Дебат
за досиетата
26 октомври 2004 | 10:28
АФП |
15 години след падането на комунизма в България
дебатът за отварянето на секретните архиви от времето на бившия режим отново
бе подновен.
Бившият шеф на архива на МВР Серафим Стойков и Методи Андреев, бивш
председател на комисията за разкриване на досиетата, заявиха в петък, в
ефира на телевизия bTV, че министър от сегашното правителство е бил агент на
бившата Държавна сигурност. bTV изрази предположение, че е възможно името на
въпросния министър да е Димитър Калчев, който е министър на държавната
администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Запитан от
телевизията, министър Калчев категорично отрече да е сътрудничил на бившите
комунистически тайни служби.
На свой ред самият премиер Симеон Сакскобургготски съвсем наскоро заяви в
парламента, че “един ден документите на някогашните служби трябва да бъдат
проверени”. Мнението на Владимир Дончев, председател на парламентарната
комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, обаче е, че “на всички е
известно, че правителствата, които се смениха след 1989 г. са манипулирали и
пречистили досиетата”, така че цялата истина не би могла да бъде разкрита.
Комунистическият режим в България беше свален на 10 ноември 1989 г. През
1990 г. 60% от архивите, свидетелствали за сътрудничество на 50-60 000
доброволци на тайната полиция, бяха унищожени. Досиетата на службите от
цивилното и военно разузнаване и контраразузнаване бяха отворени едва при
правителството на Иван Костов през 1997 г. Именно това даде възможност да се
разбере, че от общо 8 милиона души население на България, 600 000 от тях са
били наблюдавани от политическата полиция по времето на комунизма. Около 20
000 наблюдавани българи са успели да видят това, което е останало в досието
им. Тогава са публикувани и имената на 150 агенти и сътрудници на цивилното
и военно разузнаване и контраразузнаване, депутати или министри след
падането на комунизма през 1989 г. По време на правителството, управлявало
през 1997-2000 г., тези, чиито имена фигурираха в пазената картотека, бяха
уволнени.
През 2002 г. обаче, по искане на НАТО и с оглед предстоящото присъединяване
към Алианса на България парламентът в София прие Закон за защита на
квалифицираната информация, който наложи стриктен контрол върху достъпа до
тайните документи преди изтичането на период от 15 до 30 години.
Според президента Георги Първанов, който е социалист, дебатът относно
досиетата не е нищо друго, освен пропаганда с оглед предстоящите през юни
парламентарни избори в страната. “Това са политици, изтласкани в периферията
на публичния живот, които търсят популярност”, коментира държавният глава.
Мнението на главния секретар на МВР генерал-лейтенант Бойко Борисов е, че
всички досиета трябва да се извадят от архивите, за да станат известни на
обществото. “В момента думата агент плаши хората и никой не иска да
сътрудничи на полицията”, отбеляза той в тази връзка.
|