|
Красимир УЗУНОВ
Агенция "Фокус"
в. "Труд"
“Ой, ти, светла, майска, зоро! Майко наша, Черна горо!”...
По ирония на съдбата така започва утвърденият през 2005 г. нов национален
химн на Черна гора. Тогава, когато референдумът за отделянето на страната от
държавното формирование Сърбия и Черна гора беше твърде далеч и изходът от
него - твърде несигурен. Новото поколение черногорски лидери, израсли заедно
с войните за наследството на бивша Югославия, мечтаеха за независимост, а
официалните съюзни власти в Белград се успокояваха с факти от посттитовата
история, че в метрополията живеят повече черногорци, отколкото в самата
Черна гора, че много от черногорците са по-сърби от самите сърби, че
сръбският субстрат е достатъчно силен по бреговете на Адриатика, че близо
80-те години на съвместно съжителство са изравнили разликите между двата
народа и е трудно не само да ги отделиш, но и да ги различиш едни от други...
Факти, факти, факти... Едни с давност още от Сърбо-хърватско-словенското
кралство, други от Кралство Югославия, трети от епохата на Коминформа.
Оказа се, че колкото и да са правдоподобни, най-малкото не са верни.
Обезсмисли ги именно майската зора на 21 срещу 22 май и края на референдума
за независимост и отделяне на Черна гора.
Простичките думи на премиера Мило Джуканович “Извоювали сме държава!” на
практика съдържат всичко – радостта от възкресението, защото след 1919 г.,
днес ние станахме свидетели на черногорското национално възкресение,
пиянството на един народ, който в годините на различните югославски
формирования и неизменната сръбска доминанта, никога не е забравял, че имал
своя държава, своя история и своя самобитност и никога не се отказвал от
намеренията си да извоюва своята самостоятелност.
При това, при невероятно тежките препоръки на Венецианската комисия,
определящи строги условия за легитимност на референдума - над 50 % участие
на имащите право на глас граждани на Черна гора, над 55 % процентно
одобрение на отделянето от създаденото преди три години държавно
формирование.
За едно сравнение само – в късната есен на 2005 г. социологията показваше,
че над 40 % от черногорците бяха за независимост, малко над 30 % - против, а
над 50 % подкрепяха идеята за провеждане на референдум. Тогава премиерът
Джуканович заяви, че ако вотът за независимост не успее, вероятно ще се
оттегли от политиката.
Така погледнато, проведеният в неделя референдум, се оказа и оценка на цяло
едно поколение от млади черногорски политически лидери, изживели разпада и
кървавите войни в Югославия. Умението на това поколение лидери бе без война
и кръвопролития, придържайки се към строгите европейски изисквания, под
погледа на над 3 000 наблюдатели и еврокомисарите, да извоюват заедно с
независимостта и доверието на народа си.
Мирното отделяне на самостоятелна Черна гора означава и началото на нова
фаза от преразпределението на югославското наследство. Майската зора над
черногорските планини пряко кореспондира с решението на Хърватия и Словения
да напуснат югославската федерация и да обявят независимост от юни 1990 г.
Разбира се, сега и Европа, и Балканите, а и самият Белград, вече не са
същите. Новородената черногорска независимост не е заплашена от веригите на
танковете на Югославската народна армия, а паравоенните формации на Аркан,
вече са история. Мина времето на сръбските автономни области и анклави, на
етническото прочистване и на насърчаването на сепаратизма на албанците,
който да притиска една бедна Македония към обятията на Сърбия.
Въпреки това независимостта на Черна гора отваря нови и нови въпроси за
бъдещето на Сърбия и за периода на полуразпад, последвал неуспешните войни
на покойния Слободан Милошевич.
Една от основните тези на черногорската опозиция и на радетелите на
запазване на съюза със Сърбия, бе за връзката между референдума и
независимостта на Косово. Непосредствено преди вота лидерът на опозицията
Предраг Булатович директно заяви, че евентуалното отделяне на Черна гора, ще
предизвика бързата независимост на Косово, може би още до края на годината.
Опозицията предупреждава и за наличието на албанско малцинство в самата
Черна гора. Не е сигурно и бъдещето на населения с мюсюлмани Санджак, който
от една страна може да избере накъде да тръгне – към Сърбия или към Черна
гора или по-просто ... да бъде разделен. Все по-открит ще бъде и въпросът за
бъдещето на автономията на унгарците от Войводина, които вече извоюваха
правото да имат второ знаме над местния парламент...
Бившите, настоящи и бъдещи промени в Западните Балкани, поставят нови
предизвикателства и пред балканската политика на България. След 22 май и
черногорската независимост тежестта на страната ни нарасна чувствително. Не
само защото по териториални показатели България става все по-значима на фона
на раждащите се нови държави на запад от нас.
България става важна с европейската си ориентация и европейския си пример.
Най-малкото затова, защото сме европейската граница с размирните и
противоречиви западни Балкани.
Много по-важното е, че близостта с кризисния район позволява непосредствено
наблюдение и изследване на етническите и до голяма степен национални процеси.
Европеизацията на Западните Балкани, която безусловно предстои независимо
под каквато и да била форма – членство в Евросъюза или асоцииране на ново
икономическо формирование, е немислима без България, без опита й в
предприсъединителния период. Още повече, че отношението към Черна гора
обещава да бъде последвано от бъдещото ни и настоящо отношение към Косово,
като към независима държава с прилагателни или без прилагателни пред името.
Да не говорим за рисковете пред националната ни сигурност от евентуални
етнически и регионални конфликти, от които променящата се карта на бивша
Югославия никак не е застрахована.
В едно от многобройните си интервюта при посещенията си в България,
премиерът на Черна гора, тогава президент, Мило Джуканович, каза, че
“проблемът на независимостта на Черна гора е и проблем на идентичността,
защото поколенията израсли в 70-те години на миналия век, които днес правят
политиката на Черна гора, са учили не химна на Черна гора, а песента “За
Сърбия от Ядран /Адриатическо море/ до Балкана”.
Майската зора на независимостта сега приближава Черна гора повече към
забравения химн на княз Никола І Черногорски от 1870 г. – “Хубава наша Черна
горо, ние те браним и пазим, презирайки неволите...” |
|
Обратно към "Черна гора"