Досиетата пак на мода

Справка на агенция Фокус

СКАНДАЛ НА ДЕНЯ

Досиетата пак на мода

02 март 2006 | 02:36 |

Народното събрание отхвърли предложението на ДСБ да се разсекретят всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия. Проектът за промени в Закона за защита на класифицираната информация на ДСБ, който бе разискван на първо четене, предвиждаше в тримесечен срок досиетата да бъдат предадени в Държавния архив и отворени за всички граждани, защото не представляват класифицирана информация.
Депутатът от ДСБ Николай Михайлов обвини Петър Стоянов и бившия вътрешен министър Богомил Бонев като виновниците в дясно за това темата за досиета да не е изведена докрай. Лидерът на ОДС категорично опроверга това твърдение и изрази възмущение, че дясноцентристките партии вместо да излизат с общи позитивни сигнали, които да внушават разбирателство и доверие, се връщат към старата практика да използват лъжи, инсинуации и интриги.

Агенция “Фокус” припомня:

Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност...
През 1997 г. XXXVIII Народно събрание приема Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. В този закон има текст, който изисква архивите на бившата Държавна сигурност да станат публични. Член 13 от закона гласи: "До изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив по реда на Глава трета от Закона за държавния архивен фонд след изтичане на срока по чл. 10, ал. 4., т. 1 от Закона за държавния архивен фонд." (ЗДАФ, чл. 10, ал. 4: Приключените в деловодството документа се съхраняват в архивите на учрежденията и организациите в продължение на следните срокове: (т. 1) за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години.) Това изискване на закона не е спазено, дори и при дадената от същия закон възможност част от документите на бившата Държавна сигурност да бъдат поставени при друг режим на съхранение по преценка на комисията, прилагаща Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

Промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност...
В началото на 2001 г. Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е променен. Една от промените е, че са създадени две независими една от друга комисии.
Промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през 2001 г. са одобрени с гласовете на всички парламентарни групи в XXXVIII Народно събрание, с изключение на тази на БСП. Петима от членове на комисията са избрани от Народното събрание по предложение на петте парламентарно представени партии както следва : от СДС - един представител, от БСП - един представител, от БЗНС-НС - един представител, от ДПС - един представител и от Евролевицата - един представител. Останалите двама членове на комисията са избрани от Министерския съвет като специалиста по история и архивистика.
Нововъведенията влизат в сила на 6 април 2001 г. По закон комисията се представлява от председателя. Тя има и двама заместник-председатели. Всички членове на комисията са подписали клетвени декларации за опазване на държавна тайна, както и честта и достойнството на гражданите. Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от членовете и, а решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове при явно гласуване. За заседанията на комисията се води стенографски протокол.

Правомощията на комисията ...
Според законовите правомощия на комисията основната и дейност и задължения са насочени в три главни посоки:
1. Приоритетна проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност.
2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи на комунистическите тайни служби.
3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събирана от тези служби.
Втората независима комисия се състои от пет члена. Тя също е мандатна, но не е постоянно действаща. Втората комисия е съставена на следния принцип: председател, предложен от Президента на републиката, двама съдии, предложени от Върховния касационен съд и двама прокурори, предложени от Главния прокурор. Петчленната комисия, опирайки се на изрично посочени в закона критерии за сътрудничество, гарантира правомерността при публичното оповестяване на дадено лице като сътрудник. т. е. Комисията не може да обяви някого за сътрудник без санкцията на втората независима комисия.
В дейността си комисиите се подпомагат от администрация. Служителите в администрацията са подписали същите клетвени декларации, както членовете на комисията.
В края на 2002 година Комисията по досиетата (комисията "Андреев") спира да съществува, като дейността и започва да изпълнява Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ) с председател госпожа Цвета Маркова.
ДКСИ е държавният орган, който осъществява политиката на Република България за защитата на класифицираната информация.
Основните направления, в които се развива дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията, са свързани с организирането, осъществяването, координирането и контрола по защитата на класифицираната информация.
При изпълнение на правомощията си Държавната комисия по сигурност на информацията си взаимодейства с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност и обществен ред.
При изпълнение на задачите и дейностите ДКСИ може да изисква информация от информационните масиви на службите за сигурност и за обществен ред и необходимата информация от държавните органи и органите на местното самоуправление, както и от физическите и юридическите лица съгласно действащите закони.
Приетият през 2002 г. закон за защита на класифицираната информация предвижда 30 години да се пази в тайна информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно". Също така защита се предвижда и за архивите на бившата Държавна сигурност.
В средата на октомври 2004 г. премиерът Симеон Сакскобургготски съобщава, че желае архивите на бившата Държавна сигурност да бъдат разсекретени и да станат достъпни за обществото и историците.
Изказването му изненадва депутатите от НДСВ, които преди две години и половина, засекретяват досиетата (през 2002 г.). Тогава НДСВ обяснява това с нуждата от нормален политически диалог. Премиерът обяснява тогава противоречието с еволюция. От дясната опозицията изразяват готовност да предложат проектозакон.
Симеон Сакскобургготски е попитан от своя предшественик Иван Костов защо документи на бившата Държавна сигурност с отдавна изтекъл срок на защита не са предадени на Държавния архив. Премиерът отговаря, че все още има известни трудности и че Законът за защита на класифицираната информация трябва бъде променен и документите на Държавна сигурност да бъдат отворени.
Симеон Сакскобургготски заявава: "След 15 години от промените наистина има много неща, които биха могли вече да се разсекретят. Допускам да стане достояние".
През септември 2005 година депутатите от ДСБ внасят проект за промени в Закона за защита на класифицираната информация. Предлаганите изменения предвиждат разсекретяване на всички документи, свързани с дейността на бившите тайни служби -Държавна сигурност и разузнаването на ГЩ на армията. Според промените трябва да бъдат разсекретени и документите на специален отчет в МВР. В мотивите депутатите припомнят, че този тип документи е трябвало вече да бъдат предадени в Държавния архив.
Предложението им среща отпора на управляващите. Според някои от тях това са отново опити да се вкара в публичния дебат една тема, която вече 15 години се върти и няма нищо общо с чистата политика.

Агенция “Фокус”
Петър Стоянов: Твърдението, че досиетата на бившата Държавна сигурност не са разсекретени заради мен, е лъжа
Твърдението на депутат от ДСБ, че досиетата на бившата Държавна сигурност не са били разсекретени заради мен, е абсолютна лъжа. Това заяви лидерът на СДС Петър Стоянов в кулоарите на парламента днес, съобщи репортер на Агенция "Фокус".
Неговото изявление бе по повод изказване на депутата Николай Михайлов от ДСБ в пленарна зала, че като тогавашен президент на България Петър Стоянов не е подписвал укази за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност.
Стоянов обясни, че е подписал въпросните укази веднага, след като е бил приет съответният закон.
По думите на Стоянов, това “абсолютно лъжливо твърдение” се е появило преди две години и е било разпространено от Иван Костов.
Лидерът на СДС беше категоричен, че още тогава го е опровергал и неговото опровержение е било разпространено във всички български медии.
“Нямам намерение повече да говоря на тази тема, само по една причина - вниманието на много хора е насочена към това десницата да се обедини и да издигнем обща кандидатура на президентските избори тази година”, каза още Петър Стоянов.
Той изрази своето възмущение от това, че дясноцентристките партии вместо да излизат с общи позитивни сигнали, които да внушават разбирателство и доверие, се връщали към старата практика да използват лъжи, инсинуации и интриги
“Използвам повода, за да се извиня на всички хора, които очакват процеса на обединение. Нито аз, нито СДС ще участваме в такава недостойна игра, в която българската десница може да бъде разединена, и да поднесем властта на тепсия на бившата комунистическа партия, заяви Петър Стоянов.
По думите му, ако “тази лъжа е плод на целенасочена тактика”, то това щяло да доведе единствено до разцепване на опозицията, което пък, в резултат, щяло да бъде най-големия подарък за президента Първанов в навечерието на изборите.

Агенция “Фокус”
Репресираните от комунизма съжаляват, че НС отхвърли разсекретяването досиетата на бившата Държавна сигурност
Варна. Боли ни от това, че досиетата на бившата Държавна сигурност няма да бъдат разсекретени, но няма какво да се направи. Това каза за радио “Фокус” - Варна заместник-председателят на Съюза на репресираните от комунистическия режим Калчо Калчев. Той коментира днешното заседание на Народното събрание, на което беше отхвърлено предложението на ДСБ да се разсекретят всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия.
“Вижте от кои е доминиран парламентът и ще си отговорите на въпроса защо не става. Това са турците с досиета и комунистите, изрази възмущението си Калчо Калчев. Те вчера имунитетите си не премахнаха, та какво остава да отварят досиета”, заяви по адрес на депутатите Калчев.

БНТ - По света и у нас – 12:00
Остри спорове в НС предизвикаха поправки в Закона за защита на класифицираната информация
Остри спорове в пленарната зала предизвикаха внесените от ДСБ поправки в Закона за защита на класифицираната информация. Проектът, който се разисква на първо четене предвижда разсекретяване на всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Законопроектът беше отхвърлен. Текстовете предвиждаха всички министри и ръководители на ведомства, при които има досиета, в 3-месечен срок да ги предадат в Централния държавен архив. Ако не го направят в срок или унищожат такива документи да се наказват със затвор от 1 до 3 години.
От ДСБ настояваха още да бъде записано в политическите кабинети на МВР и Министерство на отбраната, както и на ръководни длъжности в техните служби или в съвещателни органи към тях, да не могат да участват служители на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Това отприщи нажежени дебати в пленарната зала.
Димитър Дъбов от Коалиция за България се обърна към ОДС и ДСБ с думите, че имената на техни близки и роднини биха излезли на бял свят и че това би могло да доведе до национално предателство към голяма група хора, работили за България. Димитър Абаджиев от ДСБ каза, че Европейският парламент в най-скоро време ще поиска отваряне на всички досиета. От дясно посочиха още, че “мръсотиите на комунистическия режим трябва да бъдат открити”.
Татяна Дончева от Коалиция за България припомни, че по време на правителството на Иван Костов е приет закон, с който много агенти са превербувани отново и че така избирателно някои остават скрити. Голяма част от досиетата са с изтекъл срок на класификация, т.е. те вече не би трябвало да са секретни, но не са предадени в Централния архив, коментираха десните.
Николай Михайлов от ДСБ обвини Петър Стоянов и бившия вътрешен министър Богомил Бонев като виновниците в дясно затова темата за досиета да не е изведена докрай. Независимият депутат Станчо Тодоров пък каза, че парламентът не трябва да се занимава повече с тази тема. Думите му бяха: “Няма бивша Държавна сигурност, няма настояща Държавна сигурност, има си Държавна сигурност”.

Дарик радио – Вечерна основна емисия – 18:00
Народното събрание отхвърли предложението на ДСБ да се разсекретят всички документи на ДС
Народното събрание отхвърли предложението на ДСБ да се разсекретят всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия.
Проектът за промени в Закона за защита на класифицираната информация на ДСБ, който парламентът отхвърли на първо четене предвиждаше тези документи да бъдат предадени в държавния архив и отворени за всички граждани, защото не представляват класифицирана информация.
Според Иван Костов разсекретяването на досиетата ще изчисти името на онези невинни граждани, които са попаднали в архивите без да знаят.
От Атака и левицата обвиниха десницата за проблемите с досиетата.

Отново конфликт в десницата, този път за досиетата
Юлиана КОЛЕВА
Перспективите за общ десен кандидат-президент в сряда се влошиха, след като СДС и ДСБ отново се спречкаха. Поводът бе намерен при обсъждането на промени в Закона за защита на класифицираната информация, свързани с разсекретяването на досиетата на бившата Държавна сигурност (ДС). Темата, която традиционно противопоставя левицата и сините, в сряда разклати крехкото примирие между формациите на бившите съпартийци Петър Стоянов и Иван Костов.
Проектопромените предвиждаха всички документи, свързани с дейността на бившата политическа полиция, да бъдат предадени в Държавния архив и да станат достъпни за всички. ДСБ настояха за разсекретяване и на приключилите следствени и съдебни дела по глава I от Наказателния кодекс, водени на специален отчет.
Напрежението беше провокирано от реплика на депутата от ДСБ Николай Михайлов, че десницата не си е свършила докрай работата по разсекретяването на досиетата. Той обвини за това бившия президент Петър Стоянов, който през 1998 г. се обявил против лустрацията. Преди две години лидерът на ДСБ Иван Костов разви тази теза в писмо до СДС. В сряда групата на ОДС реагира нервно на подновяването на полемиката. Сините разпалено обясняваха, че няма да търпят обиди в името на общата президентска кандидатура. Петър Стоянов пак напомни, че като президент е подписал укази за обнародване на Закона за достъп до документите на бившата ДС и на последвалите промени в него и е подкрепил текста за лустрацията в Закона за администрацията въпреки резервите си. Разпоредбата, която забраняваше лицата, заемали високи партийни и държавни постове преди 1989 г., да поемат ръководни длъжности в администрацията, бе отменена впоследствие от Конституционния съд, припомни той.
От ръководството на ДСБ обясниха, че Николай Михайлов не е съгласувал изказването си. Ако то повлияе на единната кандидатура, това ще е елементарна грешка и десницата няма да бъде на висотата на отговорността "президентски избори", заяви Димитър Абаджиев.
Докато течеше разправията в кулоарите, пленарната зала отхвърли с малък превес предлагания от ДСБ законопроект - 79 гласа "за", 83 "против" и 14 "въздържал се". Татяна Дончева от БСП обясни, че е против поправката, защото опасността на досиетата се крие в "зависимостите, които произтичат от бившата ДС и са прераснали в бизнес и политически зависимости. Освен това архивът на Шесто управление не се намира в Държавния архив, той се намира в едно лице, известно на всички, с интересен немски псевдоним, посочи Дончева.
в. Дневник – стр. 4

Досиетата скараха сини и костовисти
Скандал между СДС и ДСБ се завихри вчера заради закон на тъмносините за отваряне на досиетата на Държавна сигурност.
Депутатът от ДСБ Николай Михайлов обвини лидера на сините Петър Стоянов, че като президент нарочно спрял закона на десните за отваряне на досиетата, който по-късно НДСВ отмени. „Ако десницата имаше воля, щеше да намери сили да реши този проблем, докато беше на власт", отсече Михайлов. Думите му разгневиха Стоянов и той показа два подписани от него указа.
„Срам ме е,че се връщаме към лъжите и компроматите, когато хората искат обща кандидатура за президент", реагира синият лидер.
„Дължим отваряне на досиетата на онези, които дори не знаят, че имат такива. Аз съм виждал сълзите им", каза лидерът на ДСБ Иван Костов. И призна, че десните имат вина за покритата истина. „Поправете грешката ни", призова той БСП. Но проектът бе отхвърлен.
в. Труд - стр. 4

Десните скарани заради досиетата

Нина АЛЕКСАНДРОВА
София. Скандал между СДС и ДСБ обрече на провал преговорите им за общ десен кандидат-президент. Хората на Костов обвиниха Петър Стоянов, че като президент отказал да подпише указите, с които да се разсекретят досиетата на бившата Държавна сигурност.
Това е лъжа, подписах ги, като съответният закон бе приет, отсече синият лидер. И обяви, че няма да преговаря с ДСБ.
в. Стандарт – стр. 4

Стоянов и Костов пак се сдърпаха за досиетата

Диян БОЖИДАРОВ
За пореден път Петър Стоянов и Иван Костов се скараха по темата с досиетата вчера. Разпрата този път бе задочна, защото от името на ДСБ говори Николай Михайлов. Депутатът повтори от парламентарната трибуна старата теза на Командира, че Стоянов и Богомил Бонев са попречили за разсекретяване на архивите. В кулоарите експрезидентът обвини Михайлов в лъжа и предупреди Костов, че подобни скандали ще попречат на дясното обединение за президентския вот. "Не знам дали това е тактика на ДСБ или недоразумение, но единственият печеливш е Георги Първанов", контраатакува Стоянов. Той показа копия на два подписани от него указа след приемането на закона за класифицираната информация и внесените поправки впоследствие.
Повод за препирнята бе предложението на ДСБ за отваряне на всички досиета на ДС и Разузнавателното управление към Генералния щаб. Мнозинството отхвърли идеята след прегласуване, тъй като част от НДСВ в началото подкрепи законопроекта. Според БСП и "Атака" темата не е интересна, а и голяма част от досиетата вече са в частни ръце.
в. Сега - стр. 2

Костов и Стоянов се изпокараха
Мария МАТЕЕВА
Иван Костов и Петър Стоянов се изпокараха в парламента на тема досиета. Искрата подпали депутатът от ДСБ Николай Михайлов, който обвини Стоянов, че като президент е спрял разсекретяването на досиетата.
"Това е абсолютна лъжа", контрира разярен лидерът на СДС. Той обясни, че е подписал указите за разсекретяването веднага след постъпването им при него. Стоянов изрази надежда, че нападението на ДСБ не е целенасочена тактика, защото щяло да торпилира мира в десницата.
в. Минитор – стр. 6

Десницата пак извади призрака на досиетата
Александър СИМОВ
Десницата за пореден път вчера се опита да се заиграе с любимата си тема за архивите на Държавна сигурност и да извади призрака на досиетата в политическия дневен ред. В деня, в който опозицията има право на парламентарна инициатива, от ДСБ предложиха промяна в Закона за защита на класифицираната информация. Те предвиждаха разсекретяване на всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА. След прегласуване със 79 гласа "за", 83 "против" и 14 "въздържал се" Народното събрание отхвърли поизтърканата идея. Според костовистите досиетата не били класифицирана информация и вече било крайно време да се предадат в Държавния архив, но това не било сторено.
Отдавна няма страх и безпокойство, свързани с архивите, репликира десницата заместник-председателят на БСП Димитър Дъбов. Според него предлаганите промени връщат страната с 15 година назад. Дъбов определи като смешно и предложението в политическите кабинети на МВР и Министерството на отбраната да не могат да участвуват служители на бившата ДС. Левият депутат иронично попита защо това да не важи и за сферата на външните работи. Преждевременното изваждане
на архивите на бившата ДС до голяма степен би могло да се отъждестви и като национално предателство към голяма група от хора, работили в този период, категоричен бе Дъбов. Неговата колежка Татяна Дончева призна, че държавата наистина има проблем с бившата ДС, но основен принос за това има именно десницата. Ако за правителството на СДС през 1992 г. има извинение и то е, че в немалка степен тогавашното СДС е било селектирано с участието на бившата ДС, то няма никакво оправдание за правителството на СДС след 1997 г, когато то съзнателно прие закона за разкриване на досиетата по начин, който включва превербуване на агенти, коментира Дончева. Тя определи това като най-голямата политическа шарлатания в годините на прехода. За пореден път по темата се изказа и бившият премиер Иван Костов. В типична за стила му реч той обвини всички освен себе си за проблема с досиетата. Според него с нежеланието си да ги отворят управляващите не искали България да бъде добър партньор в НАТО и достоен член на ЕС.
в. Дума - стр. 2

назад