ЗАРАДИ БЕДНОСТТА И НЕДОИМЪКА ПЕСИМИСТИТЕ ВЕЧЕ ДОМИНИРАТ СРЕД БЪЛГАРИТЕ

В момента населението на България е 8,2 млн. От тях 3,6 млн. са в активна трудова възраст - между 16 и 60 год. При близо 500,000 безработни заетите с трудова дейност са 3,1 млн. На практика те изхранват останалите 5,1 млн. души. От тях 2,2 млн. са непълнолетните и учащите се и 2,4 млн. - пенсионерите. Приблизителните изчисления показват, че всеки четвърти българин е пенсионер.

От 1 септември заплатите на работещите в държавния сектор ще бъдат увеличени със 7% и брутната работна заплата ще се доближи до 100-те долара. Увеличи се и средният размер на пенсиите, които станаха близо 60,000 лв. или близо 35 дол. за месец. В същото време беше заявено, че от 1 октомври ще се увеличат с близо 30% разходите за отопление и топла вода, а от 1 януари 1999 г. с 14% ще се увеличи електроенергията за битови нужди и с още 10% през юли, за да се отговори на изискванията на МВФ.

Проучванията на синдикатите показват, че в настоящия момент 15 дни от месеца българите работят за изхранването си, а останалите 15 дни - за ток, парно, вода и телефон. Вече 3/4 от българите не могат да правят никакви спестявания.

През пролетта на 1998 г. премиерът Костов обеща на българите месечна заплата от 350 дол., намаляване на ДДС от 22 на 18%, бърза приватизация и инфлация от 8% през 2001 г. През лятото Костов коригира обещанието си, падайки на 300 марки месечна заплата, ДДС от 20%, бърза приватизация и инфлация от 4% през 2001 г. Като изключим средномесечния темп на инфлацията, всички останали обещания се разминават рязко с действителността. През 1997 г. приватизацията обхвана само 2-3% от държавните активи, а през 1998 г. този процент ще бъде по-голям, но няма да промени общата картина на много бавен темп на приватизиране. И всичко това преди да е започнала структурната реформа и масовите уволнения в предприятията, които ще бъдат закрити до края на 1998 г. През август бяха публикувани резултатите от репрезентативна анкета на "Галъп" през юли.
От нея личи, че за първи път след като ОДС спечели изборите през 1997 г. песимистите - 46% са повече от оптимистите - 36%, които вярват, че България върви към по-добро. Все по-малко са онези, които вярват, че държавата работи за облекчаване на тежкото положение на българина. През май 1997 г. те са били 62%, а през юли 1998 г - 37%. 44% от запитаните смятат, че властта прави живота по-труден. Увеличава се броят на онези, които смятат, че правителството не може да изведе страната от кризата - за 14 месеца броят им се е увеличил от 8 на 25%. През същия период броят на оптимистите в това отношение е спаднал от 54 на 37%.
Цели 77% твърдят, че доходите на домакинството им са по-малки от разходите, а 4% твърдят, че нямат приходи. 66% купуват най-необходимото, а 32% дори и това не купуват. Само 2% могат да си купуват всичко. Общо взето, 70% от българите твърдят, че покупателната  способност на българите намалява, 10% твърдят обратното, а 20% смятат, че положението не се е променило.
Задълбочава се тенденцията за изравняване на доверието и недоверието към правителството на Костов. Правителството стартира с 51% доверие и 16% недоверие, а сега положението е 39 срещу 37%. Разочарованите от правителството на Костов (42%) за първи път са повече от тези, които смятат, че то дава надежди (35%).
Интересни тенденции се формират по отношението към политическите партии. Сега за СДС биха гласували 35,6% - спадане за 14 месеца от близо 20%, за БСП - 14,5%, за ОНС - 6,1%, за Евролевицата - 3,8%, а за БББ - 1%. Всички партии, без ДПС на Ахмед Доган, регистрират загуба на електорална подкрепа.
БСП поддържа катастрофално недоверие - 62%, срещу само 13% доверие. Почти същото е положението при Евролевицата - 53% недоверие срещу 11% доверие. Все повече хора /51%/ смятат, че правителството ще изкара до края мандата си. Само 2% смятат, че то ще падне през 1999 г. Очевидно преобладаващата част от народа гледа песимистично както на настоящето, така и на обозримото бъдеще. Няма очертаваща се политическа формация, която да измести СДС от управлението. Народът смята, че ако това стане, материалното му състояние рязко ще се влоши. Обединението на левицата като алтернатива се възприема като далечна възможност.
 
 

 КИ