Балканите през 2004 г. (ОБЗОР)

 

29 декември 2004 |  Агенция "Фокус"

2004 година отбеляза началото на един нов процес на Балканите, които от кризисен регион постепенно започват да стават регион, който върви към пълна интеграция в Европа.
2004 година бе година на избори, на смяна на властта в някои страни, на нови кризи и нови конфликти, на нови преговори и поставянето на нови основи за бъдещото изграждане на мира и съжителството на Балканите.
За някои балкански страни 2004 година отвори вратите за ЕС и НАТО, а на други им показа пътя, по който да следват примера на останалите. Словения бе приета за пълноправен член на ЕС, Хърватия и Турция получиха дата за преговори с Евросъюза, а останалите страни получиха уверението, че изграждането на Обединена Европа не е приключило.
2004 година отново показа, че напрежението на Балканите може много лесно да избухне и най-малкият конфликт да се превърне в сериозна заплаха за стабилността на целия регион и неговото европейско бъдеще. Такива събития бяха насилието в Косово през март или кризата в скопското село Кондово през есента.


Македония през 2004 г.

За Македония 2004 г. бе година на избори, на катастрофи, на референдуми, и на прилагането на последните закони от Охридския договор.

Смъртта на Борис Трайковски
Малко след началото на годината Македония остана без президент след трагичната смърт на македонският държавен глава Борис Трайковски край Мостар, Босна и Херцеговина на 26 февруари.
Самолетната катастрофа на Борис Трайковски остави редица съмнения и открити въпроси във връзка за причините за инцидента и бъдещето на младата македонска държава.
Медиите съобщиха, че причината за катастрофата в Босна е била прекалено ниската височина на полета. Скопският вестник "Дневник" тогава писа, че черната кутия е регистрирала спор в пилотската кабина за височината, на която летял самолетът. Не се уточнява дали разговорът е бил между двамата пилоти или между пилотите и контролната кула на летището.
“Непосредствената причина за самолетната катастрофа, при която загинаха македонският президент Борис Трайковски, 6-членната делегация, която го придружаваше и двамата членове на екипажа, са били процедурни грешки на екипажа на самолета при подхождането за кацане на летището в Мостар, които са довели да разбиването на самолета”, заяви председателят на комисията за разследване причините на катастрофата Салко Бегич. На заседанието на комитета за разследване на инциденти във въздухоплаването на Босна и Херцеговина, председателствано от министъра на транспорта на Босна и Херцеговина Бранко Докич, беше приет окончателният доклад на комисията за разследване причините за самолетната катастрофа, станала на 26 февруари.
В доклада се посочва, че екипажът на самолета е имал валидни летателни разрешителни и е бил в добро здравословно състояние и отпочинал си за извършване на полета Скопие-Мостар. Самолетът е бил адекватно оборудван за този полет и преди полета е бил технически изправен. Екипажът е бил правилно нформиран за метеорологичните условия по маршрута и на летището в Мостар. Наземните навигационни и комуникационни средства на летището в Мостар са функционирали нормално по време на катастрофата. Самолетът е бил воден от контрола на полетите съгласно стандартите.
Борис Трайковски бе погребан в Алеята на героите в Скопие. Около 200 хил. македонски граждани се сбогуваха със своя президент и прекараха нощта пред сградата на македонския парламент. Македонския и македонските граждани загубиха енергичен и неуморим държавен ръководител, който бе балансьор между различните политически сили в страната и между различните етнически общности. Той олицетворяваше единството на македонския и македонските граждани пред Европа и света. В трудните години на прехода бе познат като държавник и политик, с личността на който се свързват надеждите на обществеността на страната за мир и стабилност, междуетническа толерантност, демократични реформи и евроатлантическа интеграция.
Над 70 чуждестранни делегации присъстваха на траурната церемония в Скопие. Сред присъстващите имаше 47 държавни и правителствени ръководители. България се представяше от президента Георги Първанов, бившия държавен глава Желю Желев, зам.-председателя на Народното събрание Асен Агов, външния министър Соломон Паси, бившия премиер Иван Костов, лидерът на СДС Надежда Михайлова и др.
"Днес цяла Македония е на крака, сплотена и обединена от болката. Трагично е за нас, а не за теб, че твоята смърт ни обедини повече отколкото качествата ти като президент", заяви тогава Бранко Цървенковски - министър-председател на Република Македония, който след смъртта на Трайковски се кандидатира за президент.
Днес Македония живее със спомена за загиналия президент и всеки ден все повече научава какво е загубила. Истинските причини за самолетната катастрофа край Мостар може би никога няма да бъдат известни на всички. Семействата на загиналите не приемат обяснението, че пилотите са единствените виновни за случилото се. Те не са доволни от решението на скопската прокуратура и имат намерението да повдигнат обвинения по случая. “Не може само пилотите да са виновни за случилото се”, твърдят те. Най-голямата опозиционна партия в Македония ВМРО-ДПМНЕ също констатира редица нелогични изявления и информации за катастрофата. Партията призовава за ново следствено дело по случая.

Президентските избори
Трагичната смърт на Борис Трайковски доведе до предсрочни президентски избори в Македония и издигането на кандидатурата на тогавашния премиер Бранко Цървенковски.
Изборите се проведоха на 14 и 28 април. Прогнозите сочеха победа на кандидата на СДСМ Бранко Цървенковски с около 10 % пред кандидата от ВМРО-ДПМНЕ Сашко Кедев.
Според Държавната избирателна комисия (ДИК) Цървенковски спечели 62% от избирателните гласове срещу 37% за кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Сашко Кедев.
“На днешните избори в Македония няма победени. Не е победен и моят достоен опонент Сашко Кедев. Победени бяха тези, които призоваваха за бойкот и неучастие в изборите. Македония показа, че има бъдеще. Да живее Македония” –Това заяви новоизбраният президент Бранко Цървенковски след обявяването на победата му.
“Македония положи още един изпит по демокрация. На демократични и честни избори тя избра своя президент.”, каза тогава Цървенковски.
Македонската опозиция настоя да бъдат анулирани резултатите от втория тур на предсрочните президентски избори в страната.
Според Кедев президентските избори в Македония са грубо фалшифицирани. “Свидетели сме на най-грубо погазване на демокрацията в Македония и на политически пазарлък между коалиционните партньори,” заяви той. ВМРО-ДПМНЕ поиска анулиране на изборните резултати.
“Президентските избори в Македония бяха най-груб фалшификат. Свидетели сме на най-грубо погазване на демокрацията в Македония и на политически пазарлък между коалиционните партньори” - заяви кандидатът за президент на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
“Несъществуващи гласове дадоха победата на Цървенковски. Ние няма да признаем т.нар. самообявил се президент на Македония. Той никога няма бъде президент, нито ще има легитимността на държавен глава.”- допълва Кедев.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски обяви публично, че вторият тур от президентските избори в Македония е класически фалшификат и призова изборите да бъдат повторени.
Цървенковски подаде оставка от поста министър-председател и заедно с това замрази членството си в СДСМ, като обеща в бъдеще като държавен глава да има еднакво отношение към всички политически партии в страната. Той стана третият президент на Македония, след обявяването на независимостта на страната през 1991 година.
Бившият министър - председател Бранко Цървенковски пое официално поста президент на Македония на 12 май, след като тържествено положи клетва пред парламента.
На тържественото заседание по повод клетвата на новия държавен глава на Македония, направи впечатление че не присъстваше нито един представител, както на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, така и на либералите на Стоян Андов и на Демократическата партия на албанците /ДПА/ на Арбен Джафери.
Празничната обстановка в парламентарната зала напомняше много на тази на 15 декември 1999 година, при клетвата на трагично загиналия президент Борис Трайковски, само че този път основните политически играчи смениха ролите си.
ВМРО-ДПМНЕ така и не успя да установи баланс между позициите на старото и новото ръководство на партията и да постигне консенсус по въпроса за участието в изборите. На президентските избори се получи частичен и половинчат бойкот, частично и половинчато гласуване, което бе в полза на Цървенковски.
Албанската ДПА също обяви президентския мандат на Цървенковски за нелегитимен, а само ден преди тъждественото заседание на македонския парламент, излизащият в Скопие вестник на албански език “Факти” публикува статия със заглавие “Бранко Цървенковски ще положи клетва със съмнителна легитимност”.
Цървенковски връчи мандата за съставяне на новото правителство в Скопие на министъра на вътрешните работи и бивш директор на Комерсиална банка Хари Костов.
Костов се задържа на поста премиер по-малко от 6 месеца. На 15 ноември той подаде оставка заради това, че не можа да се справи с корупцията в правителството и с постоянния натиск от страна на албанския коалиционен партньор в правителството - Демократичният съюз за интеграция /ДСИ/ на Али Ахмети.

Децентрализация и референдум
Оставката на премиера бе предшествана от приемането на законите за децентрализацията и новото териториално деление на Македония. Според новите закони броят на общините ще се намали от 123 на 80 общини. В 23 от тях албанският става втори официален език, а в една сръбският.
Правителствените закони за териториалното деление на Македония не бяха подкрепени от голяма част от македонските граждани. В знак на протест срещу новите закони град Струга обяви, че ще стане независима община в рамките на държавата. Според новите закони към Струга се присъединяват редица селски общини, с което тя става двуезична община. Новите закони предвиждат столицата Скопие също да стане двуезична.

В резултат от недоволството от новото териториално деление на Македония на 23 юли пред централата на СДСМ в Струга се организира масов протест. Повод за това бе посещението на тогавашния министър на отбраната Владо Бучковски и генералния секретар на СДСМ Никола Кюркчиев в централата на партията. Бучковски прекара близо 8 часа под блокадата на хиляди разгневен граждани. Той напусна сградата на СДСМ към 2 часа през нощта под засилена полицейска охрана. Македонската полиция използваше сълзотворен газ, гумени куршуми и палки, за да се справи с разгневените граждани.

Световният македонски конгрес, опозиционните партии в Македония, редица неправителствени организации и граждански сдружения, събраха над 150 000 подписа, необходими за насрочването на референдум. Референдумът срещу новото териториално деление на Македония се проведе на 7 ноември. В навечерието на референдума международната общност предупреди, че той ще забави евроинтеграционния процес на Македония, независимо от резултатите. Властта призова гражданите да бойкотират референдума. Албанските политически партии направиха същото. Но техните мотиви за бойкота бяха различни. Управляващата партия на Али Ахмети твърдеше, че с новите закони за териториалното делени албанците в Македония получават повече права и че новите закони са необходими за бъдещото развитие на Македония като мултиетническа, съвременна и европейска държава. За разлика от ДСИ, Демократическата партия на албанците /ДПА/ на Арбен Джафери се обяви против правителствените закони. Според Джафери с тях албанците в Македония не получават нищо. ДПА обяви Охридския мирен договор за мъртъв. Джафери призова за нови преговори с цел намиране на ново решение, което ще бъде трайно. Референдумът срещу териториалното деление на Македония се провали заради слабата избирателна активност на гражданите.

Кондово
Изборът на новото правителство бе съпътствано от кризата в скопското село Кондово. Албанските бунтовници на Агим Красничи в продължение на няколко месеца контролираха района на село Кондово, разположено на по-малко от 3 км. от македонската столица. Въпреки уверенията на македонската полиция, че селото, което е квартал на Скопие, се намира изцяло под контрола на правителството, полицейските постове се изтегляха от Кондово всяка вечер и въоръжените групи патрулираха по пътя Скопие-Кондово и по междуселските пътища в региона.
Оказа се, че по-голямата част от въоръжените албанци са били жители на Кондово. Те са били ръководени от бившия командир на Армията за национално освобождение /АНО/ Агим Красничи. По време на войната от 2001 г. той е воювал в района на село Радуша.
Говорителят на МВР на Македония, Горан Павловски, първоначално призна, че има определен проблем в района на Кондово. Македонското МВР твърди, че ситуацията в Кондово и в района е стабилна и няма заплаха за сигурността. Според МВР става въпрос за незначителни инциденти.
Политическите партии на етническите албанци в Македония отказваха да коментират информацията или твърдяха, че не знаят нищо за това.
По-късно напрежението в Кондово нарасна и ситуацията предизвика вниманието не само на обществеността в Македония, а и на международната общност. Кризата в селото заплашваше да дестабилизира целия регион. Анализатори сравниха случая “Кондово” с Танушевци през 2001 година.
Кризата бе преодоляна благодарение на намесата на албанските политически лидери – Али Ахмети и Арбен Джафери. Няколко дни поред те преговаряха с въоръжените лица в селото, които пред тях заявиха своите искания – Амнистия за бившите членове на АНО, по-добри условия за живот, работа, ресоциализация... Ахмети и Джафери поеха ангажимента да изпълнят исканията на бунтовниците. Според македонското МВР кризата в Кондово е вече минало. Мисията на ЕС обаче “Проксима” предупреди властите в Скопие да бъдат предпазливи, защото “Кондово” лесно може да се мултиплицира на картата на етнически разделената и все по обедняваща Македония.

Новото правителство
Оставката на премиера Костов през ноември остави Македония без правителство.
На 25 ноември бе насрочен конгрес на управляващия СДСМ, на който бе избран новият лидер на социалдемократите. В конкуренция с Тито Петковски и Радмила Шекеринска, лидерското място спечели Владо Бучковски.

На 15 декември Бучковски обяви състава на новия кабинет и след двудневните парламентарни дебати той получи доверието на депутатите в Народното събрание в Скопие.
На 17 декември македонският парламент одобри състава на новото правителство на Македония. То е съставено от министър-председател, 14 министри и 4 вицепремиери. СДСМ и ДСИ ще ръководят по 6 министерства, а третият коалиционен партньор Либералнодемократичната партия на скопския кмет Ристо Пенов – четири. Тя получи и едно от възловите министерства в кабинета на Бучковски – министерството на отбраната.
Програмата и съставът на Владо Бучковски получиха критиките на опозицията, която побърза да обясни, че те нямат необходимия капацитет да изпълнят програмните си цели и задачи. Заместник-председателят на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Ганка Самоиловска-Цветанова определи експозето на Бучковски като ученическо есе на тема “Как бих искал да изглежда Македония през 2005 година”.
“Никой нищо не очаква от новото правителство”, заяви лидерът ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски докато новият премиер обясняваше положителните резултати от първоначалните му разговори с опозицията.
Бучковски определи икономиката като един от приоритетите на новото правителство и успя да събере известни бизнесмени и германски икономически експерти в новия си кабинет.
На 27 декември председателят на македонския парламент Люпчо Йордановски определи датата на многократно отлаганите местни избори. Те ще се проведат през пролетта и на практика ще бъдат тест за успешната или неуспешната политика на управляващите и за подкрепата на новия кабинет на Бучковски сред гражданите.



Сърбия и Черна гора през 2004 г. (ОБЗОР)

2004 година ще бъде запомнена в Сърбия като годината, в която страната най-накрая избра президент след няколко неуспешни опита. В началото на годината бе сформирано ново правителство в Белград. През септември в Сърбия се проведоха местни избори.
Сърбия и Черна гора не успя да се присъедини към програмата на НАТО Партньорство за мир заради несътрудничеството с Международния трибунал. В Черна гора все по-често се говори за референдум за независимост. През изминалата година властите в Подгорица неколкократно изтъкваха необходимостта от референдум и мирно разделяне на двете страни.




На 4 февруари в Белград се проведе първото заседание на новия парламент на Сърбия. След дълги преговори на 3 март бе сформирано новото правителство на Сърбия начело с Воислав Кощуница.
На 2 май обвиненият в убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич – Милорад Лукович – Легия се предаде на полицията. Той се появи пред Специалния съд в Белград в средата на юни. Легия отрече да е участвал в убийството на Джинджич.
През тази година в Сърбия се проведоха четвъртитите поредни президентски избори. Гласуването се проведе на 13 и 27 юни. Този път изборите бяха успешни. Проевропейският лидер на Демократическата партия Борис Тадич получи 53% от гласовете, а опонентът му Томислав Николич от ултранационалистическата Радикална партия - около 45%. Избирателната активност в Сърбия бе доста по-висока от очакваната. Победата на Тадич бе облекчение за Европа.
Опонентът на Тадич, Томислав Николич, още през изборната нощ призна поражението си и поздрави новия сръбски президент.
На първата си пресконференция победителят се обяви за активна демократизация на републиката и за запазване на държавната общност Сърбия и Черна гора. Той обяви победата си за успех на демократично мислещите хора и за израз на стремежа на гражданите на Сърбия към по-добър живот. Демократът Тадич положи клетва пред парламента в Белград на 11 юли.
Борис Тадич е роден в Сараево 1958 г. Завършва "Психология" в Белград. Работил е в болница, преподавал е в гимназия и едновременно с това е бил радиожурналист. Членува в Демократическата партия от самото й създаване през 1990 г. От ноември 2000 г. до юни 2001 г. е министър на телекомуникациите. През 2003 г. оглавява Министерството на отбраната и става известен с реформите в армията, предложението за изпращане на сръбски контингент в Афганистан и опитите да приближи страната към НАТО. В Брюксел високопоставени представители на Европейския съюз изразиха задоволството си от успеха на проевропейския кандидат Борис Тадич. Косовският премиер и правителството в Прищина не бяха оптимистични за изхода от президентските избори в Сърбия. Според властите в Прищина всички политически партии използват темата Косово, но нито една от тях не е предложила решение, което да бъде приемливо за косовската страна.
На 19 септември в Сърбия се проведоха местни избори. Най-голям успех на изборите постигнаха Сръбската радикална партия на Томислав Николич и Демократическата партия на Борис Тадич.


На 23 октомври в Косово се провеждат парламентарни избори.
Позицията на властите в Белград във връзка с е изборите в провинцията бе различна. Докато президентът Тадич призова косовските сърби да участват в изборите, премиерът Воислав Кощуница призова към бойкот.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана поиска от сръбските президент и премиер Борис Тадич и Воислав Кощуница да призоват косовските сърби да гласуват на изборите в Косово на 23 октомври. В писмото си Солана подчерта, че ЮНМИК, КФОР и косовското правителство “са предприели необходимите мерки за защита на малцинствените общности”.
В навечерието на изборите сръбският държавен глава Борис Тадич призова косовските сърби да гласуват. Според него това е единственият начин, по който те могат да защитят интересите си.
Призивът на Тадич предизвика реакцията на Радикалната партия на Сърбия, която поиска импийчмънт на президента. Радикалите твърдяха, че Тадич е нарушил сръбската конституция.
Председателят на Конституционния съд на Сърбия Слободан Вучетич обаче каза, че призивът на Тадич за участие в изборите в Косово не нарушава конституцията на Сърбия, тъй като това е политическо изявление, а не юридически акт.
Президентът Борис Тадич заяви, че отправеният от него призив към косовските сърби да гласуват при определени условия на парламентарните избори в Косово не е в разрез със сръбския план за Косово, нито със становището по въпроса на премиера Воислав Кощуница.
“Кощуница не призова сърбите да бойкотират изборите, а заяви, че не са създадени нужните условия за тяхното участие. Според действащия закон премиерът не може да призове граждани на страната да не гласуват. Призивът ми не е и в разрез с плана на сръбското правителство за Косово, тъй като аз го подкрепям”, каза тогава Тадич. Той допълни, че ако международната общност не изпълни исканията за представяне на гаранции за сигурност и възможност за нормален живот на косовските сърби, това ще сложи началото на нова дипломатическа и политическа офанзива.
Външният министър на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович също изрази мнение, че косовските сърби трябва да участват в парламентарните избори в Косово. Драшкович смята за задължителна и децентрализацията на местната власт в Косово според европейските модели, за да може властта да бъде по-близка до гражданите. Така според него ще може да се осигури и автономията на косовските сърби, за да се избегнат всички нанесени щети след края на войната през 1999г.
Бойкотът на косовските сърби по време на парламентарните избори в Косово и Метохия доведе до поражение на сръбските национални интереси. Това заяви сръбският президент Борис Тадич след изборите в провинцията. Той добави, че ако изборите се проведат още веднъж отново ще призове сърбите да участват в гласуването.
Главна пречка за евроинтеграцията на Сърбия и Черна гора е сътрудничеството на Белград с Международния трибунал в Хага. Главният прокурор на ООН за военните престъпления Карла дел Понте заяви, че главните обвиняеми Ратко Младич и Радован Караджич се намират в Белград. Дел Понте призова международната общност да съдейства за предаване на правосъдието на двамата бивши босненско-сръбски лидери.
Коментаторите в Сърбия обаче изразиха съмнение относно вероятността двамата да се намират в Белград.
На 23 ноември главният прокурор на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте обвини сръбския премиер Воислав Кощуница в несътрудничество с Хага. Карла дел Понте каза това пред Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк. Според нея Кощуница не иска да арестува обвинените във военни престъпления.
През 2004 година двама сръбски генерали – Любиша Беара и Драгомир Милошевич доброволно се предадоха на Международния трибунал. Любиша Беара, обвинен в престъпления в Сребреница, се предаде на 9 октомври, а Драгомир Милошевич, обвинен в престъпления по време на войната в Сараево – на 3 декември. С това обаче не са изпълнени ключовите изисквания на Хага.
Сътрудничеството с Хага е главната пречка страната да се присъедини към програмата на НАТО Партньорство за мир.
През 2004 година Черна гора многократно заяви желанието си да се отдели от Сърбия и да стане самостоятелна държава. Премиерът Мило Джуканович предлага създаването на съюз от две независими държави Сърбия и Черна гора. На това мнение е и президентът Филип Вуянович.
Черна гора твърди, че Подгорица изпълнява международните си задължения и че Белград е пречка за европейското бъдеще на Черна гора. Властите в Подгорица няколко пъти заявиха готовността си за референдум за мирно разделяне на двете страни. Те предлагат на Сърбия референдум преди изтичането на срока, предвиден в Белградското споразумение.





Косово през 2004 г.

22-ма души загинаха и около 500 бяха ранени след междуетнически стълкновения между сърби и албанци в Косово на 17 март. Вълненията започнаха с протестна акция на около 200 косовски сърби в село Чаглавица, на три километра от Прищина, по време на която влезнаха в съприкосновение с полицаи от международните миротворчески сили в провинцията. Демонстрацията беше организирана заради покушението над 18-годишен сръбски младеж, който беше тежко ранен от неизвестни нападатели.
По късно пламна и Косовска Митровица след като местните жители намерили телата на три албански деца, удавили се в ледените води на река Ибар. Според етническите албанци децата се опитвали да избягат от група разгневени сърби, търсещи отмъщение за ранения по- рано 18 годишен младеж. За да умиротворят сбилите се сърби и албанци на моста на Ибар, силите на НАТО и полицаи от ООН използвали сълзотворен газ, гумени куршуми и шокови гранати.
В Косовска Митровица живеят и сърби и албанци, но албанците са преобладаващото мнозинство. Сблъсъци имаше и при село Чаглавица, близо до Прищина.
Южната част на Косовска Митровица е населена предимно с албанско население, около 80 000 жители, докато северната част е основно сръбска.
Насилието срещу сърби в Косово предизвика вълна от демонстрации в Сърбия. Над 10 000 души се събраха пред сградата на правителството в Белград. По време на демонстрациите бяха подпалени джамиите в сръбската столица и в Ниш. Джамията в Белград бе подпалена от група демонстранти, които дълго време не позволяваха на пожарникарите да започнат гасенето на пожара. При стълкновенията няколко полицаи бяха ранени. Протестиращите скандираха "Отиваме в Косово" и "Събуди се, Сърбия".


На 25 май ръководителят на ЮНМИК Хари Холкери подаде оставка. Оставката на Холкери, беше очаквана от Белград след вълната от насилия в края на март.
“Смятам, че оставката на Холкери е нещо очаквано и, между другото, това е най-малкото, което той можеше да направи след насилията, при които загинаха 19 души, а над 900 бяха ранени”, заяви тогава ръководителят на сръбския Координационен център за Косово Небойша Чович.
67-годишният Хари Холкери посочи като мотив за оставката си здравословни причини.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан назначи датчанина Сьорен Йесен Петерсен за свой специален представител в Косово и ръководител на мисията на ООН ЮНМИК.
На 16 август Сьорен Йохан Петерсен официално пое поста ръководител на мисията на ООН в Косово – ЮНМИК.

На 23 октомври в Косово се проведоха парламентарни избори. Това бяха вторите парламентарни избори в провинцията след 1999 година.
Избирателната активност на парламентарните избори в Косово бе 51,11%. Косовските сърби бойкотираха изборите. Бойкотът на косовските сърби по време на парламентарните избори в Косово и Метохия доведе до поражение на сръбските национални интереси. Това заяви сръбският президент Борис Тадич, който бе призовал сърбите да гласуват.
Демократическия съюз на Косово LDK на Ибрахим Ругова спечели 45.30% от гласовете, Демократическата партия на Косово PDK на Хашим Тачи PDK 28.65%. След тях се нареждат Алиансът за бъдещето на Косово AAK на Рамуш Харадинай с 8.28% и гражданската листа ORA на Ветон Сурои с 6.26%.
“Вече дойде време и в Косово да има позиция и опозиция, макар настоящата изборна система да не предполага точно такава позиция. Тоест резултатите не създават възможност само една партия да има пълно мнозинство, но се надявам, че при следващите избори ще променим тази система”, заяви тогава Ибрахим Ругова. Той отново бе избран за президент на Косово.
Партията на Ругова – Демократическият съюз на Косово LDK реши да се коалира само с две партии – Алианса за бъдещето на Косово ААК на Рамуш Харадинай и Албанската демократическа партия на Косово PSHDK. Така обаче в опозиция останаха другите две основни полотически сили – Демократическата партия на Косово на Хашим Тачи и гражданската инициатива ORA на Ветон Сурои.
Демократическият съюз на Косово LDK ръководи пет министерства от общо 13. Съответно най-големият партньор на LDK – Алиансът за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай ААК ръководи четири министерства.
Новият косовски премиер Рамуш Харадинай и неговото правителство официално встъпиха в длъжност на 6 декември. От бивш ръководител на Армията за освобождение на Косово АОК той премина през длъжността лидер на Алианса за бъдещето на Косово ААК, за да стигне до сегашния пост. В следствие на коалицията с Демократическият съюз на Косово след парламентарните избори от 23 октомври, Харадинай успя да заеме високата длъжност, която според лидера на главната опозиционна партия Хашим Тачи, е била и основната му цел.
Рамуш Харадинай обеща, че ще продължи всички досегашни ангажименти и проекти на предишното правителство, които вече са стартирали. Той също така определи дейността на досегашното правителство като успешна.
“Ще продължим с програмата за прилагането на стандартите, за да получим положителна оценка за хода на процеса през май догодина. Ще работим усилено за цялостното развитие на Косово”, каза Харадинай.
Харадинай ще бъде вторият косовски премиер признат от международната общност, но може би ще бъде първият обвинен от Хага. До края на декември от Трибунала обещават шест нови обвинения и възможно е Харадинай да бъде сред тях.
Самият той отрича за извършваните военни престъпления и твърди, че не очаква Трибуналът в Хага да повдигне обвинение срещу него.






Гърция през 2004 г.

На 7 март 2004 г. в Гърция се провеждат парламентарни избори. Чрез смесена мажоритарно - пропорционална система гръцките граждани избират 300 народни представители. 288 места се заемат по пропорционалната система, а 12 мандата се разпределят съгласно получените проценти между влезлите в парламента партии. Броят на мандатите се определя съобразно населението в изборната секция. Депутат може да стане всеки 25-годишен гражданин на Гърция, като мъжете трябва да са отбили военната си служба. Мандатът на парламента е 4-годишен. Гласуването е задължително за всички граждани от 18- до 70-годишна възраст. Регистрираните гласоподаватели са 9.79 милиона от общо 10.96 милиона души население. В избирателните списъци са вписани близо 500 000 граждани на Гърция, живеещи в чужбина. В закона са предвидени санкции за тези, които без уважителна причина не гласуват. Наказанията са глоби, невъзможност на заемане на държавни и общински служби, дори и затвор. Изборната бариера е 3%. Ако партията, която печели изборите има пълно мнозинство, лидерът й е и новият премиер. Правото за еднолично сформиране на кабинет получава партията, събрала 43-44% от общия брой гласове. Поради разпределение на подкрепата за партиите, които няма да влязат в бъдещия парламент около 44% от гласовете осигуряват пълното мнозинство на победителя. Значение има и с колко ще загуби победеният. Ако втората партия събере поне 121 места в 300-местния парламент, тя е в състояние да блокира изборите за президент, които трябва да се проведат през пролетта на 2005 година. При провал на президентските избори, конституцията предвижда разпускане на парламента и свикване на нови парламентарни избори.
Анализаторите на гръцките избори определят, че те са борба между две политически династии - на управляващите социалисти с лидер Георгиос Папандреу и на консерваторите в опозиция с председател Костас Караманлис. Управляващата партия ПАСОК е основана от Андреас Папандреу, баща на Георгиос Папандреу. През 80-те години ПАСОК управлява страната от 1981 до 1989 с премиер Андреас Пападреу. По време на управлението си ПАСОК провежда социални и икономически реформи. През 1989 година социалистите слизат от власт и след трите години управление на десния център, Папандреу отново оглавява правителството. Той е премиер до януари 1996 година, когато подава оставка. Мястото му заема Костас Симитис, който става и лидер на партията. Симитис води политиката на международния диалог, целяща изравняване на гръцката икономика с тази на останалите държави на ЕС. Едновременно с това през този период Гърция започва да подобрява отношенията с Турция. Усилия за това полага и министърът на външните работи Георгиос Папандреу. Атина нормализира отношенията си със САЩ, което решително променя имиджа на Гърция в международен план. Тя престава да бъде затворена в своя национализъм държава, а пълноправен член на обединена Европа, с най-европейски настроено население. Дългото управление на ПАСОК води до кристализиране на държавната администрация, където корупцията и политическият клиентелизмът са често явление. Според опозицията социалистическата партия е завладяла всички стратегически позиции в страната, като с това е ограничила разрастването на пазара. Георгиос Пападнреу е роден през 1952 година и политическата му кариера започва в ПАСОК. През 1981 година става депутат в парламента, а през 1985 година влиза правителството. През февруари 1999 година Папандреу става министър на външните работи на Гърция. Опонент на Георгиос Папандреу е Костас Караманлис, племенник на бивш консервативен премиер, управлявал страната през 1974 г. Председателят на гръцката партия Нова демокрация Костас Караманлис е роден в Атина на 14 септември 1965 година. Преди да се отдаде на политиката през 1989 Караманлис работи като адвокат по международно право. Племенник е на Константин Караманлис, изтъкнат държавник , който неколкократно бе избиран за премиер, а два пъти за президент на Гърция. Костас Караманлис става депутат през 1989 година и застава начело на Нова демокрация през 1996. Той е вицепрезидент на Европейската народна партия.
Експертите отбелязват, че по време на предизборната си кампания лидерът на социалистите Георгиус Папандреу се опитва да спечели четвърти пореден мандат за своята партия ПАСОК, докато водачът на опозиционната Нова демокрация Костас Караманлис, се надява да извлече дивиденти от обвиненията в корупция и повишаването на цените. Двете партии обещават да се борят с корупцията и бюрокрацията, да обезпечат високи темпове на икономически растеж, да подобрят образователната система и да продължат курса на евроинтеграция на страната, политиката за мир и взаимопомощ в региона. Това е причината според експертите гърците да избират по-скоро между двама лидери и техните съюзници и изборът се сведе до това кой от двамата ще получи по-голямо доверие от страна на избирателите. Предишните избори, проведени през 2000 г. Също са оспорвани. Тогава ПАСОК побеждава с минимална разлика от 43,79 на сто гласа срещу 42,73 на сто за „Нова демокрация", което осигурява 158 места в парламента на социалистите и 125 за десните. Социологическите сондажи преди изборите показват, че консервативната опозиция има малка преднина от около няколко процента, но политическите анализатори смятат, че разликата в резултатите на двете основни политически сили ще е изключително малка. В последните социологически проучвания преди изборите опозиционната партия Нова демокрация води с 3 процента управляващата Нова демокрация. Проучванията показват, че крайният изборен резултат зависи от това за кого ще гласуват 10 процента колебаещи се избиратели. Според първите резултати екзит-пола Нова демокрация е победителят в парламентарните избори. Гръцките консерватори получават между 44% и 47% от гласовете, а управляващите досега социалисти от ПАСОК между 38% и 41%. Официалните резултати показват, че победител на изборите е Нова демокрация с 167 места в парламента. Втора остава управляващата до момента ПАСОК с 115 места. В парламента влизат и Комунистическата партия (ККЕ) и коалицията на левите и прогресивни сили “Синаспизмос”. Новият премиер на страната в Костас Караманлис. Той е най-младият премиер в историята на Гърция. В първото си изказване след вота председателят на ПАСОК Георгиус Папандреу обещава да подкрепя новото правителство в усилията му за обединяването на Кипър и за успеха в провеждането на Олимпийските игри през август 2004 г.

От 13 до 29 август в Гърция се провеждат 28-те летни Олимпийски игри. След 108 г. олимпиадата се завръща в родината си, където бе възродена през 1896 г. На Олимпиадата участват 202 държави и са раздадени 301 комплекта награди.Спортното събитие се провежда под изключителни мерки за сигурност. Според изчисленията на Международния олимпийски комитет, в Олимпийските игри взимат участие 16 000 спортисти. Олимпиадата в Атина е отразявана от 20 000 журналисти и радио-телевизионни екипи. Олимпийският огън тръгва на 25 март и прекосява 26 страни и 34 града по света, преминавайки за пръв път през петте континента. Олимпиадата се открива с тържествената програма, която трае 3 часа и в нея участват 4 000 дущи. Церемонията представя вековната история на гръцката държава и се наблюдава от 4 млрд. зрители от цял свят и 77 000 души на стадиона, в който се провежда. 28-те Летни олимпийски игри са закрити на 29 август след зрелищен спектакъл на фона на гръцка музика и с участието на популярни гръцки изпълнители. След края на спортното събитие, наблюдателите отбелязват, че приходите са над 1,9 млрд. евро. Председателят на организационния комитет “Атина 2004” Яна Ангелопулу заяви, че според Международния олимпийски това са най-успешните игри, провеждани досега. Тя отбелязва, че Олимпиадата в Гърция ще остане в историята като една успешно проведена Олимпиада, което се потвърждава и от думите на спортистите, членовете на Международния олимпийски комитет, политиците, както на обикновените граждани, посетили състезанията. Гърция предава щафетата на Пекин, който ще бъде градът-домакин на следващите Летни олимпийски игри.

На 15 октомври Гърция е приета за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2005-2006 г. В подкрепа на гръцката кандидатура гласуват 187 от общо 189 участници в гласуването. Заедно с Гърция са избрани още четири непостоянни страни-членки Дания, Япония, Аржентина и Танзания. От 1 януари 2005 г. новите непостоянни членки ще заместят Ангола, Чили, Германия, Пакистан и Испания, чиито мандат приключва на 31 декември. Останалите пет избираеми членове на най-висшия орган на ООН - Алжир, Бенин, Бразилия, Филипините и Румъния - ще участват в заседанията на съвета до 31 декември 2005 година. Постоянните членове на Съвета за сигурност са Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ. Анализаторите коментират, че основните фактори, които повлияват на избирането на Гърция са нейната стабилизираща роля на Балканите и успешно проведените Олимпийски игри. “Като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН Гърция ще работи за укрепване ролята на организацията в света”, се посочва в заявление на министъра на външните работи Петрос Моливиатис. Молвиатис отбелязва, че страната му е решена да участва с всички сили в по-нататъшното усилване ролята на ООН като “страж на международната законност и мирното съвместно съществуване на народите”. “Избирането на нашата страна в Съвета за сигурност на ООН потвърждава авторитета, който Гърция има в чужбина и доверието, което й оказва международната общност”, се посочва в документа. През 2005 - 2006 година Гърция ще бъде непостоянен член на Съвета за сигурност за първи път в историята си.




КИПЪР през 2004.

На 24 април в Кипър се провежда референдум за прилагане на план на обединение на острова. Планът е разработен от ООН под ръководството на генералния секретар на международната организация Кофи Анан. Той предвижда обединяването на острова, който е разделен след нахлуването на турски войски през 1974 година. Турското нашествие превръща 180 хил. гърци в бежанци. Разделението на острова затвърдено със създаването през 1983 г. на Севернокипърската турска република (СКТР), призната единствено от Анкара. През 30-те последвали години южната част на острова се развива икономически, а на северната е наложена международната изолация. Планът на ООН предвижда създаване на федерация, състояща се от две политически равноправни държави - гръцка и турска, под шапката на слаба централна власт. Той определя 29 на сто от територията на острова на кипърските турци, които наброяват 180 000 души, и 71 на сто на кипърските гърци, който са 643 000. За да бъде приложен трябва да бъде одобрен от гръцката и турска общност на острова. 34 страни и финансови организации взимат участие в конференцията на донорите, сред които има представители и на двете общности. Обединението на острова е оценено на близо 2 милиарда евро. Международната общност поема политическия ангажимент да отпусне необходимите средства и е решено подробностите ще бъдат уговорени след приемането на плана. Условието е кипърските гърци и турци да кажат “да” на референдума. ЕС обещава от своя страна да деблокира допълнителни 300 милиона евро. Целта е да се предотврати превръщането на зелената линия, която понастоящем разделя острова, във външна граница на съюза. Дни преди референдума Русия налага вето на американско-британска резолюция за Кипър, внесена в Съвета за сигурност на ООН, която предвижда да бъде наложено оръжейно ембарго на Кипър и да бъдат дадени гаранции от гръцката и от турската страна на острова, че ще се сложи край на 30-годишното разделение Останалите 14 членове на Съвета за сигурност подкрепят резолюцията. В случай, че обединението не бъде прието, в Европейския съюз приема само Южен Кипър и Кипър ще единствената европейска страна, която се състои от две половини, пресечени от линия,дълга 180 километра и охранявана от сини каски.
Възражения срещу плана на Кофи Анан изразяват както кипърският президент Тасос Пападопулос, така и лидерът на кипърските турци Рауф Денкташ, който призовава сънародниците си да отхвърлят плана. Представители на международната общност съветват двете общности да гласуват “за”.
Според предварителните проучвания, турската общност иска обединението, което за нея е синоним на по-добър живот и край на изолацията.
На 24 април в референдума участват 623 000 избиратели и в двете части. Избирателите в Република Кипър са 480 000, а в Севернокипърската турска република те са 143 000. Избирателната активност достига 89 процента.Окончателните данни от референдума показват, че кипърските гърци отхвърлят плана на ООН, като 75,83% гласуват “против” и 24,19% “за”. Над 60 на сто от кипърските турци са гласували в подкрепа на плана, но това не е достатъчно за прилагането му, десет дни преди влизането на Кипър в Европейския съюз. След обявяването на резултатите президентът на Кипър Тасос Пападопулос заявява, че е съгласен с желанието на гръцката общност да не се прилага плана“Анан”. Пападопулос подчертава, че това не значи, че Кипър не иска решаване на дългогодишния проблем и ще продължи да търси решение, което да е приемливо и за двете общности на острова. Гръцкият министър на външните работи Петрос Моливиатис заявява, че все още има шанс въпросът за Кипър да бъде разрешен като допълва, че разрешаването на Кипърския проблем ще е от полза както за Гърция, Турция, ЕС и ООН, така и за самите кипърски граждани.Турция подчертава, че е направила, зависещото от нея за разрешаването на проблема. Международната общност изразява разочарованието си от резултата на референдума, като отбелязва, че Кипър е пропуснал историческия шанс за обединение. Десет дни след провеждането на референдума южната част на Кипър е приета в Европейския съюз.

На 1 май 2004 г. Кипър в приет в Европейския съюз. Заедно с Кипър в ЕС влизат още девет страни - Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Унгария, Словакия, Словения и Малта. Това е най-голямото разширяване на Съюза от създаването му през 1951 г. С влизането на десетте държави, ЕС вече се състои от 25 страни. След преговори между кандидатките и страните членки със стратегически доклад на Европейската комисия от 9 октомври 2002 г. препоръчва 10-те страни, които на 1 май 2004 г. да станат пълноправни членки на ЕС. На 13 декември 2002 г. в Копенхаген е взето окончателно решение тези страни да бъдат официално поканени в ЕС. На 16 април 2003 г. в Атина е подписан присъединителен договор между 10-те кандидатки и 15-те страни в съюза. Преди да ратифицират договора с ЕС страните-кандидатки, с изключение на Кипър,организират референдуми, резултатите от които показват одобрението на гражданите. Населението на новите членки на Евросъюза е общо 75 млн. души, територията - 738 хил.кв.км., а общият брутен вътрешен продукт възлиза на 840 млрд. долара. Влизането на десетте страни в европейско пространство превръща ЕС в най-големия на света вътрешен пазар и икономически блок с 450 млн. жители. Премахва се окончателно разделението на Европа на Изток и Запад. Петото разширение на съюза се очаква окончателно да приключи, когато през 2007 г. към него се присъединят България и Румъния. По големина на населението съюзът се нарежда на трето място след Китай и Индия. Анализаторите определят, че разширяването ще промени Европейския съюз както икономически, така и политически, и културно. Новите държави-членки влизат в ЕС с БВП на човек от населението едва 40% от средния за общността.Очакванията за наваксване варират от 20 до 40 години.
1 май 2004 г. е датата на петото разширяване на Европейския съюз и като символ на новото обединение на Европа след падането на желязната завеса, отбелязват световните медии. В Брюксел предпочитат да гледат на разширяването като на Ден първи на едно по-добро бъдеще.
За отбелязване на историческия момент е избран часовият пояс, в който се намират най-много страни от ЕС.Подписването на документа за присъединяването става в Дъблин, Ирландия, която председателства ЕС. Председателят на Европейската комисия Романо Проди поздравява новите страни-членки и определя 1 май като “исторически ден за Европа”
В ЕС влиза само южната част на остров Кипър. Докато при всички останали нови членки на съюза главните трудности са икономически, при Кипър проблемът е политически. Дни преди присъединяването към ЕС, кипърските гърци отхвърлят плана на ООН за обединение на острова. Това прави невъзможно влизането в ЕС на северната част на Кипър. След приемането на страната в Евросъюза президентът на Кипър Тасос Пападопулос изразява голямата си радост за присъединяването на страната към Европейския съюз, както и разочарованието си за непостигнатото решение на националния проблем на острова. В речта си по повод приемането на Кипърв ЕС Пападопулос заявява, че ще продължи да работи за обединението на двете части на острова и за постигането на справедливо и ефективно решение на проблема. Той определя като своя цел кипърските гърци и турци заедно да вървят заедно по пътя, който започва с официалното приемане на Кипър в ЕС. Пападопулос заяви, че желанието му е Кипър да бъде равностоен партньор в рамките на Европейския съюз, а не член, който да предизвиква безпокойството на Общността.Кипърският президент отбелязва, че страната се превърща в югоизточната граница на ЕС. Пападопулос определя като следваща цел на Кипър получаването на пълноправно членство и в ООН. Чуждестранните анализатори обаче смятат, че поради големите си външен дълг и бюджетен дефицит, както и с относително високата си инфлация, Кипър може и да не се присъедини към организацията през 2007 г.


Хронология на по-важните събития на Балканите през 2004 г.

4 февруари – В Белград се провежда първото заседание на новия сръбски парламент

26 февруари – Македонският президент Борис Трайковски загива при самолетна катастрофа край Мостар в Босна и Херцеговина.

3 март – Сърбия избира новото правителство начело с Воислав Кощуница

5 март – Македонският държавен глава Борис Трайковски е погребан в Алеята на героите в Скопие.

7 март - В Гърция се провеждат парламентарни избори.

9 март – Гръцкият премиер Костас Караманлис и правителството му официално встъпват в длъжност.

9 март – Председателят на македонския парламент Люпчо Йордановски насрочва предсрочни президентски избори.

17 март – В Косово избухват междуетнически стълкновения между сърби и албанци

28 март – В Турция се провеждат местни избори.

30 март – Словения е приета в НАТО.

14 април – В Македония се провежда първия тур от предсрочните президентски избори

24 април - В Кипър се провежда референдум за обединение на острова.

28 април – Втори тур от президентските избори в Македония. Бранко Цървенковски печели изборите.

1 май - Кипър е приет в Европейския съюз.

1 май – Словения е приета в ЕС

2 май - Обвиненият в убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич – Милорад Лукович – Легия се предаде на полицията в Белград.

12 май - Новият държавен глава на Македония Бранко Цървенковски официално встъпва в длъжност.

25 май – Ръководителят на ЮНМИК Хари Холкери подава оставка.

13 юни – В Сърбия се провеждат президентски избори.

28 юни – В Сърбия се провежда втори тур от президентските избори.

11 юли – Новоизбраният президент на Сърбия Борис Тадич официално встъпва в длъжност.

23 юли – Протести пред централата на СДСМ в Струга.

13 - 29 август - В Гърция се провеждат 28-те летни Олимпийски игри

16 август - Новият ръководител на мисията на ООН в Косово Сьорен Йесен Петерсен встъпва в длъжност.

19 септември - В Сърбия се провеждат местни избори.

23 ноември – Пред Съвета за сигурност на ООН главният прокурор на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте обвинява сръбския премиер Воислав Кощуница в несътрудничество с Хага.

3 октомври – В Словения се провеждат парламентарни избори. Опозиционният лидер Янез Янша печели изборите.

15 октомври - Гърция е приета за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

23 октомври – В Косово се провеждат парламентарни избори.

7 ноември – В Македония се провежда референдум срещу новото териториално деление на страната.

15 ноември – Министър-председателят на Македония Хари Костов подава оставка.

6 декември – Новият косовски премиер Рамуш Харадинай официално встъпва в длъжност

7 декември - Словения поема председателството на ОССЕ.

25 ноември – В Скопие се провежда конгрес на управляващия СДСМ. Владо Бучковски е избран за нов лидер на СДСМ.

15 декември - Владо Бучковски представя пред парламента в Скопие състава на новия си кабинет.

17 декември – Македонският парламент гласува доверие на новия кабинет на Владо Бучковски.

17 декември - Турция получава дата за започване на преговори на историческата среща на върха на ЕС в Брюксел.

17 декември – Хърватия получава дата за започване на преговори с ЕС

27 декември – Председателят на македонския парламент насрочва
местни избори за 13 март 2005 г.