ИНТЕРЕСНИ ПРОМЕНИ ВЪВ ВМРО-СМД ПРЕДИ КОНГРЕСА
Съюзът между ВМРО и СДС датира от 1994 г. Оттогава двете организации се явиха съвместно на избори 4 пъти - 2 пъти на парламентарни, 1 път на президентски и 1 път на местни избори. Още от самото начало на този съюз ВМРО демонстрира самостоятелност и достойнство, което от анализаторите на СДС се определя често като македонски инат и вироглавие. На местните избори през 1995 г. ВМРО в Благоевградско не подкрепи кандидатурите на СДС за кметове и в резултат на това СДС изгуби изборите в региона. След това ВМРО стана организацията, която най-активно подкрепяше СДС в усилията за свалянето на правителството на БСП. ВМРО беше ударният юмрук на СДС при събитията през януари 1997 г. Тогава ВМРО поиска 4 депутатски места в бъдещия парламент от СДС, но получи само две. Интересен е фактът, че както Красимир Каракачанов - лидер на ВМРО, така и Анатолий Величков - член на ръководството на ВМРО, станаха депутати със софийската листа на СДС. Каракачанов беше единственият от съюзниците на СДС, който се яви на предварителните избори на СДС и ги спечели убедително. Тогава от ВМРО не поставиха ултиматуми за участие в държавната администрация. Оттогава ВМРО непрекъснато укрепва и се налага на политическата авансцена. Каракачанов казва, че във ВМРО членуват над 10,000 човека, но всъщност симпатизантите са много повече. ВМРО е и финансово независима. Известно е изказване на Каракачанов, че сам издържа вестник, Македонския национален институт, персонала на централата на Пиротска 5 и ансамбъл. Засега се знае със сигурност, че приходите идват от множеството наеми за сгради в идеалния център на София. Организацията ги реституира бързо благодарение на неуморните усилия на вече бившия главен прокурор Иван Татарчев още през 1992 г. Разбира се, съществуват и недоказани слухове за далавери, каквито в България има за всяка партия.
Отношенията със СДС се влошиха след многократни настоявания на ВМРО да получи пост на зам.- управител в Пиринска Македония, както воеводите наричат Благоевградско. Иван Костов обаче даде мястото на Ариф Мустаклъ от ДПС, с което той недвусмислено подсказа, че за СДС е много по-важен пазарлъкът с ДПС за местните избори.
ВМРО не направи скандал и зае много достойна позиция. Изпрати две писма до Иван Костов. В едното го поздрави за постигнатите успехи в отношенията с Македония, а в другото го уведоми, че отхвърля предложението на СДС за местата на зам.- управители в Пловдивска и Софийска област и въобще не желае да получи такива длъжности. От страна на ВМРО последваха редица самостоятелни действия. ВМРО гласува против текста на съпровождащата декларация към Рамковата конвенция за малцинствата. Преди това съвсем ненадейно Каракачанов се срещна с Ахмед Доган, с когото не се бе срещал от 1995 г. в Банско. След срещата и двамата публично изразиха задоволство от нея. Втората изненадваща среща на Каракачанов беше с Жан Виденов, срещу когото той толкова много се бори.
Особено силно се изостриха отношенията на ВМРО със СДС в общинския съвет на Пловдив. Там общинските съветници на воеводите открито обвиниха своите колеги от СДС, че възраждат член първи от комунистическата конституция, защото на важни държавни и фирмени постове назначават само некомпетентни хора, лаици, които са обаче от актива на СДС. Пак те открито поискаха ревизия за далавери от голям мащаб на ръководената от СДС община (случая с автобусите от фирмата "Юнкерс".
Сега със сигурност може да се каже, че ВМРО ще се яви самостоятелно на местните избори в Пиринска Македония, в Пловдивско и във Велико Търновско. Окончателната тактика на организацията ще се реши на предстоящия конгрес, който е с предизвестен край. На него със сигурност няма да има скандали и разцепления, както очакват някои. На конгреса ще се наложи доказалият вече своите качества апарат на воеводите. Красимир Каракачанов и "светата троица" ще бъдат избрани единодушно. В "светата троица", освен Каракачанов, влизат още депутатът Анатолий Величков и организационният секретар Николай Кънчев. Малко вероятно е Иван Татарчев да се отцепи от организацията с част от старите в нея. По-вероятно е Татарчев да заеме приготвения му кабинет на Пиротска 5. Противоречията му със "светата троица" са само по отношение на съюза със СДС, срещу който Татарчев активно се противопоставя. Без съмнение Татарчев ще спомогне на ВМРО да укрепне още повече, да стане много по-самостоятелна и да влезе активно във властта.Важна задача на конгреса ще бъде изясняването на идеологическата платформа. Трябва да се признае, че настоящата ВМРО е далеч от онази в миналото, с която неизменно се съобразяваха монарси и висши политици от всички балкански страни. Сегашните воеводи са реалисти, но дълбоко в сърцето си носят легендите за славното минало. Сега се залага на позитивния национализъм, на силната държава и нейните ефективни институции. Релефно се откроява стремежът за прагматично решаване на най-важните национални проблеми. Всичко това се реализира трудно, защото ВМРО не участвува във властта. ВМРО е една много дисциплинирана, решителна, достойна и добре организирана организация, която е и финансово независима, но не участва във властта.
Засега СДС остава единственият възможен партньор, въпреки че не е най-предпочитания. ВМРО се обявява решително против БСП и ДПС. Всъщност противопоставянето срещу ДПС е повече медийно. Истината е, че на редица места в Родопите и Пиринска Македония организации имат само ДПС и ВМРО, които досега са подкрепяли или БСП, или СДС. За сегашните местни избори вероятността те да се договорят помежду си значително нарасна. Желание за партньорство с ВМРО на местните избори досега са изразили ДП, БЗНС на Петко Илиев и БСДП на Нихризов. В идеологическо отношение ВМРО засега няма достоен партньор. Най-близко е ОКЗНИ, но с него лидерските различия са големи, а освен това ОКЗНИ стои близко до БСП. Не трябва да се изключва нов съюз с Конституционния форум на Николай Генчев.
На конгреса окончателно ще трябва да бъде решен и въпросът дали ВМРО-СМД да се регистрира като партия, или да продължи като организация. Ако се регистрира като партия, със сигурност ще може да се каже, че ВМРО е изживяла своя "пуберитетен период" и е решила да се налага като траен политически субект със самостоятелно лице и значение и да се превърне в обединителен център на българския национализъм.
Досегашните изяви на самостоятелност и независимост от страна на ВМРО предизвикаха само раздразнение в СДС, но отношенията не се влошиха съществено. Очевидно за предстоящите местни избори за СДС не е от голямо значение дали ВМРО ще спечели 10-15 кметски места. За СДС е най-важно БСП да ги загуби.
Възможна е и хипотезата, че СДС умишлено стимулира създаването на истинска дясно-националистическа формация в България, при което СДС ще има вид на умерено-центристка партия, каквато тя желае да изглежда.
Досегашните действия на ВМРО са изпълнени с достойнство и патриотизъм, и будят уважение. Отсега нататък обаче ВМРО ще трябва да се намеси в големия политически покер, където залаганията често са непочтени и неморални. ВМРО не е политическа сила от решаващо значение, но вече е в състояние да обърка сметките на "великите" сили.
Камен Минчев
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени