България приключи участието си във футболния шампионат със загубата си от Испания с 1:6. Този резултат е донякъде несправедлив, тъй като двата отбора далеч не са неравностойни. Но все пак тази горчива загуба е напълно адекватна на горчивата истина за положението във и около българския отбор.

Провалът на националния екип започна още преди две години, когато заради финансовите интереси на групировките във футболната федерация бе остранен треньорът Димитър Пенев, който бе извел отбора на четвърто място в света на финалите в САЩ през 1994 -та. Новоназначеният селекционер Бонев, човек етичен и с деликатна натура, не  бе в състояние да се противопостави на техните нескончаеми интриги. Освен това той бе и постоянно изнудван от големите, но застаряващи футболни звезди, които не му позволиха да подмлади поне частично националната гарнитура. Голяма вина имат несъмнено и масмедиите, които вместо да направят обществено достояние тази тежка ситуация, приспиваха и футболистите, и запалянковците с безпочвените си венцехваления по адрес на отбора. Сега, след като в продължение на цели четири години  викаха чак до небесата "Осанна!", те превключиха на "Разпни го!" още преди мачът с Испания да бе завършил.
Разбира се, ветераните, най-талантивото поколение български футболисти досега, можеха да завършат кариерата си и по по-достоен начин. И все пак цяла България им дължи дълбока благодарност заради прекрасните мигове, които изживя с тяхната красива и майсторска игра през последните години.

Междувременно, в мача с испанците оплелият конците Бонев най-накрая пусна на терена някои млади играчи, които дотогава бяха само рендосвали резервната скамейка. И тогава, въпреки непрекъснато капещите голове в българската врата, се видя, че страната разполага с нова, не по-малко талантлива футболна генерация.

Затова сбогувайки се с Франция '94, можем вече спокойно да кажем: Здравейте, Япония и Корея!