ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ - ПОСЛЕДИЦИ ЗА ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

 

Първото и може би най-важното последствие от войната в Югославия е, че НАТО не успя да реализира напълно нито една от първоначално поставените си цели. Югославия не капитулира, а Милошевич остана на власт, етническото прочистване не само не спря, а се удвои при бомбардировките и създаде многобройни много трудни проблеми. Въпреки апелите и уверенията на КФОР, сега от Косово масово бягат сърбите - близо 70,000 досега. САЩ и НАТО се опитаха да подменят СС на ООН, но накрая бяха принудени да внесат пак там окончателното мирно споразумение. Едновременно с това те се опитаха да отстранят Русия от решаването на големите проблеми и започнаха да я третират като третостепенна държава. Неубедителните резултати от бомбардировките принудиха САЩ и НАТО да върнат Русия при решаването на тези проблеми. В заключителната фаза на преговорите за мир от играта беше изваден ЕС и мирът беше постигнат по изпитания вече начин между САЩ и Русия. Войната в Югославия беше един неубедителен опит на САЩ да заменят безспорното си еднолично лидерство в света с доминиране над света. В самите САЩ разногласията по този въпрос се увеличиха. Първият опит на НАТО да действува със сила извън своята традиционна сфера също беше неубедителен. Със сигурност може да се каже, че това ще бъде допълнителна трудност пред САЩ в опита им да убедят останалите партньори от НАТО да приемат нова доктрина за 21 век, с която НАТО ще действува силово извън своята традиционна сфера в Европа. Западноевропейските страни започнаха войната като равноправен партньор на САЩ, а я завършиха като наблюдател на преговорите между Русия и САЩ. В хода на войната се регистрира опасно за САЩ и Англия сближаване между Германия и Русия. Вследствие на бързите промени ЗЕС беше закрит, а ОССЕ премина напълно в миманса на голямата игра. ЕС се върна към своята традиционна роля с Пакта за стабилност - да постига своите цели чрез дипломатически, политически, търговски и финансови средства, които винаги са му осигурявали успех, макар за това да необходимо повече време, но без човешки жертви и катаклизми.

Русия действуваше решително и даже смело и си възвърна водещата роля в Европа. Укрепна властта на нестабилния в здравословно отношение Елцин. Потвърди се констатацията, че във военно отношение Русия е велика сила и третостепенна сила във финансово и социално отношение. Увеличиха се неизвестностите относно бъдещето на Русия. Тя успешно изтъргува завръщането си в голямата политика, без това да реши някой от големите проблеми вътре в страната. Разбра се, че възможностите на САЩ и Запада да влияят върху хода на събитията вътре в Русия са твърде ограничени.

Положението на Балканите остава сложно и опасно. По всичко личи, че мирът в Косово ще се налага дълго и много трудно. Големи въпросителни витаят около положението в Сърбия и Югославия, а така също около поведението на албанците в региона. Те трудно ще се разделят с мисълта за Велика Албания и ще използват и най-малкото колебание на НАТО в това отношение. Косово формално ще остане в рамките на Югославия, но тя завинаги го загуби.

Войната беше голямо изпитание за България и нейното правителство. Преобладаващото мнозинство от народа се обяви против участието на България в нея. Правителството зае твърда пронатовска позиция, без обаче да включва пряко страната във войната. Около въпроса за предоставяне на въздушни коридори на НАТО България отново се разцепи и рязко противопостави. Разгърна се отново люта партизанщина, митинги и заклинания. Политическите лидери за пореден път не успяха да се обединят около една политическа линия. Около формулирането и преследването на националните интереси продължава да същестнвува голямо разногласие и противопоставяне. Президентът не успя да изиграе ролята на обединител и помирител. Надеждата, че тази позиция на България ще катализира нейното бързо интегриране в ЕС и НАТО е неясна. Трудно е да се каже дали през декември в Хелзинки ЕС ще покани България за започване на преговори за присъединяване, въпреки че съществува реална възможност за това. Правителството официално обяви това за своята голяма цел. По всички останали въпроси неизвестностите са големи. Със сигурност може да се каже, че България няма да получи значителни компенсации за загубите, които понесе и продължава да понася. Засега Световната банка отпусна заем от 76 млн. дол., вместо очакваните 50 млн. дол. При своето светкавично посещение в София Мадлин Олбрайт обеща помощ от САЩ за 30 млн. дол. Тя обаче не даде ясен отговор на нито един от поставените от външния министър Михайлова и президента Стоянов въпроси, засягащи България. По всичко личи, че в бъдещия Пакт за стабилност България няма да получи такава роля, за каквато претендира правителството. Опозицията все по-настойчиво критикува кабинета, че действува мудно, непрофесионално и не може да защити националните интереси.

България продължава да е все така изолирана от Централна и Западна Европа по суша. Пътищата през Сърбия са разрушени, а Румъния не желае да се построи нов мост над Дунав при Видин-Калафат. Не е ясно кой и с какви средства ще освободи Дунав за корабоплаване в нейния сръбски участък. България продължава да е непривелекателна и безинтересна за чуждите инвеститори, при това с невероятна администрация и вилнееща корупция. За 1999 г. чуждите инвестиции ще отбележат спад с около 300-400 млн. дол. Няма съществено раздвижване около строителството на транспортните коридори № 4 и № 8, на което правителството толкова много разчита. Обозримото бъдеще се очертава като много трудно, изпълнено с неизвестности, в условията на бързо увеличаваща се безработица.

 
 

Камен Минчев

  26 юни 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"