МВР нагази в мръсното си минало

http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2005-37&page=16-37-2&rubr=vlast

 

Гиньо Ганев

Когато в някой от кабинетите на БСП се спомене думата общественик, там почти свръхестествено се материализира Гиньо Ганев. Той е заемал толкова много постове в толкова много казионни организации, че ако имаше световно сдружение на номенклатурчиците, наш Гиньо щеше да го оглави.

Първите 23 години от кариерата му минават в чиновничество в Министерството на енергетиката като юрисконсулт и главен секретар. Действието се развива между 1953 и 1976. За сведение, когато Ганев е поч­вал работа, на власт е бил Вълко Червенков - трагикомичната българска имитация на Сталин. След 1976 кариерата му поема в друга посока. Ганев започ­ва стремително да се изкачва в йерархията на Отечествения фронт. Това е комунистическа организация, която преди 10-и имитираше многопартийна система - ужким беше съюз от няколко партии, различни от БКП. Всъщност беше едно голямо нищо - напълно безсмислена организация, в която работеха залудо доста хора. Там за 14 години тогавашният другар Ганев израства от редови член на бюрото, през секретар и заместник-председател до председател на Националния съвет на Отечествения фронт, ура! Междувременно е бил член на Държавния съвет, когато негов председател беше Тодор Живков. Депутат е в комунистическите псевдопарламенти от 1976 без прекъсване и след това във всички народни събрания след 1990 с изключение на онова, в което мнозинство имаше Виденов. Тогава пък е председател на Агенцията за българите в чужбина. Бил е и толкова други, предимно нискосмислени, неща (например председател на Обществения съвет по наука, култура и изкуство), че като беше избран за омбудсман, всички привърженици на идеята за обществен защитник бяха попарени. Стана веднага ясно, че тази иначе полезна институция ще се превърне в нещо като сдружението „Конституционализъм и демокрация“ - поредното неясно нещо, на което Гиньо Ганев е председател.

В обществения съвет на Румен Петков той е най-вероятно за алиби и оправдание на думата обществен. Защото всички други участници са повече или по-малко злокобни фигури от последните 50 години.

Богомил Бонев

Бонев е от сравнително новите герои на МВР фронта. Той беше уволнен от правителството на Иван Костов, след като Национална служба „Сигурност“ по лично настояване на тогавашния премиер събра различни оперативни данни за предполагаеми злоупотреби на министри. За Бонев се твърдеше, че е осигурявал чадър над тогавашния собственик на „Мобилтел“ Майкъл Чорни. Едно от основните обвинения беше, че с бездействието си МВР е позволило от държавната тогава БТК да бъдат източени стотици милиони левове чрез фиктивен трафик към мобилния оператор. След уволнението му от кабинета Бонев почти веднага нападна СДС, Иван Костов и съпругата му с обвинения в клиентелизъм и корупция. За успех на неговото управление се смяташе успешната борба срещу рекета от престъпния свят върху малкия и средния бизнес. В същото време, докато той беше в МВР, големите престъпни групировки напълно необезпокоявани легализираха натрупаните от рекет, контрабанда и прочее незаконни начини пари. Бонев е министърът на вътрешните работи, който позволи на престъпниците да навлязат в нормалния бизнес.

Бриго Аспарухов

Десните лидери обичат да го наричат Бригадир, както е рожденото му име. (Честно казано, това е малко грубо, защото все пак е редно всеки да има право да избира как да бъде наричан.) Кадрови разузнавач. В официалната му биография не пише къде е разузнавал, но пък е споменато, че знае перфектно гръцки - сещайте се дали е „цупил цаси и цинии“ из таверните на Атина, бидейки под прикритие ;-) Желю Желев го назначи за шеф на разузнаването през 1991 и той остана такъв до 1997. Срещу него беше образувано дело за унищожаване на досието на някогашния шеф на фалиралата Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Последният е сътрудничел на разузнаването под псевдонима Румянцев, моля ви се. Тилев е познат със Симеон Сакскобургготски още преди 1989. Двамата са имали общ бизнес. Симеон пък е акционер в застрахователното дружество на Тилев „Витоша“, а Бриго Аспарухов беше управител на други негови фирми. След 2001, вече като премиер, Сакскобургготски много искаше да върне Аспарухов начело на разузнаването, или поне да го направи свой съветник. Бурният протест на опозиция, медии и чужди дипломати обаче осуети всички тези идеи.

Коста Богацевски

Работил е като следовател през по-голямата част от кариерата си. От началото на 1993-а до края на 1994-а е главен секретар на МВР. Тогава на власт е Любен Беров и мутрите търпят бурен разцвет. Точно тогава избухна т.нар. гангстерска война и стана инцидентът в „Белите брези“, когато полицаи застреляха барети. Операцията стана нарицателно за лоша координация на службите в МВР. Някъде по това време „бригадата на борците“ се раздели и се оформиха бъдещите ВИС и СИК. Аха, и да не забравим, по това време нарушаването на югоембаргото стана национален спорт, а мутрите станаха богати.

Румен Стоилов

Също е дългогодишен служител от системата. Напуска я през 1994 г. и става управител на печатница „Демакс“, която пък се притежава от сегашния червен депутат Петър Кънев. Стоилов е секретар на МВР по времето на Беров. В предишното правителство беше заместник-министър на вътрешните работи. Контролираше взаимодействието между националните и териториалните служби в борбата с организираната престъпност, както и издаването на новите документи за самоличност. Като зам.-министър стана член на УС на Международния пловдивски панаир. Е, това не ще да е било свързано с националната сигурност и борбата с престъпността.

Любен Гоцев

Една от най-спорните фигури в обществения съвет на МВР. Той е нещо като доайен на дипломатите с пагони. През 1960 г. постъпва на работа в МВнР. Според докладите на комисията „Андреев“ през 1961 е вербуван за щатен сътрудник на разузнаването и остава такъв до 1990 г. Тогава става министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов. На „първите демократични избори“ през 1990 е шеф на предизборния щаб на БСП. Проявява и бизнес активност. Опитва се да се намеси в пазара на рекламно време, предимно чрез влиянието на червените върху БНТ. През 1996 влиза в ръководството на приватизационния фонд „Св. Никола“, а после в управата на Международна ортодоксална банка „Св. Никола“. През 1999 става член на съвета на директорите на „Юкос петролеум“, която после беше преименувана на „Нафтекс“ - компанията на изгонения по времето на Иван Костов заради заплаха за националната сигурност Денис Ершов. Любен Гоцев е и сред основателите на генералското движение в БСП - организация на бивши ръководни служители от Държавна сигурност, за която се смята, че оказва някакво влияние върху политиката на партията.

Людмил Маринчевски

Завършил е Московския електрически институт по съобщенията и работи в МВР от 1966 г. Става главен секретар на министерството през 1990 г., а после е изпълнителен директор на българския офис на международната охранителна фирма „Група 4 секуритас“. Към биографията му се числи кандидатирането му за вицепрезидент на Александър Томов (сещате се - хлъзгавия ляв политик, дето беше от БСП, после евролевицата, а после май и в някакви други безсмислени организации). Всъщност Маринчевски беше и депутат от евролевицата, но се отказа от това поприще и отново се върна като директор на охранителната фирма.

Георги Ламбов

Стана главен секретар по времето на служебния кабинет на Ренета Инджова през 1994 г., когато министър на вътрешните работи беше Чавдар Червенков. След това обаче остана и при кабинета на Жан Виденов. Според агенция „Фокус“ 1989 г. го сварва началник на Държавна сигурност в Софийско градско управление на МВР. А помним, че по времето на Жан-Виденовото правителство ВИС, СИК и другите силови застрахователни компании бяха в апогея си.

Горан Симеонов

Това е сравнително слабо познат рицар на плаща и кинжала. Председател е на управителния съвет на Асоциацията на разузнавачите от запаса. Категоричен противник на отварянето на досиетата на комунистическата Държавна сигурност, той нарича това „държавно харакири“. Бил е служител в турския отдел на Първо главно управление на ДС. Бил е известно време в Лондон като такъв, а след това за малко и в Анкара. Съдружник е на ген. Владимир Тодоров, последния шеф на Първо главно, във фирма „Аримекс“ АД и негов приятел. А, бил е приятел и на Румен Спасов, онзи от съзвездието „Орион“.

Павел Николов

Бившият зам.-директор на Национална служба „Сигурност“ е попаднал в съвета вероятно защото е председател на Съюза на контраразузнавачите - храбрите защитници от коварните чужди шпиони. Всъщност той е бил заместник-директор на НСС по времето на кабинета Жан Виденов. НСС отговаряше за режима по границата тогава.

Пенчо Пенев

Г-н Пенев поне на пръв поглед е малко по-различен човек от останалите в обществения съвет. Той е юрист, бивш конституционен съдия, министър на правосъдието и вътрешните работи в правителствата на Андрей Луканов и на Димитър Попов.

Тодор Бояджиев

Бил е заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Под прикритието на дипломатическа длъжност - съветник в представителството на НРБ в ООН, е бил нещо като резидент на българското разузнаване в САЩ. „Нещо като“, понеже в този период голяма част от външните операции на българското разузнаване се контролира от Съветския съюз и нашите агенти се отчитат и ръководят от съветските си другари. Тодор Бояджиев е бил и главен секретар на МВР през 1991 и 1992 г. Беше депутат в миналия парламент от гражданската квота на БСП като представител на Съюза на тракийските дружества. (Може би затова е в обществения съвет.)

Чавдар Червенков

е бивш шеф на РУМНО. Напусна Разузнавателното управление на военното министерство заради лансираните идеи за създаване на шапка на специалните служби. Той беше МВР шеф в кабинета на Ренета Инджова. След това замина посланик в Тунис, а през 1999 г. се върна като началник на кабинета на министъра на отбраната тогава Бойко Ноев. След края на кабинета „Костов“ е старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

 

2005 г.