Агенция “Фокус”
припомня:
Съюзът на демократичните сили /СДС/ се създава на 7 декември 1989 г. от
следните организации: Клуб за гласност и демокрация, "Екогласност",
Конфедерация на труда "Подкрепа", Независимо дружество за защита
правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата
на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след
1945 г., Независимо студентско дружество, Движение "Гражданска
инициатива", БРСДП/о/, БЗНС "Никола Петков". По-късно се присъединяват
Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата
партия. В своя статут СДС се определя като национално движение на
партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя
от споразумения. За първи председател на Координационния съвет е избран
Желю Желев. През януари - март 1990 г. СДС участвува в "кръглата маса"
като противник на БКП. За изборите за Велико народно събрание СДС
подписва предизборно политическо споразумение на 14 май 1990 г. между
съставните партии и организации. На изборите на 10 юни 1990 г. получава
16% по-малко от БСП и губи изборите. Отказва да участвува в коалиционно
правителство. Желю Желев е избран за президент на страната. До декември
1990 г. СДС се ръководи от Петър Берон, а след неговата оставка,
председателството се поема от Филип Димитров. На 15 май 1991 г. 39
депутати от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка в знак на
несъгласие с проекта за новата конституция. Във връзка с отношението
към новата конституция настъпва разрив в СДС. Създават се новите
коалиции СДС - център от Българска социалдемократическа партия и
Политически клуб "Екогласност" и СДС-либерали от Зелена партия и
Федерация на клубовете за демокрация. Започва процес на разцепване и
"отлюспване" в отделните партии и организации в СДС.
На изборите за 36-о Обикновено Народно събрание на 13 октомври 1991 г.
СДС печели с 1 % пред БСП и в парламента се представя от 110 депутати.
През ноември 1991 г. съставя самостоятелно правителство с
министър-председател Филип Димитров, което подава оставка на 28 ноември
1992 г.
На 6 септември 1994 г. се подписва ново предизборно споразумение между
16 партии - редовни членове на СДС и 3 организации-наблюдатели. Това
споразумение замества споразумението от септември 1991 г. На изборите
на 18 декември 1994 г. за 37-о Народно събрание, СДС получава 1260374
гласа, което е 24,23% и 69 мандата в парламента, а БСП спечелва 125
мандата.
На предсрочните парламентарни избори от 19 април 1997 г. за 38-о
Народно събрание СДС получава в рамките на коалицията Обединени
демократични сили /ОДС/ 52,26% от общия брой на гласовете и 137 мандата
в парламента. Съставя самостоятелно правителство, начело с лидера на
коалицията ОДС и на СДС Иван Костов.
Акцентите в платформата на СДС са: реална декомунизация на страната;
реституция и приватизация на държавната собственост; финансова и
икономическа стабилизация; окончателно връщане на земята на нейните
собственици в реални граници; развитие на дребния и средния бизнес;
реални мерки срещу обедняването; борба с корупцията и престъпността;
приемане на нова концепция за национална сигурност; независима външна
политика с приобщаване към ЕС и НАТО; запазване на етническия мир;
подпомагане на обединението на Българската православна църква; развитие
на образованието, науката и културата; незабавна отмяна на всички
рекомунизационни и антидемократични закони.
От 5 март 1998 г. СДС вече е пълноправен член на Европейската народна
партия /ЕНП/. Решението е взето на тази дата на заседание на
политическото бюро на ЕНП в Брюксел.
През март 1997 г., преди предсрочните избори от април, лидерът на СДС
Иван Костов открито поставя въпроса за превръщането на СДС в партия.
Привържениците на тази идея в "синята" коалиция непрекъснато се
увеличават. В началото на 1998 г. ръководството на СДС разработва
специална програма за превръщането на коалицията в партия. Взето е
решение до октомври 1998 г. членовете на всички партии, съюзи и
организации в СДС да се пререгистрират и като членове на СДС. През
октомври 1998 г. е предвидено да се проведе Национална конференция,
която да отчете развитието на този процес и да набележи стратегията и
тактиката на СДС за местните избори през 1999 г. Решава се СДС да се
организира като партия от западноевропейски християндемократически тип,
която няма да има масов характер. В бъдеще е предвидено членовете на
партията да се приемат само с подписана препоръка от двама гаранти.
Така се гарантира за чистото минало и човешките и професионални
достойнства на кандидата. От 1998 г. СДС вече е член на трите
организации на европейските центристки и десноцентристки партии -
Европейския демократичен съюз, Европейската народна партия и
Европейския християндемократичен съюз. Представител на СДС в комисията
по външна политика на ЕДС е Асен Агов, а в комисията по икономическа и
социална политика - депутатката от София Мария Спасова.
На парламентарните избори през 2001 г. СДС участва в коалиция Обединени
демократични сили съвместно с Народен съюз: БЗНС – НС и ДП, БСДП,
Национално ДПС. ОДС печели 18,18% от избирателните гласове.
След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 г., Иван
Костов се оттегля от ръководството на СДС, като за лидер на СДС е
избрана Надежда Михайлова.
На 9 и 10 март 2002 г. се провежда 13-ата национална конференция на СДС
.Надежда Михайлова печели битката за председателския пост.
От 3751 гласували делегати, за Михайлова получава 2374 гласа, Екатерина
Михайлова – 1365.
На заседание на Националния съвет на СДС на 20 януари 2004г. е решено
да се проведе четиринадесета извънредна национална отчетно-изборна
конференция на партията. Предложението на НИС на СДС е прието със 105
гласа "за", 4 "против" и двама "въздържали се".
На 21 и 22 февруари 2004 се провежда 14-та национална конференция на
Съюза на демократичните сили. Надежда Михайлова отново получава
доверието на делегатите и запазва поста си – Председател на СДС.
С решение от 16 август 2005 година на Националния съвет на СДС свиква
предсрочна Национална конференция, която да се проведе в зала №1 на НДК
на 01 октомври 2005 г.
На 15-та Национална конференция на СДС се предвижда да се проведе избор
на Председател на СДС, членове на НИС на СДС и 40 пряко избрани членове
на Националния съвет на СДС. Кандидати за лидерския пост са Надежда
Михайлова, Петър Стоянов и Йордан Бакалов.
СДС няма да изключва по политически причини
Вера Александрова
СДС няма да изключва членовете си по
политически причини, се разбра от подготвените поправки в устава на
синята партия. Те ще бъдат одобрени от Националния съвет днес, а в
събота - и от Националната партийна конференция.
В основния документ на сините ще пише, че изключванията ще стават през
териториалните контролни съвети, а не, както досега, по решение на
областните съвети. "Това означава, че ще се следи единствено дали се
спазват устава и закона и ще се избегне политическият фокус", каза
шефът на Контролния съвет Младен Влашки. Според него новата поправка
има за цел да свие политическия чадър над изключванията, както и
отлюспването по политически причини.
Сред другите поправки, които ще бъдат направени в синия устав, са
въвеждането на статута на симпатизант на СДС. "Новият субект ще има
право на глас при издигането на кандидати за президентски,
парламентарни и местни избори", обясниха от синьото ръководство. Сините
ще премахнат от основния си документ областните конференции.
2040 ще се делегатите на Националната конференция на СДС в събота.
Обратно към "Партии и организации"