Депутатът Иван Н. ИВАНОВ в разговор със Силвия СТЕФАНОВА
100 милиона са жертвите на комунизма
Осъждайки комунистическите престъпления, ПАСЕ ще осъди комунистическата идеология
Иван Н. Иванов е парламентарист от ДСБ в 40-ото НС. Бил е народен представител и в 38-ото, и 39-ото НС.
- Преди няколко дни се завърнахте от Париж, където се случи едно историческо събитие, беше одобрена декларацията за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на комунизма. Ще се промени ли оттук нататък прочитът върху неговата история?
- Миналата седмица в Париж имаше заседание на Комисията по политически въпроси към ПАСЕ. Точка 4, която предизвика бурни разисквания, беше именно тази. Заседанието се проведе точно 16 години след 14 декември 1990, когато хората в София бяха обкръжили НС, за да протестират срещу чл. 1 от Конституцията.
- Каква е предисторията на решението, което се гласува в Париж?
- Преди повече от 2 години беше внесен проект за резолюция с подобно съдържание от Рене ван дер Линден, който в момента е председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Независимо че начело в списъка на вносителите стоеше той, инициативата принадлежи на моя колега и приятел, депутатът от 39-ото НС и член на българската делегация в ПАСЕ Лъчезар Тошев. През изминалите две години процесът се развиваше трудно поради обструкциите на левите делегати в ПАСЕ, които формираха политическата група на социалистите и на европейската левица. Те търсеха всякакви възможности да не се стигне до приемането на този документ, само заглавието му беше променяно 4 пъти преди заседанието на 14 декември…
- Как протече самото заседание?
- То започна с опити да се инициира нов дебат върху необходимостта изобщо да има такава декларация. Но аз бях изключително доволен, защото след 3,5 часа ожесточени разисквания комисията прие с малки промени и Проекта за резолюция и Проекта за препоръка към Комитета на министрите. И двата документа ще влязат в пленарната зала на ПАСЕ на 25 януари още на първата редовна сесия за 2006.
- Какво ще е историческото и може би юридическото значение на тези документи, ако бъдат приети и от Парламентарната асамблея?
- 16 години след падането на Берлинската стена Европа чрез своя най-стар институционален орган Съвета на Европа и Парламентарната му асамблея изразява ясна политическа воля да бъдат осъдени престъпленията, извършвани от комунистическите режими. На второ място – за първи път в историята на Европа публично ще бъдат съпоставени и равнопоставени престъпленията на комунизма и на фашизма и нацизма. Което е от изключително значение. На трето място ще бъдат предвидени конкретни действия, които ще уплътнят тези документи чрез изпълнението на заложеното в тях. Ще бъде приета Декларация, това се съдържа в препоръката до Комитета на министрите от страните членки на Съвета на Европа. Чрез текст, който беше гласуван (аз участвах в това гласуване), се предвижда във всички страни, където е управлявал комунистически режим, да се изградят Национални мемориали на жертвите на комунистическия терор. И да бъде създаден специален музей. Целта е не само да бъдат информирани младите хора за тези престъпления, но и да не се забравят тези злодеяния. За да бъдат възпитавани бъдните поколения, че не трябва да допускат подобен режим, в която и да било страна на Европа и света.
- Ако този документ бъде приет от ПАСЕ на 25 януари, по какъв начин ще се отрази той на политиката и на поведението на бившите комунистически партии като БСП например? Тя ще трябва ли да излезе с декларация за миналото си? И да изясни въпроса приемник ли е на БКП и на нейната политика или я осъжда?
- Документът не съдържа императивни разпоредби към действащите политически партии, включително и към тези, които се смятат за правоприемници на комунистически партии. Документът има изцяло морален характер и се стреми да отдаде дължимото на жертвите на комунистическите репресии. Но нека не забравяме, че в Комитета на министрите на външните работи на 46-те страни членки на СЕ участва и…
- …Ивайло Калфин?
- Да. Това означава, че българският вицепремиер и външен министър ще трябва да участва в това заседание и да гласува за мерките, които чрез препоръката се изисква да бъдат осъществени от Комитета на министрите. И българското правителство, в момента на трипартийна основа, но ръководено от председателя на БСП Сергей Станишев, ще трябва да се ангажира с тяхното изпълнение. Нека не забравяме, че България е парламентарна република и след като бъде завършена цялата процедура в Съвета на Европа, българските народни представители ще могат да проследят (поне в лично качество аз се ангажирам да го направя) по какъв начин правителството изпълнява тази препоръка.
- Представяте ли си например как българското правителство защитава паметника на Съветската армия в Борисовата градина и в същото време гради мемориал на жертвите на комунистическата репресия и тоталитаризма? Затова искам да ви попитам имате ли информация за отзвука на това решение и на този дебат в Русия?
- Самото заседание беше в светлината на прожекторите, особено на руските медии. При започването му нямаше свободни места в залата и няколко руски телевизии го отразяваха пряко. След края му те взеха интервюта от докладчика по тази точка - шведския депутат Гьорен Линдблад, който е член на Политическата група на ЕНП. Що се касае до яростната съпротива…
- С какви аргументи всъщност руските представители се противопоставяха на това решение?
- Те звучаха безкрайно неубедително и бяха изразени от Генадий Зюганов, който е председател на руската комунистическа партия. Той многократно заяви, че 65 партии, сред които и комунистически, са отправили писмо до председателя на ПАСЕ Рене ван дер Линден с яростен протест и настояване тази точка да бъде снета от дневния ред и да не се приемат документите по нея.
- А лидерът на българските комунисти Александър Паунов дали също е в този списък?
- Още не съм видял документа, но ще се постарая като член на българската делегация в ПАСЕ да го получа. И ще информирам дали той се е подписал под него. Вторият аргумент на Зюганов бе за приноса на съветската армия и СССР във Втората световна война за победата над фашизма. На този аргумент докладчикът г-н Линдблад отговори така: “Ако не беше комунистическият режим и всичко, което той допусна, Втората световна война щеше да завърши много по-бързо и с много по-малко жертви”. Тази война беше спечелена не благодарение на комунистическия режим в СССР, а въпреки него.
- Разбирам, че гласуването е било инфарктно и част от текстовете са минавали само с 2-3 гласа. Вие как участвахте в него, след като сте заместващ член в българската делегация?
- Въпреки моето навреме подадено искане за присъствие на заседанието…
- Към кого отправихте искането си?
- Към председателя на българската делегация в ПАСЕ г-н Юнал Лютви и получих категоричен отказ с мотива, че съм заместващ член. Но заместващите членове имат право да участват в разискванията, въпреки че нямат право да гласуват, ако в залата са титулярите.
- Тогава как се озовахте там?
- На собствени разноски. Включих се в разискванията още в самото начало, когато при гласуването на заглавието на документа беше поискано пред комунистически режими да се добави и думата тоталитарни. Заявих пред комисията, че историята на света не познава комунистически режим, който да не е тоталитарен. И ако има такъв, да ми бъде посочен. Разискванията продължиха и тогава със закъснение в залата дойдоха г-н Юнал Лютви и г-жа Надежда Михайлова, които са титуляри в тази комисия. За съжаление те гласуваха за поправката “тоталитарни комунистически режими” и окончателният текст е именно такъв.
- Юнал Лютви участва ли през цялото време в гласуванията? Това е интересно. Нали заместниците имат правото да гласуват, когато някой от титулярите е извън залата?
- Точно така е. В един период Лютви и Михайлова бяха извън залата, струва ми се, че това нещо се случи на два пъти, през което време аз гласувах. И именно по някои от инфарктните текстове съм изключително доволен, че дадох гласа си и своята подкрепа. Колкото и емоционално да звучи, но по време на заседанието пред мен като на филмова лента минаваха кадрите на всички тези масови убийства. На категоричното нарушаване на човешките права през годините на комунистическите режими. На лагерите в Сибир, в Белене, край Ловеч, на хората, които са загинали там. Както и на другите репресирани, а не само на убитите 60 хиляди българи в първите месеци след 9 септември, които представляваха голяма част от политическия, икономическия, финансовия и интелектуалния елит на българската нация.
- Предполагам, че на това заседание са били съобщени обобщени данни за жертвите на комунистическите режими. Те са милиони. Защо тогава приемането на този документ мина толкова трудно?
- Комунизмът е много жилав, нещо, което ние констатираме през изминалите 16 години и в България. Не само комунизмът, но и свързаните с него уродливи метастази - ДС и дъщерните им групировки - станаха основа на българската мафия през тези години. В доклада на г-н Линдблад се посочва цифрата от около 100 милиона жертви на комунизма. Посочват се и жертви в Централна и Източна Европа, като не се уточняват отделни държави като България например. Защо приемането на текстовете срещна такава съпротива? Защото е очевидно, че голяма част от партиите, които от комунистически се преименуваха в социалистически, смениха само кожата, но не и характера си. Дълбоко в тях е заложена не само носталгията по комунистическите режими, но и желанието да реабилитират комунизма в световната история. И да го свържат с едно минало, в което се изграждаха “големи строежи, а хората пееха песни как ще се стигне до масово равенство и ще се заличат класите”. Нека го кажем ясно и това е заявено и в този документ: жестоките престъпления на комунистическите режими произтичат от самата комунистическа идеология. Класовата борба, която проповядваха всички корифеи на комунистическата теория изискваше да бъдат ликвидирани класи не само като ненужни, а като вредни за строителството на този имагинерен комунистически строй. Осъждайки престъпленията на комунизма, ако това се случи на 25 януари, Европа ще осъди комунистическата идеология като човеконенавистническа в своя дълбок смисъл, защото тя почиваше на три стълба - класовата омраза, теорията за диктатурата на пролетариата и световната революция.
- А какво е отношението на ДСБ към приетата в Париж декларация?
- Когато се учредяваше партията Демократи за силна България, имаше спекулации от определени хора, които твърдяха, че сме изоставили един от основните принципи при създаването на дясната опозиция в страната и това е антикомунизмът. Чрез Договора за силна България, който беше подписан с българските избиратели, преди парламентарните избори през 2005, в точка 11 ясно заявяваме, че няма давност за престъпленията на комунистическия режим. Моето гласуване там не само в лично качество, но и като представител на партия Демократи за силна България, беше израз и на тази партийна позиция.
