Балканите през 2004 г. (ОБЗОР)

 

Агенция "Фокус"

КИПЪР през 2004.

На 24 април в Кипър се провежда референдум за прилагане на план на обединение на острова. Планът е разработен от ООН под ръководството на генералния секретар на международната организация Кофи Анан. Той предвижда обединяването на острова, който е разделен след нахлуването на турски войски през 1974 година. Турското нашествие превръща 180 хиляди гърци в бежанци. Разделението на острова е затвърдено със създаването през 1983 г. на Севернокипърската турска република (СКТР), призната единствено от Анкара. През 30-те последвали години южната част на острова се развива икономически, а на северната е наложена международната изолация. Планът на ООН предвижда създаване на федерация, състояща се от две политически равноправни държави - гръцка и турска, под шапката на слаба централна власт. Той определя 29 на сто от територията на острова на кипърските турци, които наброяват 180 000 души, и 71 на сто на кипърските гърци, който са 643 000. За да бъде приложен, трябва да бъде одобрен от гръцката и турската общност на острова. 34 страни и финансови организации взимат участие в конференцията на донорите, сред които има представители и на двете общности. Обединението на острова е оценено на близо 2 милиарда евро. Международната общност поема политическия ангажимент да отпусне необходимите средства и е решено, че подробностите ще бъдат уговорени след приемането на плана. Условието е кипърските гърци и турци да кажат “да” на референдума. ЕС обещава от своя страна да деблокира допълнителни 300 милиона евро. Целта е да се предотврати превръщането на зелената линия, която понастоящем разделя острова, във външна граница на съюза. Дни преди референдума Русия налага вето на американско-британска резолюция за Кипър, внесена в Съвета за сигурност на ООН, която предвижда да бъде наложено оръжейно ембарго на Кипър и да бъдат дадени гаранции от гръцката и от турската страна на острова, че ще се сложи край на 30-годишното разделение Останалите 14 членове на Съвета за сигурност подкрепят резолюцията. В случай, че обединението не бъде прието, в Европейския съюз се приема само Южен Кипър и Кипър ще е единствената европейска страна, която се състои от две половини, пресечени от линия, дълга 180 километра и охранявана от сини каски.
Възражения срещу плана на Кофи Анан изразяват както кипърският президент Тасос Пападопулос, така и лидерът на кипърските турци Рауф Денкташ, който призовава сънародниците си да отхвърлят плана. Представители на международната общност съветват двете общности да гласуват “за”.
Според предварителните проучвания, турската общност иска обединението, което за нея е синоним на по-добър живот и край на изолацията.
На 24 април в референдума участват 623 000 избиратели и в двете части. Избирателите в Република Кипър са 480 000, а в Севернокипърската турска република те са 143 000. Избирателната активност достига 89 процента.Окончателните данни от референдума показват, че кипърските гърци отхвърлят плана на ООН, като 75,83% гласуват “против” и 24,19% “за”. Над 60 на сто от кипърските турци са гласували в подкрепа на плана, но това не е достатъчно за прилагането му, десет дни преди влизането на Кипър в Европейския съюз. След обявяването на резултатите президентът на Кипър Тасос Пападопулос заявява, че е съгласен с желанието на гръцката общност да не се прилага плана“Анан”. Пападопулос подчертава, че това не значи, че Кипър не иска решаване на дългогодишния проблем, и ще продължи да търси решение, което да е приемливо и за двете общности на острова. Гръцкият министър на външните работи Петрос Моливиатис заявява, че все още има шанс въпросът за Кипър да бъде разрешен, като допълва, че разрешаването на Кипърския проблем ще е от полза както за Гърция, Турция, ЕС и ООН, така и за самите кипърски граждани.Турция подчертава, че е направила, зависещото от нея за разрешаването на проблема. Международната общност изразява разочарованието си от резултата на референдума, като отбелязва, че Кипър е пропуснал историческия шанс за обединение. Десет дни след провеждането на референдума южната част на Кипър е приета в Европейския съюз.

На 1 май 2004 г. Кипър е приет в Европейския съюз. Заедно с Кипър в ЕС влизат още девет страни - Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Унгария, Словакия, Словения и Малта. Това е най-голямото разширяване на Съюза от създаването му през 1951 г. С влизането на десетте държави, ЕС вече се състои от 25 страни. След преговори между кандидатките и страните-членки със стратегически доклад на Европейската комисия от 9 октомври 2002 г. препоръчва 10-те страни, които на 1 май 2004 г. да станат пълноправни членки на ЕС. На 13 декември 2002 г. в Копенхаген е взето окончателно решение тези страни да бъдат официално поканени в ЕС. На 16 април 2003 г. в Атина е подписан присъединителен договор между 10-те кандидатки и 15-те страни в съюза. Преди да ратифицират договора с ЕС страните-кандидатки, с изключение на Кипър, организират референдуми, резултатите от които показват одобрението на гражданите. Населението на новите членки на Евросъюза е общо 75 млн. души, територията - 738 хил.кв.км., а общият брутен вътрешен продукт възлиза на 840 млрд. долара. Влизането на десетте страни в европейското пространство превръща ЕС в най-големия на света вътрешен пазар и икономически блок с 450 млн. жители. Премахва се окончателно разделението на Европа на Изток и Запад. Петото разширение на съюза се очаква окончателно да приключи, когато през 2007 г. към него се присъединят България и Румъния. По големина на населението съюзът се нарежда на трето място след Китай и Индия. Анализаторите определят, че разширяването ще промени Европейския съюз както икономически, така и политически и културно. Новите държави-членки влизат в ЕС с БВП на човек от населението едва 40% от средния за общността.Очакванията за наваксване варират от 20 до 40 години.
1 май 2004 г. е датата на петото разширяване на Европейския съюз и като символ на новото обединение на Европа след падането на желязната завеса, отбелязват световните медии. В Брюксел предпочитат да гледат на разширяването като на Ден първи на едно по-добро бъдеще.
За отбелязване на историческия момент е избран часовият пояс, в който се намират най-много страни от ЕС. Подписването на документа за присъединяването става в Дъблин, Ирландия, която председателства ЕС. Председателят на Европейската комисия Романо Проди поздравява новите страни-членки и определя 1 май като “исторически ден за Европа”.
В ЕС влиза само южната част на остров Кипър. Докато при всички останали нови членки на съюза главните трудности са икономически, при Кипър проблемът е политически. Дни преди присъединяването към ЕС, кипърските гърци отхвърлят плана на ООН за обединение на острова. Това прави невъзможно влизането в ЕС на северната част на Кипър. След приемането на страната в Евросъюза президентът на Кипър Тасос Пападопулос изразява голямата си радост за присъединяването на страната към Европейския съюз, както и разочарованието си за непостигнатото решение на националния проблем на острова. В речта си по повод приемането на Кипърв ЕС Пападопулос заявява, че ще продължи да работи за обединението на двете части на острова и за постигането на справедливо и ефективно решение на проблема. Той определя като своя цел кипърските гърци и турци да вървят заедно по пътя, който започва с официалното приемане на Кипър в ЕС. Пападопулос заяви, че желанието му е Кипър да бъде равностоен партньор в рамките на Европейския съюз, а не член, който да предизвиква безпокойството на Общността. Кипърският президент отбелязва, че страната се превърща в югоизточната граница на ЕС. Пападопулос определя като следваща цел на Кипър получаването на пълноправно членство и в ООН. Чуждестранните анализатори обаче смятат, че поради големите си външен дълг и бюджетен дефицит, както и с относително високата си инфлация, Кипър може и да не се присъедини към организацията през 2007 г.