Материалът за България бе качен и на страницата на вестника в Интернет.
И най-сръчният драматург не би могъл да планира такова съвпадение с
изпълнението на това убийство. Октомври 2005 г.: Годишният доклад на
Европейската комисия за развитието на България и Румъния по пътя им към
членство в Европейския съюз току що бе публикуван, в който за България се
отчиташе стабилна и добре функционираща пазарна икономика. За
правно-държавните структури бе посочено, че подлежат на още реформи, но и те
бяха квалифицирани като стабилни. В този момент прецизните изстрели на
снайперист убиха Емил Кюлев, човекът с чиста репутация, който като пример за
предприемач в банковата и застрахователна сфера можеше да бъде доказателството
за това, че оценката на Комисията за пазарната икономика е вярна. Кюлев
принадлежеше към най-тесния кръг съветници на президента Първанов, изпъкваше
със своята благотворителна дейност, нямаше директни връзки с престъпния свят.
Шокът в Брюксел беше толкова голям, че се реши да не се чака цяла година за
следващия доклад, а още напролет да има неокончателен вариант.
В Брюксел прекалено добре знаят, че делът на престъпния свят в брутния
вътрешен продукт на страната продължава да расте и в момента по
най-предпазливи прогнози възлиза на около една трета от заработваните в
страната 25 милиарда евро годишно. На базата на тази цифра очевидно се прави
неверният извод или пък политическата сметка го налага, че останалите две
трети от брутния вътрешен продукт не са засегнати от корупцията и
организираната престъпност. Това впечатление бе засилено от увеличението на
инвестициите от страна на големи чуждестранни компании, от текстилната
индустрия ("Ролман") до откриването на магазини на големите търговски вериги
(Метро, Кауфланд). И сега това убийство! Българският седмичник "Капитал",
дъщерно дружество на групировката "Ханделсблат", написа във връзка със случая:
"Големият проблем на легалния частен бизнес в България е, че трябва да оперира
на една и също място със сивата икономика. Но там се играе по правилата на
мафията, което първо правило гласи, че няма правила. Поради това в тази битка
се използват неравни оръжия."
Тази формулировка е прекалено предпазлива. Наистина, говори се за двубой между
доброто и злото, но изобщо не става дума за съдията българската държава. Ако
действително иска да докаже годността си за Европа, тази държава още преди
години трябваше да покаже, че наистина е правова, че в България законите не
само важат за всички, но и се прилагат по отношение на всички, независимо от
позицията или личността. Но точно в това е работата. Вярно, в българското
Народно събрание има специална комисия, която час по час уверява пресата, че
започва борба срещу организираната престъпност. Босовете на мафията обаче не
закачат 240-те парламентаристи. Тъкмо обратното депутатите ходят при тях и
ги молят за милиони, които или си присвояват, или инвестират в частна
предприемаческа дейност, или пък насочват за партийно финансиране, доколкото в
България 40% от партийното финансиране идва от неясни източници. Пари се
перат чрез фондации, а за регистрирането на фирми пък не трябват дори
подставени лица, понеже обеднялото население се е изхитрило да си набавя
средства, продавайки личните си карти, които после се обявяват за изгубени.
Та нали на един обикновен черноработник, който няма нито здравна, нито
социална осигуровка, никой не му иска документ? С данните от такива лични
карти лесно се основава фирма, стига да имаш малко дребни пари за подкупи на
чиновници и нотариуси, там където всички се познават в малките градове и
села, където беднотията е голяма.
В своите доклади еврокомисията настойчиво призовава да се приключи съдебната
реформа, за да се тури край на взаимното облагодетелстване между трите власти
и престъпния свят. Но това не е достатъчно. Проблемът не е толкова в липсата
на правни норми или в слабостите на правоприлагането. Не, проблемът е в това,
че тъкмо когато са необходими, доказателствата изчезват. За 2004 г. агенцията
за социални и маркетингови изследвания "Витоша рисърч" назова около един
милион случая за подкуп. В същата година издадените присъди за корупция бяха
общо 50.
Сцени, които в богати и солидни демокрации се считат като недопустими контакти
между политиката и бизнеса, предизвикват притеснения в бедин и демократически
нестабилни страни като България. Така например сочещият себе си за безпогрешен
финансов министър, следвал в Англия и придобил голяма компетентност при една
от водещите фирми за финансови услуги, бе забелязан на яхта на един бизнесмен
на френската Ривиера. Година по-късно този предприемач се оказва, че е Иван
Тодоров, наричан "Доктора". Същият, който е смятан за най-богатия и най-голям
трафикант на цигари в България. На 21 януари тази година Тодоров седеше,
направен на решето, в своя луксозен Мерцедес. Половин час по-рано турският
президент бе минал по същия булевард, на който бе застрелян той. Вниманието на
полицията бе отклонена и извършителят на престъплението едва ли ще бъде
открит.
Връзката между богатство и престъпност в България е тясна и има дълбоки
исторически корени. Всеки, който бързо е натрупал голямо богатство,
автоматично се смята от народа за измамник, независимо дали става дума за
"Господин икономика" Емил Кюлев или за гангстери като Доктора. Да забогатееш
в България това открай време е било равнозначно на обогатяване за сметка на
малките хора. Доказва го например разминаването между потреса, който настъпи в
Брюксел след убийството на Кюлев, и почти народното веселие, избухнало в
България по същия повод. Убийците, които най-после отдават заслуженото на
онези измамници, получават признание, сякаш са не хладнокръвни
професионалисти, а наследници на хайдутите. Те получават статут равен на един
Робин Худ.
Но това обяснява само едната страна защо богатите автоматично ги смятат за
бандити. Другата страна е манталитетът, по чиято сила една държава,
непрекъснато обявяваща се за правова, всъщност се ръководи от подземния свят.
За да разберем този манталитет, трябва да констатираме, че хората в България
ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми,
които непрестанно се подлагат на корекции, за да съвпаднат максимално с
морално доброто и със социалната справедливост. На законите се гледа най-вече
като на приумица на онези там, горе. Законите според хората обслужват
единствено интересите на онези горе, т.е., ако искаш да имаш успех в живота, а
в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете,
ти трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден да успееш, въпреки
ограничения на закона. Може да припомним за не толкова добрите стари времена
на византийския деспотизъм и автокрацията на османското владичество.
От тази гледна точка трябва да бъдат оценени положително усилията на
еврокомисията да се отнася към България хем с твърдост, хем с внимание. Защото
въпросът не е дали до влизането си в Европейския съюз в началото на 2007 г.
България ще бъде годна за Европа, а дали в средносрочна перспектива членството
в евросъюза ще направи страната годна за Европа. Обхващащото 90 000 страници
общностно право (аки комюнитер), което регламентира всичко, от толеранса за
изкривяване на бананите до допустимата гръдна обиколка на пилетата, успя да
съсипе съвсем други хора от мафиотските милионери на Балканите и техните
политически помощници.