Македония пое ангажимента да възстанови пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан. Това стана ясно от кореспондентът на “Фокус” в Скопие. Македонският министър на отбраната Владо Бучковски и посланика на Сърбия и Черна гора Бисерка Матич-Спасоевич са изразили и надежда, че Македония ще направи всичко възможно за запазване на паметниците на Сърбия на територията на Македония.
Според историци и анализатори, Македония отново демонстрира двойни стандарти, защото само преди месец, по време на визитата си в София, министър Бучковски заяви, че съдбата на българските военни гробища и паметници в Македония не зависят от военното ведомство, а от македонското министерство на труда и социалните грижи. “С този акт македонските власти отново доказват, че са колония на Белград, тъй като международното законодателство изисква всяка страна сама да се грижи за своите военни гробища, а държавата, на чиято територия се намират, да й позволява, и нещо повече - да прави това. Влагайки , заяви за “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
Двойствеността на скопската политика е обяснима, защото от години в Скопие имат едно отношение към сръбските военни гробища и съвсем друго към българските военни гробища. Това каза на свой ред в интервю за Агенция “Фокус” проф. Георги Марков, директор на Историческия институт на БАН.
На територията на Македония България претендира за повече от 483 военни гробища на загиналите български войници и офицери по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни. През периода на сръбското управление на Македония 1913-1915, 1918-1941 и 1945-1990 г. всички български военни паметници и гробища са унищожени.
А държавните ни институции продължават да мълчат.


БНТ - По света и у нас
В навечерието на Илинден Македония пое ангажимента да възстанови пътя от сръбския военен мемориал на Каймакчалан
В навечерието на Илинден Македония пое ангажимента да възстанови пътя от сръбския военен мемориал на Каймакчалан, съобщи агенция “Фокус”. Македонският министър на отбраната Владо Бучковски е заявил готовност страна да осигури съдействието на армията за възстановяването на пътя, за да могат хората по-лесно да стигат до паметника. Агенция “Фокус” съобщава, че български историци смятат, че по този начин Македония демонстрира двойни стандарти, защото само преди месец по време на визитата си в София министър Бучковски заяви, че съдбата на българските военни гробища и паметници в Македония не зависят от военното ведомство, а от македонското социално министерство. България претендира за повече от 480 военни гробища на загиналите български войници и офицери по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Българското МО е поставило пред македонската страна искане за даване на статут на военни гробища на местата, където са погребани десетки хиляди български военнослужещи.


Агенция "Фокус"
Македония прилага двойни стандарти към военните паметници на своя територия (ОБЗОР)
София. Македония пое ангажимента да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан, съобщи за “Фокус”, кореспондентът ни в Скопие.
В навечерието на Илинден, национален празник на Р Македония, македонският министър на отбраната Владо Бучковски е придружил посланика на Сърбия и Черна гора Бисерка Матич-Спасоевич в посещението и на Каймакчалан, където според сръбската история са погребани повече от 4 000 сръбски войници и офицери, загинали през Втората световна война. По време на посещението на Каймакчалан, Бучковски е заявил готовността на Македония да осигури съдействието на армията за възстановяване на пътя до сръбския паметник, за да могат хората по-лесно да стигат до него.
Бучковски и Спасоевич са изразили и надежда, че Македония ще направи всичко възможно за запазване на паметниците на Сърбия на територията на страната.
Според експерти в Скопие тази готовност за съдействие от македонска страна е насочена към осигуряването на благосклонността на Сърбия да допусне на своя територия македонска делегация, която да почете годишнината на АСНОМ в манастира “Св.Прохор Пчински”, понастоящем на сръбска територия.
Български историци смятат, че по този начин Македония демонстрира двойни стандарти, защото само преди месец, по време на визитата си в София, министър Бучковски заяви, че съдбата на българските военни гробища и паметници в Македония не зависят от военното ведомство, а от македонското министерство на труда и социалните грижи.
“С този акт македонските власти отново доказват, че са колония на Белград, тъй като международното законодателство изисква всяка страна сама да се грижи за своите военни гробища, а държавата, на чиято територия се намират, да й позволява, и нещо повече – да прави това. Влагайки средства за сръбските военни паметници, Македония действа в случая като една подвластна на Белград територия”, заяви в интервю за агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей по повод поетия от македонската държава ангажимент да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан. “Самата Македония има достатъчно икономически и инфраструктурни проблеми, за да отделя пари за тези паметници”, допълни той.
"Българското правителство трябва да се обърне към международните институции, на които е член, или се готви да бъде член, като НАТО и Европейският съюз. Трябва да се прекратят всякакви преговори за интегриране на Македония в НАТО и в Европейския съюз, доколкото се водят, докато в Европа съществува такова “варварско, неевропейско отношение към българските военни паметници и гробища”, каза проф. Божидар Димитров.
Двойствеността на скопската политика е обяснима, защото от години в Скопие имат едно отношение към сръбските военни гробища и съвсем друго към българските военни гробища. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” проф. Георги Марков, директор на Историческия институт на БАН, по повод поетия от Македония ангажимент да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан. “Македония е бойно поле за нас българите и в двете Балкански войни и в Първата световна война, и в тези три войни за национално освобождение загиват десетки хиляди млади българи. Като голяма част от тях загиват в Македония, подчертавам за освобождението на българите в Македония. И ето тук се разминаваме със скопската политика. Тъй като и тяхната политика и скопската историография твърдят, че българите не са освободители, а завоеватели. И обратното, че сърбите ги били освобождавали. Това е от 1918 година насетне се повтаря една и съща антибългарска теза, която ние трябва да преодолеем на официално междудържавно равнище”, каза още проф. Марков. Той припомни, че още преди 2-3 години въпросът за българските военни гробища бе поставен от страна на министър Свинаров. “И този въпрос все още се отлага от скопска страна и не се решава. Те не са отстъпили ни на йота от тази теза, от 1918 година, че сърбите са ги освобождавали и затова техните паметници, сръбските, са поддържани, докато българските са заравнени, осквернени още след Първата световна война”, каза проф. Георги Марков. “Трябва да се напомня на нашата западна съседка, че след като иска и тя да влиза в НАТО и Европейския съюз, редно е да спазва някакви европейски стандарти. Редно е да допусне и български официални органи, както и учени, за да допринесат да се възстановят тези паметници”, допълни проф. Марков.
Крайно време е в Скопие да престанат да хулят българските войници, загинали за националното обединение. Да ги хулят като завоеватели и окупатори, каза още директорът на Историческия институт към БАН проф. Георги Марков. “Ние по-скоро със Сърбия, с Гърция, с Турция и с Румъния можем да постигнем споразумение за войнишките гробове, отколкото със съседна Македония. Това просто удря по тяхната македонистка концепция. Там е цялата работа. Защото те са заложили всичко на една антибългарска концепция”, каза проф. Марков. “Те продължават да се грижат за сръбските паметници, за английските, за френските, за италианските и за всякакви други, за сенегалци, за разни колониални войски на южния фронт, но само не и за българските. И тези паметници са умишлено разрушени. Умишлено са и осквернени”, допълни проф. Георги Марков. Според него “добре е да се постави сериозно въпросът на нашата западна съседка, че не е цивилизовано да се оставят войнишките гробове заличени.”

Агенция “Фокус” припомня:
На територията на Македония България претендира за повече от 483 военни гробища на загиналите български войници и офицери по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни.
През периода на сръбското управление на Македония 1913-1915, 1918-1941 и 1945-1990 г. всички български военни паметници и гробища са унищожени.
По време на последното си работно посещение в Македония, българския президент Георги Първанов посети екзархийската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, където се пазят гробовете на девет български офицери от Бдинската дивизия, загинали в сражения с французите на Червена стена през 1917 г.
Българското министерство на отбраната е поставило пред македонската страна искане за даване на статут на военни гробища на местата, където са погребани десетки хиляди български военнослужещи.


Агенция "Фокус"
Македония прилага двойни стандарти към военните паметници на своя територия
Скопие. Македония пое ангажимента да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан, съобщи за “Фокус”, кореспондентът ни в Скопие.
В навечерието на Илинден, национален празник на Р Македония, македонският министър на отбраната Владо Бучковски е придружил посланика на Сърбия и Черна гора Бисерка Матич-Спасоевич в посещението и на Каймакчалан, където според сръбската история са погребани повече от 4 000 сръбски войници и офицери, загинали през Втората световна война. По време на посещението на Каймакчалан, Бучковски е заявил готовността на Македония да осигури съдействието на армията за възстановяване на пътя до сръбския паметник, за да могат хората по-лесно да стигат до него.
Бучковски и Спасоевич са изразили и надежда, че Македония ще направи всичко възможно за запазване на паметниците на Сърбия на територията на страната.
Според експерти в Скопие тази готовност за съдействие от македонска страна е насочена към осигуряването на благосклонността на Сърбия да допусне на своя територия македонска делегация, която да почете годишнината на АСНОМ в манастира “Св.Прохор Пчински”, понастоящем на сръбска територия.
Български историци смятат, че по този начин Македония демонстрира двойни стандарти, защото само преди месец, по време на визитата си в София, министър Бучковски заяви, че съдбата на българските военни гробища и паметници в Македония не зависят от военното ведомство, а от македонското министерство на труда и социалните грижи.


Агенция “Фокус” припомня:

На територията на Македония България претендира за повече от 483 военни гробища на загиналите български войници и офицери по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни.
През периода на сръбското управление на Македония 1913-1915, 1918-1941 и 1945-1990 г. всички български военни паметници и гробища са унищожени.
По време на последното си работно посещение в Македония, българския президент Георги Първанов посети екзархийската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, където се пазят гробовете на девет български офицери от Бдинската дивизия, загинали в сражения с французите на Червена стена през 1917 г.
Българското министерство на отбраната е поставило пред македонската страна искане за даване на статут на военни гробища на местата, където са погребани десетки хиляди български военнослужещи.


Агенция "Фокус"
Двойствеността на скопската политика е обяснима, заяви проф. Георги Марков
София. Двойствеността на скопската политика е обяснима, защото от години в Скопие имат едно отношение към сръбските военни гробища и съвсем друго към българските военни гробища. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” проф. Георги Марков, директор на Историческия институт на БАН, по повод поетия от Македония ангажимент да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан. “Македония е бойно поле за нас българите и в двете Балкански войни и в Първата световна война, и в тези три войни за национално освобождение загиват десетки хиляди млади българи. Като голяма част от тях загиват в Македония, подчертавам за освобождението на българите в Македония. И ето тук се разминаваме със скопската политика. Тъй като и тяхната политика и скопската историография твърдят, че българите не са освободители, а завоеватели. И обратното, че сърбите ги били освобождавали. Това е от 1918 година насетне се повтаря една и съща антибългарска теза, която ние трябва да преодолеем на официално междудържавно равнище”, каза още проф. Марков. Той припомни, че още преди 2-3 години въпросът за българските военни гробища бе поставен от страна на министър Свинаров. “И този въпрос все още се отлага от скопска страна и не се решава. Те не са отстъпили ни на йота от тази теза, от 1918 година, че сърбите са ги освобождавали и затова техните паметници, сръбските, са поддържани, докато българските са заравнени, осквернени още след Първата световна война”, каза проф. Георги Марков. “Трябва да се напомня на нашата западна съседка, че след като иска и тя да влиза в НАТО и Европейския съюз, редно е да спазва някакви европейски стандарти. Редно е да допусне и български официални органи, както и учени, за да допринесат да се възстановят тези паметници”, допълни проф. Марков.


Агенция "Фокус"
Македония доказва, че е колония на Белград, каза проф. Божидар Димитров
София. “С този акт македонските власти отново доказват, че са колония на Белград, тъй като международното законодателство изисква всяка страна сама да се грижи за своите военни гробища, а държавата, на чиято територия се намират, да й позволява, и нещо повече – да прави това. Влагайки средства за сръбските военни паметници, Македония действа в случая като една подвластна на Белград територия”, заяви в интервю за агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей по повод поетия от македонската държава ангажимент да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан. “Самата Македония има достатъчно икономически и инфраструктурни проблеми, за да отделя пари за тези паметници”, допълни той.
"Българското правителство трябва да се обърне към международните институции, на които е член, или се готви да бъде член, като НАТО и Европейският съюз. Трябва да се прекратят всякакви преговори за интегриране на Македония в НАТО и в Европейския съюз, доколкото се водят, докато в Европа съществува такова “варварско, неевропейско отношение към българските военни паметници и гробища”, каза проф. Божидар Димитров.


Агенция "Фокус"
Крайно време е в Скопие да престанат да хулят българските войници, каза проф. Георги Марков
София. Крайно време е в Скопие да престанат да хулят българските войници, загинали за националното обединение. Да ги хулят като завоеватели и окупатори. Това в Скопие трябва добре да го схванат, каза директорът на Историческия институт към БАН проф. Георги Марков в интервю за Агенция “Фокус”. “Ние по-скоро със Сърбия, с Гърция, с Турция и с Румъния можем да постигнем споразумение за войнишките гробове, отколкото със съседна Македония. Това просто удря по тяхната македонистка концепция. Там е цялата работа. Защото те са заложили всичко на една антибългарска концепция”, каза проф. Марков. “Те продължават да се грижат за сръбските паметници, за английските, за френските, за италианските и за всякакви други, за сенегалци, за разни колониални войски на южния фронт, но само не и за българските. И тези паметници са умишлено разрушени. Умишлено са и осквернени”, допълни проф. Георги Марков. Според него “добре е да се постави сериозно въпросът на нашата западна съседка, че не е цивилизовано да се оставят войнишките гробове заличени.”


Агенция "Фокус"
Признавам македонския като писмена норма на българския вардарски диалект, каза проф. Божидар Димитров
София. “Книгата ми “Десетте лъжи на македонизма” стана бестселър в Македония”, каза в интервю за Агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров. Висока оценка й е дал Блаже Ристовски, който в един доклад изтъква, че това е най-опасната в момента книга за македонизма, която се разпространява в Македония. С издаването й на македонски се цели тя да достигне до младите хора, които по-трудно се справят със съвременния литературен български език. “С това признавам македонския език като писмена норма на българския вардарски диалект”, каза проф. Димитров.


Агенция "Фокус"
Проф. Георги Марков, директор на Историческия институт на БАН: Крайно време е в Скопие да престанат да хулят българските войници
Фокус: Проф. Марков, как ще коментирате факта, че Македония пое ангажимент да възложи на свои инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан, това е заявил министърът на отбраната Владо Бучковски, а само преди месец при посещението си в България, той каза, че съдбата на българските военни гробища и паметници в Македония не зависят от военното ведомство, а от македонското министерство на труда и социалните грижи?
Георги Марков: Това е обяснима двойственост на скопската политика, защото от години в Скопие имат едно отношение към сръбските военни гробища и съвсем друго към българските военни гробища, като имам предвид, че Македония е бойно поле за нас българите и в двете Балкански войни и в Първата световна война, и в тези три войни за национално освобождение загиват десетки хиляди млади българи. Като голяма част от тях загиват в Македония, подчертавам за освобождението на българите в Македония. И ето тук се разминаваме със скопската политика. Тъй като и тяхната политика и скопската историография твърдят, че българите не са освободители, а завоеватели. И обратното, че сърбите ги били освобождавали. Това е от 1918 година насетне се повтаря една и съща антибългарска теза, която ние трябва да преодолеем на официално междудържавно равнище. Още преди две или три години въпросът за българските военни гробища е поставен от страна на министър Свинаров, и този въпрос все още се отлага от скопска страна и не се решава, защото самата им теза е от 1918 година. Те не са отстъпили ни на йота от тази теза, че сърбите са ги освобождавали и затова техните паметници, сръбските, са поддържани, докато българските са заравнени, осквернени още след Първата световна война. Преди месец президентът Първанов положи цветя пред няколко офицерски гроба в двора на една църква в едно село близо до Битоля.
Колкото до Каймакчалан, това са най-ожесточените боеве, които се водят през септември-октомври 1916 година и там загиват, според мен, поне към 700-800 войници от нашата Трета балканска дивизия. Същото е в завоя на Черна, същото е при Дойран, Дойранското езеро, същото е на север от Битоля. Виждате едни добре поддържани гробища на сърби, на англичани, на французи и прочие съглашенци и се чудиш кой ги е трепал тези чужди войници, а отсреща няма български гробища. Те са заравнени, унищожени и осквернени. Още след Първата световна война, а след Втората световна война съвсем ги заличават.
В края на миналата година Агенцията за българите в чужбина имаше едно събиране, което решихме, група историци и общественици, да се обърне внимание и да се основе един инициативен комитет за войнишките паметници извън съвременните, орязани, предели на българската държава. Но не знам какъв е резултатът. Идеята беше да се покани генерал Марин, като бивш военен да оглави този комитет.
Фокус: Т.е. не знаете дали има развитие по тази инициатива?
Георги Марков: Не знам. Но трябва да има развитие, и да се напомня на нашата западна съседка, че след като иска и тя да влиза в НАТО и Европейския съюз, редно е да спазва някакви европейски стандарти. Редно е да допусне и български официални органи, както и учени, за да допринесат да се възстановят тези паметници. Защото преди 2 години в ГЩ се възстанови едно отделение за войнишки гробове и паметници, което е било закрито след 1944 година. Така че началото от българска страна е сложено. Освен това в това отделение има архивни документи, в които с голяма точност са показани къде, какви войници и офицери са погребани. Има карти, то не представлява трудност. Ние знаем къде са гробищата, макар и заравнени. Има такава документация.
Фокус: Колко са българските войнишки паметници, знаете ли?
Георги Марков: Точни данни не мога да ви кажа, но според мен са десетки хиляди. Много са. Защото това е едно бойно поле и от тези 200 000 жертви в тези три войни, според мен, най-малко една трета загиват в Македония. И трябва да се почете тяхната памет. Защото десетилетия наред никой не е повдигал въпроса за тези паметници, говоря преди 1989 години, с оглед да не си развалим отношенията със съдена Югославия. Но вече този въпрос трябва да бъде поставен. И аз се радвам, че президентът, като историк, постави началото, и по нататък и министър Свинаров и това отделение за войнишките гробове и паметници то също трябва да получи възможност да работи на територията на съседна Македония.
Фокус: България претендира за повече от 483 военни гробища на загиналите български войници и офицери по време на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни на територията на Македония.
Георги Марков: Става въпрос за гробища, където са загинали повече войници. Но гробове има навсякъде. В хода на военните действия като загиват няколко войници те ги погребват веднага, а големите гробища са там, където са големите битки. Ако започнем от Битоля, в завоя на Черна, на Добро поле, при Дойранското езеро, за говоря за Вардарска Македония, за сегашната Република Македония. Иначе другите загинали са в Беломорска Македония, загивали са в албанските планини – западнопреспанските езера, има загинали и по Моравието.
Фокус: А как стои въпросът с българските войнишки паметници в Албания?
Георги Марков: Не знам дали въпросът е поставен пред албанското правителство, защото ето сборната дивизия, която е дяснофронтовата дивизия на Българския южен фронт тя е стигнала чак в албанските планини. Тя е воювала в албанските планини, днешната албанска територия. Според мен, трябва да се постави въпроса и пред албанското правителство и да им се напомни, че след като искат да бъдат част от Обединена Европа, трябва да се отнасят по европейски. Както, ако отидете във Вергюн, това е най-голямото бойно поле на Първата световна война там са погребани около 800 000 загинали французи и германци. Има и френски гробища, това е цяло поле от кръстове, но има и германски военни гробища. Ето как се решава. И там навремето президентът Митеран и федералният канцлер Хелмут Кол си подадоха ръка на помирение, още преди 15 години.
Фокус: Т.е. може да се каже, че е време и страните на Балканите да си подадат ръка на помирение.
Георги Марков: Крайно време е. Крайно време е и да престанат да хулят нашите войници, загинали за националното ни обединение, да ги хулят като завоеватели и окупатори. Това в Скопие трябва добре да го схванат. И тук е разликата. Ние по-скоро със Сърбия, с Гърция, с Турция и с Румъния можем да постигнем споразумение за войнишките гробове, отколкото със съседна Македония. Това просто удря по тяхната македонистка концепция. Там е цялата работа. Защото те са заложили всичко на една антибългарска концепция, и за да възстановят паметниците, за да ни допуснат да възстановим паметниците те ще кажат: “Добре де. Какви са за вас тези загинали войници, офицери? За каква кауза. Ето ние твърдим, че са искали да завоюват Македония”, ние казваме: “Точното обратното. Те идват да освобождават Македония. И от Османската империя, османското владичество, и от сръбска власт, защото за сърбите това е т.нар. Южна Сърбия. Сега се получава по една инерция, от Кралство Югославия, от Титова Югославия и тази инерция в Скопие продължава. Те продължават да се грижат за сръбските паметници, за английските, за френските, за италианските и за всякакви други, за сенегалци, за разни колониални войски на южния фронт, но само не и за българските. И тези паметници са умишлено разрушени. Умишлено са и осквернени.
Аз това се надявам тази инициатива, за която споменах преди малко, да има някакво развитие.
Фокус: Проф. Марков, ние все започваме нещо, но като че ли все остава недовършено.
Георги Марков: Недовършени, защото в Скопие отлагат този въпрос. И при нас все има някаква кампания... Не сме постоянни в своето искане.
Фокус: Т.е. трябва да сме по-настоятелни. Инициативата трябва да идва от нас.
Георги Марков: Трябва да имаме комитет за войнишките гробища извън днешните предели на България. Трябва да има един междуведомствен орган с участието, разбира се, и на учени. Историците също ще помогнем. Но трябва да има такъв междуведомствен орган. И след това в междудържавните отношения да се настоява тези войнишки гробища, ние ги знаем къде са, поне големите от тях, където са погребани стотици войници, бих казал хиляди, поне те да бъдат възстановени.
Въпросът не е само до Генералния щаб. Защото тук става въпрос и за финансиране на възстановяването на българските войнишки паметници. Добре е да се повдигне равнището и да поставим сериозно въпроса на нашата западна съседка, че не е цивилизовано да се оставят войнишките гробове заличени.
Това е моето мнение на историк. Имат думата и политиците. Аз все се боя, че те се засилят, предприемат някакви стъпки, после други грижи ги връхлитат... Но трябва да пазим паметта на нашите загинали предци. Аз ви казах 200 000 млади хора между 20 и 40 години. Това е цветът на българската нация и трябва поне да има някакъв паметен знак и там свободно, тази граница да може да се прекрачва свободно да отидат техните потомци, защото няма българско семейство, което да не е дало жертва в тези войни, и така да знаят къде е, една свещ да запалят и да положат едно цвете. Това е човещина.



Агенция "Фокус"
Проф. Божидар Димитров: Македонските власти отново доказват, че са колония на Белград
Фокус:Проф. Димитров, как ще коментирате новината, че македонската държава е поела ангажимент да участва във възстановяването на сръбския военен мемориал в Каймакчалан?
Божидар Димитров:Моят коментар е, че с този акт македонските власти отново доказват, че са колония на Белград, тъй като международното законодателство изисква всяка страна сама да се грижи за своите военни гробища, а държавата, на чиято територия се намират, да й позволява, и нещо повече – да прави това. Влагайки средства за сръбските военни паметници, Македония действа в случая като една подвластна на Белград територия. Мисля, че твърде много са икономическите и инфраструктурни проблеми на самата Македония, за да отделя пари за тези паметници. В ярък контраст е и отношението на македонските власти на нашите искания, които траят вече десетина години да ни позволят съобразно международното законодателство и съгласно тяхното собствено законодателство от 1996 г. сами да изградим отново разрушените от югославските власти български воени гробища и паметници. Досега македонските власти, въпреки че са приели закон, както казах от 1996 г., който третира тази материя, и който ни дава право с наши собствени средства да си възстановим военните гробища и паметници, те не го правят. И е съвършено ясно защо не го правят. Защото Македония, и по-скоро сегашните й власти, са подвластна на Белград територия. Още по-фрапиращо е, че не в сръбските, а в българските военни гробища почиват голяма част от дедите на днешните управляващи на Македония, тъй като около 20 на сто от състава на Българската армия на македонския фронт през Първата световна война, а и през Балканската война, е бил от жители на Македония, които тогава са били българи. Те тъпчат и първо, те са разрушили гробовете на собствените си дядовци, загинали през войните за национално обединение, служещи в състава на българската армия, както казах над 120 хиляди македонци са служили, над 20 хиляди са загинали, в смисъл македонци, българи от Македония, а сега не позволяват възстановяването на техните надгробни кръстове и паметници.
Фокус:Т.е. в Каймакчалан има не само сръбски, но и български военни гробища и паметници?
Божидар Димитров:В Каймакчалан са се сражавали срещу 2 сръбски и 2 френски дивизии 3 български полка, които също са дали тежки жертви, които имаха паметници и военни гробища, и които бяха унищожени от югославските комунистически власти. Има, и те не са възстановени и не ни позволяват да ги възстановим.
Фокус:Защо не ни позволяват?
Божидар Димитров:Защото, както Ви казах, македонец не е народност, а професия, а в случая означава ренегат в служба на Белград.
Фокус:А какво трябва да направи българското правителство сега?
Божидар Димитров:Това, което трябва да направи българското правителство сега, след като президент, военен министър и председател на Народното събрание, знам, че всеки от тях е правил, и то по няколко демарша, които са останали без последствие, трябва да се обърне към международните институции, категорично да се обяви, а не, както казваме, ще помагаме на Македония да влезе в НАТО, като страна от НАТО ние трябва да поискаме от военния блок, в който членуваме, към европейските институции, към които сме член, а в Европейския съюз ще станем член в най-скоро време, да се прекратят всякакви преговори, докато в Европа има такова варварско, неевропейско отношение към българските военни паметници и гробища. Докато Македония има такава връзка, да бъдат прекратени всякакви преговори с Македония за интегриране в НАТО и в Европейския съюз, доколкото се водят.
Фокус:Как бихте коментирали протестната декларация от Съюза на македонците в Албания до председателя на албанския парламент Сервет Пълумби по повод искането на председателя на българското Народно събрание проф. Огнян Герджиков да се признае българско малцинство в Албания?
Божидар Димитров:Преди всичко искам да кажа, че тази протестна декларация може да предизвика само смях. Този човек очевидно си живее в онези времена, когато принадлежността на един човек към една нация се определяше от президентите, държавните глави и ръководители, министър-председателите, централния комитет на комунистическата партия и т. н. Въпросът за националната идентичност е строго персонален и на тези хора от Голо бърдо и от Мала Преспа, пък и от Горна, които се определят като българи, никой не може да им отнеме това свещено право – нито македонското правителство, нито правителството на Албания. Те ще бъдат българи, независимо дали някой признава, че са българи или не. Така че само излагане на тоталитарни запъртъци – и тези в Скопие, и тези в Албания.
Фокус:В декларацията обаче се твърди, че при последното преброяване жителите на тези области са се обявили само за македонци и Съветът на Европа имал забележки към това преброяване.
Божидар Димитров:След като аз познавам поне стотина човека, които са българи от Албания, следователно там има българи. И резултатите от преброяването, извършени господ знае при какви условия, знаем как стават преброяванията в някои балкански страни на запад от нас, така че истината е само една - щом има хора, които казват, че са българи, трябва да се признае българско малцинство. Та те имат цели дружества, които са официално регистрирани и работят като дружества, например като дружеството “Иван Вазов”, мисля, че има и други.
Фокус:А защо македонистите са по-добре организирани и по-гласовити?
Божидар Димитров:Защото при тях това е държавна политика, за която държавата отпуска средства. А в България ние нямаме абсолютно никаква политика не само по отношение на Македония и Албания, а и спрямо всички други национални малцинства по света. Независимо, че има Агенция за българите в чужбина, тя не работи, няма държавна стратегическа програма по тези въпроси. В Македония се отделят значителни средства, беше министерство, сега е агенция, но на практика пак има солидно финансиране точно за тези неща, за търсене и откриване на национални малцинства. Там, където няма, плащат на някои хора, както е при нас с ОМО “Илинден”, за да бъдат македонци и т. н.
Фокус:Защо досега нямаше държавна политика по този въпрос?
Божидар Димитров:Не съм бил във висшите етажи на властта, не мога да Ви отговоря на въпроса. Попитайте министър-председателите, Жан Виденов, Иван Костов защо не е направено досега, а защо не се прави и сега? Аз също си мисля, че това, което г-н Герджиков каза, е много хубаво нещо, но, питам се, това резултат от вече някаква стратегическа програма за българските малцинства в чужбина ли е или просто нещо спонтанно, ей така. Аз и досега не знам отговора на този въпрос.
Фокус:Допускате ли възможността да се оформя държавна политика по този въпрос?
Божидар Димитров:Такава държавна политика, проектопрограма като част от изборната програма на БСП, съм направил аз. И тя е част от проектопрограмата на БСП за следващите избори.
Водещ:И ако БСП спечели изборите, ще има такава?
Божидар Димитров:Да. И със зъби, и нокти ще се боря, ако спечелим изборите тази част от програмата да бъде изпълнена. Тя предвижда например да се дава гражданство на всеки българин в рамките на закона, т. е. за три месеца при съвършено опростена процедура. На практика става дума за връщане на гражданство, а не даване на гражданство, тъй като голяма част от тези хора са имали или техните прадеди.
Фокус:Очаквате ли да има интерес, хора, които да искат да възстановят българското си гражданство?
Божидар Димитров:Интерес има. Пред Агенцията за българите в чужбина, ако отидете и вземете едно интервю там, ще Ви кажат, че от началото на годината са подадени над 20 хиляди молби за даване на българско гражданство.
Фокус:От кои държави?
Божидар Димитров:От Македония най-много, от Молдова на второ място, от Албания, а нали не са българи, стотици молби от Албания. Проверете колко молби има за българско гражданство от Албания. От Украйна. И щяха да бъдат много повече, ако хората не знаеха, че ги мъчат 14-16 месеца, че им искат най-разнообразни документи, подкупи и т. н.
Фокус:Други акценти от тази програма?
Божидар Димитров: Други акценти от тази програма е точно Агенцията за българите в чужбина да се превърне в министерство на българите в чужбина. В момента ние имаме около 1 милион икономически емигранти и около 4 милиона българи, които по силата на историческите обстоятелства са се оказали извън границата на България и живеят там в компактни маси. Т. е. има към 5 милиона българи, почти колкото нас, е, малко повече сме с 1 милион, които живеят на територията на днешната българска държава. Това е и голям демографски резерв за нацията. И второ, ние трябва да ги поддържаме. Това са културни програми, това са програми за образование на български език, да, и отваряне на български училища в Албания, Македония, Западните покрайнини, Турция, Гърция.
Фокус:А държавата има ли готовност да вложи средства?
Божидар Димитров:Ще трябва да вложи. Нали това Ви казвам, сега няма, защото няма програма и не влага средства, след като спечелим изборите аз ще се боря да има средства за тези неща. Средствата ще си ги осигурят самите българи, тях просто няма кой да ги организира и кой външнополитически, в случая България, да ги подкрепи.
Фокус:Как се стигна до издаването на най-новата Ви книга на македонски – “Десетте лъжи на македонизма”.
Божидар Димитров:Книгата стана бестселър в Македония, над 30 хиляди екземпляра са издадени там по данни които имам от издателите от ВМРО, на които съм предоставил и на приятели, на които също съм предоставил някаква част от тиража, за да го занесат там. Разбрах дори трогателни факти хората да я преснимат на ксерокс. А на едно място вече покойният Владо Мокров, шеф на списание “Македонско дело”, в неговото родно село е видял хора да я преписват на ръка като отец Паисий. Една великолепна оценка даде Блаже Ристовски, който в един доклад изтъкна, че това е най-опасната в момента книга за македонизма, която се разпространява в Македония. Това искрено ме зарадва, че е оценена толкова високо тази книга и по някое време възникна идеята, мои приятели от Скопие ми казаха, че младото поколение дори да има съзнание за принадлежността си към българската нация като цяло, все пак е учило само македонски и малко трудно се справя с българския език, не може ли тази книга да се издаде и на македонски за младото поколение. В края на краищата, казват те, какво е македонският език, той е само една писмена форма на един български диалект. И затова приех предложението на едно издателство от Струмица, Струмица знаете, че е един от най-българските градове, те я преведоха и издадоха. Издателството се казва “Блаже Конески”, а Блаже Конески е главният антибългарски водач след 44-та година. Времената очевидно са се променили, щом издателство с такова име издава една книга, която оспорва точно тезите на Блаже Конески. Това е втората ми книга на македонски език. Другата беше “Войната за национално обединение”, която също намери много добър прием в Македония на македонски език. Така че за младото поколение на Македония, което за разлика от по-старото и средното поколение не е учило български език и по-трудно се справя със съвременния литературен език, заради него издадохме тази книга на вардарския диалект.
Фокус:За младото поколение ли е предназначена тази книга?
Божидар Димитров:Аз съм от Созопол и през лятото, знаете, главно млади хора почиват, те ме спират, познават ме, понякога влизат в спорове с мен, коректни спорове, те по-скоро биха искали да знаят повече, не разбрали някоя моя теза. Най-трогателна беше срещата с две момчета на скалите на Созопол, двама 13-годишни младежи от Струмица дойдоха при мене да разговарят. Аз ги попитах за имената на двама известни българи в Струмица дали ги познават, те казаха, че са първи приятели на татко им. И аз се пошегувах: Абе, татко ви да не е българофил, щом като познава двамата най-видни българи в Струмица. Те с много сериозно изражение на лицето буквално ми зашлевиха една плесница, заявявайки: “Той не е българофил, той е българин.”
Фокус:А издаването на книгата на македонски не е ли признаване на този език?
Божидар Димитров:Не, ако трябва да доведем тезите до младите македонци, защо не? Не, аз го признавам. Аз признавам македонският език като писмена норма на българския вардарски диалект.


Скопие възстановява сръбски мемориал
СКОПИЕ - Македония ще участва във възстановяването на пътя към сръбския военен мемориал Каймакчалан, съобщи агенция „Фокус".
Македонският министър на отбраната Владо Бучковски поел ангажимент за това пред Бисерка Матич-Спасоевич, посланик на Сърбия и Черна гора в Скопие.
Български историци смятат, че по този начин Македония прилага двойни стандарти, защото само преди месец Бучковски заяви, че съдбата на българските военни гробища не зависи от неговото ведомство, а от Министерството на труда и социалните грижи, коментира „Фокус". Повече от 483 български военни гробища има в Македония. Много от тях са разрушени с булдозери с решение на юговластите през 1966 г.
„Македонските власти отново доказват, че са колония на Белград", заяви Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Скопие има едно отношение към сръбските военни паметници и друго към българските, смята и Георги Марков, директор на историческия институт в БАН. За възстановяване на българските военни паметници призова и Георги Първанов по време на посещението си в Македония през юни. Тогава за първи път там български президент почете наши войнишки паметници в двора на църквата в с. Цапари. Скопските медии премълчаха новината, но български експерти я определиха като голям пробив на дипломацията и жест на домакина Бранко Цървенковски. От 3 г. София прави опити да възстанови военните си паметници в Македония.
в. Труд – стр. 31


Скопие строи път до сръбски гробища
Македония е поела ангажимент нейни инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал на Каймакчалан,, съобщи агенция „Фокус".
Обещанието било дадено от македонския министър на отбраната Владо Бучковски пред посланичката на Сърбия и Черна гора Бисерка Матич-Спасоевич. Според сръбската история на Каймакчалан са
погребани над 4000 сръбски войници, загинали през Втората световна война.
Български историци смятат, че така Македония демонстрира двойни стандарти. Само преди месец, при посещението си в София, Бучковски заяви, че съдбата на българските военни гробища и паметници в Македония не зависи от неговото ведомство.
в. 24 часа – стр. 27