ПОГЛЕД ВЪРХУ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СДС И БЗНС - НАРОДЕН СЪЮЗ /НС/
Никой в България не се съмнява, че борбата за местните избори през октомври 1999 г. вече е стартирала. Именно затова от началото на декември, 98 г. започна бързо преструктуриране на двете половини на политическото пространство. В дясно беше проведен първия кръг от преговори между СДС и БЗНС-НС, оглавяван от Анастасия Мозер. Още от началото на 1998 г. тя настояваше за ново политическо споразумение със СДС, но досега СДС умело го избягваше. Сега обстановката се промени - създаде се Съюз "Социалдемокрация", който ще се коалира с Евролевицата и Либерално-демократичния съюз /ЛДС/. Партиите в тези обединения ясно и твърдо се обявиха против СДС. Особено остро е противопоставянето на Ахмед Доган и ДПС - "ракетата-носител" в ЛДС, въпреки че СДС и лично Иван Костов му предложи сътрудничество. При това положение цената на БЗНС /Мозер/ бързо нарасна, особено като се има предвид, че Мозер поддържа открити и много добри контакти с Доган и ДПС.
Преди първия кръг от преговорите със СДС Анастасия Мозер публично изрази надеждата си, че те няма да се водят като друг път, когато е имало "извиване на ръце". Същевременно Мозер непрекъснато твърди, че коалицията ОДС е коалиция само между СДС и Народен съюз и не признава правото на ВМРО, ХАП, ХДС и др. присъдружни партии в ОДС на коалиционен партньор. "Други субекти в ОДС не съществуват" - заявява Мозер като се позовава на несъществуваща договорка между нея и Савов с Иван Костов.
Всъщност мястото на БЗНС-НС в ОДС е свързано е една объркана и неуточнена докрай история около създаването на ОДС. В документа, с който ОДС се регистрира на 18 март 1997 г. в Централната избирателна комисия, фигурират подписите на Костов като шеф на СДС, на Стефан Савов - на Демократичната партия, на Георги Пинчев като секретар на БЗНС и на Петър Дертлиев, който присъедини БСДП в последния час. В преговорите по създаването на коалицията взе участие и Ахмед Доган, но няколко дни преди подписването той се отказа от участие и не подписа документа.На парламентарните избори с общите листи на ОДС се явиха изброените 4 партии. По това време Мозер не беше създала БЗНС - НС и затова нейният подпис липсва от учредителния документ. В парламента нейните представители влязоха с квотата на ДП на Савов, с който направиха парламентарната група на Народен Съюз, която не е субект в коалицията ОДС.
След регистрацията на БЗНС-НС Мозер започна да настоява все по-настойчиво за ново споразумение, но само със СДС.
С останалите присъдружни партии в ОДС тя отказва категорично да подписва споразумение, заявявайки, че "това е проблем на СДС".
По този начин още в самото начало Мозер се ориентира към тактиката на "висок анонс", съдържащ максимални искания. Вече е ясно, че тя е поискала от СДС 6 областни управители от 28-те, които ще започнат да функционират от началото на 1999 г. и 28 зам.- управители.
След първия кръг от преговорите Христо Бисеров, който водеше групата на СДС на преговорите, изрази пред журналистите своето задоволство от "еднаквостта на позициите на демократичните сили". Той обаче не спомена нищо конкретно и явно преговорите са били много трудни. Едва на 16 декември Мозер открито заяви по радиото, че "това бяха едни предварителни разговори, на които нищо конкретно не беше договорено". Същевременно като се позовава на критичните забележки в доклада на Съвета на Европа тя заяви, че "би било странно в очите на наблюдателите, които следят демократичните процеси в България, ако отново цялата тази власт бъде еднопартийна и в ръцете само на един човек". Подписването на новото споразумение според Мозер може да стане след назначаването на новите областни управители. "За нас това - заявява Мозер, - което ще стане с областните управители, ще бъде един знак за това, което ние можем да очакваме на местните избори. И това ще бъде и един знак и за СДС дали има намерение да сътрудничи с нас, защото без НС в България фактически няма да има плурализъм".
И Костов, и Мозер заявяват, че политическо споразумение ще има и ще се явят заедно на местните избори. Това искат и двамата, но всеки гледа да извлече максимум полза за себе си. За Костов и за СДС е много важно никой да не напуска ОДС и да не започне нов процес на разпадане както през 1992-1993 г. За Костов е много важно коалиционните партньори да не демострират разногласие и недоволство в чужбина или пред чуждия свят. За имиджа на неговото правителство това е от изключителна важност. Мозер, която на Запад познават много добре, знае това и се стреми да извлече максимум изгода. Не е изключено споразумението между тях да се подпише в Каденабия в Италия, където веднъж вече преговаряха безуспешно. Там под строгия надзор и укротяващите напътствия на Европейската народна партия по-лесно ще се стигне до споразумение.
Срещу исканията на Мозер за 6 областни управители и 28 заместници открито се обявиха вече от ВМРО и БЗНС на Петко Илиев и Георги Пинчев. Петко Илиев го направи като поиска "поне половин място повече от Мозер". Трябва да се има предвид, че на завършилия наскоро конгрес на БЗНС Петко Илиев се наложи като лидер много трудно след 8 часа гласувания. Той представлява умереното крило в БЗНС, което е за съюз със СДС, а провалилата се група на Пинчев е за много по-твърди отношения със СДС и Костов.
Със сигурност може да се прогнозира, че Мозер ще отстъпи от своите максималистични искания и ще се задоволи с 4, а може би и с 3-ма областни управители. Със сигурност Мозер ще отстъпи и от искането си за кметове в над 2,000 селски управи. Това нейно искане се оценява даже от съюзника й - Демократическата партия - като "прекалено" и "неподплатено с реално политическо присъствие на БЗНС-НС".
За Мозер са неприемливи и декларираните от Костов и СДС предварителни избори в коалицията на претендентите за кметове в общите листи. "Ние си имаме собствени механизми за избор" - твърдо отстоява позицията си Мозер. Всъщност немалка част от хората от нейното близко обкръжение произхождат от ръководните кадри на казионното БЗНС до 1990 г. и трудно ще могат да разчитат на успех в една надпревара вътре във втвърдяващото се ОДС. Независимо от това, Костов даде да се разбере, че е готов на отстъпка, заявявайки, че "можем да приложим различни модели в зависимост от условията и желания кандидат".
Ясно е обаче, че Костов и СДС ще направят отстъпки, само ако такива се направят и от БЗНС-НС. Костов както и Мозер добре разбират, че 1999 г. ще бъде много трудна, а местните избори ще бъдат голямо изпитание. Засега изглежда, че Мозер започна да извлича повече изгода от създалата се ситуация. Ако не се стигне до договаряне с БЗНС-НС, Костов и СДС ще заприличат на БСП - самотен бегач на дълги разстояния.
КИ
11 януари 1999
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени