Войната в Югославия - загуби и компенсации за България, юни 1999 г.

Горещият мир

Загуби и компенсации. Икономика и екология. /Информация по прегледа на печата от "Омда" /

15 юни 1999
Преведен е траншът от МВФ, мисия на фонда ще оценява щетите от юговойната
Поредният траш от 3-годишното споразумение с МВФ е преведен в петък, 11 юни, информира управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Траншът е за около 72 млн. долара.
На 23 юни пристига мисия на фонда, която ще оценява последиците за българската икономика от военните действия в Югославия, е съобщил Гаврийски. Експертите на фонда ще преценяват дали прлатежния баланс на България има нужда от допълнителна финансова подкрепа заради загубите от войната. В началото на месеца вицепремиерът Божков съобщи, в края на юни по време на мисията на фонда правителството може да постави въпроса за промяна в макрорамката на 3-годишното споразумение с фонда.
400 млн. долара са загубите на България от войната
Експерти на СБ и МВФ са изчислили, че загубите на България от войната в дългосрочен план възлизат на 300-400 млн. долара заради разорената търговия и нарушените транспортни връзки. В краткосрочен план загубите на България са 100 млн. долара. Това е съобщил кметът на Добрич Лъчезар Росенов, който е получил информацията по време на среща с новия шеф на Американската агенция за международно развитие /ААМР/ в България Джон Грант. От 100-те милиона долара, които Конгресът на САЩ прие за реконструирането на Балканския полуостров, 25 млн. долара ще се насочат към България за подкрепа на платежния баланс и за програмите за регионално развитие. Програмата ААМР в България, която трябваше да приключи до 2002 г., ще бъде удължена до 2005 г., за да се стимулира развитието на местните власти. Нейното финансиране ще бъде съсредоточено в райони със смесено етническо население и висока безработица /"Пари"/. Очаква се да бъдат подпомогнати Асоциацията на добруджанските общини от Северна и Южна Добруджа, както и асоциацията на дунавските общини от България и Румъния, която предстояло да се създаде, съобщава в. "Демокрация".

17 юни 1999
България не иска компенсации за екопораженията, заявява председателят на парламентарната комисия по околната среда Лъчезар Тошев
Не съм чул за някакъв списък с описание на екозагубите, който България да представи някъде, заяви Лъчезар Тошев, председател на Комисията по околната среда в парламента. Пред 2 седмици екоминистър Манева обяви, че България ще иска компенсации за екопораженията от войната в Югославия. Преди това обяче трябвало да се види дали има такива. Манева призна, че бомбардировките са предизвикали киселинни дъждове, които съсипаха масово реколтата, припомня в-к "Сега".
Според Тошев екоминистерството ще прави пълни изследвания на околната среда, за да отговори на обществената тревога, а не за да търси компенсации. Възможно било България да поиска пари за такива изследвания, не не било съвсем сигурно.

22 юни 1999
Премиерът Костов вижда България в НАТО още през 2001 г.
В-к "Сега" публикува интервю на премиера Костов за в-к "Зюддойче цайтунг". В него той отбелязва че загубите на България от войната в Югославия са "дефицит в платежния баланс от 300 млн. дол. и още 130 млн. дол. преки и косвени търговски загуби. Най-важното сега е да могат да се завърнат бежанците. Ако в Югославия не се наложи демокрацията, това също ще е голяма опасност за осъществяването на Пакта за стабилност. Силите на НАТО ще останат по-продължително време в Косово. Те ще се нуждаят от всякаква логистична подкрепа, а такава подкрепа може да окаже най-добре страна като България, която да е членка на НАТО и да е в непосредствена близост до района. Не е изключено България да получи покана за това още през 2001 г. Във всеки случай дотогава проблемът за Косово няма да е разрешен. Грижата за сигурността би трябвало да се повери на самите страни от региона. Ако тази задача трябва да се поеме отвън, ще излезе много скъпо."

23 юни 1999
Олбрайт посети София за 180 минути, а до края на годината Клинтън ще посети България
Държавинят секретар на САЩ Мадлин Олбрайт най-сетне посети България, след като отлага посещението си на два пъти. Тя престоя в София само 180 минути, през които разговаря с външния министър Михайлова и президента Стоянов. Олбрайт не се срещна с премиера Костов. След срещата Михайлова заяви, че България е готова да се включи с полицейски сили за поддържането на реда в Косово. Тя е поискала от Олбрайт търговски облакчения в транспорта и търговията, които да компенсират щетите на България от войната. Поставила и въпроса за участието на български фирми в търговете за възстановяване на Косово, като акцентът бил върху инфраструктурните проекти и коридорите № 4 и № 8. Президентът Стоянов настойчиво е поставил въпроса за превръщането на България в един от центровете за възстановяване на Балканите и на Пакта за стабилност. Олбрайт е отговорила, че България вече има ключово място на Балканите. Тя съобщи пред медиите, че Конгресът на САЩ е отпуснал 25 млн. дол. за България и ще търси още възможности за помощи.
Пред медиите Олбрайт изсипа куп похвали към българите и правителството. Относно натиска на САЩ за съставяне на коалиционно правителство тя заяви: "Смятам, че правителството изигра много важна роля, като помогна за разрешаване на кризата в Косово. То е много важен партньор, не само на САЩ, но и за НАТО". Според Олбрайт поведението на българското правителство е за образец, особено за Югославия. Дейността за присъединяването към НАТО трябвало да продължи, за да бъдат реални шансовете за членство. Олбрайт каза, че Пактът за стабилност няма да доведе до разширяване на НАТО.
Министър Михайлова заяви в интервю за Си Ен Ен от Будапеща, където тя замина веднага след срещата, че кратката визита на Олбрайт е силен политически сигнал, че България и САЩ не си сътрудничат само в кризи, но и в мир. Ето какво заяви Олбрайт на пресконференцията: "Благодаря на българския народ за смелостта и подкрепата, която оказаха на НАТО, срещу етническото прочистване и режима на Милошевич. С ваша помощ прочистването спря и бежанците се завръщат. Поведението на българското правителство по време на конфликта беше на много добър партньор в труден момент. Българският модел е това, което ние много бихме искали да видим в Сърбия. Очакваме, че Сърбия ще признае съществуването на малцинствата, включително и българско, и че правата им ще се спазват. Ако отново има опасност и нужда от нас в региона, САЩ и НАТО са насреща."
След срещата на Олбрайт с президента Стоянов от пресслужбата на президентството заявиха, че до края на 1999 г. Бил Клинтън ще направи официално посещение в България, без да се споменава точна дата. Ако тази визита се реализира, той ще бъде първият американски президент, който ще посети страната. Съобщено беше, че през юли премиерът Костов ще посети САЩ, когато ще се срещне с Клинтън.
Коментарът на в-к "Сега" е под заглавие "За Македония - Клинтън, за България - Олбрайт". Основната теза е, че след посещението на Олбрайт няма място за никаква утеха, защото Олбрайт не е отговорила ясно на нито едно от исканията на България. Даже не се е срещнала с Костов, понеже "за българския премиер нямаше подаръци. Вероятно той се надява да получи нещо през юли във Вашингтон". За отпуснатите 25 млн. дол. пише: "И децата у нас знаят, че с такива пари може да се подпомогне някоя закъсала фондация, но не и цяла държава".
В. "Монитор" обръща внимание върху факта, че Олбрайт е пропуснала да спомене Костов, когато е изброявала важните фактори на българската политика. Олбрайт не каза пред журналистите как е отговорила на българските искания, поставени от Михайлова и Стоянов. /"24 часа", "Демокрация"/

24 юни 1999
Вицепремиерът Божков и директорът за България на Световната банка Андрю Воркинк подписаха споразумение за отпускане на 71,1 млн. евро /около 75,8 млн. долара/ по заема АСАЛ, който е за преструктуриране на селското стопанство. Тази сума е с 25 млн.долара повече от договорените прди време 50 млн. долара заем от СБ. Така се компенсират замеделските стопани и търговци заради загубите им вселдствие на югокризата, подчертава в-к "Демокрация".
Подписването стана вчера следобед, след като във Вашингтон бордът на директорите на СБ даде своето одобрение.
Парите идват по стандартните за банката условия - 20 години срок за погасяване и петгодишен гратисен период. Заемът ще бъде преведен веднага след ратифицирането на споразумението в парламента. Той е и част от финансовата подкрепа на СБ за покриване на допълнителния дефицит в платежния баланс, появил се заради войната в Югославия.
Докато стигнем до подписването на споразумението към декември 1998 г., върнахме 80% от земята, каза вицепремиерът Божков. Освен това са приватизирани или са обявени в ликвидация 66% от дълготрайните активи в селското стопанство, раздържавени са 81% от дълготрайните активи на мелниците за зърно и 14 от 24-те предприятия на Сортови семена, съобщи вицепремиерът. Подобрена е и търговията със зърно и складови разписки, както и лицензирането на публичните складове. Измененията в закона за особените залози улесняват кредитирането на селскостопанския сектор. Премахннати са и редица форми на контрол върху производството и търговията със земеделски продукти, върху вноса и износа на торове.
До година - година и половина СБ ще отпусне втори заем за българското земеделие, за да подпомогне България при присъединяването й към ЕС, заяви г-н Воркинк. Банката ще финансира развитието на търговията със зърно в България, изготвянето на единен кадастър на земята и по-бързото издаване на нотариалните актове за земеделските имоти. /"Демокрация" и "Пари"/
КНСБ иска от МВФ редуциране на външния дълг и промяна на някои от параметрите на 3-годишното споразумение заради юговойната
Ситуацията в България днес отговаря на формулата на МВФ, според която може да се разчита на извънредно финансиране при критични ситуации, заяви вчера председателят на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ д-р Желязко Христов. По данни на Българска национална банка /БНБ/ до края на март платежният баланс е с дефицит 304 млн. долара, като предварително пануваният е бил 140 млн. долара, а реалният дефицит до края на 1999 г. вероятно ще достигне 400-500 млн. долара, е съобщил синдикалнит лидер като е уточнил, че преките и косвените загуби за България от юговойната се изчисляват на 160 млн. долара. Всички тези цифри очертават ситуацията в страната като крайно обезпокоителна. Поради това КНСБ ще предложи на МВФ промяна на някои от параметрите на 3-годишното споразумение, целящи бързото излизане от кризата и стабилизиране на българската икономика. Основна насока в разговорите ще е за редуцирането та външния дълг. От КНСБ ще поискат и временни защитни мерки срещу вноса. Като основен компенсационен вариант според синдиката остава външното финансиране, решено в линията дълг срещу инфраструктура или дълг срещу природа. Освен това от КНСБ поискаха изследване на националната секторна политика, прилагането на практика на проекта на Световната банка за застраховане на инвестициите в България, както и въвеждането на мерки за активизация на капиталовия пазар в страната. Необходимо е България да получи шанс да бъде един от центровете на следвоенно възстановяване, заяви д-р Христов. Синдикатът щял да вложи всички усилия и в преговорите за изграждането на втори мост на Дунав, както и за включване на България в европейската енергийна система.
Близо 150 млн. ДМ са директните загуби на България от юговойната, общата сума на средномесечна загуба ще надхвърли 220-230 млн. ДМ, заяви зам.-търговският министър Михайловски
Близо 150 млн. ДМ са директните загуби, претърпяни от България през двата месеца на на юговойната, е съобщил за в-к "Пари" зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски. Средните загуби на месец са се движели в рамките на 70-75 млн. ДМ. Това е с около 10-12 млн. ДМ повече спрямо понесените от България средномесечни загуби от наложеното югоембарго през периода 1992-1995 г, е уточнил зам.-търговският министър. Според него увеличението на загубите сега спрямо предходния период е нормално, тъй като потокът на българските стоки, преминаващ тази година през Югославия, е средно с около 10-15% по-голям от този в предходните години. Най-голям процент от пострадалите фирми са от транспортия бранш. В момента все още се изчисляват стойностите на пропуснатите ползи за България от войната, намалените инвестиции, увеличеният риск в региона и загубите от трайно загубени пазари. Според Михайловски очакванията са общата сума на средномесечна загуба за България да надхвърли 220-230 млн. ДМ.

28 юни 1999
МВФ обеща заедно с останалите донори да отпусне допълнителни средства в подкрепа на платежния баланс на България. Това заяви при пристигането си на 26 юни в София шефът на мисията на фонда за България Юха Каконен. Според него тези средства ще покрият поне част от загубите, които България понесе заради войната.
Разрушени са транспортните пътища, а доверието на чуждите инвеститори към региона е подкопано, каза Каконен. Той ще остане 2 седмици в България и през това време ще се обсъждат промените в макрорамката на 3-годишното споразумение. Това е вторият официален преглед на договора. Каконен отрече фондът да е правил доклад за корупцията в страната. МВФ не експерт по корупцията, а по макроикономическите и структурните промени, а с тях правителството ви се справя добре, заяви шефът на фонда за България. /"Стандарт"/
През второто полугодие в България реално ще бъдат усетени загубите от войната в Югославия, заяви финансовият министър Радев
Никой не може да каже какво ще стане през септември или октомври с бюджета на страната, заяви финансовият министър Радев в Пловдив вчера, 27 юни. Не мога да бъде оптимист, защото именно през второто поругодие в България реално ще бъдат усетени загубите от войната в бивша Югославия. Точно това ще доведе до промени в макрорамката на бюджета, които ще бдат обсъждани с шефа на мисията на МВФ за България Юха Каконен, каза министърът.
В. "Сега" подчертава, че според Каконен допълнителното финансиране, което трябва да се търси за покриване на част от загубите от войната, няма да е изцяло от МВФ, а ще се търси съдействието и на други донори.
Засега бюджетът е добър и продължава да има излишък, каза финансовият министър. Този излишък се дължал на учишленото задържане на 10% от държавната субсидия, които ще бъдат изплатени, ако се подобрят финансовите показатели наесен.
Въпреки че загубите в България не могат да се сравнят с тези на Албания и Македония, щетите за транспорта и експорта са значителни, каза Каконен. Той уточни, че е рано да се каже нещо конкретно за макроикономическите параметри на споразумението с МВФ.

29 юни 1999
Налага се допълнително финансиране заради увеличения вследствие на юговойната бюджетен дефицит, промените в бюджета ще са известни до 15 юли, съобщи финансовият министър
Загубите на България от военните действия в Югославия няма да доведат до рязък спад в макроикономическите показатели и съществени отклонения в бюджета за тази година, съобщи финансовият министър Радев. Ако все пак се наложи да бъдат променени някои от параметрите на бюджета, това ще бъде направено съвместно с МВФ. В момента мисията на фонда уточнява размера на увеличения дефицит. Според премиера Костов недостигът ще е около 300 млн. долара. Със сигурност ще се наложи допълнително финансиране във връзка с неговото нарастване в платежния баланс. Според министър Радев промените в основните параметри на бюджета за тази и следващата година ще станат известни до 15 юли. Попълването на дефицита ще стане от 3 основни източника - Световната банка, Европейската комисия и МВФ. Кой с каква част ще участва, ще е ясно след оценката на МВФ. При всички положения финансирането, което България ще поиска, няма да е повече от необходимото за покриването на дефицита, защото все пак това са заеми, а България не желае да увеличава външния си дълг, обясни министърът. Отсега е сигурно, че няма да има сериозни отклонения в показателите, които да създадат опасност пред икономическата стабилност на България.
Предстои изготвянето на каталог на българските фирми, където да са посочени техните възможности за участие във възстановяването на Косово. Търговското министерство, БТПП и БСК ще създадат необходимата организация за регистрация на български фирми в международните регистри на организациите, обявяващи търгове за производство и доставка на стоки за Югославия.
От войната в Косово България е претърпяла преки загуби в размер на 143 млрд. лв. и е отчела пропуснати ползи за 13 млрд. лв, съобщи търговският министър Василев.
Все още е рано да се каже дали ще се наложи промяна в макрорамката на бюджета, заяви шефът на мисията на МВФ за България Юха Каконен преди среща с министър Радев. /"Демокрация", "Труд"/
Сърбия поставя поставя условия за възстановяването на плавателния път по Дунав, съобщава представителят на Дунавската комисия Георги Георгиев
Сърбия е поставила условия срещу съгасието си за разчистване на фарватера и възстановяване на корабоплаването по Дунав през нейния участък. Сръбският представител в Дунавската комисия е обявил, че възстановяването на плавателния път трябва да стане заедно с възстановяването на мостовете и инфраструктурата, съобщава българският представител и шеф на комисията Георги Георгиев. Взето е решение за създаване на 10-членна експертна комисия и са подготвени въпроси, които ще бъдат изпратени официално от секретариата на Дунавската комисия до сръбското правителство. В тях се иска допълнителна информация за състоянието на фарватера. Следващото заседание на комисията е насрочено за 12 юли в Будапеща.

30 юни 1999
ЕС декларира, че загубите на България от югокризата са 2,5 пъти по-ниски от официално обявените
В. "Сега" уведомява, че еврокомисарят в оставка, отговарящ за финансовите въпроси, Ив-Тибо дьо Силги, е изнесъл в Париж доклад с последните данни за икономическите последици от кризата в Косово. Според тях загубите на България възлизат на 59 млн. дол. На 25 юни премиерът Костов заяви в парламента, че търговските загуби на България възлизат на 150 млн. дол., а дефицитът в платежния баланс - на 300 млн. дол.
Патрик Чайлд, говорител на еврокомисаря, е заявил за "Сега", че споменатата от Дьо Силги оценка за загубите на България не е резултат на независими изследвания, а е основана на официалните данни на българското правителство. Тези данни сочели, че загубите за растежа на икономиката възлизали на 0,6% от БНП или 59 млн. дол.
Загубите огт войната до момента са около 144,1 млрд. лв., а пропуснатите ползи - 14,3 млрд. лв., съобщават от междуведомствения център. Промишлените дружества към 28 юни са понесли щети за 44,034 млрд. лв., а земеделските търговски фирми - 4,789 млрд. лв. Към 28 юни транспортното министерство отчита загуби от 63,21 млрд. лв. и 13,37 млрд. лв. пропуснати ползи. От началото на сезона до 15 юни туристите в България са се увеличили с 16% в сравнение със същия период на миналата година. Отливът на руски туристи обаче е над 70%.

1 юли 1999
Срещи на президента Стоянов на икономическия форум в Залцбург
Вчера, преди да замине за икономическия форум в Залцбург на високо равнище, президентът Петър Стоянов заяви за медиите: "Не искам да се спекулира прекалено много с думата компенсации, защото тук не става дума за очаквания, които се измерват с конкретни цифри и конкретни пари, които да бъдат харизани на България. Става дума за възможността нашата страна да бъде интензивно включена в процесите на възстановяване не само на Югославия, но и на целите Балкани. Така че от тук нататък всички срещи, в които ще участвуват управляващите, ще бъдат подчинени на тази цел - за България трябва да се чува все повече, българските искания трябва да бъдат казвани максимално ясно, ако щете на моменти дори натрапчиво. Вече няма лесни въпроси и лесни отговори - ситуацията на Балканите е динамична. Ще успея да се справя с тях, защото домакините в Залцбург предварително ни ги предоставиха". /"Пари"/
Снощи президентът Стоянов се е срещнал с представители на българската общност в Австрия и със студенти българисти. Срещата е станала в университета в Залцбург. Стоянов е подчертал, че България би искала инвестициите в региона да бъдат насочени към изграждане на инфраструктура. Той е заявил, че е по-добре да се инвестира в инфраструктура, отколкото в сини каски.
Япония отпусна 4,1 млн. дол. безвъзмездна помощ на България
Вчера външният министър Надежда Михайлова и японският посланик в София Акира Мацуи размениха ноти, оформящи условията около предоставянето на 4,1 млн. дол. безвъзмездна помощ на България. Помощта е отпусната в подкрепа на структурната реформа и за преодоляване на негативните последствия от кризата в Косово. Дарението идва под формата на гориво, електроника, метали и химически продукти. Едва след като правителството продаде тези стоки, ще получи парите от тях. Българското правителство е поело ангажимент да не допуска корупция. Неотдавна Япония отпусна на България заем от 50 млн. дол., а по време на срещата на Г-24 в Брюксел през април Япония се ангажира да отпусне още 50 млн. долара в помощ на платежния баланс. През 1998 г. Япония отпусна на България голям заем при много изгодни условия за реконструкция и модернизация на пристанището в Бургас./"Демокрация", "Сега"/

2 юли 1999
САЩ отпускат само 45 млн. дол. помощ на България
Вчера Сенатът на САЩ е одобрил помощ от 535 млн. дол. за Косово и страните от региона. От тях за България са само 45 млн. дол. По-малко от България получава само Черна гора - 35 млн. дол. Най - много се предоставят на Косово - 150 млн. дол. /"Пари"/
В-к "Стандарт" съобщава за доклад на Министерството на търговията на САЩ, който е внесен в Конгреса за разглеждане. В него България се определя като страна, в която не се вземат мерки срещу искането на подкупи от чуждестранни представители. Българските закони не давали ясен отговор дали срещу юридически лица се предвиждат наказателни санкции или конфискация на приходите, придобити чрез подкуп. Докладът е подготвен по сведения на американски компании. Те се оплакват, че са загубили милиарди долари, защото не са давали подкупи. Министърът на правосъдието Васил Гоцев заяви, че българското законодателство е съобразено с международните норми и даването на подкуп се криминализира. Той обеща, че ще влезе във връзка с авторите на доклада и ще изясни проблема, а също така и готовност за нови промени в законодателството.

5 юли 1999
Съвещанието на кметовете от Югоизточна Европа на 3 и 4 юли в Атина реши да бъде създаден фонд за оказване на неотложна помощ на пострадалите от юговойната региони
Инициаторите на съвещанието на кметовете от 14 столици на Югоизточна Европа - кметовете на София, Атина и Киев, ще разработват доклад до ЕС, ОССЕ и генералния секретар на ООН. За целта кметът на София Стефан Софиянски и дмвамата му колеги ще направят обиколка в Белград, Прищина, Скопие и Тирана. По последни данни щетите от войната само в Югославия надхвърлят 50 млн. долара.
Кметовете призоваха правителствата на своите страни да свикат възможно най-скоро среща на държавните и правителствените ръководители от Югоизточна Европа, посветена на стабилността в региона. /"Демокрация"/

13 юли 1999
Прогнозите на МВФ след приключването на прегледа по 3-годишното споразумение са за по-нисък икономически растеж от 1,5% и недостиг в платежния баланс от минус 5,5% заради отражението на юговойната, но допълнително финансиране няма да има
Прогнозата за развитието на българската икономика за 1999 г. е променена заради отрицателния ефект на Косовската криза. Това стана ясно след приключването на втория преглед по 3-годишното споразумение на България с МВФ.
Растежът на БВП ще е 1,5%, вместо първоначално предвидените 3,7%, а недостигът в платежния баланс - минус 5,5% от БВП, което е близо 700 млн. долара. В началото на годината правителството предвиждаше дефицитът да е само 3,1%, но сумата нарасна заради юговойната.
Влошаването на баланса заради юговойната се изчислява от експертите на МВФ на около 100 млн. долара. Въпреки това заради добрата си политика България не се нуждае от допълнителни пари от фонда, заяви шефът на мисията на МВФ Юха Каконен. България засега няма да взима нови заеми от международните финансови институции, потвърди вицепремиерът Божков.
Според Каконен липсващите средства по текущата сметка ще се попълнят до голяма степен от преки чуждестранни инвестиции, които напоследък бележели ръст. Само сделката за БТК можела да донесе на България повече пари, отколкото страната ще получи до края на годината от МВФ. Освен това купувачите ще инвестират в телекома сума, равна на почти 2% от БВП. "Това е много по-добра сделка, отколкото онова, което може да ви предложи МВФ. Това, което МВФ пък дава, е печат на одобрение върху българската икономика. Този печат трябва да убеди чуждите инвеститори, че България е добро място за правене на бизнес", е заявил Каконен, цитиран в "24 часа".
Прогнозата за инфлация в края на годината е за 1,8%, обяви Каконен. Първоначалните очаквания бяха за около 7% годишно поскъпване. Цените на храните у вас паднаха драстично, но затова пък услугите отбелязаха много голямо увеличение, каза представителят на фонда. Въпреки това според него в края на годината трябва да има ниска инфлация.
Юха Каконен похвали кабинета, че е приключил с програмата за изолация, приел е оздравителна програма за "Булгаргаз" и е продал БТК. Той е информирал, че акцентът на 3-годишната програма се измества от дружествата в изолация към разбиването на нерегулираните монополи, съобщава в-к "Демокрация".
Досега по 3-годишното споразумение са отпуснати 280 млн. долара. През септември бордът на директорите ще обсъди резултатите от прегледа в България и според Каконен ще вземе багоприятно решение за отпускане на петия транш от 70 млн. долара.
Следващата мисия на МВФ е през откомври т. г. Преди това е твърде рано да се обсъждат подробности от бюджета за 2000 г., смятат от МВФ. Едва наесен ще може да се обсъжда и размерът на данъчните ставки. Те ще намалеят, ако данъчната и осигурителната администрация се усъвършенстват така, че да не се губят приходи от бюджета, а разходите в него се държат под контрол, каза Каконен и уточни, че ако се окаже, че в едно направление са нужни повече разходи, то трябва да се реализират съкращения в друго. Според него е рано да се каже ще бъде ли заложено увеличение на заплатите през 2000 г.
През следващата година растежът може да се върне на 4%, а дефицитът по текущата сметка да падне, е прогнозата на Каконен, който не се е ангажирал с конкретни цифри. /"Демокрация", "Труд", "24 часа", "Сега"/

16 юли 1999
Пред Бодо Хомбах българските държавници поставиха въпросите за сигурността на региона и инфраструктурните проекти
Вчера координаторът на ЕС по Пакта за стабилност на Балканите Бодо Хомбах се срещна с президента Стоянов, премиера Костов, министрите на външните работи, на търговията, на отбраната, на финансите и председателя на Комисията по външна политика на парламента.
Хомбах е на посещение в 20 страни и от България ще замине в Румъния. На първо място българските държавници в разговорите с него са поставили въпроса за реализирането на инфраструктурните проекти в рамките на Пакта за стабилност. В този контекст те са предложили преди всичко да се разчисти река Дунав за корабоплаване. Външният министър Михайлова е подчертала пред Хомбах важността за България на коридор № 4 и № 8 и значението, което България отдава на построяването на втори мост над Дунав като част от Пакта за стабилност. Тя е предоставила на Хомбах цялата документация за новия мост преди заминаването на му за Букурещ. Според българския външен министър мястото на втория мост при Видин не е българо - румански спор, а го диктува интересът на цяла Европа. Михайлова е предложила България да стане домакин на една от регионалните кръгли маси за стабилността в региона. Всички български държавници са поставили пред Хомбах въпроса за втори мост над Дунав при Видин - Калафат..
Премиерът Костов е подчертал, че политически неотложен за България е въпросът за изграждането на органи по сигурността в Косово, а от икономически аспект - разчистването на Дунав. Костов е изразил притеснение от факта, че балканските страни трудно формулират общите си интереси поради липса на по-висока степен на политическа зрялост.
Президентът Стоянов е предложил идеята стоките от кавказките и средноазиатските републики, насочени към Европа да преминават през България и Румъния. Той е акцентирал върху изграждането на жп линията до Скопие и електрификацията на Македония.
Министърът на търговията Валентин Василев е заявил, че България не иска помощ, а интеграция в европейските структури, включително във финансовите. Той е предложил да се създаде фонд, който ще гарантира инвестициите в региона, а така също и каталог от български фирми, готови да участвуват във възстановяването на Косово. Василев е декларирал, че преките загуби на България от кризата в Косово досега са 170 млн. ДЕМ., а България очаква по-голям достъп за българските стоки до пазарите на ЕС и САЩ. Василев е настоял и за разчистване на пътищата в Сърбия.
Хомбах е приел поканата на министъра на отбраната Ананиев да присъства на 11 септеври в Пловдив на откриването на Щаба на многонационалните сили. Всички от българска страна са пледирали за участието на български фирми във възстановяването на Косово. Хомбах е заявил, че няма да прави заявления преди да обиколи всички страни. Все пак пред Костов е заявил, че е получил "много нови идеи и видях, че трябва да играете важна роля във възстановяването на Балканите". Той е поискал да има пряка връзка с Иван Костов и търговския министър. /"Демокрация", "Пари", "Стандарт"/
Заради кризата в Косово дифицитът в платежни баланс на България за 1999 г. ще су увеличи с около 210 млн. долара, прогнозират от Европейската комисия и Световната банка
Коанфликтът в Югославия ще увеличи с около 210 млн. долара дефицита в платежния баланс на България за 1999 г. Това е изводът на група високопоставени експерти от Европейската комисия и Световната банка след среща в рюксел з координиране на помощите за Косово.
Очаква се и влошаване на данъчния баланс на страната с около 1,2%, като последица от намаляване на държавните приходи и увеличаване на социалните разходи.
Възможно е да се влошат външните сметки на България и перспективите за прираст през тази година.
Според експертите клизата в Косово е дошла в момент, когато българскат икономика вече е била отслабена от общо неблагоприятното международно икономическо положение. Освен това се очаква спад на доверието на домакинствата към пазара и намаляване на индивидуалното потребление на българите.

28 юли 1999
България предлага да стане почивна база на КФОР
Всички централни вестници отбелязват вчерашната пресконференция на министъра на търговията и туризма Валентин Василев. Той е изпратил писмо до главнокомандващия силите на КФОР ген. Майкъл Джексън, в което е предложил България да се използва за туристическа база от умиротворителите. Министър Василев е предложил България да доставя хранителни стоки, машиностроителни, транспортни и други услуги за КФОР.
Общите загуби на България от войната в Югославия до момента възлизат на 161 млн. нови лева. За месец са се увеличили загубите в селското стопанство с 5 млн. лева. В транспорта загубите са нараснали с 3 млн. лв., а в енергетиката - 4 млн. лв. Пропуснати са ползи за 15 млн. лв. Туристическият сезон не е провален. Реализиран е ръст на туристите от 1% в сравнение с 1998 г. Сериозно се е увеличил броят на туристите от Запад - Германия, Швеция, Полша, Унгария и Гърция, а катастрофално е спаднал броят на туристите от Украйна и Русия. Увеличил се е броят на българските туристи с 20%.
До месец ще бъде ясно съдържанието на Пакта за стабилност. Министерството е изпратило до всички възможни институции, които имат отношение към Пакта, каталог с 224 български фирми, които могат да участват в доставките и изпълнението на проектите по възстановяването на региона. Министър Василев отбеляза и известните вече български приоритети по Пакта за стабилност./"Сега", "Стандарт"/

Обратно