъдещето на съветската федерация". Това е един от първите актове на официално и публично проблематизиране на съществуването на Съветския съюз.
- Края на септември 1989 г. Голяма реч пред общото събрание на ООН на Шеварнадзе, външен министър на СССР и ключова фигура в процеса на преустройството, отпечатана в "Работническо дело" под многозначното заглавие: "Повеля на времето: приоритет на общочовешките ценности!"[34]
Речта е един от последните ярки знаци, че Москва изоставя "класово-партийния подход" - идейния инструмент в практиката на тоталитарния комунизъм.
- Септември-октомври 1989 г. В Управителния съвет се обсъжда списък на пострадалите писатели по времето на тоталитаризма.
- 3 октомври 1989 година. Управителният съвет на Клуба разпространява декларация по повод предстоящата екологична среща в София.
- 10 октомври 1989 г. Независимо от видимия крах на системата продължават политическите процеси срещу неудобни лица. Съдени са български турци, съдени са славо-българи.
- 13 октомври 1989 година. В страната пристига Румяна Узунова - първият политически емигрант, който има официално разрешение да пребивава в страната като чужд гражданин.
(В гръб: Марко Ганчев - неин главен посрещач, моята особа с трите бели карамфила, Георги Спасов с коженото яке, в лице - отец Гелеменов и Румяна. На втори план - непознати. Тя е сложила червена шапка, "за да бъде - по нейните думи - разпознавана". От посрещачите Марко и аз я бяхме виждали, другите я бяха само чували. Разбира се изключвам "посрещачите" от Държавна сигурност. Снимката е правена от тях. Беше ми дадена, заедно с други любопитни снимки, от бивш служител на ДС през 1994-95 година)
- 16 октомври - 3 ноември 1989 - европейска екологична среща в София.
- 26 октомври 1989 година. Милицията спира с физически средства подписката на Екогласност пред "Кристал". Клубът излиза с декларация.
- 20, 27 октомври, 1 ноември 1989 година. Публични събрания на Екогласност в кино "Петър Берон".
На трибуната в кино "Петър Берон". Председателства Петър Берон, говори Александър Каракачанов (архив на Деян Кюранов).
Ето списъка на изказвалите се:
На събранието от 27 октомври бях сред изказващите се. Помествам изказването си. То е свидетелство за Чернобил.
- 1 ноември 1989. Пресконференция на Клуба.
- 2 ноември 1989 година. В кино "Петър Берон" Клубът провежда първото си публично събрание на тема "Екология и демокрация". Приета е така наречаната "Харта’89 за опазване на българското природно наследство". Председателства Стефан Продев. Докладчици, изнесли обсъждани в Управителния съвет доклади, са Иван Джаджев, Желю Желев и Петко Симеонов. Разпространявано като текст изказване прави Николай Василев.
(виж стенограмата - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7;)
В доклада, изнесен от Желев, се поставя въпросът за обединението на неформалите:
"Ако искаме да вървим в крак с времето и със събитията, които се случват навън и вътре в страната, първото нещо, което трябва да направим, е да положим максимум усилия за обединяването на неформалните граждански организации в единен форум, независимо как ще бъде наречен той – дали демократичен съюз, демократичен фронт или просто демократичен форум."
Събранието на Клуба имаше значим ефект. В следващите дни бяха подадени десетки нови молби за членство. Тук помествам писмото на Петър Илиев - музикант в операта.
- 3 ноември 1989. Шествието пред Народното събрание за връчване подписката на Екогласност по проекта "Рила-Места".
В началото на шествието множеството вдигаше три пръста - символ на Екогласност, и скандираше "еко-глас-ност". Но постепенно премина на "глас-ност" и "де-мо-кра-ци-я". Тогава се вдигнаха и двата пръста Виктория.
БКП се подготвя да даде "отпор" на неформалите. На всеки район в София е възложено да осигури по около 200 души: партийния апарат, заетите в административната власт, стопански ръководители, членове на Доброволните отряди без оръжие (ДО без оръжие).
Три часа преди да започне шествието на неформалите (това значи 14 часа, защото шествието започна в 17) са събрани по двеста души в: Студентския дом, Университета, кафене "Варшава", ЦДНА[35]... Има и другаде. Общо над хиляда души.
В ЦДНА гледат някакъв филм. Целта на събирането е по даден знак да излязат и не да бият, в никакъв случай да не бият, а "да смачкат" неформалите. Да се смесят с тях и да ги изтласкат от площада.
- 9 ноември. Пада Берлинската стена.
Като материален обект - това е огромно съоръжение, опасало Западен Берлин. Но то беше символ на Системата, на Лагера.
Карта на стената
Така изглеждаше тя:
Висока е четири метра и е с въоръжена охрана.
- 10 ноември. На пленум на ЦК на БКП е свален Тодор Живков.
- 11 ноември 1989 година, заседание на Управителния съвет в редакцията на "Социологически преглед" ("Витоша" 39). Приема се декларация в подкрепа на решението на пленума на ЦК на БКП за освобождаване на Тодор Живков от заеманите длъжности.
Ръководството на Клуба изпраща писмо, подписано от Иван Джаджев, до Петър Младенов, в което се казва:
"Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България се обръща към Вас с предложение за конструктивно сътрудничество при осъществяване на процесите на дълбоки демократични преобразования в страната.
В тези решителни за страната ни дни, ние изразяваме готовността си да се срещнем с Вас, за да поставим началото на действителен диалог между независимите групи и сдружения и партийното и държавно ръководство."
- 13 ноември 1989 г. Среща в дома на Хайтов на представители на неформалните организации с Луканов. Организатор и инициатор на срещата е Блага Димитрова[36]. Но не бива да се пренебрегва и писмото на Ръководството на Клуба до Младенов от 11 ноември.
На срещата присъстват: Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Валери Петров, Деян Кюранов, Едвин Сугарев, Желю Желев, Йордан Василев, Марко Ганчев, Петко Симеонов, Петър Берон, Стефан Продев, Тончо Жечев. През цялото време на срещата присъства и домакинът - Николай Хайтов.
- 17 ноември 1989 година, среща в библиотеката на Историческия факултет за обеднението на неформалите (създаването на СДС). В разговорите са поканени да присъстват николапетковистите, социалдемократите и Екогласност.
В декларациите на Клуба от 1989 година, в документите на останалите неформални организации, се съдържат идеите, които обединяват СДС: свобода, закон, демокрация, единение с Европа, против двуполюсното противопоставяне.
Исканията на Клуба са релевантни на интересите на националния елит - стопански, административен, културен, научен, медиен.
- 18 ноември 1989 година. Клубът е съорганизатор на първия митинг.
Инициативният комитет се състоеше от Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова, Стефан Продев.
От тези 21 души, единайсет са членове на Клуба. Първата реч на митинга беше от член на Клуба.
Смяната на Живков, процесите в Източна Европа, както и първият митинг стимулираха общо раздвижване в цялата страна. За илюстрация посочвам документи, свързани с Варна, Ямбол, Бургас, Сливен, Пазарджик, Габрово, Шумен, Дупница, София, Монтана, Пловдив, Силистра, Кюстендил, Тутракан.
- От средата на ноември до средата на декември 1989 година председател на Клуба е Желю Желев.
- 1 и 2 декември 1989, първото общо събрание на Клуба. Приети са две резолюции, които са разглеждани като различни. Едната (внесена от Петко Симеонов) се смяташе за по-радикална, другата (внесена от Чавдар Кюранов) - за компромисна. В "компромисната" се разглеждаха организационно-процедурни въпроси. В "радикалната" се акцентираше върху общополитическите виждания и по нов начин се чертаеше бъдещето на Клуба след падането на Живков:
"В бъдещата платформа да се разгледа въпросът за ваимодействието с родствените клубове, вече създадени или възникващи, както в София така и в другите селища на страната. Трябва да вървим към създаването на обща организация, която да даде своя принос за прехода на България от тоталитаризъм към демокрация."
За характера на събранието може да се съди и по ненаправени изказвания.
- 4 декември 1989 година. В Москва Горбачов е събрал на съвещание ръководителите на социалистическите страни. Там ги информира за разговорите си с Джордж Буш в Малта. Всъщност официално им казва: комунизмът свърши. Присъства и Чаушеску. Петър Младенов, участник в срещата, съобщава за Чаушеску: "Стори ми се, че той разбира, че си отива, но нямаше нито морални, нито интелектуални сили да приеме с достойнство това решение на времето и историята."[38] Двайсет дни по-късно, заради неразбирането му, той ще бъде разстрелян от своите. Беше отправено недвусмислено предупреждение към всички "ястреби" в Лагера, че силите, решили срутването, ще бъдат безжалостни.
Трудно е да бъде пренебрегната ролята на това предупреждение.
- 7 декември 1989 година вечерта на заседание на Управителния съвет на Клуба за гласност и демокрация в залата на Института по социология (в мазето) се обсъждаше дали Клубът да стане съучредител на СДС. На заседанието беше търсена сметка от Желев – защо се е съгласил да стане председател на СДС, преди Управителният съвет да е взел решение. Желев се оправдаваше, че като частно лице е дал съгласието си и ако Управителният съвет реши Клубът да не влиза в СДС, той ще го напусне и ще остане председател на СДС. Тогава противниците на коалицията го обвиниха, че ги изправя пред свършен факт, че си бил изтъкал платното и ритнал кросното.
На следващия ден от 10 часа заседанието продължи. Този път беше взето решението Клубът да влезе в СДС. Бяха избрани представителите му в Координационния съвет. Чавдар Кюранов беше избран за член на Координационния съвет, тъй като водеше противниците на СДС, а Петко Симеонов – като човек от групата, която подкрепя СДС. Преценяваше се, че така и двата лагера щяха да бъдат представени в ръководството на коалицията.
- 10 декември 1989 година. Клубът е съорганизатор на втория митинг - по случай 41-ата годишнина от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека.
Митингът на 10 декември 1989 година. Един от разпространените плакати - Живков още не е арестуван. Снимка Иво Хаджимишев.
Митингът се водеше от Петко Симеонов от Клуба. На него държаха речи: Желю Желев – философ, Янко Янков – юрист, Славомир Цанков – учител, Христофор Събев – йеромонах, Камен Воденичаров – студент, Марко Ганчев – писател, Михаил Иванов – физик, Николай Василев – философ, Петър Дертлиев – лекар, Милан Дренчев - общественик, Васил Митров – работник, Петър Слабаков – артист, Константин Георгиев – философ, Георги Спасов – журналист, Ангел Ахрянов – архитект. От 15 оратори, седмина бяха от Клуба. Приетата резолюция на митинга беше редактирната версия на резолюцията на Клуба от събранието му на 1 и 2 декември.
Митингът на 10 декември 1989. Говори Михаил Иванов - Комитет за национално помирение. А аз съм притеснен - има ли още много да говори, и надничам в листовете му. Снимка Иво Хаджимишев.
Преди провеждането на митинга организационният комитет обсъди и прие тезиси за него. По-нататък за всички митинги на СДС, до изборите за Велико народно събрание, се приемаха тезиси и лозунги.
- От средата на декември 1989 година председател на Клуба е Петко Симеонов.
- 16 декември 1989 година. Шествие в София в памет на Трайчо Костов, организирано от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Слово произнася Стефан Продев.
- 18 декември 1989 година. Провежда се едно от заседанията на Управителния съвет, чийто протокол е запазен. Заседанието е достатъчно красноречиво.
- 22 декември 1989 година - първата и последна дискусия, организирана от Клуба. Тя се състоя в 272 аудитория на Софийския университет. Темата и самата дискусия предизвика изключителен интерес: „Пътища за преминаване към пазарна икономика“. Основен докладчик беше проф. Георги Петров, а негов опонент – проф. Иван Ангелов. Залата беше претъпкана.
[22] Стефан Продев става по-късно член на Клуба.
[23] "Какво да се прави?" - заглавието на книга на руския демократ от ХІХ век Чернишевски. В нея се разисква обществено-политическото развитие на Русия и мястото на индивида. Въпросът "Какво да се прави?" се беше превърнал в израз, с който се акцентираше на колебанията и терзанията на интелигента пред обществено-политическите проблеми.
[24] "Работническо дело", 21 февруари 1989, доклад на Т. Живков "Преустройството на нашето общество - призвание и отговорност на интелигенцията".
[25] Копринка Червенкова се изказва на конгреса на кинодейците.
[26] ЦДА, Фонд 1Б, опис 68, а.е. 3620, лист 163-165.
[27] Споделено с мен от служители на контраразузнаването на 12 януари 1994 година.
[28] За колорит: Един от ръководителите на акцията на ДС е Димитър Иванов - шеф на шести отдел на шесто управление на Държавна сигурност. Сега (2006) издател, разпространител на българския печат, собственик на голяма колекция от антики и историк. Има къща в Калифорния, САЩ. Без съмнение един от най-влиятелните хора в България, център на медийна и институционална власт. Днес (2006) социалното, политическото и икономическото положение на всички, задържани в този ден, е същото, каквото е било в деня на ареста. Изключение прави Желев, който като бивш президент е държавен пенсионер и председател на Балканския политически клуб.
[29] ЦДА, Фонд 1Б, опис 68, а.е. 3650а.
[30] Ако не беше активността на Турция, турските тайни служби, турски националисти и мюсюлмански фундаменталисти, тези вълнения на български граждани с издигани лозунги за права и демокрация без съмнения щяха да бъдат истинското начало на българския поход към демокрацията. За съжаление, колкото повече време минава, толкова по-отчетливо се вижда, че те бяха част от турански и мюсюлмански натиск върху християнска държава в края на ХХ век.
Благодарение обаче на изключителната активност на неформалите - християни и мюсюлмани, организирани от НЗДПЧ, Клуба и Подкрепа, борбата на българските турци за права и свободи се превърна в общонационална задача и стана част от българския демократичен процес.
[31] Споделено с мен от служители на контраразузнаването на 12 януари 1994 година.
[32] Комисията е в състав - Димитър Филипов (директор), Велчо Иванов (заместник-директор), Йордан Венедиков.
[33] Виж Желю Желев, Въпреки всичко, С., 2005, стр. 254.
[34] Виж "Работническо дело" от 28 септември 1989 г.
[35] Дотук съм записал. Това е споделено с мен от Николай Добрев - по време на тези събития той е секретар на Коларовски район на БКП.
[36] Виж Желю Желев, Въпреки всичко, С., 2005, стр. 249.
[38] Петър Младенов "Животът - плюсове и минуси" С., 1992, стр. 148.
Назад към съдържанието