Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
МЯСТОТО НА ВТОРИЯ МОСТ НА ДУНАВ В ПОЛИТИКАТА НА РУМЪНИЯ, БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ
През юни 1998 г. публикувах статията "Или Никопол-Турну Мъгуреле, или без втори мост на Дунав" (в. "168 часа"). Със съжаление трябва да констатирам, че досега прогнозата в тази статия се потвърждава напълно. Основание за това дават резултатите от срещите на премиерите Костов и Раду Василе и на президентите на двете страни в Синая. Песимистична е и оценката на транспортния министър Краус след завръщането му от срещата в Синая, в която румънците не включиха колегата му Траян Басеску. За радио "Свободна Европа" Краус заяви: "Моята оценка е, че реакцията на румънската страна беше много слаба, бих казал, типично за тях".
Трасетата на паневропейските коридори се определят на общоевропейските конференции на министрите на транспорта. Втората конференция в Крит завърши с много благоприятни за България резултати, а третата в Хелзинки през юли 1998 г. - с неблагоприятни за нас решения. И досега в публичното пространство няма никаква информация защо българската делегация се е съгласила с удължаването на трасето на коридор № 4 до Букурещ и Констанца. Няма никаква информация при какви условия сме дали своето съгласие, ако въобще сме го дали. Румъния отиде тогава в Хелзинки след 1 година активна дипломатическа подготовка и беше подкрепена от Вишеградската четворка, Германия и други западни страни. Зад това решение прозира намерението на ЕС и Централна Европа да изберат Констанца като европейски терминал по пътя ТРАСЕКА /"Пътят на коприната"/. Де юре, това е европейското решение и с него зад гърба си, Румъния никога няма да седне да преговаря с нас за мост при Видин или Лом. Към това трябва да добавим, че автомагистралата Букурещ - Констанца вече функционира, а още през декември 1996 г. Румъния активира ферибота "Ефорие" по линията Констанца - Самсун в Турция. Намерението на ЕС за Констанца се потвърждава и от факта, че Румъния и Унгария много лесно осигуриха значителна финансова помощ от ЕС за изграждането на автомагистралата Будапеща - Букурещ.
В отношенията с Румъния се създаде много особена ситуация. Ако се погледнат първите четири приоритетни цели на демократичните правителства в София и Букурещ, ще се констатира пълно сходство. Независимо от това пътят им към НАТО и ЕС е изпълнен с остра конкурентна борба. Тя обхваща не само превоза на хора и товари по ТРАСЕКА, но и транзита на нефт и газ към Централна и Западна Европа. След като България спечели битката за транзита на газ, което се препотвърди от посещението на Бакърджиев в Москва, позицията на Румъния се втвърди и стана непреклонна по местоположението на втория мост над Дунав. За да бъде картината пълна, трябва да отбележим, че в конкурентната надпревара участвуват не само България и Румъния, но и Украйна. България разчита много на обещанията, дадени от Шеварднадзе през 1998 г., но в интерес на истината трябва да отбележим, че същите обещания той даде и на експрезидента Йон Илиеску през 1996 г. Истинските предпочитания на Шеварднадзе обаче са насочени към Украйна, с която води сложна съвместна борба за повече независимост в рамките на ОНД. Румъния и България са маргинални играчи в острата борба за транзита на нефт и товари по направлението изток - запад. Единственото, което те могат да предложат, е добро географско положение и евтина работна ръка. Румъния има много по-добри шансове от България да спечели битката за транзита на нефт от Констанца до Триест, за което Румъния е концентрирала своите главни сили.
Вторият удар по българските национални интереси на Конференцията на транспортните министри в Хелзинки беше нанесен от Гърция. Тя успя да наложи изграждането на нов коридор - № 10 от Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш (слаба утеха за България е приетото отклонение до София) - Скопие - Солун. Може би е излишно да се отбелязва, че този коридор е успореден на № 4. Оттогава отношенията с Гърция започнаха бързо се усложняват. Гърция форсирано започна да изгражда автомагистралата "Виа Игнасия" по направление изток - запад, която завършва на Адриатическо море, а от там хората и товарите с фериботи ще се транспортират до Италия. За този проект Гърция успя да привлече значителна част от финансовата помощ на ЕС и същевременно замрази за 2 години строителството на своя територия на трасетата на коридорите № 4 и № 9, идващи от България.
Българският отговор беше в областта на външната политика. Малцина знаят, че преди да се появи "инициативата Михайлова" през март 1998 г., Гърция получи право от Милошевич да посредничи между Белград и Прищина. Това е единственият случай, когато Милошевич се съгласява доброволно, а не под натиск, с нечие посредничество с Прищина. Това не се хареса на САЩ и така се появи "инициативата Михайлова". Вярно е, че след това Гърция нанесе толкова много поправки в предложения от България проектодокумент, че той доби съвършенно друг вид. За Гърция, обаче, остана огорчението, че й отнемат полагащото й се предимство и роля. В отношенията между Гърция и България започна да се отразява деликатният баланс на силите между САЩ и ЕС на Балканите, като негативните последствия са за сметка на България. През март 1999 г. Гърция реши да си върне инициативата на Балканите, като този път външният министър Папандреу хитро започна от Скопие. В София Михайлова заличи до голяма степен очаквания от Папандреу ефект с предложението си да включи в инициативата и Турция. Гърция, от своя страна, решително се обяви за затварянето на 4-те блока на АЕЦ "Козлодуй". Сега вече със сигурност може да се прогнозира, че колкото повече се задълбочават и разширяват отношенията на България с Турция, в правопропорционална зависимост ще се увеличават и пречките, които ще ни поставя Гърция при нашата интеграция в ЕС. Турция вече 20 години чука безрезултатно на вратата на ЕС заради непреклонната позиция на Гърция. Задълбочават се и различията между Гърция и България заради отношението към Белград. Българският подход става все по-идеологизиран, а гръцкият - все по-геополитически.
През периода 1995-1997 г. в българските правителства се таеше надеждата, че Гърция ще окаже натиск бърху Букурещ за мост при Видин или Лом, но това се оказа илюзия. В настоящата конюнктура интересите на Гърция и Румъния са паралелни и те се подкрепят взаимно в ущърб на България. В момента сме в пресата между Гърция и Румъния и трябва обезателно да излезем от това положение. Изминалите две години показаха недвусмислено, че Румъния много по-гъвкаво и умело балансира между Турция и Гърция, без да влиза в комбинациите на някоя от великите сили. В резултат на това и Турция, и Гърция се стремят еднакво към добри отношения с Румъния.
Който познава по-добре особеностите на румънската дипломация, веднага би казал, че Румъния никога няма да седне да преговаря, ако предварително е поставена в унизително положение, каквото е българското предложение сами да финансираме строителството на мост при Видин. С Румъния се постигат добри резултати само ако има предварителна нагласа за постигане на компромис чрез взаимни отстъпки. При това положение се очертават две възможности:
1. Да проведем продължителна дипломатическа дейност със страните от Централна и Западна Европа, за да се наложи на Румъния решение за мост при Видин или Лом. Изгледите за успех са нищожни, въпреки че в обстановката на войната в Югославия имаме по-големи шансове. При посещението си в София Милош Земан прояви интерс към строителството на моста, но не и към неговото местоположение. Същото беше и отношението на португалския премер Гутериш. Ейвис Боулън ни посъветва, че най-добре е двете страни да се разберем за мястото на моста. Строуб Талбот обеща да лобира за нас, а засега ни подкрепи само словашкият премир Дзуринда. За НАТО и ЕС в тази обстановка въобще не им е до втория мост, а се интересуват преди всичко кой колко бежанци ще приеме. За тях това е типичен бълкански случай, когато две балкански страни не могат да се разберат и викат великите сили да им разреши въпроса.
2. Веднага да започнем преговори за мост при Никопол-Турну Мъгуреле. Особено внимание заслужава и убедителната аргументация на проф. Деведжиев за мост при Оряхово-Бекет, комбиниран с тунел под Стара планина. Този въриант е с много добро бъдеще. На Румъния може да се предложи и едновременно строителство на мост при Силистра-Кълъраш, на което те много държат, както и на мост при Видин. Мостът при Силистра би могъл да бъде първият реално построен обект в рамките на ЧИС /след толкова години големи приказки/ и с кредит от банката в Солун. Гърция би трябвало да одобри този проект, защото ще бъде по трасето на коридор № 9, но ние ще го използваме ефективно и за превози към Турция и Мала Азия.
В случай, че не постигнем споразумение с Румъния за мястото на втория мост над Дунав, със сигурност може да се каже, че този въпрос ще хвърля неопределено дълго време дебела сянка върху целия комплекс на двустранните ни отношения, от което в момента най-малко се нуждаем.
Към всичко това може да се добави, че все по-императивно се налага необходимостта правителството да превъзмогне идеологическите си предубеждения към Гърция и да намери пътя на взаимния компромис. В противен случай и ние като Турция ще гледаме 20 години към ЕС през крив макарон.
Камен МинчевЧлен на Българското дипломатическо дружество
7 април 1999, София
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
