Балканите през 2004 г. (ОБЗОР)

 

|  Агенция "Фокус"

Гърция през 2004 г.

На 7 март 2004 г. в Гърция се провеждат парламентарни избори. Чрез смесена мажоритарно - пропорционална система гръцките граждани избират 300 народни представители. 288 места се заемат по пропорционалната система, а 12 мандата се разпределят съгласно получените проценти между влезлите в парламента партии. Броят на мандатите се определя съобразно населението в изборната секция. Депутат може да стане всеки 25-годишен гражданин на Гърция, като мъжете трябва да са отбили военната си служба. Мандатът на парламента е 4-годишен. Гласуването е задължително за всички граждани от 18- до 70-годишна възраст. Регистрираните гласоподаватели са 9.79 милиона от общо 10.96 милиона души население. В избирателните списъци са вписани близо 500 000 граждани на Гърция, живеещи в чужбина. В закона са предвидени санкции за тези, които без уважителна причина не гласуват. Наказанията са глоби, невъзможност на заемане на държавни и общински служби, дори и затвор. Изборната бариера е 3%. Ако партията, която печели изборите има пълно мнозинство, лидерът й е и новият премиер. Правото за еднолично сформиране на кабинет получава партията, събрала 43-44% от общия брой гласове. Поради разпределение на подкрепата за партиите, които няма да влязат в бъдещия парламент около 44% от гласовете осигуряват пълното мнозинство на победителя. Значение има и с колко ще загуби победеният. Ако втората партия събере поне 121 места в 300-местния парламент, тя е в състояние да блокира изборите за президент, които трябва да се проведат през пролетта на 2005 година. При провал на президентските избори, конституцията предвижда разпускане на парламента и свикване на нови парламентарни избори.
Анализаторите на гръцките избори определят, че те са борба между две политически династии - на управляващите социалисти с лидер Георгиос Папандреу и на консерваторите в опозиция с председател Костас Караманлис. Управляващата партия ПАСОК е основана от Андреас Папандреу, баща на Георгиос Папандреу. През 80-те години ПАСОК управлява страната от 1981 до 1989 с премиер Андреас Пападреу. По време на управлението си ПАСОК провежда социални и икономически реформи. През 1989 година социалистите слизат от власт и след трите години управление на десния център, Папандреу отново оглавява правителството. Той е премиер до януари 1996 година, когато подава оставка. Мястото му заема Костас Симитис, който става и лидер на партията. Симитис води политиката на международния диалог, целяща изравняване на гръцката икономика с тази на останалите държави на ЕС. Едновременно с това през този период Гърция започва да подобрява отношенията с Турция. Усилия за това полага и министърът на външните работи Георгиос Папандреу. Атина нормализира отношенията си със САЩ, което решително променя имиджа на Гърция в международен план. Тя престава да бъде затворена в своя национализъм държава, а пълноправен член на обединена Европа, с най-европейски настроено население. Дългото управление на ПАСОК води до кристализиране на държавната администрация, където корупцията и политическият клиентелизмът са често явление. Според опозицията социалистическата партия е завладяла всички стратегически позиции в страната, като с това е ограничила разрастването на пазара. Георгиос Пападнреу е роден през 1952 година и политическата му кариера започва в ПАСОК. През 1981 година става депутат в парламента, а през 1985 година влиза правителството. През февруари 1999 година Папандреу става министър на външните работи на Гърция. Опонент на Георгиос Папандреу е Костас Караманлис, племенник на бивш консервативен премиер, управлявал страната през 1974 г. Председателят на гръцката партия Нова демокрация Костас Караманлис е роден в Атина на 14 септември 1965 година. Преди да се отдаде на политиката през 1989 Караманлис работи като адвокат по международно право. Племенник е на Константин Караманлис, изтъкнат държавник , който неколкократно бе избиран за премиер, а два пъти за президент на Гърция. Костас Караманлис става депутат през 1989 година и застава начело на Нова демокрация през 1996. Той е вицепрезидент на Европейската народна партия.
Експертите отбелязват, че по време на предизборната си кампания лидерът на социалистите Георгиус Папандреу се опитва да спечели четвърти пореден мандат за своята партия ПАСОК, докато водачът на опозиционната Нова демокрация Костас Караманлис, се надява да извлече дивиденти от обвиненията в корупция и повишаването на цените. Двете партии обещават да се борят с корупцията и бюрокрацията, да обезпечат високи темпове на икономически растеж, да подобрят образователната система и да продължат курса на евроинтеграция на страната, политиката за мир и взаимопомощ в региона. Това е причината според експертите гърците да избират по-скоро между двама лидери и техните съюзници и изборът се сведе до това кой от двамата ще получи по-голямо доверие от страна на избирателите. Предишните избори, проведени през 2000 г. Също са оспорвани. Тогава ПАСОК побеждава с минимална разлика от 43,79 на сто гласа срещу 42,73 на сто за „Нова демокрация", което осигурява 158 места в парламента на социалистите и 125 за десните. Социологическите сондажи преди изборите показват, че консервативната опозиция има малка преднина от около няколко процента, но политическите анализатори смятат, че разликата в резултатите на двете основни политически сили ще е изключително малка. В последните социологически проучвания преди изборите опозиционната партия Нова демокрация води с 3 процента управляващата Нова демокрация. Проучванията показват, че крайният изборен резултат зависи от това за кого ще гласуват 10 процента колебаещи се избиратели. Според първите резултати екзит-пола Нова демокрация е победителят в парламентарните избори. Гръцките консерватори получават между 44% и 47% от гласовете, а управляващите досега социалисти от ПАСОК между 38% и 41%. Официалните резултати показват, че победител на изборите е Нова демокрация с 167 места в парламента. Втора остава управляващата до момента ПАСОК с 115 места. В парламента влизат и Комунистическата партия (ККЕ) и коалицията на левите и прогресивни сили “Синаспизмос”. Новият премиер на страната в Костас Караманлис. Той е най-младият премиер в историята на Гърция. В първото си изказване след вота председателят на ПАСОК Георгиус Папандреу обещава да подкрепя новото правителство в усилията му за обединяването на Кипър и за успеха в провеждането на Олимпийските игри през август 2004 г.

От 13 до 29 август в Гърция се провеждат 28-те летни Олимпийски игри. След 108 г. олимпиадата се завръща в родината си, където бе възродена през 1896 г. На Олимпиадата участват 202 държави и са раздадени 301 комплекта награди.Спортното събитие се провежда под изключителни мерки за сигурност. Според изчисленията на Международния олимпийски комитет, в Олимпийските игри взимат участие 16 000 спортисти. Олимпиадата в Атина е отразявана от 20 000 журналисти и радио-телевизионни екипи. Олимпийският огън тръгва на 25 март и прекосява 26 страни и 34 града по света, преминавайки за пръв път през петте континента. Олимпиадата се открива с тържествената програма, която трае 3 часа и в нея участват 4 000 дущи. Церемонията представя вековната история на гръцката държава и се наблюдава от 4 млрд. зрители от цял свят и 77 000 души на стадиона, в който се провежда. 28-те Летни олимпийски игри са закрити на 29 август след зрелищен спектакъл на фона на гръцка музика и с участието на популярни гръцки изпълнители. След края на спортното събитие, наблюдателите отбелязват, че приходите са над 1,9 млрд. евро. Председателят на организационния комитет “Атина 2004” Яна Ангелопулу заяви, че според Международния олимпийски това са най-успешните игри, провеждани досега. Тя отбелязва, че Олимпиадата в Гърция ще остане в историята като една успешно проведена Олимпиада, което се потвърждава и от думите на спортистите, членовете на Международния олимпийски комитет, политиците, както на обикновените граждани, посетили състезанията. Гърция предава щафетата на Пекин, който ще бъде градът-домакин на следващите Летни олимпийски игри.

На 15 октомври Гърция е приета за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2005-2006 г. В подкрепа на гръцката кандидатура гласуват 187 от общо 189 участници в гласуването. Заедно с Гърция са избрани още четири непостоянни страни-членки Дания, Япония, Аржентина и Танзания. От 1 януари 2005 г. новите непостоянни членки ще заместят Ангола, Чили, Германия, Пакистан и Испания, чиито мандат приключва на 31 декември. Останалите пет избираеми членове на най-висшия орган на ООН - Алжир, Бенин, Бразилия, Филипините и Румъния - ще участват в заседанията на съвета до 31 декември 2005 година. Постоянните членове на Съвета за сигурност са Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ. Анализаторите коментират, че основните фактори, които повлияват на избирането на Гърция са нейната стабилизираща роля на Балканите и успешно проведените Олимпийски игри. “Като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН Гърция ще работи за укрепване ролята на организацията в света”, се посочва в заявление на министъра на външните работи Петрос Моливиатис. Молвиатис отбелязва, че страната му е решена да участва с всички сили в по-нататъшното усилване ролята на ООН като “страж на международната законност и мирното съвместно съществуване на народите”. “Избирането на нашата страна в Съвета за сигурност на ООН потвърждава авторитета, който Гърция има в чужбина и доверието, което й оказва международната общност”, се посочва в документа. През 2005 - 2006 година Гърция ще бъде непостоянен член на Съвета за сигурност за първи път в историята си.