Осем години голяма част от българските граждани мислеха, че войната в бивша Югославия е далече, че тя не ги засяга пряко. Осем години ние, българите, не осъзнавахме докрай, че войната е до нас и за света България също е фронтова държава. Едва сега общественото мнение се събуди и неговата вълна повлече и хора, представящи себе си за говорители на общността на интелигенцията. Но интелигентът не просто следва спонтанното обществено мнение. Той има усет за историческия процес, паметта му е будна. Той преживява ставащото в света рационално.
Голяма трагедия за сръбската култура е изоставянето на същностната интелигентска позиция от видни представители на сръбската литература, историография, хуманитаристика – все в името на проекта „Велика Сърбия“. Но ако все пак е обяснимо смесването на сръбска национална кауза със стратегиите на комунистическия режим на Милошевич в съзнанието на един сръбски интелектуалец, то напълно неразбираемо е подобно смесване в мисленето на българския интелектуалец.
Войната е трагедия за всички участници в нея. Войната е трагедия за цялото човечество. Но интелектуалецът не може да бъде безразличен към това кой е предпоставил и натрапил войната. Българският интелектуалец не може да не знае, че още през 1991 г. режимът на Милошевич започна една ужасна война на сърби срещу всички останали националности в Югославия и я превърна във война между няколко държави на Балканите.
Тази война продължава прекалено дълго, за да можем да кажем едва сега, че сме просто против нея. Стъпките за нейното прекратяване отдавна трябваше да бъдат направени от международната общност. Продължителната война, дори когато ни се привижда като локално ограничена, съсипва основите на човешкото битие, деморализира хората, руши социални връзки и икономически мрежи, подклажда ксенофобия, явява образа на Другия като чужд и враждебен.
Нека днес отговорим на следните въпроси:
1. Признаваме ли правото на съществуване на други етноси и култури до нас и сред нас? Да. Искаме ли мирно съжителство на различните народи, раси и религии под общия покрив на Европа? Да.
2. Осъждаме ли осемгодишната война, която върхушката на сръбската социалистическа партия води срещу всички народи от бивша Югославия и срещу свои граждани? Да. Отхвърляме ли идеологията на комунистическия национализъм, персонифициран днес от последния диктатор в Европа – Слободан Милошевич? Да.
3. Съпричастни ли сме с хуманитарната трагедия, която изживяват сърби и косовари? Да. Искаме ли всички хора, прогонени от войната, да се завърнат час по-скоро по домовете си? Да.
Уместно е да припомним силните и точни думи, подкрепени през 1991 г. от 89 български интелектуалци: „Войнстващият тоталитаризъм на управляващите сръбски социалисти остава ненадминат, защото съчетава в пълна степен агресивността на комунистическия фанатизъм и изстъпленията на националистическата демагодия... Наложително е час по-скоро световната общественост да осъди категорично геноцида, извършван от сръбските шовинисти... Червеният фашизъм трябва да бъде спрян!“ Бихме ли подписали тези думи и днес? Да.
4. Солидарни ли сме с драмата на нашите братя в Македония? Да. Съзнаваме ли, че губят ли те, губим и ние? Да. Трябва ли да помогнем на Македония да не бъде заличена като самостоятелна държава? Да. Сме ли за Македония? Да.
5. Ще приемем ли единствените сериозни гаранции, които можем да получим за националната ни сигурност? Да.
6. Искаме ли едва възземащата ни се икономика да укрепне и България да не се самоизолира от света, заради един необмислен отказ? Да.
7. Убедени ли сме, че Балканите ще бъдат зона на мира и стабилността само когато станат интегрална част от евроатлантическото пространство на сигурността? Да. А това означава, че сме „за“ Европейския съюз, „за“ НАТО, „за“ утвърждаване на балканските национални идентичности като съставки на общоевропейската идентичност.

Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Марин Георгиев, проф. Георги Фотев, Любен Дилов, проф. Димитър Аврамов, Чавдар Ценов, Иван Младенов, Георги Мишев, проф. Розалия Ликова, Марко Ганчев, проф. Богдан Богданов, проф. Вера Мутафчиева, Ивайло Петров, Божидар Кунчев, Васил Станилов, Цветан Марангозов, Катя Паскалева, Никола Корабов, Георги Рупчев, Константин Коцев, проф. Анатоли Кръстев, Александрина Пендачанска, Атанас Киряков, Иван Росенов, Станка Пенчева, Валентина Радинска, проф. Борислав Стоев, Анна Багарова, проф.Станчо Димиев, Богдана Карадочева, Венета Пенева, Стефан Димитров, Александър Алексов, Богдана Зидарова, арх. Станислав Константинов, Коста Радев, Анастасия Панайотова, Любен Зидаров, Братислав Талев, проф. Дечко Свиленов, Николай Кънчев, Емилия Дворянова, Златомир Златанов, Бойко Пенчев, Георги Господинов, Любомир Русанов, Амелия Личева, Георги Величков, Владимир Попов, Юлиян Йорданов, Красимир Спасов, проф. Любомир Динолов, Йордан Ефтимов, Благовест Златанов, Николай Тончев, Свилен Стефанов, Божидар Богданов, Кирил Попов, Петър Чухов, Иван Цанев, Стоян Алексиев, Таня Масалитинова, Вътьо Раковски, Кирил Кадийски, Георги К. Кирилов, проф. Михаил Огнянов, проф. Диньо Шарланов, Атанас Свиленов, Кръстьо Станишев, Валя Илиева, Надежда Александрова, Елин Рахнев, Вихрен Чернокожев, Сава Георгиев, Ромео Попилиев, Иван Бориславов, Рада Александрова, Любен Станев, Евгени Кузманов, Владо Даверов, Георги Г. Георгиев, Атанас Нейков, Кева Апостолова, Атанас Кръстев (Начо Културата), Веселин Сариев, Красимир Русев, Пеньо Вълчанов, Петър Дочев, Георги Божилов-Слона, Георги Бояджиев-Бояджана, Атанас Хранов, Николай Кучков, Йордан Велчев, Надя Фурнаджиева, Йордан Русков, Валери Начев, Костадинка Миладинова, Анго Боянов, доц. Валери Стефанов, Милан Андреев, Рада Москова, Виолета Донева, проф. Антонина Кузманова, Нели Раданова-Кушева, Стойчо Грънчаров, Владимир Трендафилов, Боян Папазов, Ангел Ангелов, проф. Елка Константинова, проф. Александър Шурбанов, Теодора Ганчева, Румен Стоянов, проф. Димитър Бойков, Георги Липовански, Весела Люцканова, Петър Първанов, Георги Цанков, Божидар Икономов, Светлозар Жеков, Иван Коларов, Видка Николова, Мирела Иванова, проф. Боряна Пирьова, проф. Цанка Юрукова, проф. Николай Беловеждов, проф. Димитър Тодоров, проф. Стоян Данев, Емануела Шкодрева, Люба Огненова, Антон Диков, проф. Димитър Ненов, проф. Нъшан Ахабабян, Александър Караминков, Живка Ганчева, Бойко Богданов, Георги Лазаров, Иван В. Симеонов, доц. Ана Стойкова, Боян Пенков, Васил Димитров, Ани Бакалова, Рашко Младенов, Христо Троански, Кръстьо Пастухов, Любен Лачански, и 51 души от Института по физико-химия при БАН.

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Косовската криза"