ДИСКРИМИНАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Време е ДПС да увеличи своето присъствие във властта, защо вицепрезидентът да не е от ДПС. Това каза депутатът Ремзи Осман на митинг-събора в памет на жертвите от Възродителния процес и майските събития от 1989 г., край Исперих. Той призова младите активисти на ДПС да подават молби за работа в полицията и съда, а когато ги отхвърлят – да изготвят искове за дискриминация.

Овладявайте МВР и съда и ако ви откажат се направете на жертви и сезирайте комисията, която ние контролираме. Ако продължим с дешифровката на думите на Осман може да сте неграмотни, да не говорите български, да сте престъпник, малоумен, но когато сте членове на ДПС или турци членове на ДПС (защото няма по какъв друг признак да се сезира тази комисия, освен ейджизъм, сексизъм, но депутата не се обърна към тази аудитория) ако искате да станете полицай, съдия или прокурор ще трябва да станете с цената на всичко.

Ремзи Осман дефакто призна, че комисията по дискриминация начело с Кемал Еюп е инструмент в провежданата от ДПС политика за овладяване на държавата под привидни демократични изразни средства. Тук за съжаление се проявява една от уродливите форми на западната демокрация. Според случая не е първостепнно важно какво говориш, а какво правиш. Атакаджиите например (съпоставям ги неслучайно с ДПС) постоянно са преследвани единствено за това какво говорят. От другата страна скрити зад думи като толерантност, заедност, дискриминация определени членове на ДПС дефакто правят точно обратното и в политиката и в бизнеса.

Ще се сезира ли сега прокуратурата за думите на Осман? Това е опит за овладяване на държавата, чрез злоупотреба с власт.

И това не е от вчера и не е само в този случай. Всеки може да се причисли към определена група или да създаде такава и да започне да се преименува, да търси права и да се налага над традиционната част на обществото. Така за отрицателно време циганите станаха роми, педерастите – гейове, инвалидите – хора с увреждания, олигофрените – хора с психични проблеми и т.н. И всеки използва някаква организация или институция и си гони целите и задачите.

Питам се докъде ще стигне този процес на постоянно преименуване, сезиране, претенции за уникалност и лицемерие. Ето ДПС показва докъде може да стигне една партия и етническа група използваща новия език и няколко думи. Това е ялвение издигащо лъжата и собствената първоначална слабост в диктат и сила. Дефакто малцинството поглъща мнозинството и започва да го контролира чрез институционален тормоз. Та нима не могат да ви унищожат бизнеса или нервната система чрез разходки по разни институции или поръчки в 2-3 влиятелни медии, за думите ви. Свободата на словото все повече се превръща в матрична фикция.

И тук идва резоннният въпрос за какво се използва комисията по дискриминация? Кого обслужва? Може ли да и имаме доверие? Защо плащаме данъци и я издържаме, за да ни оплита в мрежата на страха ли? Както дивака се е страхувал от хилядите табута с които е бил пълен животът му в древността, така и у нас постепенно се насажда страх за това, какво пишем, какво говорим, с кого се срещаме, къде ходим. И това става с контрола на такива комисии, камерите навсякъде, следенето на интернет, промяната в учебниците, разни поръчки. И добре че има такива като Ремзи Осман, за да разберем как функционира системата и какви са плановете и.

Ами утре ако на власт дойде Атака? Какво ще стане?

ДИСКРИМИНАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: НАЧИН НА УПОТРЕБА