СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР
25 - 30 септември 2000 г.

Изминалото политическо лято беше много трудно и неспокойно за политиците. Първо гръмна скандалът “Бръмбаргейт” за подслушването на главния прокурор, който беше последван от поредната чистка в спецслужбите и МВР. Последва изгонването на група руснаци, между които и известния мафиот Майкъл Чорни, последвани от група сърби.

Новият политически сезон започна с два нови скандала, чийто последствия могат да разтърсят основите на политическата система.
Първият е тоталната проверка на “Мобил Тел” със заплаха да се отнеме неоснователно лиценза на фирмата.

Вторият е свързан с разкритието на Григорий Лучански, че през април 1997 г., непосредствено преди изборите, той е подарил 80, 000 долара на фондацията “Бъдеще за България”, която се ръководи от Елена Костова, съпруга на премиера Костов. Тя не отрече дарението и публикува списък от 41 социални заведения в България, които са получили помощ от фондацията с отпуснатите 80, 000 долара.

Семейство Костови се оказа в много трудно и деликатно положение. Последваха множество въпроси, останали засега без отговор, и много предположения. Някои анализатори констатираха, че България твърдо се обявява за НАТО и пренебрегва Русия, а всъщност СДС е дошъл на власт с парите на руската мафия. Други констатират, че СДС е използвало активно парите на руската мафия, когато те са били необходими, а сега, когато Чорни и Лучански са неудобни както в САЩ, така и в Русия, се стреми да се отърве от тази унизителна връзка и зависимост. Засега нито МВР, нито прокуратурата, нито парламентът, желаят да се  занимават с този скандал.

За първи път от 3 години лидерът на БСП Георги Първанов отправи в парламента изключително остри и обидни думи срещу управлението на СДС и семейство Костови. В подтекста на тези обвинения в корупция стоеше неизказаната мисъл за прилика между семейство Костови и семейство Чаушеску. Премиерът Костов положи максимум усилия този скандал да не предизвика разцепление в СДС и ОДС и поиска пълна подкрепа. Той я получи, но от парите на Лучански се разграничиха ясно президентът Стоянов, кметът Софиянски и шефът на СДС - София Евгений Бакърджиев. Бакърджиев открито постави въпроса за по-добро управление и връщане на доверието в СДС от масовия българин.

Така в СДС започнаха да вървят два паралелни процеса - от една страна стремежът на премиера Костов да запази своето лидерство и единството на партията, а от друга  - очертаващото се разграничение от Костов и неизбежното разцепление по интереси. Към това трябва да се прибави и продължаващите шумни скандали за партийната власт в някои местни организации на СДС - Врана, Добрич, Стара Загора и др. От ВМРО открито се дистанцираха от СДС и скандалните разкрития.

Със сигурност можем да кажем, че скандалите както около даренията за “Бъдеще за България”, така и около “Мобил Тел”, ще продължат с още по-шокиращи разкрития. В същото време от Европарламента дойде важен сигнал, който открито поиска при разглеждането на българския доклад управление на страната без корупция и прозрачност в приватизацията.

В лявото пространство продължават безуспешните опити за формиране на единна левица.
Евролевицата все повече се приближава към СДС, а отцепилото се от нея движение “Социалдемократи” - към БСП. От БСДП все по-упорито настояват всички социалдемократически формации да се обединят около нея. Все по-реални очертания добива формулата “БСП плюс”. БСП зае  значително по-критична и агресивна позиция спрямо СДС, но реална алтернативна програма за управление на страната тя не е представила. Нито една от левите партии не е представила досега такава програма. БСП открито говори за бъдещ коалиционен кабинет, но открити анонси за коалиция са отправени досега само към ДПС на Ахмед Доган. Засега в лявото политическо пространство продължава лутането, надхитрянето и надлъгването.

ДПС продължава тенденцията на дистанциране от СДС и приближаване към БСП.
Задълбочава се и личностната неприязън между Костов и Ахмед Доган. Забелязва се нарастваща близост между ДПС и Демократичен алианс на д-р Константин Тренчев. В тази насока гравитира експремиерът Ренета Инджова и ексминистърът на вътрешните работи Богомил Бонев. Възможно е да се формира голямо центристко либерално формирование, начело с Доган. Възможна е и друга формация без Доган, но подкрепяна активно от него. Тази формация ще се яви като трета сила, която ще събере всички, които са недоволни от БСП и СДС.

Силна изненада предизвика дейността на цар Симеон Втори.
За първи път той изцяло се зае с политическа дейност при посещение в България. Още с идването си той поиска обединение на всички монархисти в България, защото “има един цар, а не 56 царе.” Най-голямата изненада дойде от неговата среща с лидера на БСП Георги Първанов. Двамата са стигнали “до общото мнение, че най-добрата форма на управление е коалиционното правителство”. Двамата изразиха “взаимна загриженост” за икономическото положение, социалните условия и плачевното състояние на селското стопанство. За първи път Първанов декларира, че царят е “един от политиците, които имат авторитет в България и биха могли да дадат своя принос във формирането на друга политическа култура”. Може да се каже, че тази промяна в позициите на БСП по значение се равнява на  промяната в отношението към НАТО и ДПС. Цар Симеон Втори намери много допирни точки и при срещата са с лидерите на трите най-големи синдиката в България, а напусна светкавично и съвсем ненадейно страната след срещата си с премиера Костов. Засега могат да се изкажат само предположения относно намерението на цар Симеон Втори да се кандидатира за президент, но няма съмнение, че той ще играе много по-активна и важна роля в българския политически живот.

Положението на правителството и на премиера Костов става все по-нестабилно  и трудно, а опозицията става все по-агресивна и настойчива.

В тази обстановка от изключителна важност е дали ще избягнат масови протестни действия заради ужасяващата бедност и рекордната безработица. Правителството успя да се справи що годе успешно с първата акция от този род - всеобщата стачка за по-големи заплати на учителите и лекарите. Остава открит въпросът дали след последното споразумение с МВФ правителството ще може успешно да се справя с неизбежните социални конфликти. От това до голяма степен ще зависи дали то ще може да изкара до край своя мандат.
 
 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"