Кога свършва една война

Новото териториално деление на Македония сблъсква отново етнически македонците и албанците

Севда ШИШМАНОВА

Твърдението, че за албанците в Македония няма голямо значение кой управлява в Скопие, колкото кой управлява Тетово, е на път да получи институционално-държавни измерения. Този понеделник управляващата коалиция на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и Демократическия съюз за интеграция (ДСИ) внесе в парламента проект на закон, който урежда ново териториално деление на страната, като дава значителна самостоятелност на общините при управлението и финансирането им. Решението да се даде ход на децентрализацията предизвика острата реакция на опозицията и мнозинството македонци заради опасенията им, че обслужва албанските планове за федерализация. Проектът според тях узаконява създаването на етнически чисти територии и използването на демократичен механизъм за избор по етнически принцип на органи на местно самоуправление, които имат твърде голяма независимост от централната власт.
За едно денонощие Македония изглеждаше като че ли е на прага на нов конфликт. Световните телевизии излъчваха впечатляващи кадри от митинга пред парламента в Скопие със скандиращи националистични лозунги хора и море от македонски знамена. Повече от 20 хил. души въпреки поройния дъжд блокираха пространството пред сградата, за да протестират срещу предстоящото териториално деление. А след три години на компромисно спокойствие очакванията за ескалация на напрежението бяха съвсем основателни както заради трайно радикализираните с войната македонски и албански настроения, така и заради конкретния факт, че македонската полиция същия ден арестува 52 души по обвинение, че са предизвикали сблъсъците в град Струга през уикенда. Тогава при вълнения в града срещу правителственото предложение беше нападната централата на управляващата СДСМ, ранени 24 полицаи и 17 протестиращи, нанесени значителни материални щети и конфискувано голямо количество незаконно притежавано оръжие.
Децентрализацията обедини скараната македонска опозиция, която организира митинга и поиска оставката на правителството. Опозиционните лидери обвиниха управляващата СДСМ, че се е поддала на натиска на албанските си коалиционни партньори и с внасянето на този законо­проект за обсъждане в парламента всъщност създава предпоставки за ново етническо напрежение в Македония.
Проблемите, които калкулира предложеният от управляващата коалиция

Спорен законопроект за нова териториална организация

на страната, са свързани с това, че той окончателно легитимира всичко, което албанците вече постигнаха по време на въоръжените сблъсъци. И след като първо партията на бившите бунтовници ДСИ влезе в правителството, сега са на път да получат и да управляват официално териториите, които преди три години на практика превзеха с оръжие. Това става независимо че поради някакво разбиране за национална гордост или поради очакване за достатъчно дълго отлагане на проблема във времето досега македонците емоционално не признаваха какво действително им се е случило с Охридското споразумение, което сложи край на войната през 2001 г.
Проектът за децентрализацията на териториалното устройство на Македония е част от мирното споразумение между македонското правителство и етническите албански бунтовници, подписано в Охрид под егидата на международната общност. То дава по-големи права на албанското малцинство като признаването на езика им за официален в селищата, където са мнозинство, и урежда законодателното преминаване на 16 общини изцяло под контрола на албанците. Новото териториално деление предвижда досегашният брой общини от 123 да бъдe намален на 80, съответно на 76 до 2008 г.
Освен че маркира чисто албанските територии, редуцирането на общините дава възможност за присъединяване на албански селища към общини с преобладаващо македонско население. На много места се получава преливане между територии с преобладаващо македонско население и такива с албанско, което е

Промяна на етническата топография

и предпоставка за разширяване на позициите на албанците. Така например в новия проект за Скопие се предлага присъединяването на селата Сарай и Кондово, с което се създават условия за използването на албанския език като втори официален, защото градът ще увеличи албанското си население. Освен това се появяват и предпоставки за изолиране на македонското население от управлението на общините, където то остава малцинство. Такъв е случаят със Струга, еднo от селищата, които ще преминат под албански контрол.
Паралелно с протестите и дебатите в парламента македонската опозиция води кампания за събиране на 150 хил. подписа до 23 август и организиране на референдум срещу приемането на закона. Ако на него гражданите отхвърлят новото териториално устройство на Македония, това решение ще има законова сила дори преди това парламентът да приеме спорния текст, твърдят македонски експерти. Според проф. Владо Поповски от Юридическия факултет в Скопие, ако се съберат необходимите подписи, парламентът е длъжен да насрочи референдум. А проф. Гордана Силянова, експерт по местно самоуправление, смята, че най-доброто решение е властите да изчакат и да видят дали ще има референдум и ако има, да се съобразят с резултатите от него.
Според излизащия в Косово в. „Коха ди торе“ обаче албанците подготвят контраотговор на евентуален референдум в Македония. Вестникът твърди, че при успешното провеждане на гласуване срещу промяна на съществуващите общински граници албанците ще формират национален съвет, за какъвто вече са разговаряли досега скараните албански лидери Али Ахмети и Арбен Джафери. В него се очаква да членуват всички албански политически субекти с цел да отговорят на евентуално блокиране в парламента на законопроекта или успех на референдум.
Законопроектът провокира националистичния ресурс от двете страни - македонска и албанска, независимо че митингът в Скопие мина мирно, стегнат в кордона на стотици полицаи, които изпълняваха драконовските мерки за сигурност. Македонските медии се върнаха към военната терминология и описаха случващото се като „Военна психоза в Скопие“. Ясно е, че освен че ще бъде засегнато личното битие на много хора, македонците се опасяват, че децентрализацията ще улесни районите с албанско мнозинство да се откъснат от Македония и да се обединят със съседно Косово, ако то някога получи независимост от Белград.
Западните медии отбелязват, че спорната териториална реформа е подкрепена от Европейския съюз (ЕС), но правителството в Скопие е пропуснало да информира гражданите на страната, както трябва, и те разбират

Децентрализацията като начало на разделението на Македония

Кореспондентът на Би Би Си посочва, че социалдемократическото правителство е имало малки възможности за маневри, тъй като амбициите му за присъединяване към ЕС зависят от прилагането на Охридското споразумение. А македонските медии предупреждават, че са засечени консултации между албанските политически лидери в Македония и политическите ръководства на Косово и Албания.
Въпросите, на които предстои да бъде даден отговор, оттук нататък са донякъде ясни. Дали един закон за децентрализацията би удовлетворил албанските териториални амбиции? И дали неизбежният компромис, който македонците трябва да направят с приемането му, ще запази териториалната цялост на Македония? Ако новото териториално деление на страната все пак се състои, шансът войната от пролетта на 2001 г. да се приеме за приключила е значително по-голям.