СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР

 30 декември 1999 г. - 4 януари 2000 г.

 

НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО - ХАРАКТЕР, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

    На 21 декември 1999 г. премиерът Иван Костов обяви дългоочакваните промени в правителството. Той обяви промени, но всъщност става дума за ново правителство. Не само защото от 16 министри 10 бяха подменени (63%), а и защото то е съставено по нова формула за изпълнението на нови цели и задачи, породени от промените, които настъпиха след местните избори през октомври. На 10 декември България получи покана за започване на преговори с ЕС за членство и това беше формалната причина за съставяне на новото правителство. Няма никакво съмнение, че поканата е една от причините за съставяне на ново правителство, което да може успешно да преговаря с ЕС, като се опира на възможно най-широка парламентарна и извънпарламентарна политическа подкрепа. Преговорите с ЕС ще бъдат първостепенна политическа цел и задача, на която до голяма степен ще бъде подчинено вътрешнополитическото развитие.

    Друга множо важна причина за съставянето на ново правителство са резултатите от местните избори. На тях управляващият СДС загуби 1,230,000 гласа в сравнение с парламентарните избори през 1997 г. Това е недвусмислена индикация за промяна във вижданията и настроенията сред населението. За първи път след 1989 г. българите се представиха на изборите като европейци. Те демонстрираха, че са изоставили партийните симпатии и антипатии и оценяват управляващите преди всичко по своя жизнен стандарт. А той е жалък и тъжен и е потенциален източник на опасно напрежение. Всички социологически анкети показват, че българите смятат бедността, безработицата и корупцията за най-големите проблеми. Неумението на правителството да се справя ефективно с тези проблеми обяснява до голяма степен резултатите от изборите. Трябва да се признае, че премиерът Костов избра възможно най-благоприятния момент, за да обяви състава на новото правителство. Той не можеше да не състави ново правителство, защото в страната бързо започна да се акумулира напрежение около въпроса за корупцията сред висшето управление. Този въпрос беше повдигнат от президента Клинтън при посещението му в България, както и от страна на МВФ, СБ и ЕС. Президентът Стоянов също постави решаването на този въпрос много остро, а вицепрезидентът Кавалджиев дори заплаши, че ще съобщи имената на корумпираните министри, ако те не бъдат сменени. Като обяви новото правителство премиерът Костов всъщност отговори на една нетърпяща отлагане обществена потребност. Той обаче обяви новото правителство по един особен начин точно преди коледните празници, които тушираха негативните страни на извършената промяна. Особеността и същевременно слабия пункт на Костов при обявяването на новото правителство е, че не съобщи никакви мотиви за смяната на отделните министри. Той все пак беше принуден от журналистите да даде някакви обяснения за смяната на вътрешния министър Богомил Бонев, който повече от година е с най-висок рейтинг след всички бивши и настоящи министри. Костов отбеляза, че смяната на Бонев, който е работил много добре, е наложена от необходимостта да се нормализират отношенията със съдебната система, с която Бонев беше в перманентен конфликт. Това, което премиерът пропусна да спомене е, че Бонев е силна и самостоятелна личност, която държи в ръцете си много информация за всички в СДС и правителството. Бонев има и свое собствено лоби в СДС и службите за сигурност. Всъщност Костов нямаше никаква възможност да разкрие корупцията сред министрите, защото това неминуемо щеше да доведе до силно сътресение не само в СДС, но и в държавата. Със сигурност може да се каже, че това щеше рязко да даде тласък на центробежните сили в СДС. С новия състав на правителството се цели да се реши и един друг проблем, свързан с натрупалото се напрежение вътре в СДС след изборите. То беше породено от започналата борба за власт в местните организации между различните лобита, групирани около различни партийни ръководители. С такива лобита разполагат кмета Софиянски, организационният секретар Христо Бисеров и бившия вицепремиер Евгени Бакърджиев. Борбата между тях доби открит характер на местните конференции на СДС след избопите, които на много места бяха съпроводени от скандали и намеса на полицията. Кумулативния резултат от промяната в ръководствата на организациите по места е, че навсякъде се избраха ръководства, верни на премиерът Иван Костов. Засега няма никакви индикации, че недоволните като Бонев и най-вече Бакърджиев, имат намерение да създадат организация, която да разцепи СДС или да се появят нови "сини мравки".

    С новото правителство премиерът Костов си постави и друга важна цел, която заслужава повече внимание. Това е намерението да се раздели партийната от държавната власт. С този акт СДС и Костов признават публично, че опитът на СДС да върви при управлението на страната по пътя на бившата БКП, е неуспешен. В новото правителство от ръководството на СДС останаха само външният министър Михайлова и финансовият министър Муравей Радев, но е сигурно, че на националната конференция на партията през април и двамата ще напуснат ръководните постове в партията и ще запазят само министерските си кресла. Своя пост на партиен лидер ще запази само премиерът Костов. В бъдеще, според новото виждане, отговорността за управлението на страната ще бъде разположена на три нива. На първото ниво и с най-големи отговорности, ще бъде партийното ръководство. Под него ще бъде разположено правителството, а под него - парламентарното мнозинство. Над тази структура ще бъде премиерът Костов. Целта е властта максимално да се доближи до хората, СДС да си възвърне тяхното доверие и да спечели парламентарните избори.

    Всички анализатори, включително и тези от СДС, констатират, че при новото правителство значително се увеличиха  и укрепиха личните позиции на премиерът Костов. Освен функциите си на министър-председател, той поема наблюдението и ръководството на преговорите с ЕС, ръководството на държавната администрация и големите приватизационни сделки. Опозицията и нейните вестници отдавна обвиняват Костов в авторитаризъм и в опити за налагане на лична диктатура. Сега бързо ще се разбере дали той ще използва голямата власт, с която ще разполага, за доброто на България и българите, или за своя собствена изгода.

    При съставянето на новото правителство Костов показа, че си е направил правилни изводи от резултатите от местните избори. Той изостави двегодишното високомерие и арогантност и проведе няколко консултации с партньорите от БЗНС на Ан. Мозер и Демократическата партия. Промените бяха направени с тяхното съгласие като участието им в новото правителството се запази. Възстановен беше диалогът и променено отношението към другия съюзник - ВМРО. Костов се вслуша в съвета на Красимир Каракачанов и не закри Министерството на културата.

    Значително се промени тонът и отношението към ДПС. Проведени бяха срещи на високо равнище. Отношенията между двете партии навлязоха в период на разведряване, при който се заобикалят трудните проблеми. В парламента ДПС гласува за новото правителство, но Ахмед Доган не беше в залата.

    За първи път премиерът Костов заговори за социална пазарна икономика и за християнски морал.

    Левите партии в парламента не одобриха новото правителство. БСП гласува против него и поиска предсрочни избори. Те заявиха, че от 1989 г. насам това е правителството с най-слаб и неубедителен състав. Евролевицата не участва в гласуването, но от там заявиха, че "това е кабинет от шушумиги".

    Въпреки резултатите от местните избори нищо засега не застрашава управлението на СДС. Страната е финансово стабилна, икономиката вегетира, но няма стопанска разруха и хаос, успешно бяха подменени парите, властта контролира изцяло положението в страната, в която няма масови протести, въпреки че преобладаващата част от българите трудно ще изкарат тежката зима в унизителна бедност. Опозицията е неефективна и неубедителна. На изборите окончателно пропадна многократно обявяваното обединение на левите партии. Пропаднаха и опитите за обединение на либералните партии в силен трети център. Досега опозицията не можа да предложи реална и атрактивна алтернативна програма за управление. Няма и изгледи за разцепление в СДС, въпреки че от Бонев и Бакърджиев всичко може да се очаква. Ще продължава с неотслабваща сила натискът на формиращото се гражданско общество върху правителството и СДС по въпроса за корупцията. В тази насока правителството може да изпадне в много деликатна и опасна ситуация.

    Въпреки всичко това, СДС и правителството спешно се нуждаят от впечатляващ успех, който да заличи донякъде спомена от изборите. Подобен успех може да бъде постигнат само във външнополитическата сфера. Няма изгледи през първата половина на 2000 г. да бъдат отбелязани успехи в борбата с бедността и безработицата. Още повече, че от 1 януари 2000 г. се увеличават цените на бензина, тока и водата. Затова правителството активно ще се стреми през първата половина на 2000 г. България да бъде извадена от черния визов списък на ЕС. Поканата на ЕС е безспорно голям успех за България, но тя показа, че в страната има сериозни евроскептични настроения, въпреки че почти всички одобряват евроинтеграцията. Причината за този скептицизъм е съмнението, че богата Европа ще приеме България, в която стандартът на живот е няколко десетки пъти по-нисък от този в ЕС. Това прави диалога с ЕС неравнопоставен и поражда съмнение, че България ще може успешно да защити своите национални интереси. Независимо от това, единствената реална надежда за получаване на значителни финансови средства за съживяване на икономиката и подобряване на жизнения стандарт, е свързана с ЕС. Става въпрос за очакваната помощ по Пакта за стабилност и обявената от Романо Проди в Истамбул помощ от 6 млрд. евро за България и Румъния. В случай, че тези помощи не дойдат или пък закъснеят много, управлението на СДС ще навлезе в период на големи трудности и предсрочните парламентарни избори ще станат една реална необходимост.

    Камен Минчев


    30  декември 1999, София


Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"