Блаже Ристевски: Кръстьо Мисирков пише, че е българин, за да се адаптира към политическата ситуация и да получи нещо за своя народ

26 юли 2007 | Агенция "Фокус"
 

Академик Блаже Ристевски от Македонската академия на науките отговори на въпроси на журналисти след края на поклонението пред гроба на Кръстьо Мисирков. В интервюто са използвани въпроси на Първан Симеонов - журналист на свободна практика.


Блаже Ристевски: (...) Тук не трябва да има дилеми. Спекулира се от някои хора, които мисля, че недостатъчно познават не само трудовете на Мисирков, а въобще македонските работи и времето, в което живееше Мисирков. Това, което се прави днес в политически план, е оскърбление за този гроб. Днес трябва да работим за “осветляване” на Мисирков, с всички негови добри дела, които е направил не само за Македония, а и за България, а и не само за България. Той беше човекът, който допринесе и за Русия, и за Бесарабия, човек, който остана последователен македонец. Когато прочетете събраните трудове на Мисирков - публикуваните и ръкописите, ще се уверите, че човекът е бил последователен в съвестта си, в чувството си и борбата за македонска държава с македонски литературен език, македонска история и култура. Тук не трябва да се залъгваме.
Въпрос: И все пак да Ви попитам защо? Все пак той самият се нарича българин. Нееднократно. И защо завършва живота си в една гимназия в Габрово? Защо се нарича българин?
Блаже Ристевски: А защо в Габрово? Какво прави в Габрово?
Въпрос: Не знам, Вие ми обяснете.
Блаже Ристевски: Той никога не е бил в Габрово.
Въпрос: Така да бъде, а защо се нарича българин?
Блаже Ристевски: Той беше гражданин на България, момче. И нямаше къде да ходи, защото същият този Мисирков през 1922 и 1923 година изпрати купища писма, за да отиде в Македония и да напусне България. Разговаряше и пишеше до югославското посолство да му се позволи да бъде учител в Македония, а ако не му бъде позволено, тогава да бъде учител в Загреб; ако и това не му се позволи, тогава нека да е в Белград. Само да му се позволи да бъде близо до своята страна, защото не искаше да почива в чужда страна.
Въпрос: А защо в своя дневник се определя като българин?
Блаже Ристевски: Момче, вие пак едно и също.
Въпрос: Не ми отговаряте, затова Ви питам.
Блаже Ристевски: Защото в това време, 1913-а година, ако Вие сте учили и вероятно знаете, `13-а година имаше две балкански войни, в които се разцепи тази наша земя. И тогава Мисирков застана на позицията, както и преди това, както и след това в критичните моменти, да не се разделят страната и народът. Да остане цял, и страната цяла, макар и да отиде в България, с която сме достатъчно близки.
Въпрос: И затова той казва аз съм българин. Затова?
Блаже Ристевски: Не затова. Защото единствено така можеше да се присъедини и в същото време трябва да ви кажа, че той публикуваше много остри статии в Петербург срещу българската политика и за македонската национална мисъл. По същото време, а имайте предвид, че в тази 1914 година най-вече, неговият меморандум, подписан от него и от Димитрия Чуповски, наистина представлява едно ранно завещание за мисирковото национално, македонско чувство и македонската мисъл. Затова, момче, не се подвеждайте по някакви...
Въпрос: Питам, това са негови думи.
Блаже Ристевски: Това са негови и така аз ги огласявам.
Въпрос: Кога лъже: когато казва, че е македонец, или когато казва, че е българин?
Блаже Ристевски: Никога в живота си не е лъгал.
Въпрос: В единия от двата случаи явно лъже?
Блаже Ристевски: Не е вярно. Той само се е адаптирал към моментната политическа ситуация, за да може да получи нещо за своята страна и своя народ. Македония, момче, преживя трудни исторически изкушения. Ако знаете, тогава може да разберете: аз, Блаже Ристовски, до 1941 година бях сърбин и се пишех сърбин. Лъжех ли? Не лъжех. Аз бях ученик в сръбско училище. От 1941 до 1944 година ме обявиха за българин. И аз във всички документи се пишех българин. След 1944 година, в собствената ми държава аз можех да се пиша македонец. Разбирате ли Вие това? Като историческа истина? Аз, живият, пред Вас. Какво съм аз? Сърбин, българин? Какво?
Въпрос: Кажете ми?
Блаже Ристевски: Ами виждате ме.
Въпрос: Какъв сте Вие по националност?
Блаже Ристевски: Момче, прекалено сте млад, за да Ви отговоря на такъв дързък въпрос, съжалявам за израза, защото наистина е непристойно да ме питате.
Въпрос: Ще ви питам две други неща, последно, като представител на Македонската академия на науките и изкуството (МАНУ): в България се знае, че има фалшификации на българската история в Скопие, при това доста. Това ще продължава ли занапред и как ще го коментирате?
Блаже Ристевски: Никога не е имало фалшификация, а има недостиг на документация, която сега имаме частично възможност да проучваме, особено в България, до скоро и в Русия, а да не говорим за Гърция - там все още нямаме достъп. И какво искате да Ви отговоря? Какви фалшификации? Какво? Фалшификациите да ги търсим в това, че някой се е декларирал по този или по онзи начин? Всички тези хора, които са живеели в турско, са се декларирали такива, каквато е била държавата. Ето това, вие, младите поколения, не можете да разберете.
Въпрос: Каква държава е имало, когато се е подготвяло Илинденско-преображенското въстание? Защо тогава пак са се наричали българи?
Блаже Ристевски: Защото нямаше македонска държава. Защото тогава по-голямата част от македонците бяха в българската екзархия и според турските закони и шериатската система, където не се признават нации, а вяра. Можеше да се декларират само според църквата, а църквата беше Българска екзархия. Нищо друго Турция не можеше да признае. Това трябва да разберете вие, младите поколения и вашите учители - мои колеги за съжаление.

***

Въпроси на Агенция “Фокус”

Фокус: Г-н Ристевски, как се чувствахте днес на гроба на Кръстьо Мисирков?
Блаже Ристевски: Тъжно. Чувайки вашите въпроси, тъжно. Не Вашите, а на момчето...
Фокус: Кога за последен път сте били на гроба на Мисирков?
Блаже Ристевски: Аз съм идвал няколко пъти. За последен път идвах преди няколко години.
Фокус: Смятате ли, че в бъдеще трябва да има подобни посещения?
Блаже Ристевски: Нормално ще бъде да има такива посещения. Какво лошо има в това? Става дума за един наш изтъкнат деец, значим за нашата история.
Фокус: Смятате ли, че официалните власти обръщат достатъчно внимание на Кръстьо Мисирков?
Блаже Ристевски: Разбира се. Неотдавна Фондация “Рамковски” откри паметник в центъра на Скопие, Институтът за македонски език носи неговото име.
Фокус: Говоря за официалните власти.
Блаже Ристевски: Вижте, това е неправителствена асоциация, тук правителството не се намесва. Без да знаят организаторите обаче, взели и свещеници, за да организират панихида. Това обаче е невъзможно. Ние не можем да очакваме това да ни се позволи. Това бе грешка на организаторите. Това е обаче от незнание. Това не е държавна делегация. Аз съм тук като Блаже Ристевски, който цял живот се занимава с проучването и на Мисирков, и на мисирковизма, и на македонската национална мисъл като цяло. Аз тук дойдох заради пиетета към Мисирков, както и към Екатерина Михайловна (жената на Кръстьо Мисирков - бел. “Фокус”), а и неговия внук.
Фокус: Има ли сътрудничество между Българската академия на науките (БАН) и МАНУ?
Блаже Ристевски: За съжаление не мога да се похваля с това. Нямаме такова сътрудничество, каквото бихме могли да имаме, тъй като ние най-вероятно сме най-близките народи в славянския свят.

Обратно към "Македония"