КЕМАЛ АТАТЮРК И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД.
БЪЛГАРИТЕ ЗА КЕМАЛ АТАТЮРК
През тези дни в съседна Турция, а и в България се отбелязват два юбилея еднакво свидни и за турци, и за българи. Единият е радостен - 80-годишнината от обявяването на Турция за република /29 октомври 1923 г./. Другият - тъжен: навършват се 60 години от смъртта на великия реформатор и баща на турската нация и голям приятел на българския народ, първият президент на Турската република Кемал Ататюрк /10 ноември 1938 г./.
По повод и на двете годишнини ще бъдат проведени различни мероприятия. В Турция сигурно ще бъдат отчетени резултатите, постигнати в изпълнение на заветите на Кемал Ататюрк. И в Турция, и в България, а вероятно и в други страни ще се състоят различни изяви в памет на първостроителя на нова, модерна, европейска по дух и насоки на развитие Турция, безсмъртният Кемал Ататюрк.
Заслужено народът на Турция е издигнал много паметници в чест на Кемал Ататюрк. Ала още приживе той си издигна паметник неръкотворен и нетленен - той беше приютен в сърцата на много хора и народи. И на първо място, разбира се, в сърцата и душите на турци и на българи.
Кемал Ататюрк |
В практическата и теоретическата си дейност Кемал Ататюрк се е ръководил
от принципите и основите на модерния европеизъм. И днес неговите завети
и оценки са актуални.
|
Пред проф. д-р Петър Миятев на Третия турски езиковедски конгрес, състоял се на 24 юли - 31 август 1936 г. в Цариград, Кемал Ататюрк заявява: "С вас българите нас ни свързва дълго минало, не особено приятно за напомняне за вас, а може би и за нас... Аз уважавам вашия народ... Всички народи са добри и при доброто желание на техните ръководители между тях винаги може да има мир и разбирателство."На 26 октомври 1922 г. министър-председателят на България Александър Стамболийски произнася голяма реч в парламента, в която дълбоко подчертава: "Трябва да признаем заслугата на Турция в лицето на нейния велик държавник Кемал паша... Нашите отношения с Турция, която сега става наш съсед, могат да бъдат само добри, приятелски. Общите интереси ни диктуват да живеем в мир помежду си".
При откриването на сесията на Меджлиса на 1 ноември 1931 г. Кемал Ататюрк отново изтъква: "Поради своето географско положение Турция е особено заинтересувана от запазването и укрепването на мира на Балканите".
През 1933 г., на 1 ноември, при откриването на Меджлиса турският водач още един път набляга - "Ние използваме всички възможности за разширяване на нашите приятелски, почиващи на доверие, отношения в България".
В края на октомври 1931 г. Кемал Ататюрк изповядва: "Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция" /в-к "Утро", 22 октомври 1931 г./.
Народната артистка Мими Балканска си спомня: На 7 ноември 1931 г. софийският "Кооперативен театър" заминава на турне в Турция. В Истанбул той изнася 25 спектакъла. По покана на Кемал Ататюрк, който пое всички разходи, българските артисти заминават и за Анкара. Там те изнасят 6 представления, заплатени лично от президента на републиката. Той всяка вечер е в своята ложа, за да наблюдава майсторството на българските артисти. "Една вечер след един от спектаклите - разказва Мими Балканска - бяхме поканени в ложата на Кемал Ататюрк, който ни изказа възторга си от представлението, за което сърдечно му благодарихме. Радваше се, че отново чува българска реч, нали е бил военен аташе в България. Не съм забравил България - ни каза той. - Там оставих частица от моята младост - обичах хубава девойка..., но /мило се засмя той/ не ми я дадоха!"
През септември 1936 г. в Цариград е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав "Българска китка". По този случай в кореспонденция в българските вестници разказва Ст. Д. Кятибов: "На 2 септември 1936 г. в двореца "Бейлер бей", в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора...Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка". И по-нататък: "След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото".
През 1933 г., по повод 10-годишнината на Турската република участва и българска правителствена делегация, начело с министъра на просветата д-р А. Бояджиев. В отговор на приветствията и благопожеланията на българската делегация, Кемал Ататюрк заявява: " Моля, предайте моите най-големи симпатии на българския народ. Аз ще продължа да работя със същата енергия за постигането на пълно разбирателство между балканските народи".През 1938 г., по повод смъртта на великия Ататюрк в София, както и на други места в България, се провеждат поменни събрания. На събранието в столицата, състояло се в големия салон на БАН, на което участва целият софийски елит начело с министър-председателя Кьосеиванов, видни българи разказват спомени и впечатления за срещите си с Кемал Ататюрк.
Проф. Петко Стоянов, председател на Българо-турското дружество:
"Кемал Ататюрк е най-голямата фигура, която се роди от средите на турския народ през всички времена. Той е създател на онзи бляскав завой в историята на собствения си народ, който му гарантира възраждане и държавна независимост".
Тодор Павлов, бивш пълномощен министър на България в Анкара:
"Турският народ оплаква своя велик син. Но кой бе Ататюрк? На 1923 г. той прогласи републиката и с новата конституция въведе следните принципи, които играеха и играят огромна роля във възхода на Турция: суверенитетът принадлежи на народа, а оттам логически цялата законодателна и изпълнителна власт е в негови ръце; Турската република е мирска, разделението на църква от държава е пълно; освобождаване на жената от унизителното й положение /това бе една от възлюбените мечти на големия реформатор/.
В своя граждански кураж той напомня на една друга историческа личност - Петър Велики. Ататюрк късаше сам фесове и фереджета, тъй както Петър Велики режеше брадите на своите боляри.
Бил съм лично свидетел с какъв интерес той наблюдаваше работата на 25-те градинари българи, повикани от него от България да работят в чифлика му. Често казваше, че българите са най-добрите градинари в света.
Той често съветваше своите министри и висши чиновници при мероприятията си да не отиват в по-далечните страни за примери, а да изучават какво решение е дадено на проблемите в България".О.з. генерал Жеков, бивш главнокомандващ на Българската армия:
"Беше през есента на 1914 г. ... Един ден в щаба дойде и майор Кемал. Това бе първото ми свиждане с него. След това в аператив "Копривщица", срещу Славянска беседа, ние си давахме срещи и разговаряхме по най-различни теми.
Срещахме се повече от десетина пъти...Той с възторг ми казваше, че се възхищава от динамиката и моралните сили на българския войник, които така бляскаво се бяха проявили през Балканската война. Засягахме и други въпроси - религиозни, история, политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. И днес, като виждаме голямото му дело, нито за момент не бива да се допуска мисълта, че той възлезе на власт заради самата нея. Не, той бе бленувал за делото си. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги осъществи".Нека по случай 75-годишнина от основаването на Турската република да пожелаем на съседния турски народ нови успехи по пътя, начертан от неговия велик водач и голям приятел на българския народ Кемал Ататюрк. Шейсетгодишнината от кончината на Кемал Ататюрк още веднъж ни напомня и ни вменява в дълг българо-турските отношения да се развиват на основа на кемалистките принципи за ненамеса във вътрешните работи, ненакърнимост на държавните граници и равноправно взаимноизгодно сътрудничество!
