СЪЗДАВАНЕ И СЪЩНОСТ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ

На 29 ноември 1998 г. в Националния дворец на културата в София 4 партии се събраха и обявиха създаването на Либерално-демократичения  съюз /ЛДС/. Това са Движението за права и свободи /ДПС/ на Ахмед Доган, партия "Нов избор" с лидер Димитър Луджев, Либералнодемократичната алтернатива на експрезидента Желю Желев и Свободната Радикалдемократическа партия /СРДП/ на Кирил.Бояджиев и Михаил Неделчев. На учредителния конгрес присъстваха 1002 делегати, които приеха устав, избраха ръководство, както и резолюции за свободата на словото, местната власт и балканската политика на България. Присъстваха много посланици, представители на фондацията "Фридрих Науман", Петър Дертлиев, проф. Кръстю Петков, Александър Томов. Нямаше нито един представител на СДС и Михаил Неделчев предложи 3 минути мълчание вместо приветствие от СДС.

За почетен председател беше избран Желю Желев, а ЛДС ще се ръководи от Съвета на председателите, в който влизат лидерите на съставящите го партии, които ще се сменят през година на ротационен принцип. Първата година ЛДС ще се ръководи от Ахмед Доган. Партиите в съюза ще запазят своя идентитет и организационни структури.

Приетият от ЛДС устав има доста авторитарен характер. На почетния председател, или патрон, според устава, не са предоставени никакви механизми, които да му осигуряват водещи позиции с изключение на "осъвременяването на идеологическата платформа на ЛДС". Даже и в международните отношения на патрона се полагат само декоративни функции в сравнение с тези на председателя на Съвета на председателите. За разлика от другите партии и организации в България, в които важните и съдбовни решения се вземат от делегирани представители на членската маса, то в ЛДС всички жизненоважни решения ще се вземат от Съвета на председателите. Съветът на председателите или лидерите на 4-те партии ще вземат всички "решения за общи действия и прояви", както и ще "утвърждават кандидатури за народни представители, кметове и общински съветници". Съветът ще решава и всички действия за коалиране, съюзи и противопоставяне на стратегическо и тактическо равнище.

От 4-те партии ДПС е тази, която непримиримо държи на "запазването на идентичността и специфичните структури" на всяка от партиите. В рамките на ЛДС Либералната алтернатива на Желев и СРДП на Неделчев търсят публичност и трайно присъствие в политическото пространство чрез присъстващите в парламента ДПС и "Нов избор". Те, от своя страна, се стремят към международно признание и финансова и всякаква друга помощ от Либералния интернационал чрез Желю Желев, който е негов индивидуален член.

От партиите в ЛДС реална и значима политическа сила е само ДПС, което разполага с 6-8% твърд и дисциплиниран електорат. Политическата тежест на останалите партии в ЛДС е символична, но със създаването на съюза те получиха осезаемо присъствие в политическия живот и медиите като добре разбират, че за тях ДПС е ракетата-носител.

През цялата 1998 г. ДПС и лично Доган бяха обект на силна атака от страна на СДС.Неуспешен беше и опитът на СДС да предизвика разцепление сред ДПС чрез активизирането на Движението за обновление на ДПС на Гюнер Тахир. В разгара на тази атака и в разрез с решенията на своята Национална конференция, неочаквано в началото на ноември 1998 г. Иван Костов предложи на ДПС сътрудничество на местните избори през 1999 г., което Доган веднага отхвърли.

На учредителния конгрес на ЛДС  Желев заяви следното за СДС: "Това СДС изобщо не е СДС, защото вече не е Съюз на политически партии и организации, а дясна монолитна християн-демократическа партия; не е Демократичен, защото вече посяга на всички онези демократични завоевания, които СДС, основан през декември 1989 г., постигна, а именно: посегателства върху свободата на словото, цензура на националните медии, уволнения на журналисти; посегателство спрямо местното самоуправление - опити изборите за клетове да бъдат заменени с назначения; посегателства върху независимата съдебна власт, опити тя да бъде поставена под контрола на изпълнителната власт; нова експанзия на държавата спрямо гражданското общество и т.н." Желю Желев обяви ЛДС за наследник на старото СДС.

Официално декларираната цел на ЛДС е разбиването на двуполюсния политически модел в България. ЛДС си поставя за цел да се превърне в третия политически център наред с християн-демократическия и социалдемократическия. ЛДС ще се стреми да не позволи нито на СДС, нито на БСП да печелят повече от 50% на парламентарните избори. Димитър Луджев заяви, че "СДС и БСП имат обща амбиция да утвърдят един уродлив двуполюсен модел в духа на балканската клиентелистка традиция". Тази цел за ЛДС е по-важна от смъкването на СДС от власт. През декември 1998 г. Доган образно оприличи БСП с "голямата змия", а СДС с "малката змия" и допълни, че "коалиции със СДС са почти невъзможни" и е "абсолютно изключено партньорството само с БСП". Непосредствената цел на ЛДС е доброто представяне на местните избори през 1999 г.От тях, според Доган, "ще зависи съдбата на управляващото мнозинство". С учредителния си конгрес ЛДС откри и кампанията си за местните избори. Много е интересна прогнозата на Доган за тях. Според него от 262 общини БСП държи властта в 180, ДПС - 26, а останалите - по-малко от 20. БСП реално могат да запазят чрез директен вот 70-80 общини, ДПС реално може да се бори само за около 30, а в над 60 общини има подкрепа от 5 до 25% от избирателите. А 2/3 от 17-те общини на СДС са спечелени с подкрепата на ДПС.На политическия пазар ще има спорни около 120 общини, зависещи от съчетаването на интересите на отделни политически сили и от мажоритарните кандидати. Даже тази прогноза да не е съвсем точна, въпреки че досега никой не я опроверга, тя до известна степен обуславя промяната в тактиката на СДС към ДПС.

ЛДС обяви за свой естествен съюзник и коалиционен партньор социалдемократите извън СДС - Съюз "Социалдемокрация"/ССД/ на Петър Дертлиев и проф. Кръстю Петков /ОБТ/ и Евролевицата на Александър Томов. В стремежа си да се наложи като трета сила в страната, без която никой да не може да управлява, ЛДС се стреми чрез умело лавиране в лявото пространство с помоща на социалдемократите да се доразбие БСП и да се сведе нейното участие в парламента до 10 - 15%. Едновременно с това ЛДС ще се стреми да вземе властта от СДС още на следващите парламентарни избори като се премине през нанасяне на поражение още на общинските избори през 1999 г.
По пътя си към тези цели на 17 януари 1999 г. лидерите на ЛДС, ССД , Евролевицата и БСП решиха до края на март да подготвят обща алтернативна програма за управление на страната. Така беше положено началото на обединение на опозицията и беше нанесен удар на твърдението на СДС, че тяхното управление няма алтернатива.
На 4 февруари 1999 г. лидерите на ЛДС, ССД и Евролевицата подписаха обща декларация за сътрудничество на местните избори. Те ще съгласуват кандидатите си за кметове и при определени условия и за общински съветници. Желю Желев обяви, че това е началото на края на двуполюсния модел. Кръстьо Петков отбеляза, че "управляващите сами избраха да са сами срещу всички". Според Михаил Неделчев тази декларация се явява гаранция и за изолацията на БСП от политическия живот. Луджев уточни, че не е съгласен ЛДС да се използва като претекст за сближаване с БСП, имайки предвид опитите на Евролевицата да посредничи между ЛДС и БСП.

Сред партиите в ЛДС се забелязва промяна в отношението към БСП, произтичаща не само от необходимостта от общи действия на всички опозиционни сили. ЛДА и СРДП продължават да заемат твърда позиция срещу БСП, а тази на "Нов избор" е малко по-нюансирана.

В края на ноември 1998 г. Доган изключваше споразумение с БСП и допускаше такова в краен случай със СДС. На 3 февруари след разговорите при президента в Съвета за национална сигурност Доган отхвърли всякакъв диалог със СДС, защото СДС го разбирал само въз основа на казармения принцип: "Като говориш с мен, ще мълчиш!".
На 4 февруари за първи път след 10 ноември 1989 г. лидерите на БСП и ДПС се срещнаха и постигнаха съгласие по Рамковата конвенция за малцинствата. Очевидно е, че Доган е в процес на "ляв завой", който активно се стимулира от гъвкавата политика на Георги Първанов. За Доган СДС е вече "голямата змия", а на местните избори, според собствения му избор, е готов "да се съюзи и с дявола" /т.е. с БСП/.

Гъвкава е позицията на Доган и спрямо съюзниците на СДС в ОДС и по-точно към БЗНС на Анастасия Мозер. И двете партии обявиха, че на местните избори желаят сътрудничество на определени места.

Същевременно не може да не се отбележат съществуващите разногласия в ЛДС, липсата на ясен политически субект и ясен политически модел в неговото послание. Различията и разногласията със сигурност ще се увеличат при разпределянето на опозиционния електорат и най-вече при определянето на кметските листи.
На 5 февруари стана известно, че ЛДС е приет в Либералния интернационал /ЛИ/  като наблюдател. В ЛИ навярно са малко разочаровани, защото са очаквали в България да се създаде единна либерална партия, а не съюз. Независимо от това, ЛДС получава международно признание, а с това и много важната финансова и друга помощ от ЛИ.

Със сигурност може да се каже, че ЛДС завоюва трайно място в политическия живот и медийното пространство. ЛДС вече е сила, с която СДС и БСП трябва да се съобразяват.
 

                                                                                                    Камен Минчев

  

8 февруари 1999