http://www.standartnews.com/archive/2005/10/25/worldfolio/index.htm

 

Преодолеем ли кризата, запазваме идентичността си

Македония жадна за български учебници

В Европа трябва да влезем с корените си, казва писателят Миле Неделковски

Миле Неделковски е писател, роден в Прилеп през 1935 г. Живее в Скопие. Автор е на 13 романа, 11 стихосбирки, 3 драми. В България са публикувани два негови романа - "Подгряване на вчерашния обед" и "Потковица на смъртта и надеждата". По първия роман и сценарий на автора е заснет игрален филм - първата българо-македонска копродукция. Филмът получи няколко награди на Варненския филмов фестивал. Миле Неделковски е носител на българската награда за литература "Димитър Талев" за романа "Потковица на смъртта и надеждата".

 

- Г-н Неделковски, вашите творби са познати в България. Има ли теми в Македония, които да продължават да събуждат инстинкта ви на писател?

- Пиша, разбира се. Освен проза, поезия, пиша и есета. Има много интересни теми в сегашния ни живот. Не само в културата, политиката, но и за рязката промяна, свързана с новата техника и глобализация в света. Хората сякаш забравят откъде тръгват нещата и те самите. И се превръщат, както бе названието на един български филм, в дърво без корен.

- Това ли е сега основният проблем в Македония, че й липсват корени?

- Това не е проблем само на Македония, а изобщо е проблем на младите хора по света. Сега те си имат интернет, телевизията, видеофилмите, музиката. Знаят много неща за сегашния свят и сякаш нищо за себе си. Имам предвид най-вече родовата и културната памет, не само за малко по-далечни времена, но и дори за събитията, станали до вчера. А в Македония проблемът с културата е същият както във всичките бивши социалистически страни - финансите. Трябва да се намери спонсор, за да отпечаташ книга. Като не се намери такъв, а младите рядко успяват, просто се стига до отказ от писане. Затова е необходима някаква нова политика за културата.

- Значи се получава един омагьосан кръг, в който културата отмира?

- Не става дума за умиране изцяло на културата, а за налагане на такъв един тип комерсиална култура, която приобщава към себе си средната прослойка и хората без особени претенции. Тя особено силно пробива в по-малките страни, защото в тях с култура, пък и с политика, се занимават такива хора, които мислят, че всичко, което идва от развития свят - Европа, Америка, е качествено. И трябва да се следва.

- А имаме ли в тук, в региона, добра култура, която може да конкурира тази на развития свят?

- Ще кажа, че тук има съгласие за културата, която се внася - става дума за треторазредно качество. И не можем да постигнем съгласие да започнем да изнасяме добрата култура, която имаме в региона. Може би има ревнивост сред страните.

- Президентът Георги Първанов предложи идея за съвместни културни коридори на Балканите, възможна ли е реализацията на общ регионален продукт в Европа и по света?

- Може би, надявам се нещо да стане и да не се политизира.

- В Македония има ли готовност за такава идея. Или основните усилия на политици и културни дейци са насочени към интеграцията в ЕС и нищо друго не ги интересува?

- Точно това е проблемът. Хората на културата, държавниците, журналистите, художниците, театрите трябва да преодолеят това политическо въодушевление от Европа. Те трябва сами да се организират, да си сътрудничат и да работят. Ако всичко оставим на политиците, културата ще се превърне в политика. А политиците повече обичат своите действия и себе си от творбите на някой писател например.

- Кои са актуалните теми в Македония?

- Отношението към църквата, към името на държавата, към нейната култура, която не е само нейна. Неотдавна стана оживен дебат след съобщение в интернет, че няма македонска култура, а смес от българска, сръбска, гръцка и албанска. А в Македония не толкова отдавна, до Балканската война поне, е имало само две култури - българска и турска. След това се опитваха да внасят различни култури, но остана това, което си беше.

- Нима продължава да е актуален въпросът за идентичността в Македония дори 13 години след независимостта на държавата?

- Сега името й за света е Бивша югославска република Македония. Но Гърция не беше ли бивша турска провинция, Сърбия не беше ли същото, американските щати не бяха ли английски колонии. Всичко, свързано с идентичността на Македония, всъщност е отваряне на нови проблеми на Балканите. А идентичността е ясна - тя е отцепена от българската след войната, за която говорих. Написах книга "Криза или подмяна на идентичността". И двете неща ни се налагат, макар че хората не искат това.

- А има ли възможност за избор пред Македония?

- Моята теза е, че ако кризата бъде преодоляна, няма да се стигне до подмяна на идентичността. Аз съм оптимист. Как мога да вярвам, че няма да ме има, такъв какъвто съм.

- Какво липсва на връзките между България и Македония?

- До 1996-1997 г. редица български вестници пристигаха в Македония. Вярно, малко бяха, но все пак идваха. Доколкото разбрах, спирането било, защото нямало печалба. Но на изпращането на български издания в Македония не трябва да се гледа като на бизнес. Българската страна трябва да е готова да понася определени рискове, които според мен са минимални. В Македония има интерес към български издания, особено към университетските учебници, помагала, литературата. Но това е оставено на добрата воля на отделните хора. Само тези, които полагат усилие, се сдобиват с тях. На пазара ги няма. За пример ще дам многото студенти, които учат в България. Те свикват с българските медии и вестници, а като си дойдат през лятото за ваканцията, не могат да ги четат.

- Това не зависи ли все пак от собствениците на вестници и бизнесмените?

- От тях зависи, но и от държавата, която трябва чрез своите институции да направи така, че максимално да бъде улеснен достъпът на български издания на пазара в Македония. Същото се отнася и за всички въпроси, свързани с културата - тя трябва свободно да преминава границите. В Македония сега има преса от Сърбия, Гърция, че и от далечни западни страни, а от съседна България няма.

- Зарасна ли раната в Македония от конфликта с албанските бунтовници през 2001 г., или все още има междуетническо напрежение?

- Има напрежение сред политическите и криминалните среди, но не и сред хората. Ако човек наобикаля пазарите, ще види преди конфликта, докато траеше и след него, едни и същи хора да стоят зад тезгяха. Те не изоставиха магазините и поминъка си, за да ходят да се бият. Онези с оръжията са или престъпници, или политици, или протежета на някой извън региона.

- А изгради ли си обществото в Република Македония достатъчно съпротивителни сили, за да не се повтори станалото, или трябва и външна помощ?

- Всички трябва да участват, защото никога македонският въпрос не е бил само македонски, на Македония. Той е и на България, и на всички страни в региона, че и на сили извън него. Нито една страна на Балканите, а особено Македония, няма проблем, който да е само неин.

- Европейският съюз ли е решението за проблемите, както ни убеждават политиците?

- Аз мисля, че преди да отидем в Европа, трябва добре да си подредим дома. И да видим първо какво може Европа. Сега за нас Европа са някакви закони и реформи. А на европейските закони, такива каквито ги насаждат и на България, и на Македония, им липсват корени. А всеки закон освен правилата, които налага, трябва да е съобразен и с манталитета на хората и традициите. Да има приемственост.

- Значи пак се връщаме към въпроса за корените. Изглежда, Европа дълбоко оре моравата и засажда нови фиданки, а старите корени, свързани с миналото и традициите, изглеждат обречени. Има ли друг изход освен пълната промяна в едни нови "европейци"?

- Ние сме европейци, тъй като винаги сме били в Европа. Македония е родното място, а България - родината на третата писменост в света. Ако ние се гордеем с достатъчно с това, което сме дали на света и сме постигнали, не може светът да ни налага своето. Сега, както ни обясняват, в Европа всеки щял да запази идентичността си. И какво ще се получи - всички ще бъдем малцинства. И как ще стане това?! Не може едната култура да бъде малцинствена, а другата - малко повече малцинствена. Това са някакви глупости.

- А какъв е изходът, след като всички се стремим към Европа.

- Има, ако всяка страна, всяка култура и идентичност пази ценностите си. И не бърза да влезе в кризата или да ги подмени.

Николай Петров