БЪЛГАРИЯ И ИСКАНЕТО НА НАТО ЗА ДОСТЪП ДО ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО
* * *
Настоящата прогноза беше подготвена на базата на информацията от 17 и 18 април.
Още на 19 април тя по принцип стана реалност. След завръщането на премиера Иван Костов от Брюксел, където той ще бъде на 21 април и подписването на новото споразумение с НАТО, ще може да се разбере точно в каква степен прогнозата на "Омда" се е реализирала, но със сигурност тя няма да е малка.
При всички варианти най-важен е фактът, че от 19 април България е в състояние на война с Югославия. Една странна война, в която България няма да участва, но ще бъде въвлечена.
Да се надяваме, че последиците няма да бъдат тежки и ужасяващи. Дано Бог да пази България!19 април 1999 г.
* * *
На 17 април 1999 г. НАТО поиска от България достъп до въздушното пространство на страната. Измина един месец, откакто НАТО започна въздушните удари срещу СР Югославия, и релефно открояващият се резултат от тях е значителното разминаване с предварителните очаквания. Вместо укротяване на режима в Белград се стигна до огромни разрушения, масирано етническо прочистване в Косово, обединение на сърбите около Милошевич и реална възможност за дестабилизация на съседните страни.
Засега въздушните удари вместо да решат косовския проблем, създадоха множество нови и все опасни проблеми. Очевидно конфликтът ще продължи доста по-дълго, отколкото са предполагали в НАТО. На първо време като най-вероятен се очертава вариантът НАТО да интензифицира въздушните удари и в същото време да даде възможност на Германия и Русия да потърсят мирно решение. Това е оптимистичен вариант, а досегашният развой на събитията показва, че са по-вероятни песимистичните варианти, свързани с продължителна война.
Досегашната българска позиция е свързана с декларацията на парламента от 25 март, според която България няма да се намесва в конфликта нито пряко, нито косвено. До тази позиция се стигна, след като се разбра много ясно, че на юбилейната сесия на НАТО във Вашингтон през април България няма да бъде номинирана за втората вълна от разширението на пакта. Няма да има даже "снимка със знамето". Полагат се големи усилия да има поне "потупване по рамото пред строя". Надяваме се България да бъде извадена от голямата група от кандидати и да бъде посочена редом със Словения и може би Румъния като най-вероятен кандидат.
Независимо от традиционно декларираната досега от правителството атлантическа солидарност, с приемането на формулировката за отказ от пряка или косвена намеса във войната срещу СРЮ то автоматично прие и налагащия се извод, че НАТО не се нуждае от България на Балканите. Затова БСП възприе бързо не само декларираната атлантическа солидарност, но и въпросната формулировка. Като естествено продължение на тази линия може да се разгледа и обявената от правителството позиция по въпроса за бежанците от Косово, която веднага беше подкрепена от всички парламентарни партии. По този начин в парламента се установи относителна стабилност за неучастие в косовския конфликт, която позиция се подкрепя от преобладаващата част от българите. Тази позиция даваше възможност на правителството и парламента за разививане на отношенията с НАТО в определени рамки и същевременно се запазваха добрите отношения с Русия и Гърция. Позицията на правителството не беше колеблива и двусмислена, както твърдят някои запалени атлантици в България, а гъвкава и добре балансирана. За формулирането на тази позиция Костов използва два силни и убедителни аргумента пред НАТО. Първият е свързан с крехката икономическа, финансова и особено социална стабилност в страната, която много лесно може да бъде нарушена. Вторият е свързан със силата на опозицията /БСП/ и възможността тя да оглави недоволството в обществото от по-активното включване на България във войната на НАТО срещу СРЮ на фона на усложняване на социалната обстановка. Всъщност с ясната си и категорична позиция срещу етническото прочистване и срещу въздушните удари срещу СРЮ, БСП придава достоверност на аргументацията на Костов пред НАТО, а това напълно отговаря на националните интереси на този етап. Досега в НАТО се съобразяваха с неговите аргументи, защото за пакта е от изключителна важност стабилността на съседните на СРЮ страни. В случай че те бъдат дестабилизирани, главоболията и разходите на пакта ще се увеличават в геометрична прогресия, а цялостната му политика ще бъде поставена под още по-голямо съмнение. Подобна тактика е използвал цар Борис Трети, за да откаже на Хитлер да изпрати български войски на източния фронт срещу СССР. Цялата тази конструкция в позицията на правителството се базираше на факта, че НАТО не иска и няма да поиска от България въздушни коридори и логистична подкрепа. Сега с искането на НАТО за свободен достъп до цялото въздушно пространство положението коренно се променя.
Със сигурност може да се каже, че правителството няма да може да се задържи повече на досегашната позиция. Атаката на тази позиция беше започната от президента Стоянов, който на 15 април призова да предоставим въздушното си просдтранство и територията си за удари срещу СРЮ. При това подходът на Стоянов към този съдбовен за страната проблем прилича на старото "другари, дайте да дадете, пък после ще видим". Подходът на премиера Костов е прагматичен, професионален и е за предпочитане. Той иска ясни гаранции, че ще получим нещо определено срещу всеки наш ангажимент, като същевременно красноречиво показва какво струва този ангажимент на България и българите.
При настоящата ситуация, с новото искане на НАТО, за България няма ясен положителен изход. В случай, че правителството приеме искането на НАТО, минусите за България ще са големи. На първо място това ще означава включването на България във войната с всички произтичащи от това последствия. Твърде е възможно, независимо под какъв предлог ще се предостави въздушното пространство, Сърбия да предприеме ответни военни действия срещу България, което ще бъде нормална реакция. На второ място, по този начин България ще плюе на славянството и православието и ще забие нож в гърба на сърбите, а те ще го възприемат точно така и няма да го забравят с години. На трето място, в по-далечна перспектива, връзките на България с Централна и Западна Европа ще продължават да преминават през Сърбия. Не е за пренебрегване и фактът, че отношенията с Гърция и Русия ще навлязат в много трудна фаза. Последствията за България ще бъдат тежки и дългосрочни.
От друга страна, ако останем на досегашната позиция, членството на България в НАТО ще се отдалечи неопределено дълго. България няма да може да се ползва от икономическите, финансовите и търговски изгоди, които ЕС, МВФ и Световната банка ще предоставят на страните, пострадали от конфликта. България ще изпадне в тежка изолация.
Очевидно България е изправена пред много труден избор. Най-вероятно е правителството да изостави досегашната позиция и да приеме искането на НАТО, но е много важно как ще направи това. Ако направи това по начина, по който президентът Стоянов предложи в своето обръщение, със сигурност може да се каже, че страната отново ще се раздели на два непримирими лагера. Отново омраза, съвършено ненужни обиди и заклинания ще последват в парламента и цялата страна. Най-добре е Костов да продължи досегашната си тактика, при която трябва да се търси максимум национално единство на базата на взаимните компромиси, при което той ще продължи да се ползва от непримиримата позиция на БСП срещу войната. БСП ще може да продължи своята кампания срещу войната и индиректно срещу НАТО, но при всички положения ще трябва ясно да се дистанцира от политическия идиотизъм на Милошевич. В настоящия момент най-добре ще проличи дали политическите партии в България притежават достатъчно политическа зрялост и могат да седнат в режим на диалог да определят една ясна позиция, която да отговаря на националните интереси. Костов ще трябва да потърси най-малкото общо кратно между всички партии в парламента и да не допусне опасно разделяне на нацията и партиите в този момент. Реална възможност за това съществува. Нито една българска партия не желае България да бъде бомбардирана и да воюва със сърбите. Същевременно, всички български партии желаят след войната България да бъде облагодетелствана от различни западни програми за оказване на икономическа, финансова, търговска и друга помощ.
При това положение най-вероятният е следният сценарий за поведението на правителството:
Възприемане на позиция за неучастие във войната с военни сили и техника като продължение на позицията от 25 март;
Деклариране, че България няма да предостави територията си за действия срещу Югославия, включително и преминаване на чужди войски;
Предоставяне на въздушното пространство при следните условия:
Писмени гаранции от НАТО, че поема гарантирането на националната сигурност на България. Гаранциите трябва да са поне толкова и в такъв обхват, колкото НАТО предостави на Македония.
Писмени гаранции от НАТО и за предоставяне на всякакъв вид помощ след приключване на войната
По всяка вероятност на правителството ще се наложи да направи корекции и в досегашната си позиция по въпроса за бежанците. По този въпрос отстъпките ще бъдат направени от партиите в България по-лесно, стига те да бъдат ограничени, а не от 5,000 да обявим, че ще приемем 10,000 или 20,000 бежанци.
Съмнително е партиите в България да застанат на национално отговорни позиции, съобразявайки се с всички плюсове и минуси за нея в настоящата ситуация. Много по-лесно и по-вероятно е те да застанат зад тяснопартийните си интереси и с героични пози да ги защитават. Сигурно е само едно - България и българите ще бъдат изправени в обозримото бъдеще пред увеличаващи се трудности и изпитания в една бързо влошаваща се социална среда.
Камен Минчев
Член на Българското дипломатическо дружество
19 април 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"