В политически план премиерът е протеже на Първанов и лице на перестройчиците

Сергей Станишев

Защото правителството е конструирано с прякото му участие и изобилства от лица, с които е пряко свързан. На Сергей ще му остане особено важната задача да отговаря за липсата на синхрон сред състава, на хармония в изпълнението и на мажорно настроение сред публиката.
Социологическите агенции дълго задържаха обявяването на сондажните си резултати за общественото мнение за новия Министерски съвет.

Ясно беше, че данните са обезкуражителни. Оказа се, че получените 27% одобрение са едва половината от онова, с което започна предишният кабинет и само 40% от симпатиите при съставянето на кабинета на Иван Костов. Масово задоволство от състава на правителството се установява само сред турчеещите се привърженици на ДПС.

Повече от половината привърженици на ръководената от Станишев БСП са недоволни. Тенденцията е те бързо да се увеличават. Това ще се установи скоро, предстоят предсрочни избори в София, Русе и някои по-малки селища. Станишев и досега не може и не желае да обясни, защо ръководството на партията и той лично отидоха на отблъскващия за много социалисти вариант БСП-ДПС-НДСВ. Ако соцпартията е била искрена опозиция на предишния кабинет, логично е упреците й към него да са отправени едновременно и към двете му съставляващи. Червените водачи обаче и председателят им, на първо място, упорито претоварваха с отговорности НДСВ и белосваха фасадата на протурското движение.

Някои от по-първите позитанци сега отричат, но това е глупаво поведение, от древните римляни знаем, че написаното остава. Анонси за предстояща управленска коалиция с ДПС видни социалисти правеха още през 2002 г. А пък за политически обосноваващата я социално-либерална формула, те вещаят още от 1999 г.

Ето и самият Станишев през януари 2002 г., когато Ахмед Доган проговори за бъдещо съвместно управление: “Диалогът и сътрудничеството с ДПС стана много тесен през последните години. Много дълъг път беше извървян в това отношение... В различните си роли - те като управляващи, а ние като опозиция допринасяме нещата да се развиват позитивно... Имаме всички основания да сме оптимисти за бъдещите си връзки с ДПС”. Кабинетът “Сакскобургготски е само на 6 месеца, а червеният водач вади пред скоба основния съюзник на НДСВ като освободен от отговорност за управлението, в което участва с министри, със зам.-министри и много други чиновници!

“Със сигурност ще следвам политическата линия на Първанов”, заяви Станишев, когато пое ръководството. А тя предполага явна или прикрита, но постоянна интимна връзка с етно-религиозното движение. На 18. 08. 2004 г. в нашия вестник предположихме какво се крие зад неясното стратегическо бърборене за някакъв предстоящ “исторически компромис”. Една година преди досадно дълго продължилите преговори за сегашния кабинет прогнозирахме, че “бонзите от “Позитано” 20 пак ще употребят делегираната им власт в чужда полза... на НДСВ и ДПС”. Чрез носения от председателя Станишев голям партиен барабан ритъма на музиката определяха Първанов и Лилов.

Това е истината за партийната тежест на Сергей. На ръце Красимир Премянов го вкарва на “Позитано” 20. Юрий Асланов го уреди да публикува в “168 часа” някаква дописка за Украйна и така го набедиха за “журналист на свободна практика”. Георги Първанов силово го вкарва първо във Висшия съвет, а после и в Изпълнителното бюро на партията. Накрая същият организира безпрецедентна комбинация, за да наложи Станишев-син и за председател на партията.

Това е той в политически план: син на баща си, протеже на Първанов, лице на изтеглилите се в партийното задкулисие перестройчици и свързаните с Москва бивши ЦК-исти. Без тях е безпомощен, но там му е и най-важната екстра от тяхна гледна точка. Ще слушка, къде ще иде. Тук, в съсипаната ни страна, другарите на тате и сънародничките на мама при определени договорки бързо могат да го уредят на партийна служба, после да те представят за виден международник, да те издигнат дори и до министър-председател. Какви ли не се издигнаха през тези мътни времена у нас.

Поне да беше българин, нямаше да е толкова обидно. Не е бил замислен като такъв, родителите му не са го направили. Затова са го направили съветски, а после и руски гражданин. Това е неговото самосъзнание. “Това е семеен въпрос за мен. Свързан е и с привързаността към руската култура от страна на майка ми и от мен самия, казва Сергей при Кеворкян във “Всяка неделя”. Другаде споделя, че с Русия “е неразривно свързана съдбата му, че в себе си има нещо от прословутата “руска душа”.

Във вестниците се въртят някакви странни мероприятия с родословни дървета, староверци, прибалтийски немци, полски връзки, изселвания по цялата руска периферия. След поредица атентати в средата на 19-и век в Русия с императорски указ се забранява на евреите да живеят в близост до трите столици Санкт Петербург, Москва и Киев. Всичката тази негова рода е забъркана с македонски примеси, дядо му Яков, например. Важното е друго. До 30-годишната си възраст той не е пожелал да стане български гражданин, не се е чувствал българин. Няма как да се е самоопределил като такъв вътре в себе си и след това, тези неща стават в ранната възраст.

Само той да беше такъв във властта на България, с мед да го намажем. Много са обаче. Роденият в Ню Йорк Пирински вече е председател на Народното събрание. Поне десетина изживяващи се като турци граждани са министри или зам.-министри, надолу са още повече. Не по-малко са и евреите на ключови позиции в това правителство, налагани чрез външен натиск от Вашингтон и страни от ЕС. Нека имат свое представителство, нека не се изолират, но е надхвърлено всякакво приличие, всякаква мярка е прекрачена. Ето защо одобрението за този кабинет още в първите му дни е много нисък. И никаква медийна пропаганда няма да му помогне да се издигне в очите на българските граждани.

Голяма част от населението навсякъде по света възприема държавниците на високи постове като бащи, несъзнателно хората се поставят в ролята на техни деца. Не само в Русия е любим бащицата, не само в България сме имало Тато. На Симеон Втори му беше лесно през 2001 г. да влезе в тази роля. Как обаче Сергей да бъде възприет като родител? Целият му вид издава незрялост, долавят се някаква детинска безхитростност и юношеско любопитство към света. “Искам да опитам”, казва той за присъствието си в политиката. Само с няколко години чисто партиен трудов стаж ли? Какво общо има изучаването на онова, което се нарича руска история, с управлението на България? На Жан Виденов му липсваха поне десетина години държавна служба преди да стане премиер и неуспехите му лесно бяха прогнозирани. А на Станишев му липсват двадесет.

Виденов поне беше семеен, имаше дете, това го правеше някак по-отговорен в очите на мнозинството от населението. Това е много важно за един висш държавник, само по себе си внушава доверие на хората. Пърхането на симпатичната Елена Йончева около Станишев и натрапливото вадене в медиите на визуални факти за близостта им не може да поправи впечатлението за ергенска фриволност и безотговорност, каквито неволно излъчва Сергей.
Станишев заявява в интервю: “... има огромна пропаст между хората и властта по принцип... Това е една от драмите в българското общество, защото никой на никого не вярва и в нищо не вярва... защото сме били много лъгани и това е голямата вина на политиците според мен в тези години”. Може ли да очакваме, че Сергей Станишев може да промени тази картина?
През януари 2002 г. той обеща публично, че ще се нагърби да направи оценка на 12-годишния период след 10 ноември 1989 г. Оценката била нужна според него, за да се “тръгне на чисто”. Такава оценка не беше направена от него.

В интервю за седмичникът “Политика” през април т. г. той заяви: “Не всички мои заместници ще станат министри”. Всичките станаха броени месеци по-късно.

Скандалният случай с назначаването на областния управител в Кърджали предизвика открити обвинения към ръководството на БСП, че е подменило задкулисно решението си за назначаването му. Местната организация на БСП изрази “категорично несъгласие с процедурата по назначаването му”. Унизени сме, излъгани сме от ръководството на партията, заявиха местни червени активисти.

И съвсем наскоро на Станишев му се наложи публично да се извинява пред обществеността затова, че той и тесен кръг са водили след изборите закрити преговори за съставяне на правителство. Преди изборите заедно с други партийни бонзи се кълнеше, че няма да се коалират с НДСВ, а стана обратното. Как тогава той да промени нещо по въпроса за огромното недоверие на хората у нас към политиците?

Това недоверие се разпространява бързо и в самата партия. Дори непреклонни комунисти заявяват, че няма да гласуват за БСП. Характерно е също за левите партии, че когато са на власт, започват да се разлагат. Така стана при Луканов, така стана при Виденов, същата тенденция се набелязва и сега в началото на управлението на Станишев.

Когато НДСВ се прилепи към двойката БСП-ДПС, ясно беше показано на жълтите, че са там от немай къде, че са всъщност нежелани. Това ги прави леката фракция в кабинета, силно улеснена да се счита само временно там. От друга страна, вече е добре известен вълчият нрав на протурската партия, която си гледа само своя интерес и меркантилно възприема всяко съучастие във властта. Напълно е вероятно при първото сериозно залитане на правителството движението да се заизмъква от носене на колективна отговорност.
Трудно ще оцелее дълго правителството на Станишев. Той не може да се справи с тежък проблем, със сложна ситуация, не би могъл да контролира властта при кризисна ситуация. Няма необходимите качества, няма подготовка, не е свой човек извън кръга на бившата червена “аристокрация”. Ще стои докато външният фактор го крепи. Тук подкрепа очевидно не се очертава.

В политически план премиерът е протеже на Първанов и лице на перестройчиците

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ Е, ЧЕ НЕ Е БЪЛГАРИН

Целият му вид издава незрялост, долавят се някаква детинска безхитростност и юношеско любопитство към света

ИЛИЯ ИЛИЕВ

Кой кой е в българското правителство