Археологическата експедиция ТЕМП, ръководена от българския учен Георги Китов, откри при разкопки близо до град Шипка тракийски храм на 2 500 години. Възможно е това да се окаже най-големият и най-ранен тракийски храм, открит в Долината на тракийските царе. Само фасадата му е дълга 7 метра. Преди три дни в подножието на Голямата Косматка екипът на Георги Китов намери уникална бронзова глава. Археолозите продължават разкопаване на храма.

Археолозите от експедицията на Георги Китов откриха тракийски храм от V в. пр. Хр.
Агенция "Фокус"

Само три дни след като намериха уникалната бронзова глава на тракийски владетел в могила Голямата Косматка в Казанлъшката долина на владетелите, археолозите от експедицията на Георги Китов откриха тракийски храм от V в. пр. Хр.

Досега са разкрити и почистени само 3 метра от храма, чиято фасада е дълга 7 метра. Пред нея само преди няколко дни Георги Китов откри уникална бронзова глава. Първите предположения на археолога бяха за главата на върховния бог в древногръцката митология Зевс. Ден след това Китов промени версията и сега говори за глава на тракийски владетел от V в. пр. Хр., изработена най-вероятно от древногръцкия скулптор Фидий или някой от неговата школа и погребана при ритуално жертвоприношение. Китов продължава усиленото разкопаване на храма. Това археологическо лято неговата експедиция “Темп” разкопа 11 могили в Долината на владетелите и откри 6 храма и 7 каменни съоръжения

БТВ – Новините – 19.30
Експедицията на Георги Китов откри при разкопки близо до град Шипка тракийски храм на 2 500 години

Експедицията на Георги Китов откри при разкопки близо до град Шипка тракийски храм на 2 500 години.

Каменното светилище е широко 7 метра, а височината му достига до 5 метра. Възможно е това да се окаже най-големият и най-ранен тракийски храм, открит в Долината на тракийските царе.

Преди три дни от подножието на Голямата Косматка експедицията на Георги Китов намери уникална бронзова глава. Няколко метра по-навътре, археолозите стигнаха до нова находка отпреди 25 века. Това е тракийски храм, чиято фасада е широка 7 метра, а височината й достига до 5 метра.

В средата на каменния зид има коридор, който води към вътрешността на храма. Според откривателя му той е бил облицован с дървени талпи и опожарен още в древността. Високата температура е увредила част от стените на коридора.

“Тракийските храмове се били осквернявани и ограбвани в древността, така че едва ли бъдат намерени археологически материали с художествена и музейна стойност, но ние се радваме и на трохите. В други такива случаи в Долината на тракийските царе сме намирали и малки златни фрагментчета, листа от златни венци, златни и сребърни украшенията мънички, които грабителите в бързината си са изтървали, така че мисля че и тук няма да е изключение и че и тук ще намерим нещо. Да даде бог пък и да не са ограбили всичко, това ще бъде чудесно”, заяви Георги Китов.

Само преди при дни експедицията на Китов откри уникално бронзова глава. Разкопките продължават.

БНР - Централен осведомителен бюлетин - 19:00

Тракийският храм, който археолозите разкриха край Шипка късно снощи, датира от началото или средата на 5 в.пр. Хр. и е вероятно най-старият в света открит досега или един от най-старите, съобщи ръководителят на експедицията Георги Китов.

Могилата, известна днес с името Голяната Косматка - първо е издигната и след това в нея е построен храмът, в това в разликата с микенската култура, посочи Георги Китов.

Днес беше разкопан част от коридор, по пода на който са намерени остатъци от изгорели греди, което говори, че храмът е бил опожаряван. Археолозите предполагат, че краят на коридора ще ги отведе в самия храм и са надяват той да е запазен през изминалите 25 века.

Най-големият храм на траките бил край Шипка
Росица ВЪЛЬОВСКА

Експедиция ТЕМП, ръководена от д-р Георги Китов, откри тракийски храм от V пр.н.е. Той се намира на 2 метра от бронзовата тракийска глава, на която се натъкнаха археолозите на 21 септември в местността Голяма Косматка край гр. Шипка. Първоначално бе съобщено, че скулптурата е от IV век пр.н.е., но по последни данни тя е със 100 години по-стара, каза г-н Китов вчера. „Това е тракийски храм от V в. преди Христа" -обясни той. Българският Индиана Джоунс е убеден, че произведението е изваяно от легендарния старогръцки скулптор Фидий или поне на близък негов ученик. Части от главата -областите около очите и челото, някога са били позлатени и посребрени. Д-р Китов предполага, че тя е част от скулптурна група, разположена пред тракийското светилище. Вече е разкрита фасадата на храма, която е дълга 7 метра. Той е по-голям от всички, разкрити досега у нас светилища. Вероятно това е един от най-старите храмове по българските земи, твърди Георги Китов.

При изкопните работи са намерени и патрони от Руско-турската освободителна война.

в. Труд – стр. 6

Царската гробница изгорена в древността
Йовка ДИМИТРОВА

Следи от огън откри археологическата експедиция ТЕМП през втория ден от разчистването на гробницата край град Шипка вчера. След като бяха разкопани 3 м от водещия към погребалната камера коридор и 7 м от лицевата й фасада, шефът на експедицията Георги Китов заяви, че преддверието е било покрито с дървени талпи, които са били опожарени. От високата температура са нанесени щети на стенните каменни блокове, а следи от гредите бяха намерени на пода.

"Храмът е бил поруган и опожарен, след като умрял владетелят, комуто той е бил посветен и който вероятно е бил погребан в него", заяви Китов. Според него гробницата е била построена през първата половина на 5-и век преди Христа и е принадлежала на богат и могъщ тракийски владетел. Още е рано обаче да се предполага кой е той. "Ще бъде световна сензация, ако открием вътре стенописи, тъй като храмът е много ранен", поясни Китов. Експедицията се надява да достигне до централната зала днес. Археологът обаче се определи като "умерен песимист", правейки уговорката, че за траките още се знае твърде малко, за да се каже предварително.

Засега е установено, че находките от могилата Голямата Косматка разбиват на пух и прах смятаното за аксиома в тракологията твърдение, че подмогилни съоръжения в 5-и век пр. н.е. още не са правени. Разкритата гробница, ако не е най-старата, то е сред първите строежи на траките, до които учените са се докосвали.

Тя е била вкопана допълнително в изкуствено насипаната могила по примера на древните жители на град Микена. Траките първо правели насипа, а когато владетелят преминел в задгробния свят, го разкопавали и строели гробницата.

Пред храма се е намирала група от бронзови статуи, част от която е била откритата на същото място във вторник мъжка глава. Фигурите били поставени около 30 години след построяването на храма, съобщи Китов.

Неизвестно кога и по какви причини те са били разрушени, като главата на бронзовия цар е била откъсната и погребана отделно. Заравянето му е направено съзнателно. Главата е била поставена в ямата хоризонтално и допълнително укрепена с камъни, за да не бъде повредена от тежестта на пръстта.
Очите на мъжа са били допълнително покрити със злато и сребро, а зениците и ретините са изработени от полускъпоценни камъни.

Следи от благородна позлата са намерени и по челото на бронзовия цар.

Сега археолозите търсят останалата част от групата статуи. Китов е категоричен, че не става въпрос за изображение на бог, а за реално съществувал човек. Лицето има козметични дефекти, каквито не били показвани върху божествените фигури. Вероятно в открития край Шипка мъж е изобразен поръчителят на скулптурите.

в. 24 часа – стр. 5

Матей БОНЕВ, Откриха най-стария храм

СТАРА ЗАГОРА. Тракийският храм, разкрит в могилата Голямата Косматка край Шипка късно в петък, вероятно е най-старият в света, намерен досега. Това заяви ръководителят на археологическата експедиция ТЕМП д-р Георги Китов. Храмът е от първата половина на V век преди Христа. До момента е открита фасадата, която е 7 м, и са прокопани 3 м от коридора. Той е бил покрит с дървени летви, които са били опожарени. Археологът съобщи, че бронзовата глава, открита в същата могила, е по-стара от очакваното и датира от втората половина на V век преди Христа. Според Китов главата е част от статуарна група, която е стояла пред новооткрития храм.

в. Стандарт – стр. 2

Китов намери и древен тракийски храм
Венета АСЕНОВА

СТАРА ЗАГОРА. - В могилата „Голямата косматка" край Шипка открихме едни от най-древните тракийски храмове, съобщи ръководителят на археологическата експедиция ст. н. с. д-р Георги Китов от Археологическия институт с музей при БАН. Той датира от първата половина на 5 в. п. Хр. До момента е открита фасадата на храма, която е 7 метра. В средата се намира входа, прокопани са 3 м от коридора, каза археологът. Коридорът е бил покрит от дървени талпи, които са били опожарени и това е увредило стените. Установено е още, че първо е била насипана могилата, а след това е построен храмът. Фактът,
Че новото откритие на д-р Китов е от началото на 5 в. пр. н. е. щяло да обори досегашните твърдения, че по това време не е имало тракийски каменни могилни съоръжения.

Известният откривател заяви още, че бронзовата глава, която той намери на 21 септември в същата могила, е по-стара от очакваното и датира от втората половина на 5 в. пр.Хр. Характерните черти на главата и несъвършените белези говорели, че тя не е на божество, на конкретно обществено лице или митичен герой. Части от главата са посребрени и позлатени, каза още Китов. По стила на изработката той смята, че е дело на известния атински скулптор Фидий или на някой от неговите ученици. Бронзовата уникална находка е толкова съвършена и лицето изразява толкова много мисъл, че е по-хубаво от „Мислителя" на Роден, каза Георги Китов. Главата е била част от статуарна група, която най-вероятно е била пред новооткрития храм. Разкопките продължават и археолозите се надяват да открият части от статуите.

в. Монитор- стр. 1, 2

Блясъкът на злато омагьоса и археолозите
Д-Р Божидар ДИМИТРОВ

Блясъкът на златото и днес омагьосва, и в медиите това нещо го знаят отлично. Златната маска на тракийския цар от Казанлъшкото поле, открита от Георги Китов, пълни страниците на вестниците и екраните на телевизорите вече няколко месеца. В сянката на златото останаха стотици други забележителни открития на близо двестате български археолози, които през току-що завършилия археологически сезон разкопаваха самоотвержено българската земя.

От гледна точка на археологията като наука, която се интересува от информацията, и от гледна точка на културния туризъм, който носи много пари, много от тазгодишните открития са далече по-стойностни от златната маска. Тя ще заеме една витрина в някой музей и ще" потъне" между останалите тракийски златни съкровища. Докато на терена завинаги ще останат архитектурните паметници, открити тази година. Това са храмът на Орфей в с. Татул, Кърджалийско, отлично запазената средновековна крепост Лютица (10 метра високи стени запазени по цялата линия с 12 бойни кули), комплекса долмени (мегалитни гробници) в с.Белеврен, Малкотърновеко, манастирът-скрипторици на цар Борис I край Варна, тунелите, свързващи основните държавни сгради в Плиска и т.н. и т.н. Освен ценна информация за миналото на земята ни, тези паметници могат да станат великолепни обекти на международния туризъм. Те впрочем и сега са. Плиска, Перперикон, Старосел и т.н. се посещават от 100 000 -150 000 туристи годишно, без държава, община или музей да спечели и лев от тази работа. Просто няма кой да сложи една маса, кочан билети и служителка да ги продава. Апропо - входът за Акропола в Атина, който в никакъв случай не представя повече паметници от Плиска. Преслав, Перперикон и много други български обекти, е 20 евро. Дори входът при нас да е по 10 евро, смятайте колко прави това за 100 000 чужди туристи на обект. Но "сещането" да се постави една маса и билетопродавачка ще стане - не е проблем. Ще се сетят стопаните на културно-историческите паметници, няма начин да не се сетят. В Старосел са се сетили и гробницата вече дава хляб на 21 човека от селото –билето продавачи. пазачи, екскурзоводи. Издържат се от стоте хиляди лева, които дават посетителите на трите тракийски гробници, открити край селото.

Друг е сериозният проблем пред българското културно-историческо наследство. Това е разкриването на паметниците, което става чрез археологически разкопки. И консервацията и реставрацията им, без които разкритите руини не могат да се представят за културен туризъм.

Всичко това струва пари. Особено консервацията и реставрацията. На църквата "Св. 40 мъченици"1 реставрацията, която тече в момента, струва 2 млн.лева. На "Голямата базилика" в Плиска -13 милиона лева. Милиони ще струват съответно реставрацията на гробниците в Старосел и Александрово. А подобни, паметници в България са регистрирани 38 000. Археолозите прибавят към тази цифра всяка година още по 200-300. Няма да крия, аз съм в екипа,

който разработва управленската програма на БСП за културата. Предполагам с известна нескромност, че никой от читателите не се съмнява, че мога да разработя една чудесна програма за опазване на културно-историческото ни наследство.

Големият въпрос е как да се осигури финансово тази програма.

Целият бюджет на Министерството на културата е 43 милиона лева. Това е 0,38 от държавния бюджет. Стефан Данаилов, шеф на комисията по култура в парламента, заяви, че ще се бори процентът за култура в бюджета да бъде 1 %. Това са всъщност 80 -100 милиона лева. Но даже всички тези пари, които трябва да стигнат и за театър, кино, балет, музика и т.н., да бъдат хвърлени за разкопки, консервация и реставрация, пак можем да се погрижим само за 15 -20 културно-исторически обекти годишно. А останалите 38 000?

Явно е, че само с усилията на държавата културно-исторически паметници нито ще опазим, нито можем да подготвим за културен туризъм. Явно е. че са нужни радикални решения, позволяващи в опазването и социализацията на древните ни паметници да се намесят и други фактори - общините, обществени сдружения (предложение на президента Първанов, направено в речта му на Шипка т.г.), и, разбира се, въздесъщият частник. Два великолепни примера от Златоград и Созопол, където частници реставрираха цял възрожденски квартал и античен археологически комплекс, са доказателството, че това е един от сериозните пътища за спасяване на наследството и превръщането му във фабрика за пари.

Разбира се, това означава и сериозни промени в законодателството в тази област. Но няма нужда много да мислим и да откриваме колелото. Съседите - гърци отдавна са го направили, запазвайки и държавния интерес, и интереса на обществения и частния инвеститор в тази област.

в. Политика - стр. 22