Бюджетът на ЕС:Надежди и тревоги на Балканите

www.focus-news.net/

Докато ЕС обещава да изпълни отговорностите си на Балканите, несигурността относно следващия бюджет на Съюза и умората от разширяването тревожи много от хората в региона.

Когато Франция и Холандия отхвърлиха предложената Европейска конституция по-рано тази година, ударните вълни бяха усетени доста ясно на Балканите. И ако е вярно, че една от причините за отрицателния вот беше именно разширяването и страха от него, какво означаваше това за кандидатите за членство в ЕС в бившите югославски страни и Албания?
Отговорът, поне официално, не е нещо особено. Наистина през последните два месеца имаше повече активни дейности на ЕС на Западните Балкани, отколкото през последните години. Комисарят по разширяването Оли Рен подчерта на няколко пъти, че ЕС ще са придържа към ангажиментите си, поети в Солун през 2003 г., че целият регион ще се присъедини към Съюза в един момент.
А и не само това: Рен заяви, че този ангажимент е важен не само защото е добър за Балканите, но и защото това, което е добро за Балканите, е добро за Европа. “Добре проведеното разширяване е най-силният политически инструмент, с който разполага ЕС”, заяви той на 9 ноември. “Помощта на ЕС подпомага демократичните и икономическите преходи в страните. Всички европейски граждани се възползват от това да имат съседи, които са стабилни, демократични и проспериращи пазарни икономики. ЕС не може да пренебрегне ангажиментите си.”
Гледната точка, че мирът и стабилността на Западните Балкани ще бъдат най-добре осъществени чрез приемането на целия регион по най-бързия начин в ЕС, е широко подкрепяна от хората, които имат директна работа с региона, в Европейската комисия, в кабинета на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана, сред онези, които следят развитието на региона и разбира се, от политиците в самия регион.
От друга страна, ясно е, че “умората от разширяването” е реална и че съществува съпротива срещу по-нататъшното разширяване в някои части, особено във Франция. Някои притеснения са очевидни, най-вече що се отнася до работните места и миграцията, докато други са по-неясни. Те засягат области, като упадъкът на властта в страни като Франция, в организирането на която по-голямата част от важните решения трябва да се взимат с консенсус – нещо, което от само себе си прави съжителството трудно. Тези притеснения се лансират най-вече от тези, които предлагат някакви форми на “привилегировано” или специално партньорство за някои от кандидатите, което е нещо по-малко от пълноправното членство.

Поглед към картата

За момента обаче, изглежда привържениците на пълноправното членство за Западните Балкани имат превес. Това, което все още не е ясно, е дали дипломатическата активност напоследък, която доведе някои от тези страни една стъпка по-близо до членството, ще продължи или ще остане в застой.
Най-силният аргумент за членството на Западните Балкани става ясен в момента, в който отворим картата. През 2007 г. България и Румъния трябва да се присъединят към ЕС. Целият регион, с изключение на Словения, която вече е член, вече ще бъде обкръжен от Съюза - перспектива, която би имала катастрофални последици, освен ако страните от региона не са по пътя на пълноправното членство. Регионът има скромните 22 млн. души население. Ако те бъдат затворени в нещо като Балкански резерват, с визови ограничения и потопен в бедност, междуетническите конфликти и организираната престъпност ще процъфтяват, особено защото ЕС ще загуби инициативата, която сега има, да предприеме стъпки в случай че членството не е реална възможност.
В тази светлина постъпките, направени през последните години, имат голямо значение. На 3 октомври кандидатурата на Хърватия за членство в ЕС, което беше забавено, получи отново зелена светлина. На 10 октомври Сърбия и Черна гора започна преговори за споразумение за стабилизиране и асоцииране, стъпка към евентуално членство. На 25 ноември Босна и Херцеговина също беше информирана за възможността за започване на такива преговори, а по-рано този месец Европейската комисия даде “зелена светлина” на кандидатурата на Македония за пълноправно членство. Гледната точка на Комисията сега следва да получи подкрепата на държавите-членки на 15 и 16 декември в Брюксел. Комисията обяви също така, че Албания, която започна първия етап от преговори за членство през 2003 г., е готова за подписване на споразумение.
Встрани от стратегическия проблем за запълването на празно пространство в средата на Европа, не е чудно, че голяма част от тази активност се случва точно сега. Политиците от ЕС не крият, че започването на преговори със Сърбия, които могат да завършат в близката година, беше предприето с цел предотвратяване лошите новини, които биха могли да дестабилизират страната през същата тази година. Съществуват реални възможности преговорите за бъдещето на Косово да доведат до загуба на суверенитета на Сърбия над провинцията, а референдумът, предвиден за пролетта - до независимостта на Черна гора.
Междувременно в Босна върховният представител Пади Ашдаун заявява, че 16-те условия или необходими реформи, поставени от Европейската комисия за започването на преговори за Споразумение за стабилизиране и асоцииране, са били прокарани само защото лидерите в страната разбират, че това е цената на членството в ЕС.
Македония също беше променена от фактора натиск на ЕС. От почти на ръба на гражданска война през 2001 г., бившите врагове - етнически албанци и македонци, работиха забележително съвместно в правителство, сътрудничейки си широко благодарение на общата си цел, свързана с присъединяването към ЕС. Те отчаяно се надяват, че лидерите на ЕС ще ги възнаградят с кандидатски статут, когато се срещнат в Брюксел.
Опитът на новите членове на ЕС е, че условията за членство са толкова ясни, че те наистина помагат за трансформирането им в модерни демокрации. Това е пътят, който балканските лидери искат да следват. Но сега, точно когато се нуждаят най-много, основният въпрос е: колко пари ще са достъпни, за да им се помогне да се справят със задачата?

Дилемата за бюджета

Въпросът идва сега, когато страните от ЕС са попаднали в остър спор за размера на европейския бюджет за периода 2007 – 2013 г. В началото Европейската комисия беше предложила бюджет от 1 трилион евро. След предложение, направено от люксембургското председателство по-рано тази година, сумата беше съкратена на 871 млрд. евро. Когато Великобритания, председател на ЕС до края на годината, предложи бюджет в размер на 847 млрд. евро, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозо го обяви за “неприемливо”.
Според британското председателство структурните фондове за осемте бивши комунистически държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., ще бъдат съкратени с 10 %, идея която беше посрещната хладно от всички тях и изобщо от средствата за масова информация. Това, което не получи никакво медийно покритие, е как това ще се отрази на Западните Балкани.
На практика отговорът е, че никой не знае отвъд предположението, че регионът ще получи много по-малко пари, отколкото се надяваше. Наистина, според източници от Комисията, настоящето предложение на Лондон (което разбира се, може и да бъде отхвърлено) ще съкрати разходите за външните отношения на ЕС, включително разширяването, с 40 % от онова, което Комисията предложи първоначално. Едновременно с това говорител на британското външно министерство отбеляза, че оригиналното предложение за бюджета е било “неприемливо”.
Дори когато бюджетът бъде одобрен, парите, които ще бъдат отпуснати за Западните Балкани, няма да бъдат известни докато детайлите не бъдат уредени.
За периода, който започва през 2007 г., Комисията предлага нейната помощ за страните в процес на присъединяване да бъдат отпускани посредством нов инструмент за предприсъединителна подкрепа. Вследствие на това предложение помощи ще бъдат отпускани в пет различни категории: преход и изграждане на институции, регионално и трансгранично сътрудничество, развитие на човешките ресурси и развитие на земеделието. Въпреки това, колко ще получаваш ще зависи от статута ти. Например Хърватия като напълно признат кандидат за членство в ЕС, ще спечели средства по всички тези направления, както и Македония, ако стане кандидат за членство в средата на декември. Останалата част от региона обаче - потенциалните кандидати, няма да може да се възползва от голяма част от финансирането.
Предложението беше атакувано от базирания в Берлин мозъчен тръст Инициатива за европейска стабилност (ИЕС). Идеята е краткосрочна и може да доведе до създаването на “гето за слабо развитие в средата на Европа”, контрира ИЕС. Предлаганият инструмент на предприсъединителна подкрепа, според тях, гарантира, че “ЕС няма да помага на региона да създаде … структури за политики за икономическо и социално съдействие”. Този инструмент ще означава, че държавите от Западните Балкани няма да получат адекватна помощ, за да се подготвят за членството в ЕС, “нито ще получат подкрепата, от която се нуждаят, за да се справят с дълбоките си социални и икономически проблеми”.
Ако помощите се отпускат съобразно това предложение (на базата на оригинално предложения от комисията бюджет, значително по-висок от този, който се обсъжда сега), твърди ИЕС, Западните Балкани ще видят спад в необходимата подкрепа – поне докато отделните държави станат пълноправни кандидати за членство. Да сравним България и Румъния, страни, всяка с около 8 млн. души население. През 2003 г. България е получила 300 млн. евро подкрепа, сравнени с 240 млн. евро за Сърбия. През 2009 г. обаче, България (тогава член на ЕС) ще получава 1,6 млрд. евро срещу 117 млн. за Сърбия.
Значи докато България и другите страни се възползваха широко от програмите, целящи модернизирането на политиките в областта на земеделието, околната среда, транспортната политика, потенциалните кандидати от Западните Балкани няма да получат достъп до такива фондове., ако инструментът влезе в действие, до 2010 г. или когато и да станат официални кандидати.
Комисията отхвърля тези аргументи. Тя подчертава първо, че никой не знае колко ще получат Западните Балкани, защото още никой не знае колко голям ще е бюджетът. На второ място, казва източник от Комисията, някои от предположенията и изследванията на ИЕС са погрешни. Предложението за инструмент за предприсъединителна подкрепа позволява възможност за гъвкавост, казва източникът, като заявява, че е погрешно да се спори дали потенциалните и настоящите кандидати ще получат един и същи вид помощ.
През 2002 г. общата подкрепа за Западните Балкани, включително Хърватия, беше 612 млн. евро. През 2002 г. помощта спада на 555 млн. евро, а през 2004 г. - на 472 млн. евро. Въпреки спада в общата помощ за всички страни имаше повишаване освен за Босна и особено Косово (което от 155 млн. евро слезе на 40 млн. евро) заради отпадането на помощта за постконфликтно възстановяване.
В рамките на следващите седмици и месеци политиците в държавите на Западните Балкани ще следят нервно дебатите за бюджета на ЕС. Бъдещето на региона вече е неразривно свързано с Брюксел, но регионът остава това, което е през цялото време: пасивен получател на помощи и условия. Денят, когато Западните Балкани ще могат да участват в създаването на политика в Брюксел, също изглежда доста далече.