Обратно към "Новини в буркани"
ПЕТИ КОНГРЕС НА ВМРО-СМД
На 27-28 март в НДК в София се проведе Петият конгрес на ВМРО-СМД. Няма да е пресилено, ако отблежим, че това е повратен момент в развитието на македонските организации в България и преди всичко на ВМРО-СМД. Македонските организации в България винаги са участвали активно в политическия живот, но никога не са били организирани в партия. Сега най -важното решение на ВМРО-СМД е това за регистриране на политически клуб "Българско национално движение". По този начин новата абревиатура на организацията е ВМРО-БНД. Това е логически завършек на започналата дискусия и борба във ВМРО още преди Третия конгрес през 1995 г. в Кюстендил, когато се заговори за изоставяне на просветната дейност и регистриране на партия. Решението за регистрация на политически клуб е значима победа на младите воеводи около лидера Красимир Каракачанов и поражение за "старите", групирани около бившия главен прокурор Иван Татарчев. Татарчев напусна конгреса обиден, но без да прави скандал. Той не даде гласност и на документите, които компрометират настоящето ръковоство в корупция и далавери, според собствените му заявления. Конгресът премахна и поста почетен председател, заеман досега от Татарчев, с което се сложи край на намеренията му за политическа кариера.
Продължава неведението около членския състав на ВМРО, който според различни източници варира от 10,000 до 25,000 души. Не всички членове на ВМРО-СМД ще бъдат приети веднага в БНД. В устава на ВМРО бяха направени редица промени, които разрешават активната политическа дейност и забраняват едновременното членство във ВМРО и друга партия.
От особена важност е решението на червено-черните да се явят самостоятелно на местните избори през октомври 1999 г. и на всички следващи избори. Те не желаят вече да получават депутатски места в чужди избирателни листи, а да печелят тези места със свои листи. Търканията със СДС започнаха веднага след парламентарните избори от 1997 г., когато ВМРО получи само 2 депутатски места в коалицията ОДС. Спорът се задълбочи в началото на 1999 г., когато ВМРО изрази по категоричен начин недоволството си от разпределението на местата за областни управители и техните заместници. Особено голямо беше недоволството, че на ВМРО не беше дадено място на управител в Пиринска Македония. На конгреса Каракачанов заяви: "Необходимо е ново споразумение на равноправна основа. Това е новият модел за успех, който предлагаме. Всичко зависи от прагматичния подход на СДС. Продължаващият силов диктат на СДС ще разпадне ОДС". Каракачанов и ВМРО се противопоставиха решително на диктата на СДС. На конгреса председателката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова се опита да предотврати най-лошото и заяви: "Да бъдем единни и да преодолеем противоречията". Каракачанов отговори непримиримо, че "Нашето основно противоречие е, че искаме държавата да се управлява професионално от можещи хора, а не от партийни активисти".
След конгреса всички вестници оцениха случилото се като "развод" със СДС, но по всичко изглежда тези оценки са преувеличени.
На увеличаващите се упреци, че управлява авторитарно, Каракачанов отбеляза за печата: "ВМРО не е певческо дружество. Винаги се е управлявала силно и със здрава ръка. Ако допусна крамолите да вземат връх, ВМРО ще се разцепи. Авторитарно провеждам решенията, които колективно приемаме".
В издадената от ВМРО брошура "Българско национално движение - единство и сила" се формулира платформата на клуба. В нея се изтъква, че задачите, които ВМРО иска да реализира, не са нови, но ВМРО ще действува за това с мирни средства. Революционните методи от миналото са били предизвикани от невъзможността за свободна изява в поробените територии на отечеството. Променената обстановка в света, на Балканите и в България дава възможност на ВМРО да постигне своите идеали по политически път. Сякаш, за да потвърди своите действия в тази насока, ВМРО предложи на конгреса да се иска културна и икономическа автономия на Западните покрайнини в СР Югославия. От заявления на лидерите на ВМРО в печата се разбира, че те се надяват тази идея да се реализира на международна конференция след края на войната в СРЮ. По същество се иска промяна статута на Запдните покрайнини, с което ще се спре тяхното обезбългаряване. Лидерите на ВМРО смятат, че след края на войната СРЮ ще бъде тотално отслабена и на Балканите ще се образува политически вакуум, който трябва да бъде запълнен от България, която ще започне да играе ролята на важен регионален фактор.
През периода април - май ВМРО не само че не се дистанцира от СДС и правителството по най -важните за нацията проблеми - военната доктрина и особено по споразумението с НАТО за предоставянето на част от небето на България на НАТО за действия срещу СРЮ, но беше партията в ОДС, която решително и даже войнстващо подкрепи правителството и СДС.
На 2 май около 500 члена на ВМРО, начело с цялото ръководство, направи митинг пред посолството на СРЮ в София. Издигнати бяха лозунгите "ВМРО ще спаси България", "Сърбите - по 5 на нож, граница с Хърватско", "Сърбите в Сибир", "Слобо да си ходи". До посолството беше адресирано открито писмо до Милошевич, в което се искаше българите от Западните покрайнини да бъдат демобилизирани от югоармията.
След своя V конгрес ВМРО твърдо застана на позициите на патриотизма и национализма, обяви се за възраждане на българската нация и държавност. Засега е много трудно да се каже до каква степен България ще може да реализира идеите на ВМРО и до каква степен великите сили ще разрешат това. Остава открит и въпросът до каква степен идеите на ВМРО съвпадат с общоевропейската ценностна система от възгледи за бъдещето на Европа, възприети от ЕС, Съвета на Европа и ОССЕ.
През последните 4-5 години ВМРО беше партията, която най-бързо и мощно се разви и вече е сила, с която трябва да се съобразяват и СДС, и БСП. Само бъдещето ще покаже как ВМРО ще използва своята нарастваща сила и мощ.
Камен Минчев
25 май 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"