Балканите през 2004 г. (ОБЗОР)

 

Агенция "Фокус"

Косово през 2004 г.

22-ма души загинаха и около 500 бяха ранени след междуетнически стълкновения между сърби и албанци в Косово на 17 март. Вълненията започнаха с протестна акция на около 200 косовски сърби в село Чаглавица, на три километра от Прищина, по време на която влезнаха в съприкосновение с полицаи от международните миротворчески сили в провинцията. Демонстрацията беше организирана заради покушението над 18-годишен сръбски младеж, който беше тежко ранен от неизвестни нападатели.
По късно пламна и Косовска Митровица след като местните жители намерили телата на три албански деца, удавили се в ледените води на река Ибар. Според етническите албанци децата се опитвали да избягат от група разгневени сърби, търсещи отмъщение за ранения по- рано 18 годишен младеж. За да умиротворят сбилите се сърби и албанци на моста на Ибар, силите на НАТО и полицаи от ООН използвали сълзотворен газ, гумени куршуми и шокови гранати.
В Косовска Митровица живеят и сърби и албанци, но албанците са преобладаващото мнозинство. Сблъсъци имаше и при село Чаглавица, близо до Прищина.
Южната част на Косовска Митровица е населена предимно с албанско население, около 80 000 жители, докато северната част е основно сръбска.
Насилието срещу сърби в Косово предизвика вълна от демонстрации в Сърбия. Над 10 000 души се събраха пред сградата на правителството в Белград. По време на демонстрациите бяха подпалени джамиите в сръбската столица и в Ниш. Джамията в Белград бе подпалена от група демонстранти, които дълго време не позволяваха на пожарникарите да започнат гасенето на пожара. При стълкновенията няколко полицаи бяха ранени. Протестиращите скандираха "Отиваме в Косово" и "Събуди се, Сърбия".


На 25 май ръководителят на ЮНМИК Хари Холкери подаде оставка. Оставката на Холкери, беше очаквана от Белград след вълната от насилия в края на март.
“Смятам, че оставката на Холкери е нещо очаквано и, между другото, това е най-малкото, което той можеше да направи след насилията, при които загинаха 19 души, а над 900 бяха ранени”, заяви тогава ръководителят на сръбския Координационен център за Косово Небойша Чович.
67-годишният Хари Холкери посочи като мотив за оставката си здравословни причини.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан назначи датчанина Сьорен Йесен Петерсен за свой специален представител в Косово и ръководител на мисията на ООН ЮНМИК.
На 16 август Сьорен Йохан Петерсен официално пое поста ръководител на мисията на ООН в Косово – ЮНМИК.

На 23 октомври в Косово се проведоха парламентарни избори. Това бяха вторите парламентарни избори в провинцията след 1999 година.
Избирателната активност на парламентарните избори в Косово бе 51,11%. Косовските сърби бойкотираха изборите. Бойкотът на косовските сърби по време на парламентарните избори в Косово и Метохия доведе до поражение на сръбските национални интереси. Това заяви сръбският президент Борис Тадич, който бе призовал сърбите да гласуват.
Демократическия съюз на Косово LDK на Ибрахим Ругова спечели 45.30% от гласовете, Демократическата партия на Косово PDK на Хашим Тачи PDK 28.65%. След тях се нареждат Алиансът за бъдещето на Косово AAK на Рамуш Харадинай с 8.28% и гражданската листа ORA на Ветон Сурои с 6.26%.
“Вече дойде време и в Косово да има позиция и опозиция, макар настоящата изборна система да не предполага точно такава позиция. Тоест резултатите не създават възможност само една партия да има пълно мнозинство, но се надявам, че при следващите избори ще променим тази система”, заяви тогава Ибрахим Ругова. Той отново бе избран за президент на Косово.
Партията на Ругова – Демократическият съюз на Косово LDK реши да се коалира само с две партии – Алианса за бъдещето на Косово ААК на Рамуш Харадинай и Албанската демократическа партия на Косово PSHDK. Така обаче в опозиция останаха другите две основни полотически сили – Демократическата партия на Косово на Хашим Тачи и гражданската инициатива ORA на Ветон Сурои.
Демократическият съюз на Косово LDK ръководи пет министерства от общо 13. Съответно най-големият партньор на LDK – Алиансът за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай ААК ръководи четири министерства.
Новият косовски премиер Рамуш Харадинай и неговото правителство официално встъпиха в длъжност на 6 декември. От бивш ръководител на Армията за освобождение на Косово АОК той премина през длъжността лидер на Алианса за бъдещето на Косово ААК, за да стигне до сегашния пост. В следствие на коалицията с Демократическият съюз на Косово след парламентарните избори от 23 октомври, Харадинай успя да заеме високата длъжност, която според лидера на главната опозиционна партия Хашим Тачи, е била и основната му цел.
Рамуш Харадинай обеща, че ще продължи всички досегашни ангажименти и проекти на предишното правителство, които вече са стартирали. Той също така определи дейността на досегашното правителство като успешна.
“Ще продължим с програмата за прилагането на стандартите, за да получим положителна оценка за хода на процеса през май догодина. Ще работим усилено за цялостното развитие на Косово”, каза Харадинай.
Харадинай ще бъде вторият косовски премиер признат от международната общност, но може би ще бъде първият обвинен от Хага. До края на декември от Трибунала обещават шест нови обвинения и възможно е Харадинай да бъде сред тях.
Самият той отрича за извършваните военни престъпления и твърди, че не очаква Трибуналът в Хага да повдигне обвинение срещу него.