КРИТИЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПРЕЗ 1998 г.
В ежедневния бюлетин предлагаме значителна по обем информация за действията на българската дипломация, като за това се позоваваме най-вече на близките до правителството вестници. За изработването на една колкото се може по-реална представа за резултатите от дейността на българската дипломация е необходима една по-обективна оценка.
Преди всичко трябва да се отбележи отсъствието на каквато и да е официална информация за реалните трудности във външната ни политика и за възможностите те да се преодолеят. В информацията на външно министерство преобладават общите и нищо не означаващи клишета, които в най-добрия случай могат да се тълкуват различно.
Досега през 1998 г. не беше направен "пробив" и не беше решен нито един от важните за България въпроси. Преди всичко това важи за стратегическата цел на България - членството в НАТО. От срещите на водещите български държавни ръководители с техни колеги от страните-членки на НАТО може да се направи извод, че България със сигурност ще се класира във втората вълна от разширението през април във Вашингтон. Същевременно информацията, идваща от известни натовски експерти, подсказва, че "втората вълна" ще бъде отложена за неопределено дълго време. А това е твърде възможно, защото реформите в Румъния се провалиха, а България не е изпълнила редица важни критерии, без които нейната кандидатура няма да се разглежда сериозно. Например досега България не е ратифицирала Рамковата конвенция за малцинствата на Съвета на Европа и не е подписала основния договор с Македония. Тези две условия старателно се прикриват от обществеността, въпреки че по Рамковата конвенция започна дебат, но не като условие за членство в НАТО.
Преговорите с Македония са в задънена улица и очевидно правителството ще чака резултатите от изборите в Македония и сформирането на ново правителство, по-благосклонно на отстъпки. По всичко обаче изглежда, че вероятността да се сформира ново правителство, което да направи значителни отстъпки по езиковия спор, е минимална. Напоследък от българска страна беше лансирана идеята за "открити граници" с Македония, а от там отговориха, като измислиха нов проблем - за "откраднатото македонско културно-историческо наследство".
По косовската криза България излезе с добра инициатива, която обедини опасенията на всички балкански страни. Надеждата, че България ще може да играе активна роля в тази насока обаче, бързо угасна след като външно министерство предложи продължение на инициативата чрез писмена размяна на позиции, в които да се отбележат и компромисите, до които всяка страна може да стигне. С основание това продължение беше квалифицирано като ярка проява на непрофесионализъм, а военният министър на Германия Фолкер Рюе заяви, че възможностите малките страни да участвуват в разрешаването на косовската криза са нищожни, след като големите нищо не могат да направят. Оттогава, въпреки че косовската криза непрекъснато се анализира и следи от медиите, няма никаква яснота какви ще бъдат действията на България. Не е ясно дали тя ще участвува в акции на НАТО, или ще се въздържи, дали ще оказва хуманитарна помощ, или само логистична подкрепа.
По същия начин стои и въпросът със създаването на балкански сили за бързо реагиране и каква ще бъде тяхната мисия. Засега в медиите се обсъжда само въпросът дали щабът и командването на тези сили ще бъде в Пловдив. По същността на действията на тези сили и последствията за България цари пълно мълчание.
Вече се състояха множество срещи между президентите и премиерите на България, Гърция, Турция и Румъния. Не се стигна до решаването на нито един от важните проблеми с Гърция, а така също и за мястото на втория мост над Дунав.
Неизвестност цари и по позицията на правителствотно по критичния доклад на СЕ за България. В него се изразяват сериозни опасения за демократичния процес в България, основаващи се на "лова на вещици" в държавната администрация и особено на уволенението на много голям брой дипломати, на наложената цензура в медиите и опитите да се подчини съдебната ситема. Засега от парламентарната група на ОДС се изразява несъгласие с оценките и информацията за подготовката на доклада.
Единодушна висока оценка получи посещението на президента Стоянов в Москва и затоплянето в отношенията с Русия. Срещата обаче завърши, без да се подпише документ. Посещението беше организирано без предварителна задълбочена работа на експертите от двете страни, каквато е международната практика открай време. Тепърва предстои да работят експертите в смесената икономическа комисия и в различни други области. Практическите измерения от "пробива" на президента Стоянов в отношенията с Русия са обвити с неизвестност.
Не може да не се отбележи, че от 1990 г. досега отношенията на България със страните от арабския свят следваха неизменно една низходяща градация и са на точката на замръзване. Особено силно се чувства това в търговско-икономическата област, където спадът е най-голям. През 1998 г. не само че няма промяна, но и се стигна до общ протест на посланиците на арабските страни в София във връзка с обявената от България неутрална позиция в ООН по израело-арабския конфликт. Позицията на България по този въпрос беше различна от тази на ЕС, който подкрепи арабската страна, нещо, което беше отбелязано в протестната нота на арабските посланици пред външно министерство. Красноречив факт за състоянието на българо-арабските отношния е отказът на Сирия да даде агреман на предложената от българското правителство кандидатура за посланик в Дамаск, което е безпрецедентен случай в отношенията с арабския свят.
Малко е извършената работа от българската дипломация в отношенията със страните от кавказкия регион и Централна Азия, въпреки че възраждането на "Пътя на коприната" е една от най-обсъжданите теми в медиите. Засега само президентът Стоянов активно се е ангажирал с участието на България в проекта ТРАСЕКА (транспортния коридор Европа - Кавказ - Азия).
Налага се изводът, че българската общественост се нуждае от много повече достоверна информация за реалните проблеми във външната политика и начина, по който те се решават, защото това решава съдбата на всички българи. Време е да се изоставят нищо не означаващите клишета от тоталитарно време и пропагандните заявления, че всичко върви много добре и без проблеми.
КИ
21 септември 1998
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
Обратно към "Новини в буркани"