Венцеслав Димитров: Всички партии са в един обръч

http://www.express.bg/

Венцеслав Димитров: Всички партии са в един обръч – на корупцията и престъпността

Милена Бояджиева

В много области интересите на престъпността и политиците ни са еднопосочни, казва в интервю за ЕКСПРЕС.БГ икономистът Венцеслав Димитров. И още: Основен източник на финансиране на политиката е престъпността, а основен начин на захранване на мафията са кражбите от държава и общини, държавните поръчки, митническите и данъчни далавери. Симеон получи много повече от това, което искаше, а бившите комунисти в тесен съюз с него заграбиха цялата икономическа власт. Реалната, съществената промяна от влизането ни в ЕС ще се почувства чак след 10–15 години.

Г-н Димитров, как гледате на поредния „шок” от ЕС – оказа се, че Румъния ни е изпреварила, а управляващите не знаят какво точно иска Брюксел от нас?
Не вярвам Румъния чак толкова да ни е изпреварила, с изключение на мерките за борба с корупцията и съдебната реформа. Но има и един друг доста обезпокояващ факт – управляващите преговарят, без да излизат на светло пред обществото и без да кажат какви точно ангажименти са поели, какво се иска от нас и какво точно следва да се направи. Тази потайност сега се обръща срещу тях. Става ясно, и то от Европа, че тези преговарящи са некомпетентни и че ни заблуждават. Изненадва ме, че управляващите не правят нищо да променят нещата, най-малкото да сменят екипа, който преговаря, да не говорим, че никой не му търси политическа отговорност.

Вие бяхте един от 39-те народни представители във ВНС, които преди 15 години с гладна стачка се обявиха срещу приемането на Конституцията. Какво е мнението Ви за Третата поправка в основния закон и смятате ли,че от Брюксел са прави, да искат още промени?
Ние не подписахме Конституцията, защото беше калпава и то най-вече по отношение на това, как да се поправя. Трудната процедура – Велико народно събрание и т.н. беше нарочно направена, за да се попречи на един човек (на Симеон) и да се запазят позициите на бившите комунисти. Но първият получи много повече от това, което искаше, а бившите в тесен съюз с него заграбиха цялата икономическа власт, подхвърляйки трохички и на опозицията. Оказа се, че се пречи на страната ни да се приобщи към Европа. Тези, които се възползваха от тази Конституция, сега трябва сами да я оправят. Ето затова самите поправки няма да са точно онези, от които имаме нужда. Но сега вече няма и кой да протестира.

Каква е прогнозата ви за приемането ни в ЕС – оптимистична – от първи януари 2007 г., реалистична – пак оттогава, но с предпазна клауза, или песимистична - отлагане?
Както и да ни приемат, то ще бъде с много уговорки и удари срещу нашите интереси. Но все пак там ни е мястото и е жалко, че няма кой да защищава националните ни интереси по адекватен начин. А как се защищават тези интереси ни показаха някои от новоприетите страни от региона. След година всеки ще се огледа, ще види, че всичко е като преди - и бедността, и доходите, и мръсотията, и корупцията - и ще каже, „това ли е Европа, това ли са мечтите ни?” А реалната, съществената промяна ще се почувства чак след 10 – 15 години.

Защо за толкова години не се намери едно управление, което да си позволи смелостта и да се пребори с организираната престъпност и мафията?
Защото са част от една система, защото има твърде много области, в които интересите на престъпността и политиците ни са еднопосочни. Защото основен източник на финансиране на политиката е престъпността, а основен начин на захранване на мафията са кражбите от държава и общини, държавните поръчки, митническите и данъчни далавери, които не могат да стават без активната помощ на политиците. Дори малкото останал честен бизнес е принуден да им дава, за да го остават на мира. И тези връзки стават все по-тесни, доколкото политиците имат все по-големи нужди най-вече за избори. На парламентарните избори се разиграват стотици милиони. На миналите кметски избори в София партиите хвърлиха 10-15 милиона. Откъде? Във всеки случай не от членски внос. Никой в страна не се намери да ги попита, да отстрани кандидатите, да провери партиите. Никоя партия и не повдига този въпрос. И затова мафия и корупция ни заливат все повече и повече. В Европа обаче не са слепи. Те са минали по този път. И нищо чудно, ако ескалацията продължи, утре да ни наложат някаква форма на политически борд, както в икономиката ни наложиха валутен борд.

Вие бяхте близък с Ахмед Доган. Какво е Вашето мнение за неговата теория за обръчите от фирми около властта?
Не искам да защищавам никого, но не само ДПС хвърля пари за избори. Те правят това, което правят и другите. В момента нито една политическа сила не може да се яви на избори и да регистрира присъствие, ако разчита само на държавното финансиране и членския внос. Всички те разчитат 95% и повече на мръсните пари на сенчестия бизнес. Веднъж обаче взели тези пари те са длъжни да оказват услуги на същия този бизнес. Ако това се нарича обръч, то всичките основни партии имат такива обръчи. Но по-точно е да се каже, че всички те са в един обръч – този на корупцията и престъпността.

Какво е правителството на тройната коалиция от гледната Ви точка на икономист – ляво, дясно или центристко?
Лява политика означава по-бързо нарастване на доходите – заплати, пенсии, от икономическия растеж, както и по-бързо нарастване на държавните социални разходи за образование и здравеопазване. Такова нещо няма. Напротив – прави се точно обратното. Това обаче не означава, че се води дясна политика. Учителите са обвинени, че няма реформа в образованието. Лекарите са обвинени, че взимат големи заплати и не остават пари за лекуване на пациентите. Най-характерният пример е в здравеопазването – има един министър, както той самият казва - с комунистически убеждения, но със сериозен бизнес със собствени тирове, с частна болница и частен университет, тясно хванат за гушата от “онзи обръч”. И решил този министър да прави лява, социална и т.н. здравна политика като намали заплатите на лекари и сестри и ореже финансирането на големите болници. Каква е тази политика лява, дясна или центристка? Нито едно от трите! Това е глупава политика, от която никой няма полза – нито пациентите, т.е народът, нито лекарите, нито управляващите, защото ги бламира, нито самият министър, защото му лъсва глупостта. Подобно е и с магистрала „Тракия” и с царските имоти. Тук няма ляво-дясно, има честно или не. Преди да се оценява дали политиката е лява или дясна, следва да се отговори на това дали е умна или глупава, дали е честна или стимулира корупцията и се води в защита на лични интереси.

Колко дълъг живот предвиждате да има кабинетът Станишев?
Може и да изкара мандата, ако не се рови в корупционните сделки на партньорите си и не опита да скъса обръча. Т.е., ако продължи да работи както всяко правителство досега.

Може ли правителството да изпълни предизборната си програма?
Нито едно правителство не го е правило, и това няма да е изключение.

Като нервност ли приемате вече повтарящите се изявления на президента Георги Първанов, че правителството е длъжно да изпълни ангажиментите си в икономическата и социалната сфера?
Това е част от работата на президента, особено в предизборно време. За него е важно да се утвърждава в обществото като фактор, от когото зависи нещо. Ако бях на негово място, щях да заложа най-вече на борбата с корупцията и да инициирам създаването на такива механизми, които да прекратят изливането на милиони мръсни пари в предизборните кампании.

Прогнозата Ви за президентските избори?
Засега у нас няма повторно избран президент, но може и това да стане.

Каква е Вашата диагноза за десницата в момента?
Сегашните партии очевидно се изчерпаха и са отворили грамадно пространство за нови субекти. Лошото е, че още изглежда не са го разбрали и се мислят за фактори. Основният им проблем е, че всеки нов шеф на партия мисли, че това му е бащиния и се бори със зъби и нокти някой да не му вземе властта. Ако се доберат до политическата власт, основната им цел става личното им облагодетелстване, партизанщината и шуробаджанащината.

В състояние ли са десните да излъчат общ кандидат за президент, който наистина да обедини и въодушеви десните избиратели?
Никоя от тези партии и никой, свързан с тях, не може вече да въодушеви тези десни избиратели. Изходът е всички т.н. лидери да се откажат от лидерство и да се търси ново структуриране на това важно политическо пространство.