Двойният стандарт с българското гражданство

Легендарният Александър Лепавцов от Македония още чака, но "по-оправни" се уредиха

Костадин ФИЛИПОВ*,
специално за "Стандарт"

Неотдавна в София се видях с Александър Лепавцов. Дошъл човекът да подари на няколко приятели от България своята нова книга, в която е събрал статии и интервюта от последните петнадесетина години. Как си, добре съм, а ти, и аз съм добре, караме я... По едно време Ацо се надигна и с извинителен тон ми казва: "Не се сърди, трябва да свършваме, че ще ходя да се регистрирам в районното управление за престоя си тук". "Чакай, нали имаш българско гражданство и български паспорт, каква полиция, какви пет лева?" - "Не, нямам, чакам си реда вече повече година", казва той.
И така, хора като Ацо Лепавцов (виж карето за него) нямат наше гражданство, при положение че други хиляди македонци вече имат в джоба си и български паспорт. Обърнете внимание на това "и", тъй като при 99,9% от случаите става дума за двойно гражданство - българско и македонско. Всяко едно от тях се ползва съобразно случая - когато искам да преодолея шенгенската визова бариера, вадя паспорта с българския коронован герб на него, във всички други случаи си показвам македонския паспорт. Знам сериозни македонски делови мъже, които ползват паспорта си "по предназначение" заради бизнеса си. Но знам и други, които не са малко, за които това е възможност по балкански маниер

хвалейки се наляво и надясно, че си пият кафето в някое от популярните кафенета или че всеки уикенд пазаруват по "Егнатия" или "Ерму" в Солун. С други думи, че са запазили част от стандарта си от времето на екс-Югославия, когато пътуваха безпрепятствено по света.
Засега българското законодателство не поставя изричното условие при получаване на българско гражданство ищецът да се отказва от досегашното си - било то сръбско, молдавско, македонско или каквото и да е друго. С приближаването на пълноправното ни членство в ЕС проблемът за двойното гражданство ще легне очевидно в дневния ред на българските законодатели, въпреки че и в страните членки на ЕС няма единно становище по въпроса. Във всеки случай, при наличието на многобройна българска диаспора, която иска да възстанови и укрепи връзката с отечеството, търсенето на българско гражданство и съответните легитимиращи документи за това е нормален цивилизационен процес. Този интерес от страна на македонците ще се увеличава, след като Брюксел потупа властите край Скопие по рамото, давайки им статут на страна кандидат-член за ЕС. За всеобщо разочарование край Вардар обаче това не вдигна шенгенската визова бариера пред тях. Изглежда, ще се окаже прав моят приятел и жив мъдрец, писателят Младен Сърбиновски, който преди години пророчески ми каза: "Коста, няма нужда България да прави специални неща за нас, македонците, за да ни се хареса. Вие вървете напред, гледайте държавата ви да става все по-атрактивна и ние сами ще искаме да дойдем..."
Това, против което говоря и пиша дълги години, е комерсиализа-цията на процедурата за получаване на българско гражданство и като резултат от нея - странната селекция на хора, които стават наши съграждани. Хора като Александър Лепавцов и членовете на неговото семейство, като Миле Неделковски, който написа сценария на българо-македонската филмова продукция "Подгряване на вчерашния обяд" и има зад гърба си повече от 50 книги, като Младен Сърбиновски и Симеон Симев, като Любчо Куртелов и братята Саво и Любчо Коцареви от Охрид и като стотици други представители на големите български родове от Македония трябва задължително да бъдат поканени от нашата държава и тържествено да получат своите укази за българско гражданство. Ако искат, разбира се, а те искат. Познавам стотици от тях, това са същите хора, които пълнят салоните на посолството ни в Скопие при всяка културна или политическа проява там, това са хората, които на откриването на първата и единствена досега Седмица на българския филм в Скопие пристигнаха като на най-голям празник в живота си с най-официалните си дрехи, със закачени български отличия на тях. Това са хора, които с дни и седмици очакват официалния прием на българското посолство в Скопие по случай Трети март, за да се съберат заедно и радостно да подхвърлят помежду си "Много сме, много сме..." Това са хора, които са

към България през годините на кралска и Титова Югославия и сега заслужават поне това - да не се подлагат на общоприетата процедура, в това число и да не представят нотариално заверени уверения за българското си самосъзнание. Те си го имат и носят по рождение. Това са хора, които не се срамуват от българската си принадлежност и публично се гордеят с нея. За разлика от десетки и стотици други, които мълчат и дори крият за българското гражданство, за което са си платили надлежно. И които се подсмихват иронично към държавата ни за нейните европейски напъни и борба за нови цивилизационни стандарти. За тях България, чиито граждани са, е един разграден двор, в който и най-светите и патриотични идеи могат да се търгуват с лекота, стига да имаш под ръка подходящия човек на подходящо място. И пари, разбира се. Да, под комерсиализацията на процедурата за получаване на българско гражданство имам предвид тъкмо мрежата от посредници, които обслужват огромния интерес и печелят добри пари от това. Знам техните имена, знае ги цяла Македония, а още по-добре ги знаят служителите и чиновниците в нашите институции, които движат документите и бият печатите. Няма да ги цитирам, дори признавам, че не трябва да имам нищо против практицизма им, след като са открили нишата и са влезли в нея,

Нали сме пазарна икономика...
Да, но има неща, които не бива да се пазаруват, и за мен българското гражданство е едно от тях. Нещо повече, то трябва да бъде получавано с подходяща доза тържественост и достолепност, все пак човекът става гражданин на една държава с повече от 13 века история, членка на НАТО и почти членка на ЕС.
Медиите в Скопие много тънко също така помагат да се създава представа за България като за "разграден двор" по отношение на българското гражданство и нашата бюрокрация им дава основание за това. Пишат, че вече съществува остра конкуренция между разни групи посредници от различни градове на Македония. Значи бизнесът върви. От една страна - реклама, но от друга - намек, че българската администрация съвсем не е безкористна. Значи става дума за

при това по отношение на най-свети и важни неща. В този процес своето място, за съжаление, имат и някои сдружения, които иначе поставят пред себе си идеалната цел да развиват българо-македонското приятелство и сътрудничество или сдружения на българите в Македония. Не приемам те открито да се декларират като търговски дружества, които предлагат посреднически услуги за гражданство, за влизане в български ВУЗ, за търговски междуфирмени контакти и т. н.
Чувам напоследък и апели оттук-оттам за масовизация на процеса за даване на българско гражданство на македонци. Един бъбрив наш професор дори се похвали, че две от семействата от Скопие, на които помогнал да получат паспорт, са гласували за него на последните местни избори. Та се питам, с призива за масовото раздаване на българско гражданство на македонци имаме за цел да си докараме електорат, та дано вдигнем процентите на гласувалите, така ли? Ако бихме искали от тези българи нещо, то е на следващото преброяване в Македония да не крият принадлежността си, а ясно и твърдо да се декларират като българи. Иначе какво излиза - били сме дали български паспорти на хиляди македонци, а на последното преброяване през 2002 г. записалите се като българи в графата "други" бяха с около 400 по-малко от тези през 1994 г.
Та, за какво става дума и кого лъжем?

*Авторът е бил дългогодишен кореспондент на БНТ в Македония