ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ - КОНСТАТАЦИИ И ИЗВОДИ

Резултатите от изборите за местна власт през октомври '99 ги прави най-интересните и поучителни сред всички избори от 1989 г. насам. От 262 общини в България БСП спечели 115, а СДС - 85 общини, ДПС - 23, Евролевицата - 7, независимите - 29, Българското земеделско национално сдружение - 4, БЗНС и Зелената партия - 2, ВМРО, "Нов избор", ОБТ, "Гергьовден" и БСДП - 1 община. Дори Българска партия Либерали, която систематично е изолирана от страна на бившия президент Желев и е вън от Парламента от 1991 год..... ...От областните градове БСП победи в 14, а СДС в 11. Два от тях - Добрич и Силистра - са на Евролевицата. От общия брой на подадените гласове СДС спечели около 32%, а БСП - 28%, а останалите си ги поделиха множество други партии, сред които най - много взе ДПС.

Тези резултати плътно се доближават до прогнозата на "Омда" от месец юли. Точна се оказа и прогнозата на "Омда", че на тези избори всички ще се обяват за победители, защото точно това направиха лидерите на всички партии след първия тур на изборите на 16 октомври. Ръководителят на изборния щаб на СДС, вицепремиерът Евгений Бакърджиев, обяви голяма изборна победа, сравнявайки получените резултати с тези, постигнати на местните избори през 1995 г., когато СДС взе само 17 общини. Резултатите от изборите обаче остро контрастираха с предварително обявената от СДС цел - да се спечелят от 50% до 75% от общините в България, а БСП да се доведе до равнището на третокласна сила. Още по - негативен е резултатът за СДС, ако се направи сравнение на броя на гласовете, получени от изборите с броя на гласовете, получени на парламентарните избори от април 1997 г. На лице е отлив от близо 1,200,000 души, като СДС беше изоставен от младите, интелигентните, лекарите и военните. Навярно затова се забеляза огромна разлика в изказванията на лидерите на СДС преди изборите и след тях. Такава разлика се забеляза още между първия и втория тур. Преди изборите изказванията им бяха като поведението на СДС през изминалите две години - остро, агресивно, надменно и високомерно. Такова беше поведението на СДС не само към противниците, но и към коалиционните партньори. Преди изборите и особено по време на изборите отношенията на СДС с ВМРО и Народен съюз достигнаха до точката на замръзване като на много места се стигна до скандално противопоставяне. В местата, където формулата ОДС плюс сработи, управляващите регистрираха категоричен успех.

Неудачни се оказаха опитите на централите както на СДС, така и на БСП, от София да налагат своите протежета, без да се съобразяват с местните условия и настроения. Релефно се открои тенденцията за мажоритално гласуване по места. Избирателите се ориентираха към личности, доказали своите качества и възможности, а не към парашутисти от София. Със сигурност тази тенденция ще се задълбочава в бъдеще.

Погрешно се оказа предварително установилото се становище в СДС, че колкото по-малко хора гласуват, толкова по-голяма ще бъде победата на СДС. Несъстоятелна се оказа и избраната тактика в съответствие с това становище. Тактиката на сплашване на масовия избирател, както и на преекспониране на някои кандидати,  даде обратни резултати. СДС поде агресивна и брутална предизборна кампания, която започна с разрушаването на мавзолея на Димитров в София. Неудачите при неговото разрушаване и комичните положения, в които изпадна Бакърджиев, сякаш бяха предвестник на онова, което ще се случи на изборите. СДС плати висока цена за своето високомерие, арогантност и отдалечаване от проблемите на хората. Масовият избирател или не гласува, или предпочете опозицията. Ненапразво премиерът Костов призна, че това е предупреждение към СДС и неговото управление. Още по - остро в този смисъл се изказа президентът Стоянов в своето обръщение към нацията, като не пропусна да отбележи наличието на корупция в управлението, за което вече 2 години пишат медиите и говорят чужденците, дошли да инвестират в България. Във всеки случай след изборите сред лидерите на СДС вече не се забелязва типичния за тях стил на триумфализъм.

Ръководството на БСП също отбеляза голям изборен успех, въпреки че в сравнение с 1995 г. резултатите са негативни за партията. БСП обаче сравнява резултатите от изборите с резултатите от парламентарните избори от 1997 г. и преди всичко с прогнозите и заканите на СДС и на прогнозите на няколко социологически изследвания, направени от добре платени агенции. БСП също няма основание да тръби за голям изборен успех защото в сравнение с 1997 г. има увеличение на гласовете само с 45,000 - 50,000 души. Те са в същност гласове на избиратели от БСП, които през 1997 г. не са гласували. В национален мащаб няма прилив на гласове от СДС към БСП. Доверието към БСП не се е увеличило и масовия избирател не гледа на БСП като на месия. БСП не можа да немери формулата и начина за формиране на обединена левица и даже тя е основната причина да не може да се сформира такава. Левицата като цяло и всяка партия поотделно, не можа да предложи убедителна и въдхваща доверие алтернатива на управляващите. БСП правилно се ориентира към скромна и мека предизборна кампания,  която не беше съпроводена от шумни скандали, подобни на тези на СДС в Лом, Вална и особено в Ловеч. Правилна и много успешна беше тактиката на БСП да предтавя своите кандидати като независими, което даде възможност за широко маневриране и получаване на подкрепата на много от малките партии и организации. Така БСП регистрира впечатляващи победи в Русе, Бургас и особено във Варна, където беше регистирана най-голямата изненада на изборите. "Омда" прогнозира, че ако БСП загуби чувствително, лидерът Георги Първанов ще трябва да напусне поста си. Сега с увереност може да се каже, че той ще остане на този пост с укрепнали позиции. БСП спечели на изборите повече и от най - оптимистичните прогнози. Трудно е да се каже дали това ще помогне на партията да излезе от продължителната криза, в която е изпаднала, но възможност за това се открива.

ДПС също получи плесница като предупреждение от своите собствени избиратели. За първи път след 1989 г. значителен брой етнически турци в Кърджалийско и Лудогорието гласуваха за СДС. За първи път ДПС загуби изборите в Кърджали, което е много сериозно предупреждение за ръководството, което обяснява загубата със сговор между СДС и БСП. Общо взето ДПС ще контролира 29 общини, а в 23 от тях ще управлява самостоятелно. Отливът на гласове от ДПС не е малък.

Евролевицата участва за първи път самостоятелно и е доволна от резултатите. Тя ще управлява в 7 общини и в два областни града като получи 7% от гласовете на изборите. Тя единствена от партиите в опозиция изработи алтернативна програма за управление, но на изборите нейните кандидати или я бяха забравили, или не я познаваха. Евролевицата се наложи като самостоятелна сила, с която всеки ще трябва да се съобразява повече или по-малко. Нейните лидери не изпълниха нито една от многобрайните си закани за сформиране на обединена левица. Може би затова малцина са онези, които все още вярват, че такава ще се сформира.

След първия тур ВМРО се обяви за трета политическа сила в страната, което е типичен случай на приемане на желаното за действително. Всъщност ВМРО се наложи в политическия живот като сериозна партия с умерена националистическа нагласа, която ще може сама да се явява на бъдещите избори. ВМРО инкасира повече удари от своите съюзници, отколкото от противниците си. Причината са това е фактът, че ВМРО категорично отказа да бъде присъдружна партия в ОДС и ще се пресдставя като партия със собствен облик и тяжест. ВМРО ще управлява самостоятелно в 5 по - малки града.

Вниманието на обществеността и медиите беше привлечено от успеха на гражданските обединения "Гергьовден" и "Св. Георги Софийски". Те са феноменът, който изразява търсенето преди всичко на българските интелектуалци от висока класа на някакъв трети път. Все още не е много ясно какъв точно ще бъде този път, но е очевидна необходимостта на търсенето на път извън традиционните и компрометирали се вече партии. Още е рано да се каже дали тези движения ще укрепят и разширят своето присъствие в политическия живот, но те са един обнадеждаващ сигнал за силата на сформиращото се гражданско общество като коректив на управляващите, независимо кои са те.

Може би най-впечатляващият резултат от изборите е масовото неучастие в тях. Гласуваха само 52% от имащите право на глас. Българите не се обявиха срещу реформата, а срещу начина, по който тя се извършва. Те демонстрираха ясно пред целия политически елит и  политическата класа, че са категорично против безработицата, бедността и мизерията, в която са изпаднали. Недоверието и протеиста на българите срещу всички политически партии е сериозно предупреждение, че търпението му е на изчерпване.

Рухна митът за наличието на сини и червени крепости. В едни от най-бедстващите райони на България в нейната северозападна част, където бяха червените крепости, гласуването беше в полза на СДС. Навярно е надделяла надеждата, че правителството ще окаже помощ за преодоляване на безработицата и мизерията. Така беше във Видин, Лом, Монтана, а и в Кърджали. Народът ясно даде да се разбере, че няма да търпи дълго високомерие, арогантност и политически игри, докато той тъне във все по-голяма нищета.

Изборите показаха, че трябва да се промени моделът и философията на управлението, за да станат преходът и реформата много по-поносими за българина. 

Камен Минчев


28 октомври 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"