Балканите през 2004 г. (ОБЗОР)

 

29 декември 2004 |  Агенция "Фокус"

Македония през 2004 г.

За Македония 2004 г. бе година на избори, на катастрофи, на референдуми, и на прилагането на последните закони от Охридския договор.

Смъртта на Борис Трайковски
Малко след началото на годината Македония остана без президент след трагичната смърт на македонският държавен глава Борис Трайковски край Мостар, Босна и Херцеговина на 26 февруари.
Самолетната катастрофа на Борис Трайковски остави редица съмнения и открити въпроси във връзка за причините за инцидента и бъдещето на младата македонска държава.
Медиите съобщиха, че причината за катастрофата в Босна е била прекалено ниската височина на полета. Скопският вестник "Дневник" тогава писа, че черната кутия е регистрирала спор в пилотската кабина за височината, на която летял самолетът. Не се уточнява дали разговорът е бил между двамата пилоти или между пилотите и контролната кула на летището.
“Непосредствената причина за самолетната катастрофа, при която загинаха македонският президент Борис Трайковски, 6-членната делегация, която го придружаваше и двамата членове на екипажа, са били процедурни грешки на екипажа на самолета при подхождането за кацане на летището в Мостар, които са довели да разбиването на самолета”, заяви председателят на комисията за разследване причините на катастрофата Салко Бегич. На заседанието на комитета за разследване на инциденти във въздухоплаването на Босна и Херцеговина, председателствано от министъра на транспорта на Босна и Херцеговина Бранко Докич, беше приет окончателният доклад на комисията за разследване причините за самолетната катастрофа, станала на 26 февруари.
В доклада се посочва, че екипажът на самолета е имал валидни летателни разрешителни и е бил в добро здравословно състояние и отпочинал си за извършване на полета Скопие-Мостар. Самолетът е бил адекватно оборудван за този полет и преди полета е бил технически изправен. Екипажът е бил правилно нформиран за метеорологичните условия по маршрута и на летището в Мостар. Наземните навигационни и комуникационни средства на летището в Мостар са функционирали нормално по време на катастрофата. Самолетът е бил воден от контрола на полетите съгласно стандартите.
Борис Трайковски бе погребан в Алеята на героите в Скопие. Около 200 хил. македонски граждани се сбогуваха със своя президент и прекараха нощта пред сградата на македонския парламент. Македонския и македонските граждани загубиха енергичен и неуморим държавен ръководител, който бе балансьор между различните политически сили в страната и между различните етнически общности. Той олицетворяваше единството на македонския и македонските граждани пред Европа и света. В трудните години на прехода бе познат като държавник и политик, с личността на който се свързват надеждите на обществеността на страната за мир и стабилност, междуетническа толерантност, демократични реформи и евроатлантическа интеграция.
Над 70 чуждестранни делегации присъстваха на траурната церемония в Скопие. Сред присъстващите имаше 47 държавни и правителствени ръководители. България се представяше от президента Георги Първанов, бившия държавен глава Желю Желев, зам.-председателя на Народното събрание Асен Агов, външния министър Соломон Паси, бившия премиер Иван Костов, лидерът на СДС Надежда Михайлова и др.
"Днес цяла Македония е на крака, сплотена и обединена от болката. Трагично е за нас, а не за теб, че твоята смърт ни обедини повече отколкото качествата ти като президент", заяви тогава Бранко Цървенковски - министър-председател на Република Македония, който след смъртта на Трайковски се кандидатира за президент.
Днес Македония живее със спомена за загиналия президент и всеки ден все повече научава какво е загубила. Истинските причини за самолетната катастрофа край Мостар може би никога няма да бъдат известни на всички. Семействата на загиналите не приемат обяснението, че пилотите са единствените виновни за случилото се. Те не са доволни от решението на скопската прокуратура и имат намерението да повдигнат обвинения по случая. “Не може само пилотите да са виновни за случилото се”, твърдят те. Най-голямата опозиционна партия в Македония ВМРО-ДПМНЕ също констатира редица нелогични изявления и информации за катастрофата. Партията призовава за ново следствено дело по случая.

Президентските избори
Трагичната смърт на Борис Трайковски доведе до предсрочни президентски избори в Македония и издигането на кандидатурата на тогавашния премиер Бранко Цървенковски.
Изборите се проведоха на 14 и 28 април. Прогнозите сочеха победа на кандидата на СДСМ Бранко Цървенковски с около 10 % пред кандидата от ВМРО-ДПМНЕ Сашко Кедев.
Според Държавната избирателна комисия (ДИК) Цървенковски спечели 62% от избирателните гласове срещу 37% за кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Сашко Кедев.
“На днешните избори в Македония няма победени. Не е победен и моят достоен опонент Сашко Кедев. Победени бяха тези, които призоваваха за бойкот и неучастие в изборите. Македония показа, че има бъдеще. Да живее Македония” –Това заяви новоизбраният президент Бранко Цървенковски след обявяването на победата му.
“Македония положи още един изпит по демокрация. На демократични и честни избори тя избра своя президент.”, каза тогава Цървенковски.
Македонската опозиция настоя да бъдат анулирани резултатите от втория тур на предсрочните президентски избори в страната.
Според Кедев президентските избори в Македония са грубо фалшифицирани. “Свидетели сме на най-грубо погазване на демокрацията в Македония и на политически пазарлък между коалиционните партньори,” заяви той. ВМРО-ДПМНЕ поиска анулиране на изборните резултати.
“Президентските избори в Македония бяха най-груб фалшификат. Свидетели сме на най-грубо погазване на демокрацията в Македония и на политически пазарлък между коалиционните партньори” - заяви кандидатът за президент на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
“Несъществуващи гласове дадоха победата на Цървенковски. Ние няма да признаем т.нар. самообявил се президент на Македония. Той никога няма бъде президент, нито ще има легитимността на държавен глава.”- допълва Кедев.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски обяви публично, че вторият тур от президентските избори в Македония е класически фалшификат и призова изборите да бъдат повторени.
Цървенковски подаде оставка от поста министър-председател и заедно с това замрази членството си в СДСМ, като обеща в бъдеще като държавен глава да има еднакво отношение към всички политически партии в страната. Той стана третият президент на Македония, след обявяването на независимостта на страната през 1991 година.
Бившият министър - председател Бранко Цървенковски пое официално поста президент на Македония на 12 май, след като тържествено положи клетва пред парламента.
На тържественото заседание по повод клетвата на новия държавен глава на Македония, направи впечатление че не присъстваше нито един представител, както на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, така и на либералите на Стоян Андов и на Демократическата партия на албанците /ДПА/ на Арбен Джафери.
Празничната обстановка в парламентарната зала напомняше много на тази на 15 декември 1999 година, при клетвата на трагично загиналия президент Борис Трайковски, само че този път основните политически играчи смениха ролите си.
ВМРО-ДПМНЕ така и не успя да установи баланс между позициите на старото и новото ръководство на партията и да постигне консенсус по въпроса за участието в изборите. На президентските избори се получи частичен и половинчат бойкот, частично и половинчато гласуване, което бе в полза на Цървенковски.
Албанската ДПА също обяви президентския мандат на Цървенковски за нелегитимен, а само ден преди тъждественото заседание на македонския парламент, излизащият в Скопие вестник на албански език “Факти” публикува статия със заглавие “Бранко Цървенковски ще положи клетва със съмнителна легитимност”.
Цървенковски връчи мандата за съставяне на новото правителство в Скопие на министъра на вътрешните работи и бивш директор на Комерсиална банка Хари Костов.
Костов се задържа на поста премиер по-малко от 6 месеца. На 15 ноември той подаде оставка заради това, че не можа да се справи с корупцията в правителството и с постоянния натиск от страна на албанския коалиционен партньор в правителството - Демократичният съюз за интеграция /ДСИ/ на Али Ахмети.

Децентрализация и референдум
Оставката на премиера бе предшествана от приемането на законите за децентрализацията и новото териториално деление на Македония. Според новите закони броят на общините ще се намали от 123 на 80 общини. В 23 от тях албанският става втори официален език, а в една сръбският.
Правителствените закони за териториалното деление на Македония не бяха подкрепени от голяма част от македонските граждани. В знак на протест срещу новите закони град Струга обяви, че ще стане независима община в рамките на държавата. Според новите закони към Струга се присъединяват редица селски общини, с което тя става двуезична община. Новите закони предвиждат столицата Скопие също да стане двуезична.

В резултат от недоволството от новото териториално деление на Македония на 23 юли пред централата на СДСМ в Струга се организира масов протест. Повод за това бе посещението на тогавашния министър на отбраната Владо Бучковски и генералния секретар на СДСМ Никола Кюркчиев в централата на партията. Бучковски прекара близо 8 часа под блокадата на хиляди разгневен граждани. Той напусна сградата на СДСМ към 2 часа през нощта под засилена полицейска охрана. Македонската полиция използваше сълзотворен газ, гумени куршуми и палки, за да се справи с разгневените граждани.

Световният македонски конгрес, опозиционните партии в Македония, редица неправителствени организации и граждански сдружения, събраха над 150 000 подписа, необходими за насрочването на референдум. Референдумът срещу новото териториално деление на Македония се проведе на 7 ноември. В навечерието на референдума международната общност предупреди, че той ще забави евроинтеграционния процес на Македония, независимо от резултатите. Властта призова гражданите да бойкотират референдума. Албанските политически партии направиха същото. Но техните мотиви за бойкота бяха различни. Управляващата партия на Али Ахмети твърдеше, че с новите закони за териториалното делени албанците в Македония получават повече права и че новите закони са необходими за бъдещото развитие на Македония като мултиетническа, съвременна и европейска държава. За разлика от ДСИ, Демократическата партия на албанците /ДПА/ на Арбен Джафери се обяви против правителствените закони. Според Джафери с тях албанците в Македония не получават нищо. ДПА обяви Охридския мирен договор за мъртъв. Джафери призова за нови преговори с цел намиране на ново решение, което ще бъде трайно. Референдумът срещу териториалното деление на Македония се провали заради слабата избирателна активност на гражданите.

Кондово
Изборът на новото правителство бе съпътствано от кризата в скопското село Кондово. Албанските бунтовници на Агим Красничи в продължение на няколко месеца контролираха района на село Кондово, разположено на по-малко от 3 км. от македонската столица. Въпреки уверенията на македонската полиция, че селото, което е квартал на Скопие, се намира изцяло под контрола на правителството, полицейските постове се изтегляха от Кондово всяка вечер и въоръжените групи патрулираха по пътя Скопие-Кондово и по междуселските пътища в региона.
Оказа се, че по-голямата част от въоръжените албанци са били жители на Кондово. Те са били ръководени от бившия командир на Армията за национално освобождение /АНО/ Агим Красничи. По време на войната от 2001 г. той е воювал в района на село Радуша.
Говорителят на МВР на Македония, Горан Павловски, първоначално призна, че има определен проблем в района на Кондово. Македонското МВР твърди, че ситуацията в Кондово и в района е стабилна и няма заплаха за сигурността. Според МВР става въпрос за незначителни инциденти.
Политическите партии на етническите албанци в Македония отказваха да коментират информацията или твърдяха, че не знаят нищо за това.
По-късно напрежението в Кондово нарасна и ситуацията предизвика вниманието не само на обществеността в Македония, а и на международната общност. Кризата в селото заплашваше да дестабилизира целия регион. Анализатори сравниха случая “Кондово” с Танушевци през 2001 година.
Кризата бе преодоляна благодарение на намесата на албанските политически лидери – Али Ахмети и Арбен Джафери. Няколко дни поред те преговаряха с въоръжените лица в селото, които пред тях заявиха своите искания – Амнистия за бившите членове на АНО, по-добри условия за живот, работа, ресоциализация... Ахмети и Джафери поеха ангажимента да изпълнят исканията на бунтовниците. Според македонското МВР кризата в Кондово е вече минало. Мисията на ЕС обаче “Проксима” предупреди властите в Скопие да бъдат предпазливи, защото “Кондово” лесно може да се мултиплицира на картата на етнически разделената и все по обедняваща Македония.

Новото правителство
Оставката на премиера Костов през ноември остави Македония без правителство.
На 25 ноември бе насрочен конгрес на управляващия СДСМ, на който бе избран новият лидер на социалдемократите. В конкуренция с Тито Петковски и Радмила Шекеринска, лидерското място спечели Владо Бучковски.

На 15 декември Бучковски обяви състава на новия кабинет и след двудневните парламентарни дебати той получи доверието на депутатите в Народното събрание в Скопие.
На 17 декември македонският парламент одобри състава на новото правителство на Македония. То е съставено от министър-председател, 14 министри и 4 вицепремиери. СДСМ и ДСИ ще ръководят по 6 министерства, а третият коалиционен партньор Либералнодемократичната партия на скопския кмет Ристо Пенов – четири. Тя получи и едно от възловите министерства в кабинета на Бучковски – министерството на отбраната.
Програмата и съставът на Владо Бучковски получиха критиките на опозицията, която побърза да обясни, че те нямат необходимия капацитет да изпълнят програмните си цели и задачи. Заместник-председателят на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Ганка Самоиловска-Цветанова определи експозето на Бучковски като ученическо есе на тема “Как бих искал да изглежда Македония през 2005 година”.
“Никой нищо не очаква от новото правителство”, заяви лидерът ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски докато новият премиер обясняваше положителните резултати от първоначалните му разговори с опозицията.
Бучковски определи икономиката като един от приоритетите на новото правителство и успя да събере известни бизнесмени и германски икономически експерти в новия си кабинет.
На 27 декември председателят на македонския парламент Люпчо Йордановски определи датата на многократно отлаганите местни избори. Те ще се проведат през пролетта и на практика ще бъдат тест за успешната или неуспешната политика на управляващите и за подкрепата на новия кабинет на Бучковски сред гражданите.