Повечето от етническите албанци са мюсюлмани, потомци на католици и православни християни, които приемат исляма по време на 500-те години османско управление. Сърбите  са последователни православни  християни и спазват християнските традиции.
В наши дни етническите албанци са около 90 на сто от 2-милионното население на Косово. Тази цифра бележи рязко покачване в сравнение с края на Втората световна война, когато сърбите са съставлявали половината от населението там. Промяната се дължи на високия ръст на раждаемостта сред косовските албанци и постепенното изтегляне на сърбите от Косово, което е предимно селскостопански район, към по-проспериращи градове на Сърбия.

Косово е сърцето на древното сръбско кралство,  което достига разцвета си през XIV век. През 1389 г. Османската империя побеждава сърбите на Косово поле и в следващите десетилетия установява контрол и над Косово.

Сърбите си вземат обратно областта през 1912 г. по време на Първата световна война, когато се слага край на 500-годишното турско потисничество.

Албанците разказват друга история и смятат, че Косово им принадлажи. Те твърдят, че са потомци на илирите - племена, които са населявали Косово и други райони на Балканите преди възникването на Римската империя.

След края на Първата световна война европейските сили свикват конференция в Лондон, за да начертаят нови граници и да възстановят стабилността в региона. Западните сили искат Сърбия да действа като противовес на руските и турските претенции в южните райони на Балканите, поради което дават Косово на сърбите, оставяйки една трета от албанския народ извън границите на новата албанска държава.