Цели, рамки и приоритети на политиката 2005 – 2009 година

Проектът се представя от НДСВ на всяка от политическите сили, участващи в консултациите за съставяне на правителство, които започват на 1 август 2005 г.

Като отчитаме състоянието на България в средата на 2005 г., развитието на вътрешната и на външната среда, както и преобладаващите обществени приоритети, изразени чрез вота на българските избиратели на отминалите парламентарни избори,
Като отчитаме интересите и очакванията на структурите на гражданското общество: бизнеса, синдикатите, организациите на местната власт, неправителствените организации, организациите на различни групи в обществото, изразени в срещи и консултации по повод формирането на коалиционно управление в България,
Като приемаме, че основните цели на бъдещата политика през следващите 4 години са: Присъединяване на България към ЕС от 1 януари 2007 г. Пълноценно участие в органите и институциите на съюза; Ускорена съдебна реформа, осигуряваща бързо, ефикасно, прозрачно, справедливо и достъпно правораздаване; Догонващо Европейския съюз икономическо развитие, нарастване на доходите и сближаване на качеството на живот; Гарантирано и достъпно здравеопазване; Поддържане на висок и устойчив икономически растеж от 6-8% годишно; Модернизация на държавата, изграждане на икономика на знанието, увеличаване на заетостта и квалификацията на работната сила, съгласно принципите на Лисабонската стратегия; Развитие на пазарната икономика на принципите на конкуренцията, стимулиране на частната инициатива и предприемачеството;Продължаване на процесите на приватизация, концесиониране, развитие на публично-частното партньорство, стимулиране на конкуренцията и либерализация при запазване на обществения интерес; Преодоляване на регионалните диспропорции, динамично развитие на регионите; Решителни мерки срещу организираната престъпност и корупцията;
Като подчертаваме, че рамките на бъдещата политика са: Изпълнение на Договора за присъединяване към ЕС; Запазване на валутния борд до членството на България в еврозоната; Икономическо развитие в съответствие с критериите на Европейския валутен съюз; Продължаване на сътрудничеството с международните финансови институции.
Политическите сили: ........................................

като коалиционни партньори поставят следните приоритети на управлението на България през периода до следващите парламентарни избори през 2009 г.:

1. Членството в Европейския съюз – непосредствена цел на управлението
- Приоритетно изпълнение на поетите ангажименти – бързо извършване на закъснелите законодателни и административни промени;
- Приемане до месец октомври 2005 г. на законите в областите: околна среда, правосъдие и вътрешен ред, свободно движение на услуги, селско стопанство и дружествено право при запазване на приемственост в законодателния процес;
- Ускорено провеждане на съдебната реформа, насочена към повишаване на ефективността на съдебната система;
- Изграждане на административен капацитет, който да позволи ефективно участие и защита на националните интереси в рамките на институциите на ЕС, включително за усвояване на средствата по предприсъединителните инструменти, структурните и кохезионния фондове на ЕС;
- Спазване на времеви график за изпълнение на ангажиментите на България в периода до членството в съюза;
- Активна международна дейност, насочена към ратификацията на Договора за присъединяване от всички страни-членки;
- Последователна работа за изграждане на образа на България като надежден партньор, който има своя принос в укрепването и развитието на Европейския съюз;
- Ефективни мерки за информиране и ангажиране на широки бизнес и обществени среди в изработването и провеждането на европейската политика на страната. Координирано и активно участие на държавните институции и на структурите на гражданското общество при формирането и отстояването на националните позиции и приоритети;
- Превръщане на европейската политика във вътрешна за България политика и пълно възприемане на приоритетите на ЕС.

2. Повишаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика – активна политика за сближаване с ЕС по основните параметри, изложени в Лисабонската стратегия
- Стабилна и предвидима макроикономическа среда. Запазване на валутния борд, балансиран бюджет с отчитане на еднократните ефекти на присъединяването към ЕС и ограничаване на бюджетните разходи до 40% от БВП – основни приоритети на фискалната политика;
- Прозрачна и предвидима фискална политика. Повишаване на събираемостта на бюджетните приходи, поддържане на конкурентни равнища на данъчно-осигурителната тежест, справедлива и прозрачна данъчна политика. Приемане на мерки за ефективно и прозрачно изразходване на публичните фондове;
- Постепенно увеличаване на дела в БВП на разходите за инфраструктура, образование и наука, здравеопазване и култура при увеличаване на тяхната ефективност;
- Активно управление на държавния дълг и поддържането му на ниски равнища;
- Решителни мерки за противодействие на корупцията и ограничаване на “сивия сектор” в икономиката;
- Опростяване на данъчната система. Намаляване на ставката на ДДС до 18% при наличие на фискална възможност. Постепенно намаляване на осигурителната тежест с до 5%;
- Въвеждане в пълен обем на семейното подоходно облагане;
- Продължаваща либерализация и демонополизация в икономиката;
- Политика за насърчаване на износа и за стимулиране на малките и средни предприятия;
- Активна инвестиционна програма за изграждане на модерна инфраструктура – чрез финансиране от частния сектор, държавния бюджет и еврофондовете;
- Стимулиране на инвестиционната активност на частни инвеститори. Нулева ставка при облагането на реинвестирана печалба;
- Създаване на ефективен механизъм за насърчаване на иновациите и използването на информационни технологии. Модернизация на науката на базата на Лисабонските цели. Увеличаване на държавните разходи за наука и насърчаване на корпоративните инвестиции в развойна дейност, при промяна на принципите на финансиране на науката;
- Чувствително подобряване на качеството на работа на публичната администрация, включително чрез широкото въвеждане на електронно управление. Извеждане на услуги от държавната администрация към частния сектор (outsourcing);
- В сътрудничество с бизнеса изготвяне на програма с мерки за създаване на благоприятна бизнес среда и насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства;
- Създаване на благоприятни условия за развитие на българското селско стопанство в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС;
- Намаляване на регионалните диспропорции. Децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие;
- Подкрепа на развитието на капиталовия пазар;
- Защита на обществения интерес при управлението, преструктурирането и приватизацията на инфраструктурни и монополни обекти;
- Продължаване на процеса на децентрализация. Предоставяне на права на общините да определят размера нa местните данъци, както и вида и размера на местните такси, заедно със съответстващите отговорности.

3. Членството в ЕС се осмисля с по-високо качество на живота на българските граждани – активна социална политика, съобразена с критериите и постиженията на Европейския съюз
- Създаване на условия за разкриване на най-малко 240 хил. работни места в икономиката, което да доведе до трайно снижаване на безработицата до под 10%. Ефективен контрол върху условията за труд, продължителността на работното време, недопускане на експлоатация на женски и детски труд. Намаляване на данъчното облагане на социалните разходи от фирмите;
- Активна политика за повишаване на квалификацията и насърчаване на заетостта за хората в неравностойно положение на пазара на труда;
- Ежегодно актуализиране на линията на бедност в България, съобразено с практиката в ЕС;
- Еднократно значително повишаване на работните заплати в бюджетната сфера, свързано с интеграцията на България в ЕС, след съгласуване с МВФ;
- Ежегодно повишаване на доходите от труд с отчитане на растежа на БВП, стабилността на ценовото равнище, производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката;
- Запазване на прогресивното данъчно облагане, непокачване на сегашните ставки на данъка върху общия доход и намаляване на техния брой. Непокачване на данъка върху печалбата (15%);
- Осигуряване на устойчиво нарастване на пенсиите. Постепенно нарастване на дела на пенсиите в БВП до 10%, при наличие на фискална възможност. Създаване на инвестиционен фонд (“Сребърен”) за финансова подкрепа на пенсионната система. Осигуряване на по-справедливи, гъвкави форми за участие в пенсионната система;
- Гарантиране на равен достъп до качествено образование с реформа на учебното съдържание. Задължително образование до 16 годишна възраст. Поето от бюджета заплащане на храна на учениците до 4ти клас, учебници, и транспортни разходи на децата до 16 годишна възраст до 8ми клас в държавните и общински училища;
- Промяна на модела на образованието чрез преминаване от ресурсно-ориентиран към резултатно-ориентиран модел; обвързване нивото на разходите с качеството на образователния продукт; децентрализация и автономия на училищата; оптимизация на училищната мрежа;
- Приоритетна подкрепа на семействата с деца;
- Финансово подпомагане от бюджета за посещение на детски ясли и градини на семействата с деца, отговарящи на критериите за социално подпомагане;
- Създаване на условия за реално и изгодно студентско кредитиране, за стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса и на продължаващото през целия живот обучение;
- Широко използване на компютърни технологии в целия курс до завършване на образованието, насърчаване на закупуването и работата с компютри извън училище;
- Въвеждане на минимален пакет от здравни услуги за всеки осигурен български гражданин. Стимулиране на доброволното здравно осигуряване и на здравното застраховане;
- Включване на пациента във формулирането на здравната политика и в контрола върху качеството на здравните услуги;
- Реформи в системата на здравеопазване с оглед по-висока прозрачност и ефективност на изразходваните средства. Справедливо решаване на проблема с неплатените здравни вноски на гражданите;
- Реформа на болничния сектор чрез оптимизация на болничната мрежа и приватизация;
- Приемане на единна национална програма за ограничаване на негативните последствия от демографската криза;

4. Утвърждаване на българската национална идентичност – един от важните приноси на страната в ЕС
- Специални мерки за развитие на българската култура и нейното популяризиране в Европейския съюз;
- Активно участие в европейски културни инициативи и програми;
- Развитие на регионалното сътрудничество в областта на културата;
- Насърчаване на частните инвестиции в българската култура и традиции.

5. Задълбочена реформа в съдебната система
- Незабавни конкретни мерки за ускорено приемане на нови НПК (до края на м. септември) и АПК и Закон за правната помощ. Реформа в търговското правораздаване и извеждане на търговския регистър от съдебната власт. Въвеждане в действие на частното съдебно изпълнение. Обсъждане на възможни промени в Конституцията;
- Структурни промени за гарантиране контрол и баланс между отделните власти – разширяване правомощията на Министерството на правосъдието и Инспектората към него, по-висока отговорност на органите на съдебната власт, обсъждане мястото на прокуратурата и следствието;
- Функционални промени за ясно разграничаване правомощията на съдилищата, като решаващ орган по съществото на спора и на прокуратурата; между органите на предварителното производство; подобряване на координацията и взаимодействието на всички звена;
- Процесуални промени за по-голяма бързина и ефективност – възстановяване на двуистанционното производство по някои категории дела, промени в подсъдността, процесуални предпоставки за бързина и ненужно забавяне на делата;
- Организационни промени за повишаване контрола по организацията и движението на делата, изграждане на ЕИСПП, подобряване квалификацията и материално-техническите условия за работа на магистратите.

6. Активна и предвидима външна политика
- Утвърждаване на България като последователен, надежден и предвидим партньор в НАТО и ЕС;
- Активизиране на икономическото и културно сътрудничество в Югоизточна Европа;
- Развитие на активни политически, икономически и културни връзки със САЩ и Русия. Активизиране на връзките с традиционни и нови партньори на България от Близкия изток, Азия, Африка и Латинска Америка;
- Започване на действия за изтегляне на българския военен контингент от Ирак.