РУСИЯ -  ХАОС или ...?

През изминалия месец от Русия и Москва идваха само лоши новини. Наглото убийство на Старовойтова стресна Русия и президвика засилване на загрижеността и скептицизма на Запад. Това убийство е ясна индикация за съществуващото безвластие и дълбокото срастване на мафията с административните структури по цялата вертикала. Демократизацията в Русия се наложи удивително бързо, въпреки че се работеше по един крайно погрешен модел, възторжено одобряван от Запада и МВФ. Елцин и демократичните сили носят определена вина за това и сега се опасяват, че убийството на Старовойтова е сигнал за тотална атака срещу тях. Опасенията им се подсилват от заявлението на ген. Баташов за евреите. На този фон Чубаис и Гайдар направиха опит за обединение на всички демократични сили в Русия, въпреки че те са все още далеч от реалното му постигане. За такова обединение ратуваше и Старовойтова.

Най - важният въпрос, който се нуждае от ясен отговор, е дали е настъпило началото на края на демократичния експеримент в Русия, или той ще продължи бавно и мъчително. Примаков даде уверение, че реформите ще продължат, но по друг модел, който още не е ясен.В настоящия момент, обаче, не реформата е най-важното, а оцеляването на руснаците и държавата през зимата. Статистиката неизменно показва все по-тревожни данни. Нараства инфлацията, спада производството, ужасяваща бедност обхваща все по-голяма част от населението, пропаднаха преговорите с МВФ, доверието към Елцин, политиците, властта и съдебната система е на много ниско равнище, засилиха се центробежните сили в регионите.

В тази обстановка, която изисква смели и решителни действия, цяла Русия, а вече и светът се занимават преди всичко с въпроса: Кога и какъв ще бъде краят на Елцин и какво ще стане след него? Не само медицинските данни, а и обективния ход на събитията показват недвусмислено, че той вече не присъства на политическата авансцена. Цялата външнополитическа област е поета от Примаков, който вече поема в ръцете си все по-голяма част и от вътрешната проблематика. Потвърди се прогнозата на "Русия днес", че неговите шансове да бъде следващия президент бързо ще насарстнат, въпреки че на няколко пъти декларира публично, че няма да се кандидатира за президент. Той бързо спечели доверието и на Елцин и на обкръжението му и вече те го препоръчват за президент. Примаков показа блестящите си дипломатически качества с умелото си балансиране между комунистите и либералите в правителството, а така също и с успешния си досега баланс между трите центъра на сила и влияние в Русия - доминираната от комунистите Дума, групировката около "Газпром" и московската групировка на Лужков. Всички го одобряват, но това не е достатъчно. Очевидно Примаков все още се колебае между планът на комуниста Маслюков, който желае всички проблеми да се решават едновременно и планът с приоритети на либерала Задорнов. Правителството вече предложи най-важното - бюджетът за 1999 г., който не беше одобрен от МВФ. МВФ и Западът искат твърди гаранции, че Русия ще продължи по пътят на пазарната икономика, ще преструктурира банковата система и ще извърши радикална реформа на данъчната система. Всичко това го има в бюджета на Примаков, но е в неясен вид и няма гаранции, че ще бъде реализирано.

Правителството има план за реформа на банковата система и според него банките ще бъдат разделени на 4 категории.То ще окаже помощ за стабилизиране на банките от първите две категории. По-голямата част от банките от другите две категории навярно ще фалират и собствениците им ще бъдат привлечени под отговорност. Целта на Примаков е да останат да действат само стабилни банки, които да внушават даверие и сигурност. Същевременно Примаков ще положи максимални усилия Русия да не стане третата страна в Европа след Албания и България, в която политиците заедно с банкерите източват спестяванията на населението. Важен момент от банковата реформа ще бъде доколко ще бъде успешен опитът да се спре гигантското източване на капитали от Русия на Запад.

Изключително сложен е въпросът за данъчната реформа. Тук са най -големите противоречия с МВФ. Защото с реформата ще се гарантират приходите в бюджета, от една страна, а от друга, се влиза в противоречие с интересите на най-големите групировки, вкл. на "Газпром" и на Лужков. Камдесю заяви, че МВФ няма да изостави Русия и ще продължи сътрудничеството с нея. Преговорите ще продължат през декември. В случай, че не се постигне споразумение с МВФ, бюджетът ще бъде приет в т. нар. "песимистичен вариант" - спадане на БВП с 9%, инфлация от 130-180% и отпечатване на нови 320 млрд. рубли, с което парите в обръщение ще се удвоят. Примаков и МВФ добре разбират, че хиперинфлацията ще бъде катастрофа за Русия. Без споразумение с МВФ кризата в Русия ще придобие нетърпим характер и ще бъде истинско предизвикателство спрямо пословичното търпение на руснаците.

По-вероятно е да се стигне до споразумение с МВФ, но при много по-сурови условия, отколкото досегашните. При това положение Русия ще трябва да въведе мерки, типични за валутен борд, без да сключва споразумение за борд.

Примаков ще се ориентира към печатане на сравнително малки емисии от нови пари, за да може да изплаща заплатите и пенсиите, без да се стига до хиперинфлация. Само на МВФ през 1999 г. Русия ще трябва да върне 4,5 млрд. дол. и това може да стане само чрез рефинансиране или разсрочване на дълга.

Интересни са промените, които настъпиха в позиците на Запада и МВФ във връзка със задълбочаващата се криза в Русия. Преди всичко на Запад добре се разбра, че е допусната грешка с безрезервната подкрепа на Елцин и неговия модел за демокрация и пазарна икономика. Добре се разбира, че в Русия се извършва не само завой на ляво, но и бързо плъзгане на ляво. Нараства влиянието не само на Комунистическата партия на Зюганов, но и силно се активизираха левите формации от сталинистки тип, които смятат Зюганов за предател и особено национал - партриотичните сили от нацистки тип. Цената и занчението на Примаков рязко нарастна. Посрещнат с много съмнение и недоверие сега надеждата да се избегне социалния взрив и връщането назад е свързана преди всичко с него. Правителството на Примаков доби характер на преходно, без да може да се прогнозира уверено към какво точно ще бъде прехода - към умерено комунистическо управление, сталинистко или смесено сталинистко - националистическо. Засега Примаков е единствената гаранция, че ако положението се стабилизира, Русия ще може да продължи по пътя на демокрацията и реформите като запази неагресивния характер на държавата. С това може да се обясни бързата финансова (600 млн. дол.) и продоволствена помощ, която отпуснаха САЩ и  500 млн. дол. в продоволствие и медикаменти, които се очакват от ЕС. Помоща на Запада е само за зимата, а за по-нататък ще се изчака, за да се види кой път ще избере Русия. Значителна помощ ще се предостави на Русия, само ако тя продължи по пътя на демократичните реформи.

Още нещо добре се разбра на Запад. Призна се самозаблудата за големите му възможности активно да влияе върху процесите вътре в Русия.

В съответствие с всичко това в момента спрямо Русия се провежда много внимателна и балансирана политика, която да не стимулира плъзгането на ляво. Избягват се всички възможности за унижаване и поставяне на Русия "на колене" или пък нейното изолиране от международния живот. От друга страна, Западът се ориентира към ясно изразени прагматични отношения, красноречиво доказателство за което е посещението на канцлера Шрьодер в Москва. За срещата с него Елцин събра сетни сили и навярно съжелява. Той присътва на безапелационния край на "сърдечното приятелство" по времето на Кол. Нямаше сауни и ловни фиести, а само ясно и точно определени интереси. Германия ще продължи да бъде "адвокат" на Русия на Запад, но няма да заплаща за това със значителни помощи и инвестиции. Шрьодер е напълно прав, защото от финансовия крах в Русия най-много загубиха Германия и немските инвеститори. По всяка вероятност прагматизма на Шрьодер ще проличи и в отношенията с България, въпреки че с апломб беше декларирано, че Германия няма да промени отношението си към България.

Последните заявления на Примаков са за възможното споразумение с МВФ и за решителна борба с организираната престъпност, срещу която за първи път се изрази доста недипломатично.
Необходимо е да се отбележи също, че паралелно с внимателната си политика към Москва, Западът активно се готви да окаже всестранна помощ на някои държави от ОНД в стремежа си да " спаси каквото може".

Понастоящем много от руснаците, демократичните сили и даже Елцин, а също така и мнозина на Запад, си казват: "Добре че го има Примаков!" Защото, ако той не успее, ще дойдат генералите или някаква коунистическо - националистическа гарнитура.
 

К.И


30 ноември 1998

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"