http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-05-06&article=145371

Десните търсят камикадзе за вота

Преговорите за общ кандидат-президент окончателно ще ги скарат за радост на Борисов


Николай Бареков

Четирима официално номинирани кандидат-премиери и още толкова официално издигнати кандидат-президенти има вече вдясно от центъра. Последните претенденти за поста на Сергей Станишев са Бойко Борисов и Петър Стоянов. През 2004 и 2005 година тогавашните кмет на София и лидер на СДС Стефан Софиянски и Надежда Михайлова също издигнаха своите кандидатури за министър-председателското кресло. Гладна кокошка просо сънува, казва народът за този човек, който само докато спи, може да види мечтите си осъществени. Такова вавилонско стълпотворение от лидери и кандидати за най-високите постове в държавата изглежда смешно на фона на графиката на рейтингите на десните партии.
Мечтите и сънищата не отговарят на реалността
 

Според социологическите проучвания на десетима десни кандидати за двете най-високи длъжности в държавата се падат общо между 5 и 8% избиратели. Или по-малко от един процент гласове за всяка издигната дясна кандидатура!
Ако бъдещите "десни премиери" изглеждат само комично в перспективата на парламентарните избори в по-необозримо бъдеще, то наближаващите избори за президент правят истинска трагедия положението на десницата и нейните почитатели. Трима учени историци и двама политически лидери днес си "оспорват" честта да бъдат избраниците за обединители на цялата българска десница. Византолог, египтолог, историк - институционалист, бивш президент и бивш премиер, са призвани от своите привърженици да съборят политическото статукво и да се сражават с действащия държавен глава. Предстои труден избор, защото двете основни партии вдясно вече взаимно отхвърлиха кандидатите си, а един от номинираните даже сам се отказа, като определи издигането си за провокация на своите противници. В най-неудобно положение са поставени десните избиратели, за които водачите са отредили само ролята на публиката, която гледа абсурдните им диалози отстрани и чака готовия резултат от кастинга за държавен глава. През последните дни конфликтът между основните партии СДС и ДСБ, които си делят петте процента доверие, достигна върха с репликите, които ръководствата си размениха чрез медиите. Партията на Иван Костов отхвърли Петър Стоянов като обединител на десницата, а партията на Стоянов определи като фалирала и като претърпяла фиаско политиката на Костов.
Политическите процеси в българската десница са благоприятни за всеки друг политик, но не и за дясното като политическа алтернатива. Българска десница от този вид
 


не може да бъде ефикасна опозиция
 

на управлението и на левицата. Такава опозиция прави всяко правителство да изглежда непоклатимо.
В това състояние на кадровия потенциал и идеи десницата в България не може да спечели каквито и да е избори. Вместо да покажат принципност на позициите и да представят доказателство за обрат на политическите процеси в посока възход на десницата, преговорите за общ кандидат дават точно обратните резултати. Вместо единни, преговарящите стават по-разединени. Накрая трудно ще се намери дори един човек готов да жертва време и кариера, за да стане заложник на една хаотична група политици. Десните преговарящи приличат на група терористи, които се канят да намерят неблагоразумно политическо камикадзе, което да хвърлят, опасано с бомби, срещу крепостта на Първанов (а тя настина изглежда като такава). Явно десните лидери последно ще се надяват като не спечелят битката, поне да нанесат поражения на врага. Тази политика обаче изцяло работи за новата партия на Бойко Борисов, който вече се изживява като единствена опозиция на управляващите и даже почва да реди заедно с бизнеса следващото правителство. Борисов отлично се ориентира в тежките проблеми, които са налегнали десницата, и затова хем се прави, че
 


му е мъчно за нея, хем упорито завзема мястото й
 

на политическата сцена.
Лесно е да се предвиди логиката на събитията по-нататък. Ако десните заговорници издигнат неубедителна кандидатура за президент, ще я обрекат на сигурен провал като заложник на собствените си конфликти. Тогава ще се появят и още неколцина други десни кандидат-президенти, които ще изразяват недоволството на по-малките десни от политиката на "големите" ДСБ и СДС. Няколкото десни кандидатури ще воюват повече помежду си и ще направят изборите комфортни за кандидата на левицата. Бойко Борисов тогава може да пропусне изборите за президент като предизвестен победител в битката за дясното, което ще му е достатъчно за бъдещите планове. Всички десни политици днес работят за утрешните победи на Борисов. Колкото и да се лъжат взаимно, десните лидери трябва да си дават сметка, че както и да загубят изборите за президент, ще понесат цялата отговорност за провала с цената на своите политически кариери.

 


Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно