Красимир УЗУНОВ

С очакваното мнозинство на гласовете на управляващата коалиция на Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/ и Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ и с още по-очаквания бойкот на депутатите от различните крила на ВМРО-ДПМНЕ и от опозиционната Демократична партия на албанците /ДПА/, половин Македония за една нощ стана двуезична, а общините бяха редуцирани от 123 на 80.
Нещо повече – в почти една трета от новите административни единици като втори служебен език бе въведен албанския. Нещо, което тепърва ще има своето финансово измерение – от отпечатването на всички бланки, формуляри и документи на новия служебен език, през осигуряването на симултанен превод на заседанията на общинския съвет, до въвеждането на албанското наименование на улиците.
Така с благословията на европейските посредници и наблюдатели, бе премахнат последния препъни-камък по пътя на окончателното прилагане на Охридския рамков договор от 2001 г.
С това Македония не стана нито по-спокойна, нито по-мирна.
Бунтовете в Струга доведоха до блокиране на целия обществен, културен и спортен живот в общината.Открито се заговори за обявяване на самостоятелен статут на града на Миладинови, а всички политически партии от т.нар. македонски блок, включително и управляващия съюз на реформираните комунисти, заедно с повече от 40 неправителствени организации, подписаха Хартата на независимостта. Присъединяването на досегашните селски общини Велеща, Делогожди, Луково и Лабунища към Струга промени тотално етническия баланс на населението и ако досега в града македонското население имаше мнозинство, на предстоящите местни избори през ноември, кметът на Струга на практика ще се избира от компактната маса албанци в прилежащите стружки села, където от години господства не централната власт в Скопие, а търговците на бели робини на некоронования балкански крал на проституцията Дилавер Бойку. Така изходът от местния вот става повече от предопределен. Избирането на албанец за кмет неминуемо ще доведе до трайно албанско присъствие в местната администрация – началник на полицията, директор на медицинския център и т.н.
Всичко казано дотук за Струга се отнася в пълна сила и до Дебър, Гостивар, Тетово и т.н., а от 2008 г. и до Кичево, където предстои да се присъединят засега самостоятелните общини Заяс и Осломей.
Иначе казано етническата карта на Македония бе прекроена кардинално и върху нея бе узаконено албанското присъствие, оспорвано от преброявания, бойкоти и референдуми от 1991 г. до днес.
Разбира се партията на Арбен Джафери – ДПА побърза да заяви, че албанците не са получили нищо ново в сравнение с това, което са имали, защото в известна степен новото териториално делене на страната, наречено децентрализация, до голяма степен повтаря районирането от преди 1996 г. В действителност обаче, ситуацията както в Македония като цяло, така и в районите, населени с етнически албанци е коренно променена в сравнение с тази отпреди 10 години. Войната от февруари до септември 2001 г. коренно промени ситуацията в Македония. Най-малкото защото албанците станаха неизменен субстрат от политическото управление на страната и тяхното представяне в централната власт не се изчерпва с някогашните Партия за демократичен напредък /ПДП/ и Народно-демократичната партия /НДП/ от зората на македонската независимост. Казано по-просто креатурите на сръбската и македонската тайна полиция бяха заменени от партизанските командири по време на гражданската война. Нещо, което не е без значение дори за народопсихологията на македонските албанци, които видяха нагледен пример в радикализирането на своите етнически искания, като път за социално и политическо издигане.
Друг е въпросът дали децентрализацията трябва да се приема като път за федерализирането на Македония или като открехната врата за нейното асоцииране към европейските структури.
До голяма степен това зависи от зрелостта на управляващия екип в Скопие, на който обаче най-напред му предстои да овладее локалните бунтове и местното напрежение, а след това да участва в местни избори, на които трудно може да се предвиди положителен резултат за която и да е от противостоящите страни.
Тревога будят констатациите на политическите експерти и анализатори в Скопие. За бившия военен и вътрешен министър, бивш шеф на Агенцията за разузнаване и контраразузнаване, а сега преподавател в Скопския университет Владо Поповски, тревожно е бъдещото обособяване на етнически чисти албански територии, които в определен момент и при определени обстоятелства лесно могат да се автономизират или да се превърнат в кантони, които в бъдеще дори да се отделят.
Друг бивш вътрешен и външен министър и съветник на покойния президент Трайковски, Любомир Фръчковски смята, че СДСМ са сгрешили като са водили преговорите с албанците “на тъмно” и самостоятелно. Според него са възможни размири и бунтове в краткосрочен план, а съюза на реформираните комунисти да понесе политическата отговорност от днешните решения в бъдеще.
Фръчковски нарича Закона за децентрализацията Кутия на Пандора и като един от авторите на Охридския договор смята, че е нарушен духа, който бе постигнат през лятото на 2001 г. Бившият министър обяснява това с отсъствието на международни посредници като гаранти на договореното, както и с възможността да се появи в бъдеще нова албанска партия, която да не е страна по днешните договорености.
Всъщност такава в момента е партията на бившия командир Али Ахмети. Скопското споразумение от лятото на 2004 г. е постигнато с други действащи лица и други партньори, които не участваха в подготовката и подписването на Охридския рамков договор. Освен отсъствието на Любчо Георгиевски, Бранко Цървенковски/вече президент/, на Арбен Джафери и Абзулрахман Алити, липсва и обединителната и гарантираща фигура на трагично загиналия президент Трайковски.
Най-сериозните обвинения на Фръчковски за пробив в договора от Охрид е “намирането на териториално решение на етническите въпроси”, т.е. отново създаване на чисти територии.
Това, от което преговарящите в Охрид се страхуваха и бягаха, днес вече е факт, който тепърва може да се превърне в катализатор по направлението – федерализиране-кантонизиране и последващо разделяне.
Очевидно ключът от ръждивите етнически катинари в Скопие е скрит някъде в Европа. Или по-точно в политиката на европейските велики сили и на Европейския съюз като цяло от една страна към албанския въпрос, включващ Албания, Косово и Западна Македония, а от друга – към разрешаването на етническите конфликти, оставени за наследство на Европа от бивша Югославия.
Нужна е отделна стратегия към Македония, защото примерите с Босна и Косово не са тъждествени със ситуацията с балканския югозапад. Нужна е ясна икономическа и финансова платформа най-напред затова кой ще плати децентрализацията и въвеждането на албанския като служебен език, а след това аргументирана със срокове и цифри програма за асоциирането на Македония към европейските и евроатлантическите структури преди тя да се е разпаднала от вътрешните си центробежни сили. Накратко казано – срок за приемане в НАТО, срок за приемане в Европейски съюз. Другото е – присъединяване на части от Македония към вече приети или предстоящи да се приемат страни.Лошото е, че разпадът в балканските географски ширини не преминава като цивилизования развод между чехи и словаци, а по примера на сърби, хървати, босненци и косовари – с войни и насилие.
Засега перспективата не изглежда блестяща. Европа поздрави приемането на законите за децентрализиране и ... излезе в отпуска.
Паралелно с това Ройтерс публикува изследване за шансовете на Балканите да влязат в Европа. България има 75 %, Румъния – 66, Хърватия трябва да разчита на 2012 г., а Сърбия да гледа към 2015 г. За Македония - нито дума. А нейната крехка стабилност е такава, че тя може да пламне още по време на отпуската на европейците. Така както пламна изведнъж автомобила на военния министър Бучковски насред Струга, както изгоряха централите на политическите партии пак в Струга или както внезапно се затварят пътища край Охрид, край Кичево, или дори в Източна Македония по границата с България.
Не трябва да се разчита докрай и на искането за референдум по проблемите на децентрализацията, защото реминисценцията с референдума за Илирида, независима албанска държава в Западна Македония от 1992 г. се налагат сами. Македонският референдум ражда албански референдум. Независимостта на Струга може да обещае да стане Сан Марино, но родната община на Али Ахмети – Заяс край Кичево може да стане Андора, също за едно нощ.Тогава?
Нерешените проблеми с повече от 100 годишна давност – от Берлинския конгрес през 1879 г., от Букурещкият мир през 1913 г., от Версайл и Ньой 1919 г., от Призренската лига през 1924-5 г., от създаването на Сърбо-хърватско-словенското кралство и после Югославия, чакат своето разрешение , изискват от днешна Европа разум, спокойствие и далновидност, съчетани с икономическа ангажираност, която да не се изчерпва със заплатите на евроекспертите, работещи в региона. Останалото е криза. А кризата на Балканите означава война, етническо прочистване и вълни от бежанци, които лесно могат да дестабилизират целия регион.