Косово - последици от войната върху българската икономика, март 1999 г.

Кризата в Косово - позицията на България

Български балкански инициативи

Последици от войната в Югославия върху българската икономика

/Информация по прегледа на печата на "Омда" /

31.03

30.03

29.03

27.03

26.03

26 март 1999

Икономиката на България ще бъде относително слабо засегната от кризата в Косово. Това се казва в анализ на икономическите отражения, които ще има конфликтът върху страните в региона, изготвен от експерти на инвестиционното звено на американската "Ситибанк "Самлмон Смит Барни", публикуван в "Сега".
Според анализаторите има два възможни пътя за развитие на кризата - Милошевич отстъпва или не отстъпва след ударите на НАТО.
В първия случай неблагоприятният икономически ефект за региона ще бъде слаб. Вероятно е цените на активите на Балканите да се понижат. Експертите обаче твърдят, че е възможно веднага след това да има внезапен обратен ефект. Ако се осъществи вторият сценарий, понижаването на цените би било по-продължително.
В анализа на "Саломон Смит Барни" се прави оценка на отражението на конфликта според 4 фактора. То ще е различно за различните страни в региона. Това са притокът на чужди инвестиции, външната търговия, транзитните превози и приходите от туризъм.
Оценката на експертите е, че неблагоприятният икономически ефект върху България ще бъде доста ограничен. Причината да не се очакват големи бежански вълни е, че тук няма значителна етническа албанска общност и че страната граничи със Сърбия, но не и с Косово.
Въпреки че като цяло конфликтът ще се отрази на притока на чужди инвестиции в региотна, успешната макроикономическа стабилизация и наличието на стратегически гръцки и турски инвеститори дават основание да се мисли, че инвестициите ще останат на добро ниво, твърди анализът.
Според "Саломон Смит Барни" получаването само на 1 оферта за 51% от акциите на БТК е най-вече отражение на бавните структурни реформи в България, отколкото пряк ефект от косовската криза.
България има ограничена търговия с Югославия и с Балканския регион като цяло, се казва в анализа. Само 2,3% от българския експорт са за Сърбия само 5,4% са за Балканите. За разлика от това около 50% от експорта на България е за ЕС. Затова страната ще претърпи най-големи загуби от транзитните превози. Повечето български стоки се превозват през Югославия за страните от ЕС. Въпреки че икономическите санкции срещу Югославия все още са в сила, абсолютно търговско ембарго няма. Ако бъде наложено търговско емарго на Югославия, българският експорт ще бъде сериозно засегнат.

Евентуалното налагане на ново търговско ембарго срещу Югославия ще се отрази много по-неблагоприятно на външнотърговския стокообмен на България отколкото предишното, според търговския министър Василев.
Според търговския министър Василев , цитиран в "Демокрация", евентуалното налагане на ново търговско ембарго срещу Югославия ще се отрази много по-неблагоприятно на външнотърговския стокообмен на България отколкото предишното. Около 60% от българския износ за ЕС, страните от Централна Европа и Европейското споразумение за свободна търговия /ЕФТА/ в момента минава през Югославия. Според министъра затварянето на траспротните артерии на юготериторията и река Дунав ще удължи и оскъпи износа. Не се очаква ударите върху Югославия да намалят значително притока на чежди туристи в българските курорти, смята Василев.
Във военно отношение рискове за България няма, но остават икономическите заплахи, свързани с резкия спад на доверието в страните от региона, заяви премиерът Костов
В-к "Пари" цитира думите на премиера Костов пред депутатите вчера в парламента във връзка с кризата в Косово, че във военно отношение рискове за България няма, но остават икономическите заплахи, свързани с резкия спад на доверието в страните от региона. За последните 3-4 дни цената на българските брейди облигации или котировките на българския външен дълг са спаднали с 4 пункта до 63 цента за долар в резултат на кризата в Косово, което е изключително много, посочи премиерът. Така финансовият пазар реагира на атаките срещу Югославия. Евентуално може да се очаква, ако тази операция продължи дълго, да има отлив на инвеститори и изобщо да се затрудни процесът на преструктурирането. Според премиера не се е оправдало едно от най-големите ни опасения за ново югоембарго, не са прекъснати железопътните, пътните и водните артерии. Прекъснат е само въздушният трафик.
"Монитор" съобщава в публикация със заглавие "Костов: Не знам как ще продължи реформата", че премиерът няма стратегия за това как да продължи структурната реформа след конфликта в Косово. "Тоава е едно от най-тежките предизвикателства в момента пред България", цитира вестникът думите на Костов . Правителството обисляло отговор на ситуацията, но още не било готово да го представи на обществеността. Това е казал премиерът в отговор на въпрос за това как кабинетът ще приключи големите приватизационни сделки. "Най-вредното сега ще е да спрем приватизацията" е мнението на депутата от СДС Найден Зеленогорски.
България или ще разруши валутния си борд, или ще фалира, е заявил лидерът на Евролевицата Томов, цитиран в "Монитор".
Провалят се сделки на "Нефтохим", пише в-к "Сега" по данни от пресцентъра на рафинерията. Комбинатът е принуден да изнася продукция, предимно палсмаси, през Румъния. Това оскъпява транспортните разходи с около 1500 долара за всеки ТИР.
От Югославия са върнати 3 камиона с нефтопродукти, които се разтоварват обратно в Бургас. От "Нефтохим" са съобщили, че имат работен план за работа в кризисни ситуации, но засега не се налага неговото въвеждане в действие.
В същото време дребни спекуланти вече се готвят за евентуална нова далавера. От вчера Сърбия е ограничила продажбите на горива. Продажбата е спряна само в Сърбия, тъй като пред бензиностанциите в Подгорница, столицата на Черна гора, се извиват огромни опашки, но снабдяването с бензин все още е възможно, предава Франс прес.
При предишното ембарго срещу Югославия хиляди български граждани от граничните райони изкарваха прехраната си с нелегален износ на бензин за Сърбия, пише "Сега".
В-к "Пари" публикува материал под заглавие "Страната усеща кризата", в която се посочва за върнатата продукция на "Нефтохим", за очакван срив на търговския баланс.
Прогноза за срив на търговския баланс е направил проф. Иван Ангелов от Икономическия институт на Българската академия на науките, пред агенция "Балкан". Ситуацията неминуемо ще затрудни износа и вноса на продукти от и за страната, е обяснил професорът. Ще се удължи маршрутът на внасяните стоки през Румъния и по море, което ще увеличи разходите, стойността на застраховките и съответно себестойността на продуктите. Това ще ги направи неконкуретнтноспособни на външните пазари и непродаваеми на българския пазар. България ще влоши търговията си не само със Сърбия, но и с Македония, а чуждите инвеститори ще продължат да ни заобикалят. Вече е затруднено преминаването на продукция, стоки и пътници през сръбска територия.
В-к "Стандарт" съобщава, че търговци са вдигнали вече цените на някои хранителни продукти по столичните магазини, а софиянци са започнали да се презапасяват с брашно, ориз и олио заради войната.
Вестникът публикава на цяла страница материал със заглавие "Бизнесът ни падна в косовския капан". В публикацията се посочват прекъснатите връзи на югозапад, скок на цените в страната заради резкия спад на износа, реалният риск индустрията на Българи да замре напълно, предоговаряне на търговските доставки. "Стандарт" цитира мнението на доц. Тилчо Иванов от катедра "Икономика на отбраната и сигурността" от Университета за национално и световно стопанство, че конфликтът може да върне България десетилетия назад, ако се задълбочи и продължи дълго.

27 март 1999

Имах по-лоши очаквания за икономическите рискове за страната, заявява премиерът Костов
В интервю за в-к "Сега" премиерът Костов заявява, че икономическите рискове за страната от войната в Югославия са затваряне на транспортния трафик и навигацията по Дунав и трудността да се намерят инвеститори и пари за участие в българската приватизация. Костов признава, че е имал по-лоши очаквания за икономическите рискове за България. "Засега няма югоембарго, а има разлика между удари и югоембарго. В нашите представи югоембарго и удари бе едно и също, но засега не наблюдаваме едно и също", казва премиерът.

Според шефа на мисията на МВФ за България Юха Каконен кризата в Косово ще намали инвеститорсикя интерес, промени в 3-годишното споразумение няма да бъдат обсъждани
Влиянието на косовската криза върху външната търговия и инвеститорския интерес към страните от региона ще бъде осезателно, заяви при пристигането си вчера в София новият шеф на мисията на МВФ за България Юха Каконен. Той подчерта, че България не е изпитала големи затруднения от руската и азиатската кризи през миналата година, тъй като българското правителство е провеждало стабилна икономическа политика. Така са били намалени до минимум негативите, които България е можела да понесе.
По време на това посещение няма да бъдат обсъждани никакви промени във вече договорените в 3-годишното споразумение между фонда и правителството условия, ако кабинетът поиска такива промени. Ще се обсъждат само основните параметри на договореното споразумение, е заявил Каконен. Според радио Би Би Си България е поискала предоговаряне на 3-годишното споразумение с МВФ. В правителствената пресслужба до снощи не е имало информация да е отпаряво такова искане към фонда, съобщава "Демокрация".
Провежданата от правителството аграрна политика ще бъде един от основните акценти на започналата мисия на МВФ. Няма съмнение обаче, че ще трябва да се съобразяваме с проблемите, свързани с косовската криза, както се съобразявахме със световната финансова криза, е подчертал Каконен. Според него валутният борд трябва да остане крайъгълният камък на усилията на България да стабилизира икономиката си. Благодарение на борда страната постигна голям успех, доверието в лева е значително. Оценките за България в годишния доклад на МВФ бяха положителни, е коментирал шефът на МВФ.

България е изправена пред всички възможни проблеми за успешното провеждане на приватизационната си програма въпреки препоръките на Световната банка, защото потенциалните инвеститори са разубедени от ситуацията в съседно Косово, от световната финансова криза и от липсата на прозрачност н апроцеса, коментира АФП в свой обзор. Спред министър председателя отговорна е кризата в бивша Югославия, която вече 10 години изолира Балканите и обезкуражава чеждите инвеститори.
Директорът на Първи европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер също е отбелязъл, че България е започнала реформите в момент, в който инвеститорите са станали много предпазливи отвсякъде. Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Йоханес Лин е подчертал нуждата от продължаване на приватизационния процес и затваряне на предприятията, които са на загуба.
Кризата ще удари най-много износа ни, заявява шефът на Агенцията за чужди инвестиции Василев
"Кризата в Косово ще се отрази пряко върху договорите на наши фирми със Сърбия, както и върху трафикопотоците, тъй като това ще ги оскъпи допълнително", обявил за медиите шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев вчепра. Според него най-много ще се затрудни голяма част от износа на български стоки, което директно води и до намаляване на инвестициите.
Не очаквам обаче грандиозни мащаби, тъй като има достатъчно компенсаторни механизми, е казал Василев. Той се страхувал обаче, че някои фирми ще започнат да търсят оправдание в кризата за забавянето на преструктурирането на собствените си предприятия. Кризата ще се отрази много сериозно и върху портфейлните инвеститори, тъй като те са глобални играчи. Спадането на цената на брейди книжата по българския външен дълг обаче няма да е най-драматичното, което се е случвало. Миналата година брейди книжата на България са спаднали с по-голям процент, а след затихването на азиатската криза са възстановили позициите си.

29 март 1999

Започват да се оправдават очакванията за отрицателни икономически последици за България от войната в Косово, коментира премиерът Костов по националната телевизия на 27 март. "Нашата задача е да минимализираме икономическите рискове в този момент със всички средства. А икономическият риск се превръща в опасност за българската структурна реформа" каза той.
Премиерът припомни, че част от въздушния трафик е отклонен от България през Черно море и това води до загуби за Ръководство въздушно движение /РДВ/. Положително е, че 75-километровата зона е намалена на 20 км и софийското летище е свободно и работи. Автомобилният транспорт е напълно замрял - всички транспортни средства са се преориентирали към Румъния и очевидно всички фирми, които осъществяват транспорт, започват да трупат загуби. Железопътният продължава да е в действие, но дори бързите влакове закъсняват с по 600 мин., съобщи Костов. Според него сега е моментът България да активизира позицията си за втори мост на Дунав. Ситуацията показва колко далновидни сме били и колко някои наши съседи - неправи, подчерта премиерът.
Военен и хуманитарен риск за България няма, посочи още веднъж Костов. Той потвърди, че засега няма опасност от бежански поток към Българя и съобщи, че бежанците от Косово се насочват към Турция.

"Загубите за българската икономика засега трудно се изчисляват" е заглавието на публикация във в-к "Демокрация", в каято се цитира мнението на директора на Института за пазарна икономика Красен Станчев и на главния редактор на "Капитал" Иво Прокопиев, изказано по националното радио в неделя, 28 март.
Все още липсват конкретни данни, защото в България няма капиталов пазар, който би показал моменталната реакция в поведението на инвеститорите. За разллика от инвеститорите, които участват в приватизацията, инвестиралият в акции веднага може да ги продаде и да излезе от пазара, което ще проличи, казва Станчев. Според него директните негативни въздействия са в областта на непортфейлните инвестиции и оскъпяването на вноса и на износа от и за България. При предишното ембарго срещу Югославия бяха направени изчисления на по-високите транспортни разходи за износа, което достигна около 50%, очакванията са да са толкова и сега. Това оскъпяване е обаче от процедурите, а не от таксите, при които въпросът е донякъде политически и зависи до голяма степен от румънското правителство, от гръцкото правителство, когато се ползват пътищата на Европа през Игуменица и ферибот до Италия. Вероятно това ще има влияние върху цените на морския транспорт и пристанищните такси, особено в Солун. Според Станчев в ситуация на политическа криза извън границите на националната икономика един от добрите механизми е задържането на фиксирания валутен курс чрез системата на валутен борд.
Иво Прокопиев подчертава, че след миналогодишната финансова криза това е вторият шок, който идва в повече на българската икономика. Сега едно от малкото предимства на ситуацията е, че една част от икономическите проблеми ще могат да се решат с политически средства. Дългата война обаче е по-срашна от ембаргото, защото никакъв вид частен инвеститор и пари от инвестиционно или търговско финансиране няма как да влязат в България.
Засега равнището на резервите е такова, че платежният баланс при сегашната структура на подкрепа от международните финансови институции не е заплашен, показват анализите на Красен Станчев.
Според шефа на парламентарната икономическа комисия Николов ситуацията е оголила до крайност и инфраструктурните проблеми, и нерешения проблем с втория мост на Дунав; и липсата на алтернативни трасета до европейските пазари.

30 март 1999

Само преките загуби за българския транспорт през първите 3 дни от ударите срещу Сърбия - от 25 до 27 март, са 6,8 млн. марки, съобщи транспортният министър Вилхелм Краус вчера на пресконференция. Те се трупат заради обиколния път през Румъния към Западна Европа и заради факта, че Югославия е търговски партньор на България. В сметките не влизат пропуснатите ползи за българската икономика, подчертават от транспортното министерство.
1. Най-много - по 2 млн. марки на денонощие, губи автомобилният траспорт, който според министър Краус е в шок.
2. По 70 000 ДМ губи дунавският флот на ден за всеки от трите плавателни съда, задържани в сръбски води.
Значителни, но все още неуточнени като цифра са загубите на железопътния транспорт след пренасочването на трафика през Румъния. "Железниците инкасират само загуби и те са близо 100%. Лошото е, че няма пътници, съобщава министърът. Според него тенденцията е транспортните загуби да се увеличават.
3. "Нефтохим" търпи също значителни загуби от силно пониженото вътрешно търсене на горива и невъзможността да изнася продукцията си през Югославия, съобщиха от рафинерията пред Ройтерс. Дистрибуцията за вътрешния пазар остава свита в рамките на 7 хил. тона горива на ден. Засега "Нефтохим" не изнася горива за Сърбия, съобщава БТА. Така рафинерията е опровергала информации, че от нея се изнася мазут за Сърбия през Македония. От "Нефтохим" обаче не са отрекли, че се водят преговори за износ с македонската страна. "Военните действия ще имат нужда от гориво, а от Македония за Косово е най-близкият път", са коментирали от "Нефтохим". Засега този износ се осъществявал от други фирми, вероятно с горива от Румъния и Гърция, смятат от рафинерията.
4. В интервю за "Стандарт министър Краус уточнява, че при въздушния транспорт се измества трафикът в източно направление. Трасетата, по които се прелита транзитно през България, се скъсяват. Таксите обаче се изчисляват на база разстояние и тонаж. А това несъмнено е донесло загуби. Краус обаче декларира, че няма пренасочване на трафика от летище София и аеропортът нито за миг не е преставал да работи. В тази ситуаци съкращенията в сферата на транспорта са неизбежни, подчертава министърът.

Министър Краус съобщава, че експерти на транспортното министерство и екип на вицепремиера Бакърджиев подготвят писмо до еврокомисариата по транспорта с настоятелно искане за подкрепа за българската позиция за втори мост по Дунав като България поема едностранно отговорността за финансирането и изграждането на един комбиниран мост в участъка Видин- Калафат.
България ще настоява да бъде потвърден ангажиментът на ЕС за финансова подкрепа на проекта за втори мост над Дунав. Очаква се и политическа подкрепа от съюза за въздействие върху позицията на Румъния по този въпрос.
Вашингтон обсъжда пакет от мерки за подпомагане на България, е заявила американският посланик в страната г-жа Ейвис Боулън на среща с президента Стоянов вчера.
България до този момент понася най-големите загуби от югокризите, пише гръцкият в. "Вима". Причината е, че Югославия е един от най-важните й търговски партньори, пояснява вестникът.
Франс прес е изчислила, че от началото на нападенията общо за Югославия и съдедите й Македония, България, Унгария, Република Сръбска в Босна, загубите са достигнали 100 млрд. долара, съобщава в-к "Стандарт".
Западът бързо да предложи нов план "Маршал" за балканските държави, ризовава в. "Интернешънъл хералд трибюн" в своя публикация от вчера. Вестникът припомня за положените огромни усилия от страна на балканските държави, за да не плъзнат на техни територии войните в Босна и Косово и за претърпените огромни загуби от югоембагото, за които не са получили никакви компенсации - нито от ЕС, нито от САЩ.

Загуби в транспорта през първите 3 дни война /в марки/

вид транспорт	25 март	26 март	27 март
жп	25 427	40 623	48 933
автомобилен	2 000 000	2 000 000	2 000 000
въздушен	141 629	141 629	141 622
летища	2668	2668	2669
речен	61 117	61 117	61 117
пристанища	27 000	27 000	27 000
Общо	2 257 841	2 273 037	2 281 348
Общи загуби за 25, 26 и 27 март 1999 г. 6 846 597

Забележка: Данните са на транспортното министерство

Ако войната продължи месец, България ще натрупа още 6-7 млрд. долара икономически загуби според депутата от БСП Любомир Божков
Неизвестно как от държавната хазна е стопен резервът от 500 млн. ДМ според експерти от БСП. Това е съобщил соцдепутатът Любомир Божков, цитиран във в-к "24 часа". Ако войната с Югославия продължи месец, България ще натрупа още 6-7 млрд. долара икономически загуби, прогнозира депутатът.
Спорде разчети на БСП през лятото без работа ще останат 200 000 души, защото се очаква около 64 предприятия да бъдат закрити по препоръка на МВФ. Делът на сенчестата икономика в България е 50%, посочват експертите на левицата.

31 март 1999

Около 60% от българския износ ще бъде блокиран при евентуално ново ембарго срещу Югославия, заявява търговският министър Василев
Въпросът за икономическите загуби, които България ще понесе в резултат на войната в Югославия, се коментира широко в българската преса. Вчера транспортното министерство първо изнесе данни за загубите за българската икономика поради шоковото състояние на транспорта. Само за първите 3 дни от войната - 25-27 март, те надхвърлят 6 млрд. марки. За днес се очакваха данни от търговското министерство. В-к "Труд" публикува заявлението на търговския министър Василев за медиите от вчера, че около 60% от българския износ ще бъде блокиран при евентуално ново ембарго срещу Югославия. През 1998 г. около 50% от българските продукти са се продавали в ЕС, а 10% са се изнасяли за страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия /ЦЕФТА/.
Най-фатално ще е блокирането на сухоземните връзки от България за Западна Европа, тъй като страната ни не разполага с достатъчно самолети за експорт на стоки.
Въздушният транспорт е и много скъп, а и ще повиши себестойнотстта на българските продукти до степен на неконкурентноспособност. Изходът от подобен сценарий е да се намалят разходите по производството на стоките, е коментирал преди дни шефът на Института по пазарна икономика Красен Станчев.
При нови санкции България ще загуби и пазара си в Югославия. През миналата година ескспортът за Югославия е бил 95,53 млн. долара, а вносът - 37,31 млн. долара.
Според икономиста проф. Иван Ангелов общо по линия на износа на България за балканските държави загубата ще е към 150 млн. долара.

Военните действия в Югославия вероятно ще отложат присъединяването на България към обединената електроенергийна система на Европа UCPTE. Причината е, че транснационалният електропровод минава през Сърбия и Хърватска. Това свързване е част от програмата на България за интеграция с ЕС.
Иначе, като се изключи повишената охрана над АЕЦ, българската енергетика е относително слабо засегната от войната в Югославия в сравннение с други отрасли. Националната електрическа компания /НЕК/ няма търговски договори за износ на ток отвъд западната граница на България. В-к "Новинар" обаче акцентира върху друг проблем - че енергийната система на България е била на 2-3 пъти пред срив заради бомбардировките над Югославия. Внезапното и едновременно изключване на тока в много югоградове и извеждането на големи консуматори по време на въздушните тревоги довело до рязко намаляване на честотата на тяхната енергийна система, която е вързана в паралел с българската. Само адекватната реакция на Централното диспечерско управление на НЕК е предотвратила спирането на тока в цяла България.
Националният статистически институт все още няма данни за загубите, които е претърпяла България от войната в Югславия. Анализ ще се подготви едва след като се получи информация от митниците за търговията със Сърбия. Тези данни пристигат обаче с едномесечно закъснение.
Под общото заглавие "Българският бизнес в режим на ембарго" в-к "Труд" публикува информация във връзка с платежния баланс. Планираният недостиг на платежния баланс за 1999 г. според 3-годишната рамка на правителството е 600 млн. долара. Най-малкото, което България може да очаква от Запада заради щетите, които ще претърпи от косовската криза, е поне осигуряване на заеми на тази стойност, за да се запълни финансовата дупка, се коментира в публикацията.
Без сериозен натиск обаче едва ли страната ще получи толкова. Ако реформата върви, на България ще бъдат отпуснати 240 млн. долара по линия на 3-годишното споразумение с МВФ, още 40 млн. долара от социалния заем на Световната банка и 100 млн. долара пак от там по линия на заема ФЕСАЛ-2. Това прави общо 380 млн. долара, не всички от които са сигурни.
Държавата планираше най-после да излезе на финансовите пазари, като продаде еврооблигации за 200 млн. долара. Така пасиансът с недостигащите пари може би щеше да излезе. Военните действия в Югославия обаче рабъркаха картите окончателно и емитирането на евробонове стана невъзможно. Същото се отнася и за емисията, планирана от Столичната община. Рейтингът на региона падна толкова ниско, че еврозаем от този тип би ни излязъл прекалено скъпо, пише "Труд". Остава да разчитаме на благосклонноста на ЕС, който ще определи колко да ни заеме на срещата на Г-24 през април. Оттам обаче никога не са идвали кой знае какви суми. Прословутите 250 млн. екю се точиха години наред. Европа ще продължи да се прави на непреклонна и заради 4-те реактора на АЕЦ "Козлодуй". Всъщност държавата, на която можем да разчитаме най-много в Г-24 е Япония. Тя обаче наскоро вече ни отпусна 50 млн. долара за подкрепа на платежния баланс за тази година.
Междувременно курсът на долара тържествува право пропорционално на американсикя боен дух. Благодарение на валутния борд българинът още не усеща чувствително повишаване на цените. Скоро обаче и това ще стане, защото цените на едро продължават да се определят преобладаващо в долари.
Ако е вярно, че валутният резерв на България е преобладаващо в евро и по-малко в долари, значи размерът му ще намалява. Ако е обратното - добре. Едва през последната седмица балансовото число на управление "Емисионно" за пръв път от седмици отчете нарастване с 80 млрд. лв., точно след като пристигна японският заем от 50 млн. долара.
Скъпият долар ще повлияе благоприятно на износа, заявиха някои икономисти преди началото на войната. Това би могло да стане, ако пътят на стоките на Запад, където е насочен 60% от българския експорт, не бъде окончателно блокиран.
Единственото, с което може да "спечели" икономиката на страната от военния конфликт, е нарастването на сенчестия дял в нея.
Той не плаща данъци на хазната, но в същото време създава прехрана на доста хора, за които държавата иначе не може да се погрижи. И отваря пазари на доста стоки, за които иначе не достигат купувачи, е коментарът на "Труд".
В интервю за в-к "Стандарт" вицепрезидентът на отдела за развиващи се пазари в "Бостън банк Лондон" Петър Ботушаров коментира, че като последица от югокризата ще пострадат най-много транспортът и износът. Намаленият износ ще доведе неминуемо до влошаване на платежния баланс. Ще се намали изцяло инвеститорският интерес към региона. Инвеститорите вече са видяли, че Балканите са нестабилен регион. Г-н Ботушаров очаква спадане на интереса на частните инвеститори към България, Румъния и др. държави в региона. Въпреки увеличените рискове за инвеститорите обаче, той не е чул някой да се оттегля от България.
Макроикономическата прогноза на Ботушаров за развитието на България през тази година:
Намаляването на износа ще доведе до увеличаване на дефицита в платежния баланс до 4%. Това число не е голямо, като се има предвид, че в Хърватско например дефицитът е 7%. Така че българският дефицит не е страшен на фона на съседните страни. Приходите по капиталовата сметка няма да зависят от постъпленията от МВФ. Кризата не би трябвало да се отрази и на отношенията с МВФ, както и със Световната банка. За постъпленията значение ще имат преките инвестиции и инвестициите на борсата. И двата потока ще са по-малки. Оценката на "Бостън банк Лондон" за растеж на икономиката на България за тази година е 2%, при което, като се съпостави с ръста от 1998 г. от 3,5%, се забелязва забавяне. Освен това дефицитът по текущата сметка ще се увеличи от 272 млн. долара на 480 млн. долара, което като процент от БВП е повишение от 2,2% на 3,6%. Ако косовската криза продължи по-дълго, тези параметри могат още да се влошат.
Войната няма да се отрази на кредитния рейтинг на България. България има повече приходи, отколкото са и нужни, и това ще покрие дефицита по текущата сметка, смята Ботушаров.

"Компенсациите за България пак са поставени под въпрос" пише в-к "Пари"
Експерти от Института за изследване на сигурността на международните отношения са предупредили вчера България да не очаква компенсации от международните финансови институции. За да бъдем овъзмездени от ООН, е необходимо да се създаде специален фонд към организацията, в който да се наберат средства за обезщетения. На 20 март транспортният министър Краус съобщи за намерението на българското правителство да бъде поставено искане пред ЕС и НАТО за компенсации.
Засега спешна финансова помощ от МВФ за България заради войната няма да бъде обсъждана, каза ръководителят на мисията на МВФ Юха Каконен. От своя страна вицепремиерът Божков направи песимистичната прогноза, че компенсации няма да получим веднага. Създаването на общи фондове за солидарност, които да бъдат извън фондовете за присъединяване на България към ЕС и да имат за цел подкрепа и солидарност с България, поиска шефът на парламентарната комисия по външна политика Асен Агов на заседанието на Смесения парламентарен комитет "България - ЕС" в Брюксел. Агов е подчертал по време на заседанието, че България е единствената страна - кандидатка за членство в ЕС, напълно откъсната от Европа заради конфликта в Косово.
Допълнителна подкрепа за платежния баланс на страната може да обсъдят донорите на България, е казал вицепрезидентът на СБ за Европа и Централна Азия два дни преди ударите на НАТО срещу Югославия. Ние ще сме първите, които ще търсят пътища да помогнат, ако е необходима допълнителна подкрепа от международната общност, е обещал той. Изпълнителният директор на Холандската група в банката го е подкрепил, като е казал, че България играе стабилизираща роля на Балканите. Това щяло да има тежест пред донорите и да ги накара да бъдат по-благосклонни.
В интервю за в-к "Новинар" политологът Огнян Минчев отговаря на въпрос за компенсациите за политикатата на България в югокризата, че в международните отношения, които са бизнес, получаваш това, което договориш. "България губи ценно време да договори, да кажем ясно и с цифри какво губим от автобусния транспорт, от нарастването на бежанската вълна в Македония и др".

Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно