|
19 юли 1999
15 юни 1999Транспортният министър се надява на мост при Видин - Калафат
Вчера министърът на транспорта Вилхем Краус заяви в предаването "Неделя 150" на националното радио, че румънският президент е съгласен за втори мост над Дунав, но не и при Видин, защото интересите на България и Румъния се разминават. Според Краус двете страни кандидатстват за членство в ЕС и трябва да се съобразяват с интересите на Европа. Мостът при Видин е част от еврокоридор № 4 и след разрушенията на мостовете в Югославия е единствената добра алтернатива за България е да пресечем Румъния на територията на западната й част при Видин - Калафат, каза Краус. Четири изследвания на чуждестранни консултантски фирми показвали също, че мостът трябва да бъде на това място. Докато мостът при Русе е натоварен 20%, фериботът при Видин е претоварен, допълни той.
Краус даде информация и за посещението в България на бригадния генерал Дитер Шустер от тиловото командване на НАТО. Решено е мироопазващите сили на НАТО за Косово, които ще минат през България, да използват пристанищата и летищата на Варна и Бургас, както и жп линиите за придвижване от там. Оттук ще влязат войски не само на Турция, но и на страни от Западна Европа. Ген. Шустер е разгледал българската инфраструктура, за да може да бъде съставен план за сухопътна операция. Засега не са уговаряни конкретни маршрути и срокове, отбелязва Краус. /"Пари", "Демокрация"/
16 юни 1999Резултати от посещението на вицепремиера Бакърджиев в Македония
21 юни 1999
Днес вестниците "Сега" и "Стандарт" предлагат интервюто на вицепремиера Евгений Бакарджиев след посещението му в Скопие. Въз основа на тях предлагаме резултатите от неговото посещение:
1. Предложи на Доста Димовска - вицепремиер на Македония, България да предостави влакове, с които бежанците от Косово да се завръщат по домовете си. Две влакови композиции ще минат през Гърция до Македония и ще правят по два курса дневно, за да превозват по 4,000 косовари дневно. България смята, че в настоящия момент най-важно е връщането на бежанците.
2. След срещата с премиера Любчо Георгиевски Бакърджиев заяви, че основният акцент в бъдещето сътрудничество между двете страни ще падне върху всички проекти по протежение на транспортния коридор № 8 от Изток на Запад, включващ жп линията с Македония, пътищата и нефтопроводът Бургас - Скопие - Вльора в Албания.
3. Договорено беше сериозните строителни фирми от България и Македония да се подготвят за съвместни действия по възстановителните работи в региона.
4. Обсъдено бе максималното ускоряване на спогодбата за свободна търговия между двете страни. Тя ще бъде предшествана от изготвянето на списъци с 20-30 стоки, които двете страни ще предложат за безмитен внос.
5. България пое ангажимент да построи за 11 седмици край Скопие селище от 85 малки къщи по 44 кв.м., 60 двуфамилни къщи по 108 кв.м., и 6 къщи на два етажа, или общо 151 на обща стойност 4,5 млрд. лева. След изнасянето на бежанците селището ще остане за социално слаби граждани на Македония. Предполага се, че в селището ще могат да пребивават 2,000 бежанци.Шефовете на Български държавни железници /БДЖ/ започват преговори с гръцката железница за преминаването на 2 български композиции за Македония.
Вицепремиерът Бакърджиев съобщи преди ден от Скопие, че българското правителство е готово да отпусне 2 влака за превоз на бежанци от Македония към Косово. Основният проблем е че българските влакове няма как да стигнат до бежанците. Между България и югозападната ни съседка няма директна жп връзка, тъй като не са положени релси в участъка Гюешево-Куманово. Така българските влакове трябва да стигнат до Македония през гръцка територия. Единственият възможен маршрут за българските композиции е през Гърция, обясняват от БДЖ.
Едва след разговорите с гръцките железници ще е ясно дали и кога точно ще отпътуват двата български влака за бежанците в Македония. Те ще превозват по 4000 косовари по домовете им два пъти на ден. Това ще е българската помощ за връщането на над 270 000 бежанци по къщите им. / "24 часа"/
Експерти от България и Македония отправиха 30 предложения за сътрудничество до двете правителства
22 юни 1999
В хотел Арбанаси палас край Велико Търново се проведе двудневна конференция на експерти от България и Македония. В нея взеха участие зам.-министърът на външните работи на Македония Борис Трайковски и зам.-министърът на териториалното развитие на България Васил Гарнизов, политолози и експерти. Те направиха около 30 предложения за сътрудничество между двете страни до двете правителства. Те се отнасят до хармонизирането на законодателството между тях, за да се улесни тяхната евроинтеграция и обменът на стоки, услуги и капитали. Предложено е да се създаде българо - македонска банка, облекчаване на митническия режим, а в областта на сигурността - да се осъществи ежедневен обмен на информация и контрол по движението на капитали, за пренасяне на оръжия и наркотрафика. Препоръчва се и ускоряване на работата по изграждането на транспортния коридор № 8 от България през Македония до Албания и откриването на 10-минутни предавания по националните телевизии на български и македонски езици без превод, в които ще бъдат представени актуални събития и личности от двете страни. Форумът беше организиран от Центъра за стратегически изследвания и документация "Форум" в Скопие и Института за регионални и международни изследвания в София. Пакетът с приетите предложения ще бъде представен в срок от 10 дни на двете правителства. /"Демокрация", "Пари"/
Премиерът Костов вижда България в НАТО още през 2001 г.
2 юли 1999
В. "Сега" публикува интервю на премиера Костов за в. "Зюддойче цайтунг". В него той отбелязва че загубите на България от войната в Югославия са "дефицит в платежния баланс от 300 млн. дол. и още 130 млн. дол. преки и косвени търговски загуби. Най-важното сега е да могат да се завърнат бежанците. Ако в Югославия не се наложи демокрацията, това също ще е голяма опасност за осъществяването на Пакта за стабилност. Силите на НАТО ще останат по-продължително време в Косово. Те ще се нуждаят от всякаква логистична подкрепа, а такава подкрепа може да окаже най-добре страна като България, която да е членка на НАТО и да е в непосредствена близост до района. Не е изключено България да получи покана за това още през 2001 г. Във всеки случай дотогава проблемът за Косово няма да е разрешен. Грижата за сигурността би трябвало да се повери на самите страни от региона. Ако тази задача трябва да се поеме отвън, ще излезе много скъпо."Компанията АМБО от САЩ ще вложи 825 млн. дол. в строителството на петролопровода Бургас - Вльора
Посолството на САЩ в Скопие е съобщило, че американската компания АМБО ще вложи 825 млн. дол. в изграждането на петролопровода Бургас - Скопие - Вльора на адриатическото крайбрежие. Капацитетът на петролопровода ще бъде 40 млн. т. нефт годишно. Строителството ще започне в края на 2000 г. През територията на Македония ще минават 200 км. от него. Той ще влиза в Македония през Крива паланка и ще излиза при Битоля. През май вицепримиерът Бакърджиев подписа споразумение , според което Агенцията за развитие и търговия на САЩ ще отпусне 588,000 дол. от необходимите общо 900,000 дол. за проучването на трасето. Тогава той заяви, че проектът на АМБО не е конкурентен на проекта за нефтопровод от Бургас до Александруполис в Гърция. /"Пари", "Стандарт"/
В. "Новинар" публикува статията "Гърция се опитва да ни измести от проекта Бургас - Вльора". Съобщава се, че Гърция е купила 60% от македонската петролна компания "Макпетрол" и вече работи по проект за нефтопровод от Александруполис до Солун и от Солун до Скопие. По този начин Гърция ще направи байпас на проекта Бургас - Вльора.
Срещи на президента Петър Стоянов в Залцбург
Вчера в Залцбург президентите на балканските страни са дали съвместна пресконференция. На нея президенът Стоянов е заявил, че кризата в Косово е показала, че вече няма чисто регионални, а паневропейски проблеми, които трябва да се решават с общоевропейски средства.
Стоянов се срещна последователно с македонския премиер Любчо Георгиевски, а след това и с президента на Албания Реджеб Мейдани и словенския премиер Янош Дърновшек. Били са обсъдени регионалните инфраструктурни проекти, включително и коридор № 8. Реджеб Мейдани е подновил поканата към Стоянов да посети в скоро време Албания.
Президентът Стоянов и вицепремиерът Божков са се отнесли предпазливо към идеята на Джордж Сорос за общ митнически съюз на Балканите. Божков е определил тази идея като нестандартна, но добра база за дискусия. Стоянов е отказал коментар по въпроса доколко тази идея е реалистична. Той е изразил задоволството си от заявлението на премиера на Финландия Пааво Липонен, която поема председателството на ЕС от 1 юли, че интеграцията на балканските страни в ЕС ще бъде приоритет. След срещата си с вицепрезидента на ЕБВР Чарлс Франк президентът Стоянов заяви, че кризата в Косово е променила в позитивен план отношението на инвеститорите към региона и че вече има шанс да се премине от уклончиви отговори към конкретни действия.
Президентът Стоянов се е срещнал и с президента на Казахстан Нурсултан Назърбаев, пред когото е заявил, че стокообменът между двете страни е много малък - само 0,5 млн. дол. за първото тримесечие на 1999 г. На срещата е била обсъдена възможността България да транспортира казахски нефт към Европа, както и начините Казахстан да изплати своя дълг към България от 11 млн. дол. Стоянов изрази надежда, че през септември Назърбаев ще посети България, а веднага след това премиерът Костов ще посети Казахстан. До края на 1999 Казахстан ще изплати своя дълг към България. Казахстан вече е платил 10,8 млн. дол. от своя дълг от 22 млн. дол. към България.
Вицепремиерът Божков е обсъдил с Чарлс Франк възможностите ЕБВР да вземе по-сериозно участие в приватизационния процес в България. Стоянов и Божков са били единодушни при своите срещи, че България няма да търси преки компенсации от щетите от юговойната, а ще настоява за инвестиции в регионалната инфраструктура. /"Демокрация", "24 часа"/
Гърция поставя нови пречки пред изграждането на пътя Гоце Делчев - Драма
20 юли 1999
Два дни преди визитата на премиера Костов в Гърция /21 - 22 юни/ стана ясно, че Гърция ни е подготвила нови зашеметяващи изненади относно строителството на пътя за Драма, констатира в-к "Труд". Това стана ясно след вчерашната среща на областния управител на Благоевградска област Борис Маскръчки с гръцкия му колега от Драма и кметовете на общините Разлог, Гоце Делчев и Хаджидимово. Срещата е станала в Благоевград и там е станало ясно, че гръцкото правителство е одобрило преди два месеца нов алтернативен проект за Гранично-контролния пункт. Той предвижда изместване на трасето с 300 м. и изграждането на тунел, за да се спасят кафявите мечки. Според гръцки експерт по този начин изграждането на пътя за Драма ще се продължи с 6 години и ще се оскъпи със 7 млн. евро. Според присъстващите на срещата представители на българската страна това са нови измислени пречки само и само да се отложи строежа. При проверката на ЕС кафяви мечки в ройона не са били открити. Според присъстващия на срещата депутат от СДС Илия Попов ако се започне прокопаването на тунел, навярно ще възникне екологичен проблем и с къртиците. Той открито заяви, че се съмнява в политическата воля на гърците за изпълнение на подписаната вече спогодба и дали тя е сериозен партньор.
Според Весела Любенова от програмата ФАР "въпреки доказателствата, че няма екологичен проблем, гърците няма да отстъпят от искането си за тунелно строителство". В. "Стандарт" пише, че от януари български специалисти са настоявали за среща с гърците, но те категорично са отказвали и са запазили в тайна взетото решение за строителство на тунела. Най-вероятната причина, според "Стандарт" е възможността да изпомпат още средства от ЕС, обосновавайки абсурдното строителство на грандиозния тунел".
Очаква се задоволително решение на проблема при посещението на Костов в Гърция.
Гърция предлага откриване на пътя през прохода Маказа
Кметът на Кърджали Расим Муса съобщи, че Гърция предлага да се отвори временен граничен пункт при прохода Маказа. Съобщението идва само ден след като стана ясно, че Гърция предлага нов проект за пътя Гоце Делчев - Драма с нов тунел, което ще забави пускането му в експлоатация с 3-4 години и ще го оскъпи със 7 млн. евро. Гръцката страна е готова да ремонтира за 3-4 месеца стария път до прохода Маказа и дори да осигури 6 митничари за новия пункт, заяви Муса. Освен това Гърция е готова да отпусне около 100 млн. дол. за обновяването на пътя Кърджали - Комотини, е съобщил областният управител на Северна Гърция Ставрус Камбелис, с когото се е срещнал Муса. Гърция вече е ремонтирала първите 6 км. към прохода Маказа и се работи по следващите 16 км. Новата инициатива на Гърция се различава от първоначално огласените споразумения и намерения на Гърция. Преди две години Гърция и България се договориха да се изградят два нови гранични пункта - при Гоце Делчев - Драма и Кърджали - Комотини. Проходът Маказа е част от трансевропейския коридор № 9 от Северно море до Средизимно море. Кметът Расим Муса коментира, че ако вариантът за възстановяване на стария път до Комотини не се приеме, всички приказки и надежди за отваряне на Маказа ще останат илюзия. Този път е съществувал като търговска артерия до 1948 г. /"Стандарт", "Пари"/
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Косовската криза"