Балканите през 2004 г. (ОБЗОР)

 

29 декември 2004 |  Агенция "Фокус"

Сърбия и Черна гора през 2004 г. (ОБЗОР)

2004 година ще бъде запомнена в Сърбия като годината, в която страната най-накрая избра президент след няколко неуспешни опита. В началото на годината бе сформирано ново правителство в Белград. През септември в Сърбия се проведоха местни избори.
Сърбия и Черна гора не успя да се присъедини към програмата на НАТО Партньорство за мир заради несътрудничеството с Международния трибунал. В Черна гора все по-често се говори за референдум за независимост. През изминалата година властите в Подгорица неколкократно изтъкваха необходимостта от референдум и мирно разделяне на двете страни.



На 4 февруари в Белград се проведе първото заседание на новия парламент на Сърбия. След дълги преговори на 3 март бе сформирано новото правителство на Сърбия начело с Воислав Кощуница.
На 2 май обвиненият в убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич – Милорад Лукович – Легия се предаде на полицията. Той се появи пред Специалния съд в Белград в средата на юни. Легия отрече да е участвал в убийството на Джинджич.
През тази година в Сърбия се проведоха четвъртитите поредни президентски избори. Гласуването се проведе на 13 и 27 юни. Този път изборите бяха успешни. Проевропейският лидер на Демократическата партия Борис Тадич получи 53% от гласовете, а опонентът му Томислав Николич от ултранационалистическата Радикална партия - около 45%. Избирателната активност в Сърбия бе доста по-висока от очакваната. Победата на Тадич бе облекчение за Европа.
Опонентът на Тадич, Томислав Николич, още през изборната нощ призна поражението си и поздрави новия сръбски президент.
На първата си пресконференция победителят се обяви за активна демократизация на републиката и за запазване на държавната общност Сърбия и Черна гора. Той обяви победата си за успех на демократично мислещите хора и за израз на стремежа на гражданите на Сърбия към по-добър живот. Демократът Тадич положи клетва пред парламента в Белград на 11 юли.
Борис Тадич е роден в Сараево 1958 г. Завършва "Психология" в Белград. Работил е в болница, преподавал е в гимназия и едновременно с това е бил радиожурналист. Членува в Демократическата партия от самото й създаване през 1990 г. От ноември 2000 г. до юни 2001 г. е министър на телекомуникациите. През 2003 г. оглавява Министерството на отбраната и става известен с реформите в армията, предложението за изпращане на сръбски контингент в Афганистан и опитите да приближи страната към НАТО. В Брюксел високопоставени представители на Европейския съюз изразиха задоволството си от успеха на проевропейския кандидат Борис Тадич. Косовският премиер и правителството в Прищина не бяха оптимистични за изхода от президентските избори в Сърбия. Според властите в Прищина всички политически партии използват темата Косово, но нито една от тях не е предложила решение, което да бъде приемливо за косовската страна.
На 19 септември в Сърбия се проведоха местни избори. Най-голям успех на изборите постигнаха Сръбската радикална партия на Томислав Николич и Демократическата партия на Борис Тадич.


На 23 октомври в Косово се провеждат парламентарни избори.
Позицията на властите в Белград във връзка с е изборите в провинцията бе различна. Докато президентът Тадич призова косовските сърби да участват в изборите, премиерът Воислав Кощуница призова към бойкот.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана поиска от сръбските президент и премиер Борис Тадич и Воислав Кощуница да призоват косовските сърби да гласуват на изборите в Косово на 23 октомври. В писмото си Солана подчерта, че ЮНМИК, КФОР и косовското правителство “са предприели необходимите мерки за защита на малцинствените общности”.
В навечерието на изборите сръбският държавен глава Борис Тадич призова косовските сърби да гласуват. Според него това е единственият начин, по който те могат да защитят интересите си.
Призивът на Тадич предизвика реакцията на Радикалната партия на Сърбия, която поиска импийчмънт на президента. Радикалите твърдяха, че Тадич е нарушил сръбската конституция.
Председателят на Конституционния съд на Сърбия Слободан Вучетич обаче каза, че призивът на Тадич за участие в изборите в Косово не нарушава конституцията на Сърбия, тъй като това е политическо изявление, а не юридически акт.
Президентът Борис Тадич заяви, че отправеният от него призив към косовските сърби да гласуват при определени условия на парламентарните избори в Косово не е в разрез със сръбския план за Косово, нито със становището по въпроса на премиера Воислав Кощуница.
“Кощуница не призова сърбите да бойкотират изборите, а заяви, че не са създадени нужните условия за тяхното участие. Според действащия закон премиерът не може да призове граждани на страната да не гласуват. Призивът ми не е и в разрез с плана на сръбското правителство за Косово, тъй като аз го подкрепям”, каза тогава Тадич. Той допълни, че ако международната общност не изпълни исканията за представяне на гаранции за сигурност и възможност за нормален живот на косовските сърби, това ще сложи началото на нова дипломатическа и политическа офанзива.
Външният министър на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович също изрази мнение, че косовските сърби трябва да участват в парламентарните избори в Косово. Драшкович смята за задължителна и децентрализацията на местната власт в Косово според европейските модели, за да може властта да бъде по-близка до гражданите. Така според него ще може да се осигури и автономията на косовските сърби, за да се избегнат всички нанесени щети след края на войната през 1999г.
Бойкотът на косовските сърби по време на парламентарните избори в Косово и Метохия доведе до поражение на сръбските национални интереси. Това заяви сръбският президент Борис Тадич след изборите в провинцията. Той добави, че ако изборите се проведат още веднъж отново ще призове сърбите да участват в гласуването.
Главна пречка за евроинтеграцията на Сърбия и Черна гора е сътрудничеството на Белград с Международния трибунал в Хага. Главният прокурор на ООН за военните престъпления Карла дел Понте заяви, че главните обвиняеми Ратко Младич и Радован Караджич се намират в Белград. Дел Понте призова международната общност да съдейства за предаване на правосъдието на двамата бивши босненско-сръбски лидери.
Коментаторите в Сърбия обаче изразиха съмнение относно вероятността двамата да се намират в Белград.
На 23 ноември главният прокурор на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте обвини сръбския премиер Воислав Кощуница в несътрудничество с Хага. Карла дел Понте каза това пред Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк. Според нея Кощуница не иска да арестува обвинените във военни престъпления.
През 2004 година двама сръбски генерали – Любиша Беара и Драгомир Милошевич доброволно се предадоха на Международния трибунал. Любиша Беара, обвинен в престъпления в Сребреница, се предаде на 9 октомври, а Драгомир Милошевич, обвинен в престъпления по време на войната в Сараево – на 3 декември. С това обаче не са изпълнени ключовите изисквания на Хага.
Сътрудничеството с Хага е главната пречка страната да се присъедини към програмата на НАТО Партньорство за мир.
През 2004 година Черна гора многократно заяви желанието си да се отдели от Сърбия и да стане самостоятелна държава. Премиерът Мило Джуканович предлага създаването на съюз от две независими държави Сърбия и Черна гора. На това мнение е и президентът Филип Вуянович.
Черна гора твърди, че Подгорица изпълнява международните си задължения и че Белград е пречка за европейското бъдеще на Черна гора. Властите в Подгорица няколко пъти заявиха готовността си за референдум за мирно разделяне на двете страни. Те предлагат на Сърбия референдум преди изтичането на срока, предвиден в Белградското споразумение.