Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк
Copyright 1998-2011 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната коледа. Коледарите обикаляли домовете и благославяли техните стопани. Те пеели обредни песни. Една от най-стародавните, запазила се до днес, има характер на диалог.Коледарският хор запява:
Стани нине господине,
господине - болярине.
Заспал ли си- събуди се!
Пиян ли си, отрезви се!
Отвори ни чемшир-порти,
чемшир-порти, стари врати,
че ти идем добри гости,
добри гости - коледаре
и ти носим добри вести:
Бог се кани да ти дойде.
Мож ли Бога да посрещнеш,да посрещнеш и нагостиш
и въз Бога сбор ангеле?Стопанинът отговаря:
Мога, мога, добре дошли,
добре дошъл, нека дойде!
Да ми седне на трапеза,
а при него - сбор ангеле
с добри госте-коледаре.След песента водачът на групата в речитатив благославя къщата и добитъка, а стопаните го даряват с боб, сланина, месо, коледарски краваи и дребни пари.
Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчали, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обряд.
Вера Грозева - "Православни традиции и български стародавни вярвания", 1994 г.
Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк
Copyright 1998-2011 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
